Р Е
Ш Е Н И Е
№…………………………/17.07.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД №
1424 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „М.И.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Р.К. *** срещу Наказателно
постановление № 03 – 009037 от 31.01.2018 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева за това, че на 12.01.2018 г. в гр. Варна, дружеството „М.И.“ ООД в
качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Х.М.И., с ЕГН: **********,
на длъжност „помощник готвач“ в обект – ресторант „Ориент“, находящ се в гр.
Варна, ул. „Цариброд“ № 1, стопанисван от „М.И.“
ООД, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. Варна – нарушение на разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Дружеството
– жалбоподател „М.И.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила, като представя подробни аргументи в защита на своето
становище. Според дружеството – жалбоподател в хода на административно –
наказателното производство са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото съдържанието на АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление е изцяло бланкетно, без да е
налице пълно, точно и ясно описание на нарушението, за което е повдигнато
„обвинение“ на дружеството. Също така възразява срещу размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция“, като подчертава, че липсват
аргументи от страна на административно – наказващия орган защо не е
индивидуализирал санкцията в минимален размер. Застъпва позиция за приложимост
на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, навеждайки твърдения, че липсват
вредни последици от извършеното административно нарушение. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция“
В
проведеното на 20.05.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1424 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „М.И.“ ООД се представлява от своя процесуален представител адв. Р.К.
***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за изменение
на наказателното постановление, в посока наложена „имуществена санкция“ да бъде
редуцирана до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда.
В
проведеното на 20.05.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1424 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт
Дарина Ошавкова, която намира, че нарушението е установено по безспорен начин
от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени
доказателства, като не изразява конкретно становище по отношение размера на
наложеното от административно – наказващия орган административно наказание.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 12.01.2018
г. в гр. Варна, бил сключен трудов договор между дружеството „М.И.“ ООД в
качеството на работодател и лицето Х.М.И. в качеството на работник/ служител,
по силата на който контракт, И. поел задължение да изпълнява длъжността
„помощник готвач“ срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 255 лева на месец.
Още
обаче преди дружеството „М.И.“ ООД да изпълни задължението си да предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда удостоверяващо, че
трудовия договор е бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна, на 12.01.2018 г. на
работника/ служителя И. било възложено да изпълнява трудова дейност в ресторант
„Ориент“, находящ се в гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 1, стопансиван от въззивното
дружество.
На
същия този ден 12.01.2018 г. Л.П.Б. – ст. инспектор в дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна и св. П.М.М. – също инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в ресторант „Ориент“, като установили, че лицето Х.М.И.
изпълнява трудови функции в полза на своя работодател „М.И.“ ООД, без обаче да
му е било връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда удостоверяващо, че трудовия
договор е бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна.
Самият
трудов договор бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна на следващия ден
13.01.2018 г.
Приемайки,
че със своето поведение дружеството „М.И.“ ООД е извършило нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на 23.01.2018 г. ст.
инспектор Б. съставила акт за установяване на административно нарушение, с
който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение
срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 31.01.2018 г. Директорът на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството – жалбоподател „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На
практика дружеството не оспорва достоверността на фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него
наказателно постановление, а впрочем приета за установена и от съда.
Още
повече, че съдът безусловно кредитира показанията на св. П.М.М., която сподели пред съда, че е установила лицето Х.М.И.
да престира труд в кухненската част на ресторант
„Ориент“ именно в полза на дружеството „М.И.“ ООД, без обаче дружеството да е
изпълнило своето задължение да предостави на работника/ служителя копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, което съответно да е било
заверено от териториална дирекция на НАП. При условие, че дружеството не оспорва
този факт, е излишно съдът да се концентрира и да анализира в детайли събраните
в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.
Описаното
в обжалваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно
нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда е императивна и гласи, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени
документите, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ –
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
В
конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, както и от писмени доказателства, събрани в хода на
административно – наказателното производство се установява, че на 12.01.2018 г.
дружеството „М.И.“ ООД е допуснало до работа лицето Х.М.И., без да е изпълнило своето задължение
да предостави на работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от Кодекса на труда, което съответно да е било заверено от териториална
дирекция на НАП, поради което и според съда със своето поведение дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Съдът
не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на
въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
По
отношение вида и размера на наказанието.
Същевременно
съдът намира, че наведените възражения във въззивната жалба по отношение на
размера на наложената имуществена санкция са напълно основателни. Наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание
за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „М.И.” ООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер
наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
За
пълнота на мотивите следва да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 415в,
ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното
нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 –
009037 от 31.01.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в закона минимум от 1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03 – 009037 от 31.01.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което на „М.И.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева за това, че на 12.01.2018 г. в гр. Варна,
дружеството „М.И.“ ООД в качеството си на работодател е допуснал до работа
лицето Х.М.И., с ЕГН: **********, на длъжност „помощник готвач“ в обект –
ресторант „Ориент“, находящ се в гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 1, стопанисван от
„М.И.“ ООД, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. Варна – нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
санкцията до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: