Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 53 Година 2019, 22.07 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд …….…………….… граждански състав
………………………….
На двадесет и втори юли ……………….……… Година две хиляди и
деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………………...
Секретар ………………………………………….……………....………………………………
Прокурор …………………………………………….……………………………………………
като разгледа докладваното от ………………Радостина Калиманова…………………
търговско дело номер ………… 265 ….…… по описа за …… 2018
….. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Геосервизинженеринг“ АД,
ЕИК *********, със седалище град Асеновград и адрес на управление ул. „Сава
Катрафилов“ № 19,
представлявано от Живко Ангелов Сариев чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет. 1, офис 3 против „Мидия“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Възраждане“ №6, представлявано
от Димитър Димитров Янакиев за обявяване на неплатежоспособността на ответника,
определяне на нейната начална дата и откриване на производство по
несъстоятелност. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира
доказателства.
Молбата е с правно основание в чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският
окръжен съд съобрази отправените от молителя доводи и искания, представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство
търговското дружество - молител твърди, че по силата на договор № 1/10.09.2015
година и анекси №№ 1/18.04.2016 година и 2/20.06.2016 година, сключени между
него и ответника били извършени предвидените в същия строително-монтажни
работи. След изпълнение на задълженията на молителя, от страна на възложителя
„Мидия“ АД останало неизплатено задължение в размер на 35558.35 лева с вкл.
ДДС, както и договорна неустойка за забава в размер на 19474.37 лева. С решение
от 07.06.2017 година по ВАД №258/2016 година по описа на Арбитражния съд към
БТПП „Мидия“ АД било осъдено да плати посочените по-горе суми.
Предвид изложеното се установявало, че бил изтекъл срока, в който длъжникът
следвало да погаси безспорните и ликвидните вземания по процесните фактури.
Същият спрял плащанията при това не само към „Геосервизинженеринг“ АД, но и към
много други свои доставчици.
Срещу дружеството имало много съдебни дела, заведени от кредитори за
събиране на техни вземания. Горното обуславяло извод, че длъжникът имал
сериозни финансови затруднения, които не били временни. Към момента на подаване
на молбата той не разполагал с имущество, което да било достатъчно, за да
покрие паричните му задължения, произхождащи от търговската му дейност. Това
водело до извод, че „Мидия“ АД било неплатежоспособно, съответно
свръхзадължено, поради което и се търси обявяването му в несъстоятелност.
От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен
търговски регистър по партидата на дружеството-ответник е видно, че същото е
било вписано с решение №1 от 10.01.2008 година, постановено по фирмено дело №
5355/2007 година по описа на Бургаски окръжен съд, с капитал в размер на 100000
лева, като еднолично акционерно дружество с едностепенна система за управление,
със Съвет на директорите в състав Димитър Димитров Янакиев, Йорданка Дойнова
Янакиева, Мила Димитрова Янакиева-Овчарова, Ивелин Дончев Овчаров и Стоян Михов
Овчаров. При пререгистрацията на дружеството в търговския регистър на
14.04.2008 година е вписана промяна в
правната форма, като в резултат на същата дружеството осъществява дейност като
акционерно дружество.
Установява се от доказателствата към
молбата, че с решение от 07.07.2017 година по ВАД №258/2016 година по описа на
Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата ответникът е бил
осъден да заплати на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД на
молителя сумата от 35558.35 лева с вкл. ДДС, представляваща общата стойност на
неплатените задължения по договор №1 от 10.09.2015 година и анкес №1 от
18.04.2016 година и анекс №2 от 20.06.2016 година към него; сумата от 19474.37
лева, представляваща максималният размер на договорната неустойка за забава в
плащането на първата посочена сума; сумата от 620 лева, представляваща
обезщетение за извършените разноски в обезпечителното производство, като иска
за разликата над уважения до предявения размер от 633 лева е отхвърлен, както и
сумата от 4595 лева, представляваща обезщетение за направените арбитражни
разноски и разходи за адвокатска защита по арбитражното дело. Въз основа на
така постановеното арбитражно решение молителят се е снабдил и с изпълнителен
лист №5 от 04.01.2018 година по частно търговско дело №558/2017 година по описа
на Бургаския окръжен съд.
По делото с оглед направените в тази насока искания е допусната и извършена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото
заключение е посочило, че в счетоводството на длъжника към 30.09.2018 година е
било налично задължение към молителя по фактура № 7130/09.09.2016 година на
стойност 35558.35 лева. Задължението е възникнало по повод изпълнението на
договор № 21/10.09.2015 година, анекс № 1/18.04.2016 година, анекс
№2/20.06.2016 година между страните за извършване на строително-монтажни
работи. Задължението за плащане по договора е установено за изпълнение в
седмодневен срок от подписване на протокола за изпълнени работи и акт за
предаване и приемане на работи. Дължимата законна лихва за забавено плащане на
горната фактура до датата на подаване на настоящата искова молба е на стойност
6133.81 лева. Изчисления общ размер на задължението на ответното дружество към
„Геосервизинженеринг“ АД, ведно със законната лихва считано от датата на падежа
за плащане на дължимата сума до датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е в размер на 41692.16 лева.
Общият размер на дължимите от „Мидия“ АД неиздължени плащания с настъпил
падеж вещото лице е установило на сумата от 15783658.61 лева, в това число
13294395.61 лева задължения с настъпил към 30.09.2018 година падеж и 2489263
лева с ненастъпил падеж. В депозираното по делото допълнително заключение, като
е взел предвид и другите представени доказателства от значение в тази насока
експертът е установил, че общия размер на задълженията на ответното дружество,
актуализирани с неосчетоводените такива по изпълнителните дела възлизат на
15904341 лева, в това число 13310075.28 лева с настъпил падеж към 30.09.2018
година и 2594265.75 лева с ненастъпил падеж. Най-ранното задължение на
ответника по молбата с настъпил падеж е на стойност 8572.39 лева, а най-ранна
дата на настъпил падеж към свързани лица е задължението към „Мидия пропърти“
ЕАД за предоставена на 23.07.2012 година временна финансова помощ в размер на
22824.43 лева. Най-ранна дата на настъпил падеж на неплатено публично
задължение е задължението за лихва в размер на 129496.80 лева за такава върху
корпоративен данък по ЗКПО със срок за доброволно изпълнение 31.03.2010 година.
В рамките на образуваното изпълнително дело №7/12.01.2011 година банковите му
сметки са били запорирани, като за извършване на разплащания през 2011 година и
2012 година е било подписано споразумение с НАП за разплащания чрез искания за
неотложни плащания. От 2013 година плащанията основно са се извършвали от
сметките на свързани лица и по-точно на „Мидия груп холдинг“ АД, за което са се
формирали разчети за временна финансова помощ. Видно от оборотната ведомост в
периода от началото на 2018 година до края на месец септември на същата година
са налице дебитни обороти по сметките за разчети с доставчици и други
кредитори, което сочи на осъществени плащания на търговски задължения през този
период. Задълженията за ДДС по реда на ЗДДС са се издължавали редовно през този
период. Наличното към 30.09.2018 година салдо по счетоводната сметка обхваща
задължението за ДДС за месец септември с падеж 14.10.2018 година. От това е
направено от експерта извода, че дружеството не е спирало да плаща задълженията
си до 30.09.2018 година. тъй като плащанията на задълженията са се
осъществявали през последните години от „Мидия холдинг груп“ АД, точен момента
на спиране на плащанията към конкретни кредитори не може да бъде посочен.
Установява се, че срещу ответното дружество са издадени влезли в сила
изпълнителни листи на обща стойност 3095815.84 лева, в това число публични
задължения на стойност 2133845.13 лева към 05.12.2018 година. В счетоводните
регистри се водят задължения по същите на стойност 3911458.93 лева. Плащания по
изпълнителните дела са извършени само към НАП чрез публични продажби на
ипотекирани имоти. Вещото лице е определило общия размер на неплатените в
60-дневния срок от падежа задължения в размер на 13147161.79 лева.
Съобразно
представените финансови отчети, към 30.09.2018 година стойността на
краткотрайните активи на „Мидия“ АД е 392 хиляди лева и се състои от готова
продукция, вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия от група,
други вземания, парични средства в брой, парични средства в банки. Посочено е,
че сумата на краткосрочните задължения превишава краткотрайните активи с 15512
хиляди лева. Краткосрочните задължения с настъпил падеж превишават
краткотрайните активи с 12918 хиляди лева. Размерът на краткосрочните
задължения, неплатени в 60-дневния срок превишават краткотрайните активи с
12755 хиляди лева. Финансовият резултат
на ответника за периода от 2016 година до 30.09.2018 година е отрицателна величина.
Работейки на загуба, търговецът не акумулира средства от дейността си и
съответно не може да изплати задълженията си с доходите си от нея.
През 2015 година длъжникът е имал активи в размер на 29738 хиляди лева,
съответно 9322 хиляди лева през следващата 2016 година и 8574 хиляди лева през
2017 година. Към 30.09.2018 година се наблюдава спад в активите на дружеството,
които са в размер на 4138 хиляди лева. Установява се, че през наблюдавания
период активите на дружеството превишават задълженията му само през 2015 година
с 5580 хиляди лева. През останалите години финансовите му отчети показват
превишение на задълженията над активите с 11351 хиляди лева към 31.12.2016
година, с 11501 хиляди лева към 31.12.2017 година и с 11646 хиляди лева към
30.09.2018 година или общата сума на активите не е достатъчна да покрие общият
размер на задълженията на ответника.
Вещото
лице е обобщило коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност,
както и коефициента на ефективността на разходите и приходите и на
рентабилност. Изчислените и представени в табличен вид, показателите за
ликвидност, съгласно допълнителното заключение са както следва: общата
ликвидност за 2015 година е 0.80; за 2016 година - 0.07; за 2017 година - 0.03
и към 30.09.2018 година - 0.025. Този на
бърза ликвидност за посочените по-горе години в същата последователност е 0.77,
0.05, 0.02 и 0.024. Коефициентът на незабавна ликвидност е за 2015 година 0,04;
за 2016 година - 0.02; за 2017 година - 0.001 и към 30.09.2018 година - 0.002.
Установения коефициент на абсолютна ликвидност за горните години и дата е 0.04,
0.02, 0.001 и 0.002. Към 30.09.2018 година, съгласно последния съставен баланс
на „Мидия“ АД коефициентът на обща ликвидност е под единица /0.025/, което
показва, че дружеството не може да погасява текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, следователно е в състояние на неплатежоспособност.
Вещото лице на следващо място е изчислило показателите на ефективност на
„Мидия“ АД, съобразно оповестените финансови отчети, като ефективността на
разходите за 2015 година е 0.90; за 2016 година - 0.17; за 2017 година - 0.71 и
към 30.09.2018 година - 0.93. Ефективността на приходите за същите години и
дати са 1.11, 5.98, 1.41 и 1.07. Финансовите отчети на „Мидия“ АД през целия
анализиран период от 2015 година до 30.09.2018 година показват несъответствие с
референтните стойности.
Изчислени са и коефициентите на рентабилност на собствения капитал за 2015
година на -0.38; за 2016 година на 1.49; за 2017 година на 0.01 и към
30.09.2018 година на 0.012. Коефициентът на рентабилността на активите е за
2015 година 0.02; за 2016 година е -1.79; за 2017 година е - 0.01 и към
30.09.2018 година е -0.033. От тези показатели следва, че през всички
изследвани години стойностите са били под единица, следователно не съответстват
на препоръчителните стойности, за да бъде предприятието жизнеспособно.
Вещото лице е отчело при съобразяване на данните от последния баланс, че
към 30.09.2018 година „Мидия“ АД притежава парични средства на обща стойност 24
хиляди лева, в това число 3 хиляди лева в брой и 21 хиляди лева по сметки в
банка. С тези средства могат да се погасят едва 0.18% от задълженията с
настъпил падеж. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е проверило
банковите извлечения, както и че не са му били представени инвентаризационни
описи на наличните парични средства в брой. Подобна инвентаризация се прави
веднъж годишно към датата на годишния отчет 31-ви декември, така че към 30-ти
септември такава не е била правена.
Вещото лице в изпълнение на поставената му задача е представило в табличен
вид неиздължените от молителя плащания по търговски задължения с настъпил падеж
по кредитори, размер на задължението, дата на възникване на задължението, дата
на последно плащане и размер на същото. Изхождайки от дадените от него отговори
на предходните въпроси вещото лице е заключило, че към 31.12.2016 година
дружеството отчита показатели, които показват състояние на свръхзадълженост,
доколкото задълженията на същото превишават наличните активи.
Съобразно разпоредбата на чл. 608,
ал. 1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане
на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на
предвидените в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят изтъква, че ответникът
има парични задължения към повече от един кредитор, произтичащи от търговски
сделки които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е
в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от
представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото
производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че ответникът има
задължения към молителя и други кредитори, които са с настъпил падеж и не са
платени от него в размер общо на 13310075.28 лева.
Съдът намира, освен това, че по делото се установява и спиране на
плащанията, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.
608, ал. 3 от Търговския закон, която не е оборена в настоящото производство. Спирането на плащанията
предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е
една оборима презумция, установена в полза на кредитора - последният трябва да
докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се
презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна
невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории
задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е
длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и
въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма
пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на
неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е
факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от
съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин и по-специално от заключението на вещото лице по допуснатата и
извършена съдебно-икономическа експертиза, че ответното търговското дружество е
спряло плащанията си към повече от един от своите кредитори. Установява се,
освен това, че през изследваната 2016 година дружеството е отчело
отрицателен финансов резултат /загуба/. По този начин, работейки на загуба,
дружеството не акумулира средства от дейността си и съответно не би могло да
изплати задълженията си с доходите от нея. Още към 2015 година показателите за
ликвидност са под единица, а за да може едно действащо предприятие да погасява
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е необходимо
коефициентът на обща ликвидност да има стойност по-голяма от единица. Както
показателите за ефективност, така и коефициентите за рентабилност през целия
изследван период, чието начало е 2015 година показват несъответствие с
референтните стойности. Балансовата стойност на активите му бележи тенденция на
намаление от 29738 хиляди през 2015 година до 4138 хиляди към 30.09.2018
година. Налице е превишение на задълженията над активите от 2016 година до
момента на изготвяне на заключението на вещото лице със значителна сума, която
във времето нараства като размер /11351 хиляди, 11501 хиляди, 11646 хиляди/.
Освен това, от 2013 година плащанията по банков път към доставчици са се
извършвали от сметките на свързани лица, основно от „Мидия Груп холдинг“ АД, за
което са били формирани разчети за временна финансова помощ.
В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна
невъзможност за изпълнение на паричните задължения на ответника и липса на
възможност за плащане, в смисъла включително на липса на парични средства. След
като това е така, то и безспорно по отношение на длъжника, върху който лежи
тежестта да докаже извършените от него последни плащания, в съответствие с
посочено по-горе, следва да намери приложение презумпцията на чл. 608, ал. 3 от
Търговския закон именно по горните доводи. Необходимо е да се изтъкне и посочи
и това, че спирането на плащанията е настъпило в момент значително отдалечен от
този на депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме, че
неплащането на задълженията е съпроводено с трайни икономически затруднения на
акционерното дружество.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо
състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на
длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и
общините, такова по частно държавно вземане или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите.
Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с
датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай
преценката на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства
мотивира съда да приеме датата 31.12.2013 година за началната дата на
неплатежоспособността - моментът, към който съобразно заключението на вещото
лице дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения. Съдът намира,
че в тази насока следва да бъде отчетено обстоятелството, че още през 2011 година
банковите сметки на дружеството са били запорирани, като за извършване на
плащания през 2011 година и 2012 година с НАП е било подписано споразумение за
разплащания чрез искания за неотложни плащания. През 2012 година пред НАП е
било образувано изпълнително дело за събиране от ответника на сумата от
1869652.04 лева, като по счетоводни данни към настоящия момент задължението
възлиза на 1783535.49 лева; през следващата 2013 година е било образувано
изпълнително дело за събиране на друго негово задължение, което е било в размер
на 209969.66 лева, а към настоящия момент е 60000 лева, а през следващата 2014
година за задължение към НАП в размер на 2133845.13 лева е било образувано и
друго изпълнително дело. Плащания по изпълнителните дела са били извършвани
само към НАП и то чрез публични продажби на възбранени имоти. От същество
значение е и обстоятелството, че от 2013 година задълженията му са били
погасявани от „Мидия Груп холдинг“ АД, с което дружество през 2014 година е бил
подписан договор за особен залог на вземания за обезпечаване вземанията на
заложния кредитор, а именно холдинговото дружество. По силата на същия всички
вземания на ответника постъпват по сметките на „Мидия Груп холдинг“ АД за
покриване на задълженията, т. е. на практика се наблюдава плащане само към един
кредитор. Всъщност още през месец юли 2012 година „Мидия пропърти“ ЕАД е
предоставило на ответника финансова помощ в размер на 22824.43 лева с падеж на
31.12.2013 година, което задължение, видно от Приложение №2 към основното заключение
не е платено на падежа и изтичането на 60 дни след това, а освен това, не е
платено и понастоящем. Именно обсъдените по-горе доказателства и в частност
липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават
обективна представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а
оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един по-ранен момент.
По
горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност на ответника е възникнало към посочения по-горе момент,
поради което и именно датата 31.12.2013 година следва да бъде обявена за
начална дата на неплатежоспособността.
С оглед
на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския
закон следва извода, че акционерното дружество е в състояние на
неплатежоспособност. При анализа на така изложеното по-горе, следва
единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи,
търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във
фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност парично задължение по търговска сделка, а също така и
публичноправни задължения. В този смисъл съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
молителя.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да
постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието,
да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо е да
се отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл.
607а Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито при
неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията,
които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон и с
които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е
обвързан. Изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон -
е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от
конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя
основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело
№567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. В конкретния случай, при
съобразяване на използваната формулировка следва да се приеме, че двете
основания в молбата на кредитора се поддържат при условията на евентуалност,
като първото заявено е неплатежоспособност, което именно съдът е разгледал и
което счита, че е настъпило по-рано.
Както бе посочено по-горе, според последния баланс към 30.09.2018 година дружеството притежава парични
средства в размер на 3 хиляди лева в брой и 21 хиляди лева по банкови сметки.
Същите следва да бъдат приети за неналични с оглед разясненията дадени от
вещото лице в рамките на последното съдебно заседание във връзка с поставени му
от съда въпроси. Към тази дата са установени активи на обща стойност 392
хиляди лева, от които значителна част /75%/ имат вземанията от клиенти, които
датират от периода 2013 година - 2016 година, при краткосрочни задължения с
настъпил падеж от 13310075.28 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че
независимо от това, че производството по несъстоятелност е провокирано от
молбата на един кредитор, то е предназначено да удовлетвори интересите на
всички кредитори, поради което и възможността за плащане следва да бъде
преценена с оглед възможността за погасяване на задълженията към всички тях.
При това тази възможност следва да бъде преценявана с оглед единствено
стойността на краткосрочните активи, а не с цялото имущество, т. е. за да не
бъдат поставени в опасност интересите на кредиторите, имуществото, с което
могат да се погасят задълженията, трябва да бъде извън дълготрайните активи на
предприятието - длъжник /към разпродажба на тези активи ще се стигне само в
производството по несъстоятелност/. В конкретния случай изследваното имущество
и в частност краткотрайните активи към 30.09.2018 година възлизат на посочената
по-горе сума от 392 хиляди, като те са крайно и напълно недостатъчни, за да
обслужат задълженията му с настъпил падеж в съответните периоди. Дружеството
очевидно не е в състояние да генерира
доходи, за да изплаща задълженията си. При това положение и след като
липсват на практика изцяло парични средства, то и не би могло да се покрият разноските по производството по
несъстоятелност, а освен това за извършване на всички последващи действия по
издирване на евентуалното имущество на ответника, възнаграждението на синдика и
всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. В тази връзка съдът е постановил по делото определение № 271 от 27.02.2019 година, с което е указал на известните
кредитори на ответника в едномесечен срок да представят банков документ за
внасяне на сумата от 9000 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определена
от съда като необходима за първоначалните разноски. Със същото определение
съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне на такъв документ
в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради което и именно
обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 632, ал. 1 от Търговския
закон дружеството - ответник следва да бъде обявено за неплатежоспособно.
С оглед
отправеното в тази насока с молбата искане, изхода на делото и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК на молителя следва да бъде присъдена сумата от 3650 лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, в която се
включват дължимата и внесена за разглеждане на делото държавна такса /250
лева/, възложената в негова тежест сума за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза /500 лева/, както и
възнаграждението на ангажирания по делото един адвокат /2900 лева/. За всички
тях са приложени доказателства за реалното им извършване в съответствие с
изискванията на приложимата норма на ГПК, поради което и следва да бъдат възложени в тежест на другата
страна.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от
настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър
по партидата на дружеството.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския
закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Мидия“ АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Възраждане“ №6, представлявано от Димитър Димитров
Янакиев.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2013
година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност по отношение на „Мидия“ АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Възраждане“ №6, представлявано от Димитър Димитров
Янакиев.
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по
отношение на недвижимите имоти на „Мидия“ АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Възраждане“ №6, представлявано от Димитър Димитров
Янакиев.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „Мидия“ АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
ул. „Възраждане“ №6, представлявано
от Димитър Димитров Янакиев.
ОБЯВЯВА „Мидия“ АД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Възраждане“ №6, представлявано
от Димитър Димитров Янакиев в несъстоятелност.
СПИРА производството по
настоящото търговско дело № 265/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Мидия“ АД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Възраждане“ №6, представлявано
от Димитър Димитров Янакиев да заплати на „Геосервизинженеринг“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Асеновград и адрес на управление ул. „Сава
Катрафилов“ № 19,
представлявано от Живко Ангелов Сариев чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет. 1, офис 3 сумата от 3650 /три хиляди шестстотин и петдесет лева/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото
съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в
търговския регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване
в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: