№ 214
гр. Стара Загора , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501379 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение № 204 от 19.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2038/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено
производството по делото като недопустимо.
Частният жалбоподателят Т. Д. К., чрез процесуалния си представител
адв. Н.Н., счита, че определението е неправилно и моли същото да бъде
отменено. Твърди, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1123/2010 г. не му е връчена, тъй като на адреса му в *** той не е търсен. Не
било изяснено от първоинстанционния съд връчвани ли са му книжа. Счита,
че за да се приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва съдът
да установи дали тази заповед е връчена от частен или държавен съдебен
изпълнител. Затова е следвало да бъдат изискани от взискателя по ч.гр.д. №
1123/2010 г. доказателства дали въобще е получил заповедта за изпълнение,
изпълнителния лист и дали е завел изпълнително производство. По този
начин щяло да се прецени, ако заповедта за изпълнение не му е връчена, дали
той се ползва от възможността да обжалва с частна жалба или да подаде
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Иска определението да
бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
1
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
искова молба от Т. Д. К. от *** против „О.б.б.“ АД, с която е предявен
според формулирания петитум отрицателен установителен иск – че ищецът
не дължи сумата в размер на 9317,97 лв. за главница по договор за кредит от
12.08.2008 г., 805,89 лв. за договорна лихва за периода от 29.07.2009 г. до
18.02.2010 г., 24,15 лв. за наказателна лихва за периода от 19.04.2009 г. до
18.02.2010 г., както и 746,51 лв. за разноски по делото. Ищецът е твърдял, че
е сключил с ОББ договор за потребителски кредит от 12.08.2008 г. за сума в
размер на 9317,97 лв. Поради необслужване на кредита, изискуемостта
настъпила на 12.10.2008 г., тъй като на тази дата имало вече две неплатени
вноски. На 18.02.2010 г. било изготвено извлечение от счетоводните книги на
банката, с което се установили вземанията й за 9317,97 лв. за главница по
договор за кредит от 12.08.2008 г., 805,89 лв. за договорна лихва за периода
от 29.07.2009 г. до 18.02.2010 г., 24,15 за наказателна лихва за периода от
19.04.2009 г. до 18.02.2010 г., както и 746,51 лв. за разноски по делото.
Ответникът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и е поискал незабавно изпълнение.
Такава заповед е била издадена. Ищецът е твърдял, че към датата на исковата
молба обаче тя не му е била връчена, а в нея бил отразен негов адрес в ***, а
„личният“ му адрес бил в ***, ***. На този адрес, в *** не били получавани
никакви книжа относно описаните вземания.
В исковата молба е посочено и това, че на ищеца не били известни
никакви действия за удовлетворяване на вземанията му, а съгласно закона,
считано от 12.10.2008 г. вземането било изискуемо и от тази дата течал
давностен срок.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
производството е недопустимо. Приел е, че защитата на длъжника в
заповедното производство се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1
ГПК. Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за
изпълнение било допустимо по исков ред единствено в хипотезите по чл. 424
и чл. 439 ГПК. В първата хипотеза се касае за новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
2
са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на
възражението или с които не могъл да се снабди в същия срок. Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Приел е, че в случая не се касаело за нито една от
хипотезите по посочените разпоредби. Видно от направената служебна
справка по ч.гр.д. № 1123/2020г. по описа на СтРС, ищецът в настоящото
производство /длъжник в заповедното/ не бил предявил възражение. В
исковата си молба ищецът твърдял, че не са му известни никакви
изпълнителни действия от страна на кредитора по удовлетворяване на
вземанията си по издадената заповед за незабавно изпълнение, за да се
приеме, че искът е с правно осн. чл. 439 от ГПК. Приел е, че оспорването на
факти и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането е преклудирано. Извън уредените в заповедното производство
способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. С влизане в
сила заповедта за изпълнение е преклудирана възможността по общия ред да
се оспорва съществуването на вземането.
Определението е неправилно.
В исковата си молба ищецът сочи две основания – че заповед за
изпълнение не му била връчена на адреса му в ***, ***, а в заповедта за
изпълнение бил посочен за негов адрес ***. Второто основание е свързано с
възражение за давност. Първото основание е такова по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, а
именно, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Това
основание е предпоставка за възражение по посочения по-горе текст, което се
разглежда от въззивния съд. Второто твърдение за изтекла давност е
основание за иск по чл.439, ал.1 ГПК. При тези основания ищецът е
формулирал петитум, относим към отрицателен установителен иск. Очевидно
е, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба и петитума, което е следвало да бъде отстранено от
първоинстанционния съд по предвидения в ГПК ред преди да направи извод,
че производството е недопустимо. Ищецът следва изрично да посочи, след
като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, дали
предявява възражение по смисъла на чл.423, ал.1 ГПК. Също така ищецът
следва да конкретизира възражението си за погасителна давност, като уточни
3
изрично периода, тъй като основание за иска по чл.439 ГПК може да бъде
само новонастъпил след влизане на заповедта в сила юридически факт (в
случая изтеклото време). Съобразно това, което поддържа, ищецът следва да
формулира и искането си. Едва при отстраняването на тези нередовности
може да се мисли за допустимостта на предявения иск. При изясняването на
редовността на исковата молба също така следва да се има предвид
общоизвестните промени, свързани с правосубектността на ответника, като се
укаже на ищеца да уточни правния му статут.
С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че производството
по гр.д. № 2038/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд е прекратено
преждевременно. Определението следва да бъде отменено, а делото – върнато
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно изложеното по-горе.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 204 от 19.05.2021 г., постановено по гр.д. №
2038/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, и ВРЪЩА делото на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4