Решение по дело №2950/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260808
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20202120102950
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260808                                               07.12.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети ноември                                                  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2950 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против Х.В.Х. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч. гр. дело № 7476/2017 г. по описа на БРС.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, в който на първо място се твърди, че производството е недопустимо, тъй като исковата молба е подадена от пълномощник без представителна власт.

С разпореждане от 15.09.2020 г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да заяви дали поддържа действията, които са извършени от „***“ ЕООД (предявяване на исковата молба, представяне на доказателства за доплатена държавна такса) и ако желае производството да продължи, да представи пълномощно, с което упълномощава надлежно лице по смисъла на чл.32 от ГПК да представлява банката по делото.

На 07.10.2020 г. по делото постъпва молба от банката, която заявява, че поддържа исковата молба и всички извършени до момента процесуалния действия, като действа в процеса в качеството на процесуален субституент.

В съдебно заседание представител на дружеството ищец не се явява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.09.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит без обезпечение между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и Х.В.Х. (за краткост Договора), по силата на който банката предоставя на кредитополучателя Х. кредит в размер на 4840 лева за потребителски нужди. Сумата е преведена по сметка на длъжника на 24.09.2014 г., като олихвяването започва от тази дата. Според Договора редовната главница по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент (пазарен индекс) – 6-месечен SOFIBOR за кредити в лева, публикуван на сайта на БНБ, и фиксирана надбавка от 6.10 пункта. Към момента на сключване на Договора референтният лихвен процент на банката за физически лица в лева е 1.40 процента. Лихвеният процент към датата на отпускане на кредита е 7.50 годишно. Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 9.22. Общата дължима сума от длъжника, изчислена към датата на сключване на Договора, е 7 128,82 лева. При забава на плащане на главницата от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия, съгласно уговореното в чл.4, лихвен процент. При друго неизпълнение по Договора от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на действащия, съгласно договореното в чл.4, лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.

Кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 57,40 лева всяка, считано от 20.10.2014 г. на 20-то число на месеца. В случай на сключена застраховка „Живот“ размерът на месечната вноска, заедно със застрахователната премия, е 63.30 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е 20.09.2024 г. Според чл.19 от Договора банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски.

От страна на кредитополучателя в периода 04.12.2014 г. – 06.07.2016 г. са платени 1265 лева, които са отнесени за погасяване на главница в размер на 621,35 лева, възнаградителна лихва в размер на 575,67 лева, такси – 51 лева, наказателна лихва – 16,98 лева. Изцяло са погасени вноски с дати на падеж 21.10.2014 г. – 20.06.2016 г.

На 14.09.2017 г. на длъжника е връчена нотариална покана от банката, с която, считано от 01.06.2017 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на 11 броя погасителни вноски.

На 04.10.2017 г. ищцовото дружество подава срещу длъжника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 7476/2017 г. по описа на БРС. На 05.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу Х. за следните суми: 4218,65 лева главница по Договора; 147,41 лева договорна лихва по чл.4 от Договора за периода 20.07.2016 г. – 01.06.2017 г.; 350,22 лева наказателна лихва за периода 20.07.2016 г. – 02.10.2017 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Издаден е изпълнителен лист. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, изпълнителното дело, образувано през 2018 г., е спряно, а банката предявява установителни искове по настоящото дело за дължимите главница и мораторна лихва.

В хода на исковото производство ответникът представя доказателство, че е получил писмо от „***“ ЕООД през 2019 г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение и образуване на изпълнителното дело, с което е уведомен, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., сключен между банката и „***“ ЕООД, задължението по договор LD1426710578 е прехвърлено на „***“ ЕООД и то вече е кредитор.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложеното частно гражданско дело и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване три установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По отношение на наличие на договор за цесия между банката и „***“ ЕООД:

Според т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. Делото продължава между първоначалните страни. Но именно поради прехвърлянето процесуалната легитимация на прехвърлителя не се основава вече на принадлежността на спорното право, а на произтичащото му от закона право да води
процес относно вече чуждо право
, т.е. прехвърлителят става процесуален субституент във формата на процесуална суброгация (ТР № 1/04.01.2001 г., по гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК на ВКС, т. 9).

Въпреки че с определението по чл.140 от ГПК съдът указа на банката, че в нейна тежест е да сочи доказателства за наличие на договор за цесия, такива не бяха представени. На следващо място, съдът указа на ищеца и че следва да сочи доказателства, че цесията е съобщена на длъжника от стария кредитор, но такива не бяха представени. Писмото, което ответникът представя и е адресирано до него, изхожда от „***“ ЕООД, а не от банката, като няма никакви доказателства банката да е упълномощила това дружество да съобщи на длъжника за извършената цесия. Следва също така да се отбележи, че в това писмо се цитира номер на договор, какъвто Договорът по делото няма. В обстоятелствената част на исковата молба също не се съдържат твърдения за наличие на цесия.

Ето защо и предвид липсата на доказателства за изпълнение на хипотезата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията няма действие спрямо ответника и негов кредитор продължава да е банката.

По съществото на спора:

По делото няма доказателства ответникът да е сключил застраховка „Живот“, но видно от Договора дължимите месечни застрахователни премии не са част от погасителните вноски, т.е. ответникът дължи на банката месечна вноска в размер на 57,40 лева.

Доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си по Договора, като последното плащане е от дата 06.07.2016 г., то законосъобразно банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.06.2017 г., като длъжникът е уведомен за това. От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че към настоящия момент дължимата главница по Договора е в размер на 4128,65 лева. Според експерта, неизплатената възнаградителна лихва е в претендирания от банката размер от 147,41 лева, но е формирана за по-кратък период, а именно от 20.07.2016 г. до 17.01.2017 г., а не от 20.07.2016 г. – 01.06.2017 г. Доколкото обаче банката не измени претенцията, то искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен така, както е предявен.

По отношение на претенцията за наказателна лихва съдът съобрази следното:

Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл. 4 от същия закон. Съгласно чл.7 от Договора при забава на плащане на главницата от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия, съгласно уговореното в чл.4, лихвен процент, а при друго неизпълнение по Договора, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на действащия, съгласно договореното в чл.4, лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Същевременно разпоредбата на  чл. 33, ал. 2 от ЗПК, която е императивна по своя характер, ограничава размера на дължимото обезщетение за забава при забавени плащания по потребителски кредити до размера на законната лихва. Доколкото уговорката в чл.7 от Договора противоречи на горепосочената императивна правна норма, то това обуславя нейната нищожност, поради което и тя следва да бъде заместена по право от императивната норма на  чл. 33, ал. 2 ЗПК. Или дължимата наказателна лихва за забава следва да се изчисли при прилагане на законната лихва и то само за периода 20.07.2016 г. – 01.06.2017 г., защото от последната дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем и се дължи законна лихва върху цялата неизплатена главница. Тя, изчислена с помощта на лихвен калкулатор, се равнява на сумата от 12 лева.

Ето защо предявеният установителен иск за вземане за наказателна лихва за забава се явява основателен до този размер, а за разликата над 12 лева до претендираните 350,22 лева, както и за периода 02.06.2017 г. – 02.10.2017 г., следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право само на част от разноските в заповедното и исковото производства. За заповедното производство Х. дължи разноски в размер на 571,34 лева, част от заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. Банката претендира за исковото производство юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че справедливо е такова в размер на 120 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Банката е доплатила и държавна такса в исковото производство в размер на 174,42 лева и депозит за изготвяне на заключение по съдебно-икономическа експертиза в размер на 200 лева, като няма доказателства за платена от банката сума от 60 лева, определена от съда за доплащане до пълния определен размер на възнаграждението на вещото лице. С оглед изхода от делото ответникът дължи разноски в исковото производство в размер на 449,53 лева.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Х.В.Х., ЕГН – **********, дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК – *********, следните суми: 4128,65 лева (четири хиляди сто двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 23.09.2014 г., ведно със законната лихва от 04.10.2017 г. до окончателното й изплащане; 147,41 лева (сто четиридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща дължима договорна лихва за периода 20.07.2016 г. – 01.06.2017 г.; 12 (дванадесет) лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода 20.07.2016 г. – 01.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 7476/2017 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 350,22 лева и за периода 02.06.2017 г. – 02.10.2017 г.

ОСЪЖДА Х.В.Х., ЕГН – **********, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК – *********, сумата от 571,34 лева (петстотин седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща разноски по ч.гр. дело № 7476/2017 г. по описа на БРС, и сумата от 449,53 лева (четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, и двете суми съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ