РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. Бургас, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120104321 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу В. С. Ф.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 101,68 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в
обект на потребление, находящ се в с. *** за отчетен период от 06.11.2019 г. до 19.06.2020 г.
и период на фактуриране от 20.12.2019 г. до 25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.09.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 27,34 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.01.2020 г. до 13.09.2022 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал.
1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответникът е
потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което
са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по
фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от
ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение
за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните
задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47
ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявил настоящия иск по реда на чл.
422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове, като се оспорва качеството потребител на
ответника, тоест твърдението, че ответникът е собственик на имота, както и представените
фактури, от които не става ясно дали се отнасят до процесната партида. Изтъква се, че при
две от отчитанията са начислени 10 куб. м. за месечен период, на третото отново са
начислени 10 куб. м., но за отчетен период от три месеца, а на четвъртото отчитане са
начислени 30 куб. м. От последното се прави извод, че водомерът и при четирите отчитания
не е видян, поради което претенцията на ищеца е неоснователна. Оспорва се и претенцията
за мораторна лихва.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба от 01.03.2024 г., с
която поддържа предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че обектът на потребление в *** е водоснабден.
От представените по делото справка от АВп. и сключения в нотариална форма
договор за покупко-продажба от 23.05.2007 г. се установи, че обектът на потребление е
собственост на В. С. Ф..
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, както и издадените от ищеца фактури за процесния период.
Представена е изходяща от ищеца справка – извлечение за задълженията за
процесния присъединен обект, както и фактури за процесния период.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесния обект на потрбеление е водоснабден, като в него има монтиран индивидуален
водомер № *** с потребителски номер ***. В процесния период работник на ищеца лично е
отчел данните от СТИ при осигурен достъп от клиента и тези данни са генерирани в
електронния карнет. За този период отчетеното количество вода е 60 куб. м. В случая,
начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния
период с решенията на КЕВР.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в
условията на пълно и главно доказване – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка
с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило услуги до обекта,
титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни
услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в
претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения.
В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен
към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника
2
манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК
услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по
делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името
ответника. От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на името й партида за този имот или за отдаване на
обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца.
От представеното по делото извлечение от АВп. и нотариален акт се устнаови, че
процесния обект на потребление е собственост на ответника и че собствеността върху имота
не е променяна в рамките на исковия период, което придава качеството потребител на ВиК
услуги на ответника, съобразно чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ на ищеца.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от
съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като
резултатът се отразява в електронен карнет.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден,
като в него има монтиран един водомер, които е технически здрав и реално е отчел
преминалото количество вода в процесния период. В случая, начислените от ищеца
стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР
и са реално отчетени чрез електронно техническо средство.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие неравномерно отчетено от
СТИ количество вода, през разлчните периоди, доколкото по делото няма данни СТИ да е
било повредено, а данните от него са снети въз основа на реален отчет.
По изложените съображения и наличието на всички материално-правни
предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми
за периода от 06.11.2019 г. до 19.06.2020 г., поради което искът за главница е основателен.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, а и същото се устнаови от
заключението на вещото лице, че начислените от ищеца стойности за вода отговарят на
одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР, съдът приема, че същият е в
претендираните размери.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 15.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за процесния
период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания от ищеца
и неоспорен от ответника размер.
С оглед изхода на спора и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 и
3
ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски,
както следва – сумата от 75 лева за държавна такса, сумата от 300 лева за СТЕ, сумата от 400
лева за особен представител и юрисконсултско възнаграждние, което съдът определя в
размер от 200 лева на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на
правната помощ, или общо 975 лева.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 75 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, ответницата В. С.
Ф., ЕГН ********** с адрес *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 101,68 лева /сто и един лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена
вода в обект на потребление, находящ се в с. *** за отчетен период от 06.11.2019 г. до
19.06.2020 г. и период на фактуриране от 20.12.2019 г. до 25.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 27,34 лева
/двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 20.01.2020 г. до 13.09.2022 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. Ф., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща направени по ч. гр. д. *** г. на РС – Бургас съдебно
– деловодни разноски и сумата от 975 лева /деветстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______
4