Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Варна, 08 декември 2017 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на четвърти
декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело № 2431 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на П.М.М., чрез
адв.Ш. /ВАК/
против Решение № 3792 от 26.09.2017 година, постановено по гр.дело № 8068/2017
година, по описа на ВРС, с което са били
отхвърлени исковите претенции на
ищеца
против МБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 ,
т.2 и т.3 , и чл.225 от КТ.
В
жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по делото доказателства и на
тази база е постановил неправилно решение.Излага, че е допуснато нарушение на
материалния закон, съпътстващо уволнителната процедура се явява решаващо, т.к.
за да бъде освободен въззивника от заеманата длъжност е било редно и необходимо
да има проведен нов конкурс, а това обстоятелство не е изпълнено.На следващо
място се твърди и излага, че съдът не е дал правилен и адекватен отговор на
наведеното възражение по чл.8 от КТ – касаещо злоупотреба с право от страна на
Работодателя, което, според въззивника е налице.На последно място се излага, че
е допуснато нарушение на уволнителната процедура извън хипотезите на Кт, а по
скоро по чл.68 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/.По същество настояването
е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а претенциите – уважени.
В
срока по чл.264 от ГПК по делото е постъпил отговор от страна на ю.к.Р., като
процесуален представител на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, с които се излагат
аргументи по посока на правилност на решението.Искането е същото да бъде
потвърдено.
В
съдебно заседание пред ВОС, въззивника не се явява, но чрез адв.Ш.
поддържа въззивната си жалба и моли съда, като отмени решението да уважи
исковете.
Въззиваемата
страна, в лицето на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, редовно призована, не се явява, но се представлява от ю.к.Р.,
която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
За
да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените
от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред
първата съдебна инстанция съдебното производство е стартирало по искова молба на
П.М.М. с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3
вр.чл.225 от КТ, а именно за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишна работа, както и по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.Твърденията си ищеца основал
на следните факти: Той излага, че е изпълнявал длъжността Началник клиника на
Първа психиатрична клиника при МБАЛ „Света Марина", ЕАД, град Варна от 19.03.2015 година, до получаване на
Заповед № 70/19.04.2017 година за прекратяване на трудовото му правоотношение,
връчена му на 19.04.2017 година. Излага
още, че правоотношението е било прекратено на основание чл.344 от КТ, с
предизвестие от 15 дни, връчено му с Писмо изх. № АД-1079/03.04.2017 година.Намира,
че уволнителната заповед е незаконосъобразна, предвид ЗЛЗ и конкретно нормата
на чл.68 ал.1 вр. Ал.7 от Закона за лечебните заведения, но без да е и спазена специалната
норма на чл.69 ЗЛЗ вр.чл. 68 ал.5 от ЗЛЗ.Според ищеца липсата на изпълнението
посочено по – горе води само по себе си
до незаконосъобразност на уволнението.В исковата молба е било въведено и второ
възражение – допуснато от страна на Работодателя нарушение по чл.8 от КТ или
т.нар. „злоупотреба с право“, като изложението е за липса на добросъвестност.В
заключение е настоял съдът да уважи исковете му.
От
фактическа страна е било установено и не се спори от страните, че ищеца е
ответното дружество са били в трудово правни отношения, възникнали по силата на
конкурс и съобразно които той е заемал длъжността „Началник клиника" на
19.03.2015 година - конкретно „Началник клиника" на Първа психиатрична
клиника към МБАЛ „Света Марина" ЕАД. Описаното трудово правоотношение било
основно за него, т.к. съществувало и второ към Медицински университет - Варна, с работно време от 3.5 часа.По искане
на ищеца от 02.11.2015 година е бил променен характера на трудовото
правоотношение между него и МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, като от основане този договор се трансформирал в Договор за
допълнителен труд № 251(л.8), а що касае Договора с МУ –Варна по настояване на
ищеца е станал основен.
По делото е
приложена и Заповед № 70 от 19.04.2017 година на Изпълнителния директор на МБАЛ
„Света Марина" ЕАД, съобразно която на основание чл.334, ал.1 от КТ - с
предизвестие от 15 дни, трудовото му правоотношение е прекратено. Преди
издаване на обжалваната Заповед до ищеца е изпратено уведомление за
прекратяване на трудовото му правоотношение с писмо изх.№ АД-1079/03.04.2017 година.
По делото е
налично също така и Писмо изх.№ 30.03.2017 година до Медицински университет
Варна, с което МБАЛ „Света Марина“ ЕАД уведомява МУ-Варна, че ще прекрати на
осн. чл.334, ал.1 от КТ с предизвестие от 15 дни, допълнителния трудовия
договор на ищеца д-р П.М., предвид невъзможността му да спазва уговореното в
договора с лечебното заведение работно време, доколкото мястото на работа по
основното му правоотношение с МУ-Варна е във филиал Велико Търново.
Пред ВРС е
изслушана и неоспорена Съдебно – счетоводна експертиза от заключението на която
става ясно, че размерът на претендиралото от ищеца
обезщетение за периода до 24.08.2017г. възлиза на сумата от 5 801.74 лева ( за 4
месеца и 4 дни). Брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен
месец преди уволнението възлиза на 1 390 лева.ВРС е приел и се е позовал и
на писмени доказателства - Доклад от
ищеца до Президента ген.Р. Р.; Писмо от МБАЛ „Света Марина” ЕАД от 21.07.2017г.
до министерски съвет, с копие до Министерство на здравеопазването, Цв. Цв., Комисия по вътрешен ред
и сигурност, но е счел , че те са ирелевантни за спора и не ги е обсъдил.
Пред
ВОС бяха приети писмени документи – извлечения от входящия и изходящи регистри
на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД и на МУ-Варна, бе изслушана и свидетелката А.П.А.–
относно претендираното нарушение по чл.8 от КТ.
При
тези данни и като е приел, че уволнителната процедура се явява изрядна,
решаващия съд е счел, че исковете са неоснователни, поради което ги е
отхвърлил.
Становището на ВРС е следното:
На
първо място, въззивния съд приема, че жалбата е предявена в срок, следователно
се явява допустима.Съображенията за това се крият в установените от съдебните
протоколи факти и от ТР № 12 от 11.03.2013 година на ОСГК.Видно е, че
последното съдебно заседание е било проведено на 12.09.2017 година, в
отсъствието на процесуалния представител на въззивника.Съобщението му е било
връчено на 28.09.2017 година, а въззивната жалба против решението е била
подадена на 11.10.2017 година.Следователно съобразявайки факта на горецитираното ТР, съдът приема, че въззивната жалба е
предявена в срок и по нея се дължи произнасяне.
По смисъла на чл.111 от КТ един работник и/ или служител
е в състояние да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване
на работа извън установеното за него
работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство),
освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорено
друго. Трудовите договори за допълнителен труд, в т. ч. и този за външно
съвместителство по чл.
111 КТ се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за
прекратяване на трудовия договор като тази обща приложимост и към трудовите
договори за допълнителен труд трябва да държи сметка за особеностите на същите.В
разпоредбата на чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и едно основно
правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за
прекратяване на тези договори – това е предизвестието от 15 дни, което всяка от
страните може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните
интереси изискват това.Прекратяването по този ред се извършва чрез едностранно
волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от
работника или служителя към работодателя, то трябва да е задължително в писмен
вид, но не е необходимо да е мотивирано.Достатъчно е в него ясно и безусловно
да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в
15 дневен срок. Също съобразно практиката на ВКС, съгласно § 1,
т. 12 ДР КТ "основно трудово правоотношение" е всяко трудово
правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е
съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете
трудови правоотношения - основно и по договор за външно съвместителство, съществуват
успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на
едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото.
Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не
рефлектира върху трудовия договор за допълнителен труд. В тази насока е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 512/12 от
14.01.2013 г. по гр. д. № 1464/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по
реда на чл.
290 и сл. ГПК.
В
случая за да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с
правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 -3 КТ, ВРС съд е приел, че не е налице порок в уволнителната процедура ; че е
потърсено уведомяването на МУ-Варна и че Работодателя е упражнил правото да
прекрати допълнителния договор, най – вече с оглед невъзможността той да бъде
изпълняван.По делото е установено, че трудовите правоотношения са възникнали по
силата на конкурс и съобразно него, ищеца е заемал длъжността „Началник
клиника" на Първа психиатрична клиника към МБАЛ „Света Марина" ЕАД от
19.03.2015 година – този договор първоначално е бил основен, но от 02.11.2015
година ищеца е уведомил МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, че е налице промяна в характера на трудовото правоотношение между
него и МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, като от основен този договор се трансформирал в
Договор за допълнителен труд № 251(л.8), а що касае Договора с МУ –Варна по
настояване на ищеца втория е станал основен.Също по делото е приложена и Заповед
№ 70 от 19.04.2017 година на Изпълнителния директор на МБАЛ „Света Марина"
ЕАД, съобразно която на основание чл.334, ал.1 от КТ - с предизвестие от 15
дни, трудовото му правоотношение е прекратено.За целта и на основание чл.69 ал.2 т.3 от ЗЛЗ този акт
е съгласуван с Ректора на МУ-Варна.В тази връзка въззивния съд се позовава и на
приложените пред него извлечения от входящия и изходящ регистър на „Света
Марина“ ЕАД и МУ-Варна /вж.л.29-33/.
Съгласно
нормата на чл.69 ал.2 т.3 от ЗЛЗ един Управител, респективно Изпълнителен
Директор на лечебно заведение се явява работодатели на
всички работещи в лечебното заведение, като трудовите договори с
лекарите-преподаватели и лекарите по дентална
медицина - преподаватели се сключват и прекратяват след съгласуване с Ректора на съответното висше училище.Редно да се
уточни обаче, че въззиваемото дружество е изпълнило изискването на чл. 69, ал.2, т.3 от ЗЛЗ, и този свой извод
съдът базира на приложените пред него и изброени по – горе писмени
доказателства.От тях е видно, че стартирането на уволнителната процедура е било
съпроводено с уведомление /съгласуване/ с Ректора на МУ-Варна, като писмото е
заведено с Вх.№ 110-623 от 30.03.2017 година в Ректората на МУ-Варна и на
самото писмо е поставена и нарочна разрешителна резолюция.Не без значение е и
факта, че Изпълнителният Директор на лечебното заведение има своя самостоятелна
работодателска власт, което означава, че може да упражни правото на уволнение
независимо от волята на трето лице, т.е. предвиденото съгласуване с ректора на
съответното висше медицинско училище няма характер на предварителна закрила,примерно
каквато е посочена в чл. 333
от КТ. Освен това, в разглежданата хипотеза, подобно съгласуване е
извършено.
Неоснователно
е и възражението, че в този случай уволнение може да настъпи едва след
провеждането на нов конкурс и назначаването на нов Директор на
Клиниката.Напротив – Работодателя се е възползвал от свое право да прекрати
допълнително трудово правоотношение, като се е позовал на факта, че Работника/
служителя изпълнява други задължения – по основен договор извън град
Варна.Установено е не се спори от страните, дори е налице нарочно изявление от
страна на процесуалния представител на Въззивника, че
той изпълнява основен трудов договор от 7.5 часа дневно във Филиал на МУ-Варна,
находящ се в град Велико Търново.При
това положение е трудно да се приеме, че той би спазвал работно време и трудови
задължения до допълнителния договор, и именно на това обстоятелство се е
позовал Работодателя, за да го прекрати.Трудовото законодателство не включва
задължение у Работодателя да постанови извършването на нов конкурс, респективно
назначаване на нов Директор на Клиника, за да бъде освободен стария.Липсва
правна, както и житейска логика за това, особенно с оглед невъзможността на Въззивника да изпълнява задълженията си.
Относно възражението по чл.8
от КТ:
Съдът се отнася
резервирано към наведеното още с исковата молба позоваване на чл.8 от КТ или
т.нар.“ Злоупотреба с право“ от страна на работодателя.Съобразно дадените от ВОС
указания, на въззивната страна бе предоставена възможност за ангажирането на
доказателства в тази насока, като се допусна до разпит и свидетелката А. Петрова
А..Разясненията, посочени в съдебно заседание от процесуалния представител на
ищеца се свеждат до недобросъвестно поведение от страна на Работодателя.
Злоупотреба с права от страна на Работодателя в хипотезата на чл.8 от КТ е налице, когато се установи, че единственото
му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел:
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Според
доводите, изложени в исковата молба, Работодателя е нарушил изискването за добросъвестност,
което се презюмира по смисъла на чл.8 ал.2 от КТ,
основно защото единствената му цел е
била да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.Според показанията на А.П.А.са
били толерирани едни лекари за сметка на други; липсвали са реформи в
Клиниката; били са налице преки намеси от страна на Работодателя в преките
задължения на лекари – психиатри по повод изготвяне на експертни заключения,
както и напрежение между ищеца и Изпълнителния Директор на МБАЛ „Света Марина“
ЕАД, проф.И..Свидетелката сочи още, че е била викана на разговор с желанието да
се злепостави ищеца.Свид.А.обаче признава, че лично
не е виждала злоупотреби с власт или права от страна на ръководството, а че те
са и споделяни само от ищеца.Тези
показания съдът преценява като повърхностни, неспособстващи за изясняване на
обективната истина; те са плод на разговори, а не на преки наблюдения.Самите те
не обуславят злоупотреба с право от страна на Работодателя.Според заявеното от
свидетелката, факта, че въззивника е извършвал трудова заетост извън град
Варна, при това на 7.5 часов работен ден, не се е отразило върху дейността му в
Клиниката; тя сочи, че повечето от специалистите постъпват по този начин.Изложеното
съдът не споделя, особенно в контекста на претендираното нарушение по чл.8 от КТ от страна на Работодателя.Ако е налице злоупотреба с право, предвид
изложените факти, то в никакъв случай не е от страна на МБАЛ „Света Марина“
ЕАД.Факта, че въззивника е допуснал да работи извън град Варна и то на 7.5 часов
работен ден, практически означава дезинтересиране и/
или неглижиране от задълженията на Ръководител
Клиника в предприятието на въззивното дружество; предполага ниско или никакво
качество на предоставяната медицинска услуга.Следователно Работодателя не може да бъде
критикуван за това, че е предприел мерки за контрол и е взел решение да
прекрати работата си с него.Ето защо не е налице твърдяното злоупотреба с
право.
Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че съдебното решение се явява
правилно.Не са налице, според ВОС основание за неговата отмяна.
Предвид
изложеното по – горе, ВОС,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3792 от 26.09.2017 година, постановено по гр.дело № 8068/2017
година, по описа на ВРС, седемнадесети състав.
ОСЪЖДА П.М.М. с ЕГН-********** ***, да заплати на МБАЛ „Света Марина”
ЕАД гр.Варна, ЕИК:********* сумата от 205 /двеста и пет/ лева, представляващи
съдебно деловодни разноски пред ВОС – възнаграждение за ю.к. и д.т.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който започва да тече от 08 декември 2017 година,
съгласно чл. 317 вр.315, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: