МОТИВИ по НОХ
дело № 324/2016год. на ВрОС
Подсъдимият Б.К.Б. *** е предаден на съд въз
основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. Враца за извършено
престъпление по чл. 304а НК, затова, че на 13.05.2016год., около 01,40часа, на
изхода на гр. Козлодуй, на Главен път ІІ-11, на 400м от табелата за край на
населеното място гр. Козлодуй е дал паричен подкуп - парична сума от 50 евро
/една банкнота с номинал 50 евро, със сериен номер Х 91765439372/ на полицейски
орган - С. К. В. - младши автоконтрольор в РУ АЕЦ
Козлодуй и С.Е.Д. - старши полицай в РУ Козлодуй, за да не извършат действие по
служба, а именно да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение по ЗДвП, затова, че като
неправоспособен водач е управлявал лек автомобил марка "Опел Зафира" с ДКН ЕН 8157 КВ, собственост на А.К.М. от гр.
Кнежа.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ВрОП поддържа обвинението така, както е
внесено, като пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и привеждане в изпълнение на отложеното по
реда на чл. 66 НК наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено
на подсъдимия по нох дело 393/2014год. по описа на РС
Бяла Слатина.
В първото по делото
заседание подсъдимият Б. се признава за виновен, признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава
съгласие за същите да не се събират доказателства, а събраните такива на ДП да
се ползват и заявява искане за
разглеждане на делото по съкратената процедура на глава ХХVІІ в хипотезата на
чл. 371, т.2 НПК. Изразеното от него съгласие за разглеждане на делото по съкратената
процедура, в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК се подкрепя и от договорният му
защитник - адв.
Т.Н. ***.
В правото си на
лична защита и в последна дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното от
него и прави искане за по-леко наказание, за да може да си гледа децата и да
работи.
Съдът, като
съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Б. е
роден на ***г***. Същият няма издадено СУМПС, но въпреки това управлявал МПС,
поради което неведнъж бил санкциониран по ЗДвП.
На 12.05.2016год.
вечерта, подсъдимият Б.Б., заедно със своя баща К. Б. О. и чичо си А. Б. О. се
придвижили от с. Алтимир до гр. Кнежа с лек автомобил "Опел Зафира" с ДК№ ЕН 8157 КВ, собственост на А.К.М., като
автомобила бил управляван от подсъдимия. В гр. Кнежа към тях се присъединили
свидетелите Л. Н. от с. Селановци и Б. П. от гр. Кнежа, които също били в
роднински връзки с подсъдимия и всички пътували за гр. Лом, където отивали на
гости.
Около 00,05часа на
13.05.2016год. в с. Софрониево, подсъдимият Б. бил спрян за рутинна проверка от
служители на РУ МВР гр. Оряхово, които след като констатирали, че същият
управлява МПС без да притежава надлежно свидетелство за управление на такова,
му състави АУАН № 270/13.05.2016год. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и
иззели свидетелството за регистрация на
МПС - ІІ част.
Независимо от
констатираното по надлежен ред административно нарушение, подсъдимият продължил
да управлява лекия автомобил, като от с. Хърлец взел и свидетелите Р. Л. Л. и К.
М. Д., с които имал предварителна уговорка.
Около 1,40часа, на
изхода на гр. Козлодуй, на Гл. път ІІ-11, на 400 метра от табелата за край на
населеното място, подсъдимият отново бил спрян за проверка от св. С. К. В. от
гр. Мизия - младши автоконтрольор ІІ степен в
"Пътен контрол" от група "Охранителна полиция" към РУ АЕЦ
Козлодуй и св. С.Е.Д. от гр. Враца - старши полицай в "Охранителна
полиция" към РУ на МВР гр. Козлодуй. Двамата свидетели - полицейски
служители били на работа съгласно утвърден график и план от 20,00часа на
12.05.2016год. до 08,00часа на 13.05.2016год. и осигурявали контрол на пътното
движение в този участък, за което ползвали служебен автомобил "Опел Астра" с ДК № ВР 8622 ВХ с надпис "Полиция".
След като се представили, полицейските служители поискали документите на всички
пътуващи в автомобила, както и тези на водача на МПС и на автомобила.
Подсъдимият предал личната си карта, свидетелството за регистрация на МПС - І
част, като заявил, че не знае къде е втора част, както и, че не притежава
СУМПС. Помолил двамата полицейски служители да не му съставят акт, тъй като бил
беден, нямал пари, а му се налагало често да пътува. Двамата свидетели В. и Д. го помолили да слезе от автомобила и
да отиде до техния автомобил, за да му бъде съставен АУАН, след което се
отправили към служебния автомобил, св. Д. седнал на шофьорското място, като
оставил вратата на полицейския автомобил отворена и заедно със св. В. започнали
да правят справки в системата и по радиостанция за обстоятелствата, свързани с
правоспособността на водача, както и дали автомобила се издирва. В това време
подсъдимият се приближил до отворената врата на служебния автомобил, бръкнал в
джоба на панталона си, след което оставил в патрулния автомобил една банкнота
от 50 евро между седалката на автомобила и прага, като казал на двамата свидетели,
че това са последните му пари, да ги вземат и да се почерпят, но да не му
съставят АУАН за това, че управлява без СУМПС. Тези му действия били възприети
от част от пътуващите с него свидетели, а освен това, след като той се върнал
при автомобила ги уведомил, че е дал на полицейските служители 50 евро, за да
не му бъде съставен акт.
Двамата полицейски
служители Д. и В. незабавно уведомили за случилото се ОДЧ при РУ Козлодуй,
който изпратил младши автоконтрольор при РУ гр.
Козлодуй -св. С. И. на място. Последният запазил местопрестъплението до
пристигане на оперативната група и започване на ПСД. Извършен бил оглед на
местопрестъплението, при който по надлежния ред е иззета 1бр. банкнота от 50
евро с номер Х 91765439372.
Горната фактическа
обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а именно: от
показанията на свидетелите Л. Н., К. Д.а, С. В., С. Д., К. О. - баща на
подсъдимия, С. И., П. П.. Описаният от свидетелите и признат от подсъдимия
начин на извършване на деянието се
потвърждава и от писмените доказателства и в конкретност от протокола за оглед
на местопрестъпление и приложеният към него фотоалбум, копие от СРМПС - І част,
справка за нарушител/водач от ОД на МВР гр. Враца, АУАН № 270/13.05.2016год. и
НП №16-0288-000430/27.05.2016год., АУАН № 490/13.05. 2016год., характеристична
справка и свидетелство за съдимост за подсъдимия, декларация за семейно и
имотно състояние на същия. Показанията на всички посочени по-горе свидетели са
еднопосочни и потвърждават признатите от подсъдимия факти и обстоятелства,
свързани с начина на извършеното от него деяние - пристъпването до полицейския
автомобил и оставянето на банкнотата с
номинал 50 евро с думите "Това са ми последните пари, вземете ги да се
почерпите, но не ми съставяйте акт".
Освен от описаните
по-горе гласни и писмени доказателства, фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и възприета в настоящите мотиви се потвърждава и от
приложените на ДП писмени доказателства,
установяващи длъжностното качество на двамата свидетели - Д. и В., на които е
била оставена иззетата впоследствие банкнота от 50 евро. От приложените два
броя заверени копия от длъжностни характеристики - на длъжността "Младши автоконтрольор ІІ-І степен в сектор "Охранителна
полиция", група "Пътен
контрол" в участък към ОДМВР Враца и на длъжността "Полицай - Старши
полицай" в сектор "Охранителна
полиция" в участък към ОД на МВР Враца, както и приложеният месечен график
е видно ,че двамата свидетели С. В. и С. Д.
са били на работа по време на деянието, съгласно предварително утвърден график
и план за работа на полицейските служители и са осигурявали контрол на пътното
движение в този участък. Полицейският служител С. В., като младши автоконтрольор в РУ
АЕЦ Козлодуй е изпълнявал дейност по предотвратяване и пресичане на нарушенията
по пътищата и е изготвял документи, свързани с административнонаказателната
дейност, а полицейският служител С. Д. като старши полицай /водач на патрулен
автомобил/ в РУ гр.Козлодуй е изпълнявал дейност по осигуряване на обществения
ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия.
Възприетите за
установени при условията на чл. 373, ал.3, вр. чл.
372, ал.4 НПК и изложени по-горе фактически констатации дават основание да се
направят следните правни изводи: На 13.05.2016год. около 01,40 часа, на изхода
на гр. Козлодуй - на Главен път ІІ-11, на 400 метра от табелата за край на
населено място гр. Козлодуй, подсъдимият Б.К.Б. е дал подкуп - парична сума от
50 евро на полицейски орган - С. К. В., младши автоконтрольор
в РУ АЕЦ Козлодуй и С.Е.Д. - старши полицай в РУ гр. Козлодуй, за да не
извършат действие по служба - да не му съставят акт за административно
нарушение по ЗДвП, с което от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 304а НК. От обективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия със съзнателно предложената сума на двамата полицейски служители, а
именно с поставената в служебния полицейски автомобил банкнота от 50 евро. Безспорно е, че тази сума представлява дар,
който не се дължи и не е поискан от тези служители. От друга страна, обективния
състав на престъплението е реализиран от факта, че двамата полицейски служители
са били на работа по това време, изпълнявали са своите служебни задължения
между които са били и такива, свързани с предотвратяване и пресичане на
нарушения по пътищата, изготвяне на документи, свързани с административнонаказателна
дейност, осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на
съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната
територия. По време на предлагане на подкупа, двамата полицейски служители са
били на работа съгласно утвърден график и план, на място, на което е следвало
да изпълняват своите задължения и сумата, която им е предложена от подсъдимия е
именно, за да не изпълнят своите задължения - да не му съставят АУАН затова, че
като неправоспособен водач на МПС е управлявал лек автомобил марка "Опел Зафира" с ДК № ЕН 8157 КВ, собственост на А.К.М. от
гр. Кнежа. От обсъдените по-горе писмени доказателства е видно, че двамата
полицейски служители са имали такива правомощия, които са залегнали в
длъжностните им характеристики.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия умишлено - при форма на вината пряк
умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е желаел настъпването на противоправните последици. Въпреки ниската степен на
образованост /начално образование/ и твърдението на подсъдимия, че същият е
неграмотен, същият е съзнавал, че предлагайки сумата от 50 евро на двамата полицейски
служители, която сума не им се дължи по закон , прави опит да ги убеди по
неправомерен начин - чрез даване на неследващ се дар, да не изпълнят своите
задължения - да не му съставят АУАН. Това се извежда от неговите действия и
думите "Това са ми последните пари, вземете ги да се почерпите, но не ми
съставяйте акт".
Всичко
изложено по-горе мотивира съдебният състав да признае подсъдимия Б.Б. за
виновен в извършено престъпление против дейността на държавни органи - подкуп по
чл. 304а НК, по който текст му наложи наказание.
При определяне вида и
размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Б.Б. взе предвид от
една страна отегчаващите вината му обстоятелства -неговото обременено съдебно
минало - същият има общо три осъдителни присъди за деяния против собствеността
- кражби, две от които са извършени като непълнолетен за които са му наложени
наказания - пробация, които същият е изтърпял. За
третото престъпление на подсъдимия Б. е наложено наказание лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години от влизане
на присъдата в сила. От друга страна съдът отчете смекчаващите вината
обстоятелства - изключително тежкото семейно и материално състояние на подсъдимия, неговото искрено разкаяние за
извършеното деяние, младата му възраст и недостатъчната му образованост, граничаща с неграмотност, обстоятелството, че същият е
ангажиран с общественополезен труд и има желание да се грижи -за своите
малолетни деца /за които не е представил доказателства в хода на делото/, процесуалното
му поведение, довело до изключително бързото приключване на наказателното
производство и реализиране на наказателната отговорност за извършеното от него,
степента на обществена опасност на извършеното от него деяние, която не би
могла да се приеме като много висока. Съпоставяйки отегчаващите със
смекчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че не само е налице превес на
вторите, а са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Освен това и
най-минималния размер на предвиденото в матералната
норма наказание лишаване от свобода /което е три месеца/ би довело до ефективно
изтърпяване както на наложеното по това дело наказание, така и до привеждане по
реда на чл. 68, ал.1 НК на наказанието лишаване от свобода за срок от две
години, наложено му по нох дело № 393/2014год., тъй
като настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на условното отлагане
изпълнението на това наказание. Това би било изключително тежко наказание за
подсъдимия Б. и не само, че не би повлияло положително върху неговото поправяне
и превъзпитание, но би имало по-скоро отрицателен ефект върху него. Изолирането
му в пенитенциарно заведение би го откъснало от
неговата трудово ангажираност, от начина му за нормално развитие и поправяне.
Имайки предвид искреното му разкаяние и желание да се поправи, демонстрирано в
хода на съдебното производство, от неговата малограмотност и факта, че
извършеното от него деяние не е с толкова висока степен на обществена опасност
и по-скоро е повлияно от създадената в обществото негативна нагласа към
контролни органи, съдът намира, че следва да му се даде още една, последна
възможност за поправяне без поставяне в условията на затвор. Именно поради това
и на основание чл. 58, ал.4, вр. с чл. 55, ал.1, т.2 НК, съдът определи наказанието на подсъдимия Б. при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. При тези условия, съдът определи наказанието
на подсъдимия Б.Б. на Пробация със следните пробационни мерки:
- по чл. 42, ал.2, т.1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес,***, за срок от три
години;
- по чл. 42, ал.2,
т.2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от три години;
- по чл. 42, ал.2,
т.6 НК - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок
от една година.
С така определените
максимални размери на първите две пробационни мерки и
почти максимален размер на третата пробационна мярка,
съдът намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати - както личната
превенция за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, така и генералната превенция
спрямо останалите членове на обществото.
Съобразно
разпоредбата на чл. 55, ал.3 НК, съдът не наложи на подсъдимия Б. по-лекото,
предвидено в наказателната норма на чл. 304а
наказание - глоба. За това решение на съда допринесе и факта, че
подсъдимият не притежава никакво имущество - нито движимо нито недвижимо, видно
от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 307а НК, съдът с присъдата си отне в полза на Държавата
предметът на престъплението - един брой банкнота с номинал от 50 евро и сериен
номер Х 91765439372.
На основание чл.
189, ал.3 НПК, съдът с присъдата си възложи в тежест на подсъдимия Б.
направените на ДП разноски в размер на 10,55лв., за които го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР гр. Враца.
При горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: