№ 34816
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110147576 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от 25.08.2023 г., уточнена с
молби от 26.09.2023 г., 15.11.2023 г., 18.12.2023 г., 21.03.2024 г. и 18.06.2024 г., подадена от
С. Х. Х., представляван от адв. Ч. против Държавен фонд „Земеделие“. След множеството
уточнения на исковата молба може да се направи извод, че с нея е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер от 14 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата в размер от 350 лв., представляваща имуществени вреди в
резултат от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нежеланието му да
признае неправилното приложение на закона спрямо ищеца и недобросъвестното водене на
процеса по гр. д. № 5392/2011 г., по описа на Районен съд – Плевен.
Ищецът посочва, че е бил страна по гр. д. № 5392/2011 г., по описа на Районен съд –
Плевен, което е приключило с постановяване на съдебно решение и същото не е обжалвано.
Това решение е представено като писмено доказателство към исковата молба, като с него е
признато за установено, че ищецът дължи на ответника сумата от 6 265,50 лв., ведно със
законната лихва върху нея от 27.08.2010 г. до окончателното изплащане.
Ищецът сам признава неизгодния за него факт, че е пропуснал срока за обжалване на
постановеното съдебно решение, с оглед което, доколкото не се твърди и същото да е било
надлежно отменено по пътя на особеното производството за отмяна, актът на РС-Плевен е в
сила и като такъв регулира отношенията между страните по повод правния спор и към
днешна дата. Тъй като съдебното решение е в полза на ответника, то правен интерес от
неговото обжалване е имал именно ищецът по настоящото дело. В този смисъл следва да се
посочи, че в действащата правна уредба не е предвиден иск, който да санира неоправданото
бездействие на страна в производството по обжалване на постановен съдебен акт.
В рамките на настоящия процес се твърди, че ответникът Държавен фонд
1
„Земеделие“ не желае да признае неправилното приложение на закона спрямо ищеца в
съдебно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение в полза именно на
ответника. Обстоятелството, дали законът е правилно приложен при постановяване на
решението от съда, или не, е предмет на разглеждане в производства по осъществяване на
инстанционен контрол от горестоящата съдебна инстанция или, при наличие на посочените
в закона предпоставки за това – чрез извънредния способ на отмяната на влезли в сила
съдебни решения. Доколкото процесното решение е влязло в сила и регулира отношенията
между страните, то за ищеца не съществува правна възможност в нов съдебен процес да иска
материалноправният спор, който е бил предмет на гр.д. № 5392/2011 г., да бъде пререшен. В
случая доколкото става ясно от многобройните уточнения на претенцията ищецът
претендира правопораждащият факт на претенцията му за обезщетение да бъде неправилно
съдебно решение /според него/, което е влязло в сила и което ответникът – страна и в
предходното производство изпълнява, а в изпълнението на съдебно признатите вземания се
корени твърдението за виновното поведение на ответника в настоящото производство
според ищеца. Ето защо и настоящият състав достига до извод, че за произнасянето по
предявените искове се изисква преценка на съда относно правилността на предходно влязло
в сила решение, за което не съществува правна възможност. По изложените съображения
претенциите на С. Х. Х. са недопустими на основание чл. 299, ал. 1 ГПК.
В допълнение следва да се посочи и че представянето на доказателства от страните
по делото или липсата на активно поведение в процеса на доказване не може да се
характеризира като недобросъвестно поведение на страната, доколкото санкцията за това се
явява изходът на спора по конкретното производство. Още повече, че за никоя от страните
по делото не е налице процесуално задължение да представя доказателства в полза на
другата страна, която на свой ред, при съмнение за тяхното съществуване, би могла да ги
изиска по предвидения за това процесуален ред.
Ето защо и доколкото предявяването на настоящите искове по естеството си
представлява опит за пререшаване на разрешен с влязло в сила съдебно решение правен
спор и дерогиране на процесуалните и материалноправните последици от крайния акт в
производството, поради което съдът намира, че настоящото производство е недопустимо
следва да бъде прекратено
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 47576/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 88 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца на посочения по делото съдебен
адрес – чрез пълномощника адв. Л. Ч..
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3