Решение по дело №2609/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 119
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20191420102609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

гр. Враца, 19.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря  В. А., като разгледа гр.д. № 2609 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се поддържа, че ответниците са законни наследници на сина на ищците Н.И.М., бивш жител ***, починал на **** г. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №65, том V, рег.№7095, дело № 694 от 2007 г. на нотариус Снежана Петкова, peг. № 006 в НК и район на действие Районен съд Враца, ищците прехвърлили на сина си Н.И.М. срещу задължение за гледане и издръжка следния недвижим имот: ½ (една втора) идеална част от УПИ XI (единадесет) - 577 (петстотин седемдесет и седем), в кв. 49 (четиридесет и девет) по плана на с. З., общ.В., обл.В., на ул." Й. Л." №.** (***), одобрен със Заповед № 2897/26.09.1988 г., целият с площ от 850 кв.м. (осемстотин и петдесет), заедно с построената там двуетажна масивна жилищна сграда, при граници и съседи на целия имот: улица, В.Х. *** Г.М.Б.. Съгласно договора ищците си запазили правото да ползват първия етаж от масивната жилищна сграда, докато са живи, безвъзмездно. Сочи се, че докато бил жив, приобретателят на имота Н.И.М. живеел в имота заедно с ищците, като през първите години след сключване на сделката рядко се налагало той да се грижи за тях и да им помага финансово, тъй като те не се нуждаели от грижи и издръжка. Твърдят, че известно време преди смъртта на сина им, ищецът И.Х.М. се разболял, като положението му се влошавало непрекъснато. След смъртта на сина им здравословното състояние и на двама им рязко се влошило. Освен пенсиите си, нямали никакви други източници на доходи, с които да посрещат все по-големите си финансови нужди, най-вече за лекарства и лечение. Сочи се, че ищецът И.М. вече се нуждае и от физическа, не само от финансова помощ, каквато ищцата В.М. не може да му оказва поради собственото си влошено здравословно състояние. Поддържат, че ответниците са наследници на починалия им син Н.М., като ответницата О.А. е негова преживяла съпруга, а ответницата А.М. – негова преживяла дъщеря. Сочи се, че двете ответници никога не са живели в България, от много години не са посещавали ищците и никога не са се интересували от тях, въпреки знанието им за сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Освен това те били и наясно със здравословното състояние на ищците, тъй като техният наследодател Н.М. поддържал връзка с тях по телефона и им е обяснявал от какво са болни ищците и от какви лекарства имат нужда, както и че ищецът И.М. е неподвижен. Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да развали на основание чл.87, ал. 3 ЗЗД договор за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег.№****, дело № *** от *** г. на нотариус С.П., peг. № **** в НК и район на действие Районен Съд В., по силата на който И.Х.М. и В.Г.М. прехвърлят на Н.И.М. срещу задължение за гледане и издръжка следния свой недвижим имот: ½  (една втора) идеална част от УПИ *** (****) - *** (***), в кв. *** (***) по плана на с. З., общ.В., обл.В. на ул."Й.Л." № ** (*****), одобрен със Заповед №***/*** г., целият с площ от *** кв.м. (***), заедно с построената там двуетажна масивна жилищна сграда, при граници и съседи на целия имот: улица, В.Х. *** Г.М.Б.. Претендират разноски.

В срочно подаден отговор ответницата А.М. сочи, че е научила за смъртта на баща си едва когато и била връчена процесната искова молба. Излага подробни съображения, че баща й напуснал Русия през 2002 г., като не полагал грижи за нейното отглеждане и издръжка, въпреки че е негова непълнолетна дъщеря. Признава факта, че не е полагала грижи за своята баба и дядо – ищците по делото, тъй като живеят в различни държави. Сочи, че е законна наследница на своя баща и няма основание да се отказва от оставеното от него наследство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от Нотариален акт № ***, том ***, рег.№***, дело № *** от **** г. на нотариус С.П., peг. №**** в НК и район на действие Районен съд В., ищците И.Х.М. и В.Г.М. прехвърлят на техния син Н.И.М. срещу задължение за гледане и издръжка следния свой недвижим имот: ***  (***) идеална част от УПИ *** (***) - *** (*****), в кв. *** (***) по плана на с. З., общ.В., обл.В., на ул."Й. Л." №*** (***), одобрен със Заповед №***/*** г., целият с площ от *** кв.м. (****), заедно с построената там двуетажна масивна жилищна сграда, при граници и съседи на целия имот: улица, В. Х. *** Г.М.Б..

От приетия по делото препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на Акт за смърт № *** г., се установява, че синът на ищците Н.И.М. е починал на ****г.

Видно е от удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено от кметство на с. З., общ. В. че след смъртта на Н.И.М., последният е оставил двама наследници – ответниците по делото О.И.А. – съпруга и А. Н. М. – дъщеря.

От приетото по делото Експертно решение № *** от зас. № **** т. на ТЕЛК при МБАЛ „***“ гр. В., се установява, че ищецът И.Х.М. е с оценена 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ със срок – пожизнен.

Събрани по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на свидетелите Х.И.М. – син на ищците, и С.Г.С. – сестра на ищцата, се установява, че след смъртта на Н. М., неговите наследници – ответници по делото, не са идвали в България. Сочат, че никога не са се свързвали с ищците, за да им осигуряват издръжка или да полагат грижи за тях. Същевременно заявяват, че ищците имали нужда от грижи и издръжка, както преди смъртта на техния син, така и понастоящем. За ищеца И.М. сочат, че е със заболяване коксартроза, като е претърпял една операция и му предстои втора; неподвижен е и има нужда някой да му помага, тъй като има 100 % инвалидност. За ищцата В.М. сочат, че също е с редица заболявания – страда от разширяване на вените, има болно сърце, слепота и други, като също е неподвижна. Свидетелстват още, че ищците разчитат единствено на пенсиите си, за да осигурят издръжката си, като средствата не са им достатъчни, за да покрият извънредни разходи. За пример сочат претърпяната от ищеца операция, която струвала 3000 лева, като свидетелят Х. М. помогнал финансово, тъй като ищецът не могъл да си я позволи. Такава цена следвало да заплатят и за втората операция на ищеца. Свидетелят М. заявява, че приживе брат му Н. М. уведомил ответниците по делото за сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето от него задължение за полагане на грижи и предоставяне на издръжка. Заявява освен това, че уведомил по телефона ответниците за настъпилата смърт на техния наследодател, но те не дошли на погребението.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя (Решение № 363/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 756/2009 г., III г.о.; Решение № 622/25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 212/2010 г., III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

След смъртта на приобретателя Н.И.М., изпълнението на алеаторното му задължението преминава към неговите наследници заедно с цялата наследствена маса, през цялото време на действие на договора, докогато задължението следва да бъде изпълнявано в натура (Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), като наследниците отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял за обезпечаване издръжката и грижите на прехвърлителите /ищците И.Х.М. и В.Г.М./, дори и когато договорът е сключен с оглед личността на приобретателя, както и в случаите, когато е уговорено, че длъжникът не ще може да бъде заместван от други лица при изпълнение на договора, какъвто не е настоящият случай (ТР № 30/17.06.81 г., на ОСГК; Решение № 622/25.10.2010 г., по гр.д. № 212/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ето защо, наследниците на Н.И.М. - ответниците О.И.А. и А. Н.М. са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.

Доказа се по делото, а и между страните не се спори, че между ищците и наследодателят на ответниците е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег.№***, дело № ** от ** г. на нотариус С.П., peг. №** в НК и район на действие Районен съд В..

Ответниците не доказаха изпълнение на алеаторната престация за гледане и издръжка на прехвърлителите И.М. и В.М. след смъртта на техния наследодател, настъпила на *** г., като не са ангажирали каквито и да било доказателства в тази насока. Напротив, по делото се установи пълно неизпълнение на алеаторната престация по сключения договор от страна на ответниците, в качеството им на наследници на приобретателя Н.М.. Независимо един от друг, свидетелките Х.И.М. и С.Г.С., заявяват, че след смъртта на Н.И.М., ответниците не са идвали в Б. и не са посещавали ищците, не са се интересували от техните нужди; не са им предлагали осигуряването на издръжка и не са полагали грижи за тях. Тези обстоятелства не се оспорват и от ответниците, като ответницата А. Н. М. дори признава този факт в депозирания по делото отговор на исковата молба, като сочи че с нейната майка живеят в Р.. Същевременно, нито се твърди от ответниците, нито се установява от тях, да са възложили на трето лице да полага грижи за прехвърлителите. Безспорно се установи, че ищците след смъртта на своя син Н. М., са имали необходимост както от полагането на непосредствени грижи за тях поради наличието на различни заболявания и тяхната неподвижност, така и от финансова издръжка за покриване на разходите за операция.

С оглед на гореизложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. След като ищците прехвърлят *** ид. част от процесния имот на Н.М. срещу задължение за гледане и издръжка, той става собственик на цялата прехвърлена част от имот, като ответниците са единствени негови наследници. С оглед основателността на исковете, договорът следва да бъде развален изцяло, като в патримониума на ищците ще се върне *** ид. част от имота.

Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Съгласно константната съдебна практика развалянето на договора за гледане и издръжка има обратно действие, независимо, че задължението на приобретателя е с продължително изпълнение. Според Решение № 122/01.12.86 г., по гр.д. № 91/86 г. на ОСГК договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и за това неговото разваляне има основание за реституция, тъй като една от насрещните престации тази по прехвърляне на собствеността на имота, срещу която се поема задължението за издръжка, е еднократна. Следователно, като последица от развалянето на договора, *** ид. част от имота ще се върне в патримониума на ищците. Решението има вещнотранслативен ефект.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на сумата от по 50,00 лв. на всеки от тях.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договора за прехвърляне на *** идеални части от от УПИ *** (***) - *** (****), в кв. **** (****) по плана на с. З., общ.В. обл.В., на ул."Й. Л." №*** (****), одобрен със Заповед №**** г., целият с площ от **** кв.м. (***), заедно с построената там двуетажна масивна жилищна сграда, при граници и съседи на целия имот: улица, В.Х. *** Г.М.Б, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег.№***, дело № *** г. на нотариус С.П., peг. №*** в НК и район на действие Районен съд В. и сключен на *** г. между ищците И.Х.М. с ЕГН ********** и В.Г.М. с ЕГН **********, от една страна, и техния син Н.И.М. с ЕГН **********, от друга страна, с който договор приобретателят Н.М. е поел задължението да гледа и издържа прехвърлителите до края на живота им.

         ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О.И.А., с адрес: *** да заплати на И.Х.М. с ЕГН ********** и В.Г.М. с ЕГН ********** сумата от 50,00 лв. разноски по делото.

         ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. Н. М., с адрес: *** да заплати на И.Х.М. с ЕГН ********** и В.Г.М. с ЕГН ********** сумата от 50,00 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: