Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Мл. съдия
ЙОАННА СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Рубиева ч. гр.дело № 13906
по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Подадена е жалба от „Ю.Б.“ АД срещу извършено
разпределение, изготвено от ЧСИ М.Б. по реда на чл. 460 ГПК по изп. дело №
20138380405380 по описа на съдебния изпълнител. Жалбоподателят поддържа, че има
първа по ред ипотека върху паркоместа, разположени в продадения поземлен имот.
Твърди, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти от 15.02.2007г., № 38, том І, рег. № 328, дело № 33 от 2007г. на нотариус
рег. № 50 към Нотариалната камара, „К.А.“ ЕООД е учредил договорна ипотека и в
полза на „И Е.Д.П.Б.“ С. А. за обезпечаване на вземане по договор за кредит,
което „Ю.Б.“ АД е придобило ведно с привилегиите и обезпеченията с договор за
прехвърляне на вземания от 07.10.2011г., вписан в Службата по вписвания- гр.
София. Поддържа, че ипотеката е учредена върху Комплекс „Арена ІІ“ с подобект
Кино „Арена ІІ“ и околно пространство, със застроена площ от 4400 кв. м. и РЗП
15 167 кв.м., като е посочено, че ипотеката обхваща цялата сграда и
надземни паркинги за 482 коли, поради което се явява присъединен взискател на
основание чл. 459, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК.
Твърди, че ипотеката в полза на „Ю.Б.“ АД предхожда ипотеките върху поземления
имот в полза на „О.Б.Б.“ АД, тъй като същите са от 2008г. и 2009г. Поддържа, че
482-те паркоместа са неразделна част от сградата на комплекс „Арена ІІ“, без
наличието на които сградата не Б.могла да бъде построена и въведена в
експлоатация. Твърди, че не е уведомяван за насрочената публична продан на
имота, както и че неправилно не е взета предвид неговата привилегия, и
неправилно съдебният изпълнител не е разпределил сумата от 4 737 133,
56 лева на него. Поддържа, че паркоместата заемат между 10 604 кв. м. и
12 050 кв. м. съгласно изчисленията по Наредба № 7 от 22.12.2003г. Твърди,
че експертната оценка на поземления имот не съдържа изчисления и не посочва
отделна стойност от имота, заета от 482-те паркоместа. В жалбата е обективирано
искане за спиране на изп. дело на основание чл. 438 ГПК, както и са релевирани
доказателствени искания за допускане на комплексна съдебно-техническа и
оценителска експертиза, която да отговори на въпроси относно площта на
паркоместата, както и разстоянията за достъп до тях; както и пазарната им
стойност. Искането към съда е да отмени разпределението.
Постъпило е становище от „О.Б.Б.“ АД, в
което са изложени доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на
жалбата.
Постъпило е становище от „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“
ООД, в което са изложени доводи за основателност на жалбата, както и за основателност
на искането за спиране и допускане на доказателствените искания.
Постъпило е становище от „К.А.“ ЕООД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата, както и на искането за
спиране, и допускане на доказателствените искания.
Постъпило е становище от „И А.Б.Л.“ ЕАД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпила е жалба срещу разпределението и
от „К.А.“ ЕООД, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното разпределение. Жалбоподателят поддържа, че е собственик на поземлен
имот с идентификатор 68134.4089.553, по силата на нотариален акт 83, том ІV,
рег. № 10770, дело № 595/2003г. на нотариус Валентина Благоева. Твърди, че е
обжалвал действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в провеждане на
публична продан, по която жалба е образувано гр. дело № 12456/2016г. по описа
на СГС, ІV състав, производството по което още не е приключило. Поддържа, че
обжалваното разпределение е незаконосъобразно, тъй като същото е с дата
14.09.2016г., тоест съставено е преди датата на приключване на публичната
продан, която е била проведена от 12.09.2016г. до 12.10.2016г. Твърди, че
липсва индивидуализация на посочените подобрения и приращения към и под имота.
Поддържа, че разпределението е неясно, тъй като не съдържало информация за това
кои са длъжниците, кои са взискателите, налице ли са присъединени взискатели и какви са техните вземания.
Твърди, че не било ясно сумата в размер на 977 925 лева, представляваща дължим
ДДС, върху каква основа е изчислена, и по какъв ред се разпределя, което правило
изцяло неясно и незаконосъобразно обжалваното разпределение. Поддържа, че
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се ползвала с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Освен това сумата от 145 273,20 лева не била заплатена от взискателя,
а била дължима на съдебния изпълнител, поради което не можела да се ползва с
привилегия. Неясно било и дали сумите, дължими на взискателя за прости такси и
на държавата чрез НАП касаят изпълнението върху конкретния недвижим имот.
Твърди, че неясно в разпределението било посочено, че сумата от
4 737 132, 56 лева следва да се приспадне от вземането на взискателя.
Искането към съда е да отмени обжалваното разпределение. В жалбата е направено
искане за спиране на изпълнителното дело, както и за спиране на производството
по частната жалба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производството по гр. дело № 12456/2016г. по описа на СГС, ІV ГО.
Постъпило е становище от „О.Б.Б.“ АД, в
което са изложени доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на
жалбата.
Постъпило е становище от „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“
ООД, в което са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпило е становище от „Ю.Б.“ АД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпило е становище от „И А.Б.Л.“ ЕАД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпила
е и жалба от „И А.Б.Л.“ ЕАД срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи
се в насрочване на публичната продан. Жалбоподателят поддържа, че е собственик
на сграда с идентификатор 68134.4089.553.1., поради което счита, че част от
поземления имот е негова собственост, като другата част е собственост на
длъжника по изпълнителното дело „К.А.“
ЕООД. Твърди, че не бил уведомяван за публичната продан, както и че не било
ясно дали е оценен коректно целият имот. Прави искане към съда да отмени като
незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител по насрочване на публичната
продан. В жалбата е обективирано искане за спиране на изпълнителното дело,
както и са релевирани доказателствени искания за допускане на СТЕ, която да
отговори на въпроса представлява ли неразделна част от „Комплекс Арена ІІ“
частта от поземления имот с идентификатор 68134.4089.553, върху която са
разположени надземни паркинги с 482 паркоместа.
Постъпило е становище от „О.Б.Б.“ АД, в
което са изложени доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на
жалбата.
Постъпило е становище от „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“
ООД, в което са изложени доводи за основателност на жалбата, както и
основателност на искането за спиране и допускане на доказателствените искания.
Постъпило е становище от „Ю.Б.“ АД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпило е становище от „К.А.“ ЕООД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата, както и на искането за
спиране и по допускане на доказателствените искания.
Постъпила е и жалба от „А.2.“ ЕООД и от “А.Г.“
ООД срещу разпореждане за разпределение от 14.09.2016г., в която са изложени
доводи за незаконосъобразност, тъй като същото било с дата 14.09.2016г., тоест било
съставено преди датата на приключване на
публичната продан, която е била проведена от 12.09.2016г. до 12.10.2016г. В
жалбата се поддържа, че разпределението е неясно, тъй като не съдържало
информация за това кои са длъжниците, кои са взискателите, налице ли са присъединени
взискатели и какви са техните вземания. Твърди се, че не било ясно сумата в
размер на 977 925 лева, представляваща дължим ДДС, върху каква основа е
изчислена, и по какъв ред се разпределя, което правило изцяло неясно и
незаконосъобразно обжалваното разпределение. В жалбата се излага, че таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ не се ползвала с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Освен
това сумата от 145 273,20 лева не била заплатена от взискателя, а била
дължима на съдебния изпълнител, поради което не можела да се ползва с
привилегия. Неясно било и дали сумите, дължими на взискателя за прости такси и
на държавата чрез НАП касаят изпълнението върху конкретния недвижим имот. В
жалбата се твърди, че неясно в разпределението било посочено, че сумата от
4 737 132, 56 лева следва да се приспадне от вземането на взискателя.
Прави се искане съдът да отмени обжалваното разпределение. В жалбата е
обективирано искане за спиране на изпълнението по изп. дело.
Постъпило е становище от „О.Б.Б.“ АД, в
което са изложени доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на
жалбата.
Постъпило е становище от „К.А.“ ЕООД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата, както и на искането за
спиране.
Постъпило е становище от „Ю.Б.“ АД, в
което е са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпило е становище от „И А.Б.Л.“ ЕАД, в
което са изложени доводи за основателност на жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбите, подадени от „К.А.“ ЕООД и „А.2.“ ЕООД
и „А.Г.“ ООД, в които е изложил съображения за неоснователност на подадените
жалби.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбите, подадени от „Ю.Б.“ АД и „И А.б.Л.“ ЕАД,
в които е изложил съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на
подадените жалби.
При служебна проверка на редовността на
постъпилите жалби, съдът намира, че всяка от тях е постъпила в рамките на срока
по чл. 462, ал. 2 ГПК, считано от датата на протокола за обявяване на
процесното разпределение, съставен на 18.10.2016г. с участието на всички
жалбоподатели. Жалбите отговарят и на останалите изисквания, установени в чл.
260 ГПК и чл. 261 ГПК.
Изпълнително дело № 20138380405380 е
образувано по молба на „О.Б.Б.“ АД от 15.07.2013г. за образуване на
изпълнително дело срещу „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД въз основа на издаден на
04.07.2013г. изпълнителен лист на основание чл. 417 ГПК по гр. дело № 27595 по
описа за 2013г. на СРС, І ГО, 124-ти състав, с който „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД
са осъдени да заплатят солидарно на „О.Б.Б.“ АД сумата от 511 500 евро,
представляваща част от незаплатени вноски по договор за банков кредит от
08.04.2008г., изменен и допълнен със споразумения от 06.04.2009г. и
23.07.2009г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2013г. до изплащане
на вземането, и 30 462, 21 лева разноски по делото, а именно: 20008, 14
лева- държавна такса и 10454, 07 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
На 29.07.2013г. е извършен опис на
поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.553, находящ се в гр. София, район „************** 3, собственост на
ипотекарния длъжник „К.А.“ ЕООД. Върху поземления имот е вписана възбрана.
На 25.02.2015г. е постъпила молба от „О.Б.Б.“
АД до съдебния изпълнител на основание чл. 456 ГПК да присъедини към
образуваното изпълнително дело издадения изпълнителен лист и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на които кредитополучателят „А.2.“
ЕООД и съдлъжникът „А.Г.“ ООД са осъдени да заплатят следните суми:
4 000 000 евро- част от просрочената главница по договор за банков
кредит № 63 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.12.2014г., както и сумата от 156 466, 40 лева- държавна такса,
117 879, 80 лева- юрисконсултско възнаграждение. Към молбата е приложен
изпълнителен лист, издаден на 26.01.2015г.
на основание чл. 417 ГПК по гр. дело № 68694 по описа за 2014г. на СРС,
ГО, 79-ти състав, с който „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД са осъдени да заплатят на „О.Б.Б.“
АД сумата от 4 000 000 евро, ведно със законната лихва за периода от
11.12.2014г. до изплащане на вземането, и разноски по делото, а именно: 156 466,
4 лева държавна такса и 117 879, 80 лева- възнаграждение на юрисконсулт
/л. 474 от изпълнителното дело/.
С разпореждане за разпределение от
14.09.2016г., изготвено от помощник ЧСИ- Т.С., след извършена публична продан
на поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.553, без и с изключение на всички
сгради построени в урегулирания поземлен имот, за купувач е обявен взискателят
по изп. дело- „О.Б.Б.“ АД за сумата в размер на 5 867 550 лева, и на
основание чл. 460 ГПК във вр. с чл. 495 ГПК е разпределена сумата в размер на 5
867 550 лева по изп. дело, както следва: Първи ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД: 145 273, 20 лева да се преведат по сметка на ЧСИ от взискателя-
купувач по делото, която сума е пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
както и разноски, сторени от ЧСИ в хода на изпълнителното производство:
144 685, 20 лева- такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС- пропорционална
такса на събраната сума; 588 лева- на основание чл. 79, ал. 2 ГПК направените
по изпълнението, но невнесени от взискателя разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ и
държавни такси, както следва: 36 лева- т. 3 от ТТР към ЗЧСИ /6 бр./; 480 лева-
т. 5 от ТТР към ЗЧСИ /20 бр./; 36 лева- т. 9 от ТТР към ЗЧСИ /2 бр./; 36 лева-
т. 13 от ТТР към ЧСИ. Втори ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД- 7 219,
24 лева- да се преведат на Столична община, МДТ- район Младост за дължим данък
недвижими имоти и начислени лихви; Трети ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД-
сумата от 4 737 132, 56 лева- да се приспаднат от вземането на
взискателя по делото, представляващи вземания в качеството му на ипотекарен
кредитор; Четвърти ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД- няма предявени вземания;
Пети ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД- няма предявени вземания; Шести ред
съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД- няма достатъчно средства за погасяване на
задължението към този ред кредитори; Седми ред- няма достатъчно средства за
погасяване на задължението към този ред кредитори.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
По искането на „К.А.“ ЕООД за спиране на
производството по ч.гр. дело № 13906/2016г. по описа на СГС, съдът счита, че
същото е неоснователно. Предмет на образуваното гр. дело 12456/2016г. по описа
на СГС е жалба от 16.09.2016 г. на "К.А." ЕООД срещу действия на
частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20138380405380, изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижимия
имот /поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553/, предмет на нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 100, т.ІV, рег.№ 6054, дело № 628/2007 г.,
собственост на жалбоподателя. При извършена служебна проверка съдът констатира,
че действително производството по посоченото гр. дело не е приключило, но
същото не е преюдициално спрямо настоящото производство, доколкото
законосъобразността на разпределението не е обусловена от законосъобразността
на извършената публична продан и подлежи на отделен съдебен контрол. Поради
което не са налице предпоставки за спиране на производството по настоящото
частно гражданско дело.
Относно жалбата, подадена от „Ю.Б.“ АД:
В жалбата, подадена от „Ю.Б.“ АД са
изложени твърдения за незаконосъобразност на извършената публична продан, както
и на извършеното разпределение. Жалбоподателят поддържа, че има първа по ред
ипотека върху паркоместа, разположени в продадения поземлен имот. Твърди, че с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от
15.02.2007г., № 38, том І, рег. № 328, дело № 33 от 2007г. на нотариус рег. №
50 към Нотариалната камара, „К.А.“ ЕООД е учредил договорна ипотека в полза на
„И Е.Д.П.Б.“ С. А. за обезпечаване на вземане по договор за кредит, което „Ю.Б.“
АД е придобило ведно с привилегиите и обезпеченията с договор за прехвърляне на
вземания от 07.10.2011г., вписан в Службата по вписвания- гр. София. Поддържа,
че ипотеката е учредена върху Комплекс „Арена ІІ“ с подобект Кино „Арена ІІ“ и
околно пространство, със застроена площ от 4400 кв. м. и РЗП 15 167 кв.м.,
като е посочено, че ипотеката обхваща цялата сграда и надземни паркинги за 482
коли, поради което се явява присъединен взискател на основание чл. 459, ал. 2 ГПК.
От представения към делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 038, том І, рег. № 328, дело № 33 от
2007г. на нотариус Светлана Миленкова- нотариус с рег. № 50 по регистъра на
Нотариалната камара се установява, че за обезпечаване на отпуснатия на „К.А.“
ЕООД кредит до размера от 5 000 000 евро е учредена в полза на „И Е.Д.П.Б.“
АД договорна ипотека върху следните собствени на дружеството недвижими имоти,
които се намират в гр. София, Столична община, район „Младост“, улица „**********,
а именно: Комплекс „Арена ІІ“, с
подобект Кино „Арена ІІ“ и околно пространство, със застроена площ 4440
кв. м. и разгъната застроена площ от 15167 кв.м., състоящ се от следните
функционални планировачни групи: централно фоайе и атриум; зона за
кинопрожекции; зона за заведения за бързо хранене; административна зона;
технически помещения и надземни паркинги за 482 коли, който комплекс е изграден
в УПИ № VІ-1443, 1228, 2736, 2623, 2861, 2862, 2863, 2864, 1616, 1692, 2697,
2814 и 2548. В нотариалния акт изрично е посочено, че ипотеката обхваща цялата
сграда и паркинг, независимо от промените в предназначението на отделните
обекти или последващи преустройства на ипотекираните имоти, без урегулирания поземлен имот, върху
който са построени.
Предмет на публична продан по образуваното
изпълнително дело е единствено поземленият имот, а не и изградената върху него
сграда, респективно прилежащите към нея паркоместа, поради което настоящият
съдебен състав счита, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва
разпределението по чл. 460 ГПК. Жалбоподателят не се легитимира като собственик
на поземления имот или ипотекарен кредитор с права върху имота, респективно не
се явява присъединен по закон взискател на основание чл. 459, ал. 2, вр. с ал.
1 ГПК. Видно от представения препис от изпълнителното дело, същият не е
конституиран като присъединен взискател по делото и по реда на чл. 456 ГПК. Изрично
в жалбата си и приложените към нея доказателства жалбоподателят се легитимира като
ипотекарен кредитор, в чиято полза е учредена ипотека върху друг имот- сграда и
паркоместа, построени в поземления имот.
Правният интерес се извежда от правните твърдения на жалбоподателя, който може да е носител на спорното право, може и да не участва в спорното материално правоотношение, но неговото право се засяга от правото, претендирано от друго лице. В настоящия случай, не се установява правото на жалбоподателя да е накърнено - това е така, защото предмет на изпълнение е единствено поземленият имот, спрямо който жалбоподателят не предявява права и не твърди наличие на обезпечение. С оглед липсата на правен интерес у жалбоподателя, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отделно от гореизложеното, настоящият съдебен
състав счита, че въпросите, изложени от жалбоподателя относно статута на
паркоместата и титуляра на правото на собственост върху тях, не Б.могъл да се
разгледа по реда на чл. 435 или чл. 463 ГПК чрез обжалване на действията на
съдебния изпълнител и съставеното от него разпределение, а следва да бъде разрешен
със сила на пресъдено нещо в отделно съдебно производство, в което да се
установи какъв е вещният статут на паркоместата, респективно кой е техният
собственик.
Относно жалбата, подадена от „И А.Б.Л.“ ЕАД:
Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитативно посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалБ.срещу други действия не са допустими. Това произтича от факта, че се касае за процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. Ако разпоредбата дава възможност за обжалване и на други действия на съдебния изпълнител извън кръга на изброените в нея, то извършеното изброяване Б.било безсмислено и щеше да бъде предвидено общо право на обжалване. От това следва, че за всички други действия на съдебния изпълнител извън изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК не съществува право на обжалване и същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол по този ред. Разпоредбата също така разграничава коя от страните в производството по принудителното изпълнение, респ.третото лице какво действие по изпълнението може да обжалва. От горното следва, че законодателят е целял максимално да ограничи кръга от подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и този на лицата, имащи правото да обжалват такива действия с оглед постигане на бързина на изпълнителното производство. Именно поради това в действащия ГПК е изоставена общата клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 332 от ГПК (отм.) и е възприета специалната такава по чл. 435 от ГПК. Съществуването на правото на обжалване е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и до образуваното въз основа на нея производство.
В жалбата, подадена от „И А.Б.Л.“ ЕАД, са
изложени твърдения, че жалбоподателят е собственик на сграда с идентификатор
68134.4089.553.1, както и че не е бил уведомяван за извършената публична
продан, като обжалва действието по „насрочване на публичната продан“.
Жалбоподателят твърди, че публичната
продан е незаконосъобразна, тъй като липсва посочване, че част от имота е собственост
на дружеството, както и липсата на посочване на площта на сградата, построена
върху имота.
Съдът намира, че действието, посочено в предметния обхват на жалбата - насрочване на публичната продан по изпълнително дело - е от категорията на действията, които не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, освен ако се оспорва секвестируемостта на имота, какъвто не е процесният случай - така и дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК задължителни за съдилищата указания. Това действие на съдебния изпълнител само подготвя извършването на проданта и съдът приема, че не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. Това е така, защото същото не може да се квалифицира като същинско изпълнително действие, а и не е сред лимитативно изброените в нормата на чл. 435 ГПК. Защита на страните, участващи в изпълнителния процес по отношение на публичната продан, ще може да се упражни едва на етапа, когато съдебният изпълнител издаде постановлението си за възлагане по нея, като определи купувач на имота, доколкото този акт на органа по изпълнението е изрично предвиден, като подлежащ на проверка по реда на съдебния контрол възприет в чл. 435 ГПК.
Допустимостта на жалбата е обусловена от
надлежното излагане на твърдения за наличието на пороци в изпълнителното производство,
чието установяване би обусловило извод за незаконосъобразност на конкретното
обжалвано изпълнително действие. При изложени от жалбоподателя изрични и
конкретни твърдения в петитума на жалбата, че обжалва действия на съдебния
изпълнител, които не са в предметния обхват на обжалваемите действия по чл. 435 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че е безпредметно жалбата, подадена от
трето лице, да се разглежда в открито съдебно заседание.
С оглед избрания от законодателя подход за лимитативно очертаване на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и критериите, при които съдебният контрол е допустим, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид обстоятелството, че жалбите, подадени от
„Ю.Б.“ АД и „И А.Би Л.“ ЕАД са недопустими, съдът не дължи произнасяне по
релевираните в тях доказателствени искания за допускане на комплексна
съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Относно жалбите, подадени от „К.А.“ ЕООД, „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД, в които се съдържат доводи по същество на извършеното разпределение:
Така посочените жалби са подадени от
легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител в
рамките на законоустановения срок, поради което същите са допустими.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя
суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им
и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от
тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до
деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК.
Относно довода на „К.А.“ ЕООД за
незаконосъобразност на разпределението поради незаконосъобразност на
извършената публична продан, а именно- липса на индивидуализация на подобрения
и приращения под и към имота, водеща до нищожност на проданта, съдът счита, че
в производството по чл. 463 ГПК- обжалване на разпределението, извършено от
съдебния изпълнител, не подлежи на съдебна проверка законосъобразността на
извършената публична продан на недвижимия имот, обект на изпълнение. Видно от
твърденията на жалбоподателя, този въпрос е обект на разглеждане в друго висящо
съдебно производство.
Относно довода на жалбоподателите, че
обжалваното разпределение е незаконосъобразно, тъй като същото е от дата
14.09.2016г., респективно е съставено преди приключване на публичната продан,
съдът намира, че се касае за техническа грешка в разпореждането. Видно от
съдържанието на разпределението, същото е изготвено по повод възлагане на имота
на взискателя след извършената публична продан, приключила на 13.10.2016г. Обстоятелство,
че проданта на имота е приключена на посочената дата с обявяване на взискателя
за купувач не се оспорва от жалбоподателя и е посочено в обстоятелствената част
на жалбата Поради гореизложеното съдът приема, че разпределението е извършено
на 14.10.2016г., а не както е посочено в заглавната част на обжалваното
разпределение- на 14.09.2016г. Така допуснатата очевидна фактическа грешка в
датата на разпореждането не се отразява на законосъобразността на действията по
разпределение.
Относно довода на жалбоподателите, че
обжалваното разпределение е неясно, тъй като не са посочени кои са длъжниците и
кой е взискател по образуваното изпълнително дело, съдът счита довода за
неоснователен. В закона не са регламентирани задължителни реквизити на
разпределението. Освен това от съдържанието на разпределението се установява
кои са взискателите, а именно „О.Б.Б.“ АД и държавата чрез НАП (на основание
чл. 458 ГПК), като при липса на суми за разпределение в полза на длъжника,
съдът счита, че непосочването на същия в разпределението не представлява
основание за отмяна на обжалвания акт.
Относно довода на жалбоподателите, че е
неясна причината, поради която сумата в
размер на 977 925 лева, представляваща дължим ДДС, се превежда на
ЧСИ от купувача преди вземанията по чл. 136 ЗЗД, както и че не е ясно върху
каква основа е определен дължимият данък, съдът намира следното: публичната
продан на недвижим имот представлява облагаема доставка на основание чл. 131 вр.
чл. 45, ал. 5, т.1 вр. пар. 1, т. 5 и 6 ЗДДС и поради тази причина данък върху
добавената стойност се дължи в полза на държавата, независимо от
разпределението на останалите суми. Поради тази причина правилно сумата не е
включена в редовете по чл. 136 ЗЗД. Що се касае до размера на данъка, видно от
приложеното по делото уведомление за извършена продажба данъкът е начислен
върху облагаема основа в размер на 4 889 625 лева. При така определената
данъчна основа и при прилагане на законоустановената ставка в размер на 20 %,
съдът намира че размерът на данъка, посочен в разпределението, е определен
правилно /20% от 4 889 625 лева/.
Относно довода на жалбоподателите, че
пропорционалната такса в размер на 145 237, 20 лева, дължима на основание
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
тъй като с тази привилегия се ползват само разноските, които първоначалният
взискател е направил във връзка с пряката реализация на даден изпълнителен
способ, съдът намира същия за неоснователен, поради следните съображения: Съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, а
съгласно задължителните указания, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013г. привилегията по т. 1 се
отнася до разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, в това число-
разноски за образуване на изпълнително дело, за налагане на запор или възбрана
и за други действия по изпълнението. В тази връзка, съдът намира, че
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД обхваща разноските във връзка с
принудителното изпълнение, независимо от това дали същите се авансират от
взискателя или се начисляват от съдебния изпълнител върху събраната сума
съгласно забележки 1 и 3 към т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поради така изложеното, доводът
на жалбоподателите, че привилегията не се прилага, тъй като титуляр на
вземането за пропорционална такса е ЧСИ, а не взискателят е неоснователен.
Същевременно, при извършената проверка съдът установи, че размерът на таксата е
определен правилно съобразно т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ.
Относно довода на жалбоподателите, че
сумата в размер на 588 лева, представляваща прости такси по т. 3, 5, 9 и 13 от
ТТРЗЧСИ не се ползват с посочената привилегия, тъй като не можело да се
установи дали същите са свързани с изпълнителния способ, по който се
разпределят постъпилите суми, съдът намира следното: Видно от приложения препис
от изпълнителното дело, по същото са извършени шест броя справки за
имущественото състояние на длъжника, наложени са запор и възбрана, касаещи
изпълнението върху продадения на публична продан имот, изпратени са 20 броя
съобщения и уведомления и е изготвен един брой разпределение, поради което
съдът намира, че сумата от 36 лева с ДДС, представляваща проста такса по т. 9 от
ТТРЗЧСИ и сумата от 36 лева с ДДС, представляваща проста такса по т. 13 от
ТТРЗЧСИ са пряко свързани с изпълнението върху процесния недвижим имот. Що се
касае до събраните такси по т. 3 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, същите представляват
необходими разноски за проучване на имуществото и извършване на изпълнението,
които не са свързани с конкретен изпълнителен способ и се ползват с
привилегията на чл. 136, т. 1 ЗЗД независимо от това вследствие на кой
конкретен способ са постъпили сумите. Сумите са определени правилно съгласно
предвидения им размер в ТТРЗЧСИ, поради което така наведеното от
жалбоподателите оплакване също е неоснователно.
Относно довода на жалбоподателите, че
разпределената от втори ред сума в размер на 7219, 24 лева, които следва да
бъдат преведени на Столична община- МДТ район „Младост“, са неправилно
определени и не става ясно за кой имот се отнасят, съдът счита същия за
неоснователен: Видно от издаденото от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „Младост“ удостоверение за данъчна оценка за имота, обект на
публичната продан, са налице неплатени задължения за данък върху недвижимия
имот в размер на 7 219, 24 лева, а съгласно т. 2 на чл. 136 ЗЗД вземанията
на държавата за данъци върху определен имот, обект на изпълнение, се ползват с
предпочтително удовлетворяване – привилегия от втори ред. С оглед на това съдът
намира, че стойността на данъка, включен в разпределението, касае именно имота-
обект на проданта, и е в размера, посочен от Столична община.
Относно довода на жалбоподателите, че
посочената в трети ред на обжалваното разпределение сума в размер на
4 737 132, 56 лева, представляващи вземания на „О.Б.Б.“ АД, в
качеството му на ипотекарен кредитор, не следва да се ползва с каквато и да било привилегия, тъй като липсва основание за
нея и също така сумата е незаконосъобразно приспадната от вземанията на
взискателя, съдът счита следното: От представения нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 100, том ІV, рег. № 6054, дело № 628 от 2007г. се
установява, че взискателят „О.Б.Б.“ АД е ипотекарен кредитор с учредена
договорна ипотека върху поземления имот, обект на публичната продан. С
договорната ипотека е обезпечено вземане по договор за банков кредит в размер
на 8 500 000 евро, предоставен на длъжниците по изпълнителното дело.
„О.Б.Б.“ АД е конституиран като единствен
взискател по делото, въз основа на два броя изпълнителни листове- изпълнителен
лист от 04.07.2013г., издаден на основание чл. 417 ГПК по гр. дело № 27595 по
описа за 2013г. на СРС, І ГО, 124-ти състав, с който „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД
са осъдени да заплатят солидарно на „О.Б.Б.“ АД сумата от 511 500 евро,
представляваща част от незаплатени вноски по договор за банков кредит от
08.04.2008г., както и изпълнителен лист, издаден на 26.01.2015г. на основание чл. 417 ГПК по гр. дело № 68694
по описа за 2014г. на СРС, ГО, 79-ти състав, с който „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД
са осъдени да заплатят на „О.Б.Б.“ АД сумата от 4 000 000 евро, ведно със
законната лихва за периода от 11.12.2014г. до изплащане на вземането, и
разноски по делото, а именно: 156466, 4 лева държавна такса и 117 879, 80
лева- възнаграждение за юрисконсулт.
Предмет на изпълнението по делото е именно
поземления имот, върху който е учредена посочената по-горе ипотека. С оглед на
това възраженията, че вземането не следва да се ползва с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 3 ЗЗД са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 461 ГПК
взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу
стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по
съразмерност. Поради гореизложеното е неоснователен и доводът на
жалбоподателите, че в закона не е регламентирана възможност за прихващане на
дължимата продажна цена – такава е уредена в чл. 461 ГПК.
Предвид обстоятелството, че общият
размер на вземането на обезпечения взискател „О.Б.Б.“ АД възлиза на 4 511 500
евро и 304 808, 41 лева, който надвишава размера на цената, на която
взискателят е обявен за купувач на имота /5 867 550 лева/, както и че
няма присъединени взискатели по делото, нито вземания с право на предпочтително
удовлетворение, в правилно приложение на нормата на чл. 461 ГПК процесният имот
му е бил възложен за погасяване на вземанията на взискателя. Поради което
правилно съдебният изпълнител е прихванал сумата, получена от продажбата на
ипотекирания в полза на взискателя имот от вземането на взискателя.
По искането за спиране на изпълнително делото, обективирано в четирите
частни жалби.
Съгласно чл. 438 ГПК, подаването на
жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови
спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис
от определението за спиране. В хипотезата на цитираната правна норма, спирането
е обусловено от преценката на съда за неговата допустимост и необходимост. В
настоящия случай не са налице предпоставки за спиране на изпълнението по
изпълнителното дело, доколкото жалбите на „Ю.Б.“ АД и „И А.Би Л.“ ЕАД са
недопустими, а жалбите, подадени от „К.А.“ ЕООД, „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД са
неоснователни, поради което исканията им
следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********, за спиране на
настоящото ч.гр. дело № 13906/2016г. по описа на СГС, II-A състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, срещу извършената
публична продан и разпределение по изп. дело № 20138380405380 по описа на ЧСИ М.Б.
№ 838 към КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „И А.Би Л.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу
действия на ЧСИ М.Б. № 838 към КЧСИ, изразяващи се в насрочване на публичната
продан по изп. дело № 20138380405380.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на „К.А.“ ЕООД ЕИК ********, „А.2.“ ЕООД,
ЕИК ******** и „А.Г.“ ООД, ЕИК ******** срещу разпределение от 14.10.2016г. /неправилно
обозначено от 14.09.2016г./, извършено по изп. дело № 20138380405380 по описа на ЧСИ
М.Б. № 838 към КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, К.А.“ ЕООД, ЕИК ********, „А.2.“ ЕООД,
ЕИК ********, „А.Г.“ ООД, ЕИК ******** и „А.Би Л.“ ЕАД, ЕИК ******** за спиране
на изпълнителното дело.
Решението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.