Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на шести февруари две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Павлин Вълчев от Окръжна
прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия Сн.
Чолакова КАНД № 2 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д.С.И. ***, чрез АД «А.М.Н.» при АК –
гр.Шумен, срещу Решение № 337 от
17.10.2022г., постановено по АНД № 20223630200910 по описа за 2022г. на Районен
съд – гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление
№ 21-0869-001376 от 19.05.2021г., издадено от Началника на сектор към ОДМВР -
гр.Шумен, в частта му по п.1, п.2 и п.3, с която на Д.С.И. *** са наложени
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.179, ал.2, във вр.с
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл175,
ал.1, т.5 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП, като са намалени, както следва: санкцията в частта по пункт 1 от
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева;
санкциите по пункт 2 от „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец; санкциите по пункт 3 от „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 /един/ месец. С горепосочения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0869-001376 от 19.05.2021г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР гр.Шумен, в останалата му част по
пункт 4, с която на Д.С.И. *** на основание чл.185 от ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева. Със същото решение Д.С.И. е осъдена да заплати на
ОДМВР-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80 лева.
Касационната
жалбоподателка релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение
поради постановяването му в противоречие с материалния закон, застъпвайки
тезата, че не е осъществила вменените й административни нарушения. По тези
съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление. Претендират се и съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В
съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява
лично. Същата се представлява от адвокат Л.А., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответната страна, Началник
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт И.С., която аргументира становище за
неоснователност на оспорването. Отправя искане за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 23.04.2021г. около
8,30 часа в гр. Шумен, по ул.
В.Друмев, Д.И. управлявала МПС л.а. “Пежо 307 ”, с рег.№ Н9846ВР, до дом № 19,
в посока от ул. В.Априлов към бул. С.Велики, като: при извършване на маневра,
за да заобиколи паркирания л.а. „***“ с рег. №***, не се съобразила с неговото
положение и го блъснала с десните врати в задна броня вляво, с което станала
причина за ПТП; след ПТП не спряла, за да установи какви са последиците от
произшествието; напуснала местопроизшествието, без да уведоми съответната
служба за контрол на МВР; управляваното от нея МПС не било преминало
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Във
връзка с настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1792222/ 23.04.2021г. и
били снети обяснения от свидетеля Б.И.- очевидец на инцидента. На 23.04.2021г. бил
съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 405010
от 23.04.2021 г., в който актосъставителят посочил, че с горните деяния от
страна на касационната жалбоподателка са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП и чл. 147,
ал.1 от ЗДвП. Към преписката бил приложен и снимков материал. Актът бил
подписан от нарушителката без отразени възражения, не били депозирани и писмени
такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт било
издадено и процесното НП, оспорено пред Районен съд – гр.Шумен.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна, при което съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
законоустановените в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН реквизити и същите са
издадени в предвидените за това срокове. Съдът е посочил още, че визираните
нарушения са описани достатъчно ясно, в степен, позволяваща да се разбере какво
е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Съдебният състав е извел
и решаващият извод относно безспорната установеност на описаните в акта и в НП
деяния Същевременно е приел, че при индивидуализацията на наказанията за
нарушенията по пунктове 1, 2 и 3 от НП наказващият орган не е спазил
изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което е изменил размера на
определените наказания до законово предвидените минимуми в приложимите санкционни
разпоредби. По отношение на нарушението, описано в п.4 от НП, съдът е приел, че
същото е определено в законово регламентирания абсолютен размер, поради което
е потвърдил оспорения пред него
правораздавателен акт в тази му част.
Настоящият състав намира, че въз
основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд
е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд, поради което не може да се
приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката.
Касационната инстанция се
солидаризира и със становището на районния съд относно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
Обосновани са и наведените от
районния съд извод за съставомерност на санкционираните нарушения по
приложените от наказващия орган административнонаказателни състави, поради
което касационната инстанция препраща към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.
Неоснователно е твърдението в
касационната жалба, че Д.И. не е нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е
предприемала маневра „заобикаляне“, а ПТП с паркираното МПС е настъпило поради
това, че последното е било паркирано неправилно и поради габаритите си е
навлизало в нейната пътна лента. Начинът, по който е било паркирано другото
МПС, участвало в ПТП, е без значение за отговорността на касационната
жалбоподателка, тъй като не променя факта, че като участник в движението,
последната е следвало да положи дължимата грижа, за да заобиколи въпросното МПС
по начин, непозволяващ съприкосновение с него, което очевидно не е сторила.
Несъстоятелна е и тезата, че
нарушенията, описани в п.2 и п.3 от НП, не са извършени виновно, тъй като
нарушителката е разбрала за ПТП едва от органите на МВР. Видно от показанията
на св.Б.И., при сблъсъка между МПС, управлявано от Д.И. и паркирания автомобил,
се е чул достатъчно силен шум, като наред с това паркираното МПС се е
раздвижило от удара. При тези обстоятелства и предвид видимите следи от
сблъсъка върху двата автомобила, в т.ч. и наличието на ясни следи по цялата
дължина на двете десни врати на управлявания от нарушителката автомобил, които
се установяват по категоричен начин от приложения снимков материал, е обективно
невъзможно последната да не е почувствала разтърсване на управляваното от нея
МПС и да не е чула звука от удара, респективно да не е разбрала, че е предизвикала
ПТП с друг автомобил. И след като е
продължила движението си, без да спре, за да установи какви са последиците от
ПТП и без да уведоми службите за контрол, същата виновно е нарушила
задълженията си като водач на МПС по чл.123, ал.1, т.1 и т.3б от ЗДвП.
Безспорно е установено също, че
управляваното от касационната жалбоподателка МПС не е било представено на
технически преглед съобразно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността й и по чл.185 от с.з.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед
отправената претенция от процесуалния представител на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие
в касационното производство по делото в минимален размер от 80 /осемдесет/
лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 337/17.10.2022г. на
Районен съд – град Шумен, постановено по АНД № 20223630200910 по описа за
2022г. на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
Д.С.И. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.03.2023г.