Решение по дело №10099/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 549
Дата: 15 февруари 2022 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20211110210099
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210099 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 231009 от 08.06.2021 година Началника на
отдел Охранителна полиция при СДВР е наложил на ЕК. Н. Н., с ЕГН ********** глоба в
размер на 500 /петстотин/лева на осн. чл.185, ал.1 ЗОБВВПИ за извършено нарушение на
чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
доводи за допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения, а именно не
съдържа описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено в разрез с
изискването на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като липсва посочване на вида и
категорията пиротехническо изделие, както и отстоянието от молитвения храм. Наред с това
се изтъква, че АУАН не е бил съставен своевременно, а именно в момента на установяване
на нарушението и в присъствието на свидетел очевидец, както и, че нарушението е
недоказано. В заключение се излагат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28
ЗАНН и противоречие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
Г., който моли за отмяна на наказателното постановление, по съображенията изложени в
жалбата. В допълнение се сочи, че същото е издадено при липса на делегирана
компетентност от страна на министъра на вътрешните работи. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено следното:
Жалбоподателят ЕК. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул."********" № 19.
1
На 01.06.2021 година, от страна на свидетеля М.Т. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия АВ бланков № 231009, с който срещу Е.Н. било
повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 28.05.2021г., около 18.00
часа в близост до молитвен храм "Свети Александър Невски" неправомерно използва
пиротехнически изделия, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.60,
ал.1,т.6 от ЗОБВВПИ
Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № 231009 от
08.06.2021 година Началника на отдел Охранителна полиция при СДВР е наложил на ЕК. Н.
Н., с ЕГН ********** глоба в размер на 500 /петстотин/лева на осн. чл.185, ал.1 ЗОБВВПИ
за извършено нарушение на чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля М.Т., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН 231009/01.06.2021г. Наказателно
постановление (НП) № 231009 от 08.06.2021 година, сведение от Е.Н., Удостоверение рег. №
513р-94651/04.11.2021г., Удостоверение рег. № 513р-94667/04.11.2021г..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Т., като обаче отчете
изключително ниската им информативна стойност. Същите практически се свеждат до
потвърждаване на участието му при съставяне на АУАН, като свидетелят няма съхранен
спомен за конкретните събития предмет на производството. Приложените по делото
писмени доказателства съдът възприема в цялост като логични, последователни, съответни
едни на други, и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административната санкция, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по
същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за
извършване на цялостна проверка на атакувания акт, жалбата се явява основателна в
искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН 231009/01.06.2021
година, който е съставен от компетентен орган- младши полицейски инспектор при служба
КОС на отдел "Охранителна полиция" при СДВР, т.е. полицейски орган, оправомощен да
констатира нарушения, съгласно чл.215, ал.1 ЗОБВВПИ.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение, от
страна на началника на 03 РУ-СДВР е издадено обжалваното НП № 231009/08.06.2021г.
Съгласно чл.215, ал.2 ЗОБВВПИ "Наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от министъра на икономиката или от оправомощени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност." В настоящия случай обаче, въпреки
изрично изисканите от съда доказателства за компетентност на наказващия орган, по делото
е представено единствено Удостоверение рег. № 513р-94651/04.11.2021г., издадено от
СДВР, за заеманата от комисар Т.Т.- длъжност като началник на отдел "Охранителна
полиция" при СДВР. Липсва обаче заповед или друг акт на министъра на вътрешните
работи, с който на основание чл.215, ал.2 ЗОБВВПИ, вр. чл. 47, ал.2 вр. ал.1, б.А ЗАНН, на
началниците на районни управления да са предоставени правомощията на наказващ орган
по ЗОБВВПИ, предвид, на което наказателното постановление се явява издадено от орган
без материална компетентност.
2
Посочения порок свързан с липса на компетентност на наказващия орган е дотолкова
съществен, че представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, без да
се налага обсъжда извършването на нарушението по същество.
На следващо място и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително, както се изтъква и от жалбоподателя е налице и процесуален пропуск, като
описанието на нарушението дадено от актосъставителя и дословно повторено от наказващия
орган, е изключително лаконично и не съдържа каквато и да е конкретика относно предмета
на нарушението. Същият е общо определен като "пиротехнически изделия", макар видно от
нормата на чл.7, ал.2 ЗОБВВПИ да съществуват три вида пиротехнически изделия,
разделени в общо осем категории, които се различават по своите характеристики в частност
степен на опасност и ниво на риска, както и по отношение на техния режим на придобиване,
съхранение и използване. Предвид на това видът на пиротехническите изделия предмет на
административното нарушение се явява централен въпрос при описанието му, в частност с
оглед преценката за правомерно използване, и степен на обществена опасност. Пропускът на
актосъставителя и наказващия орган в тази насока, представляват нарушение на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН, от категорията на съществените доколкото безусловно засяга правото
на защита на нарушителя, и представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
С оглед гореизложеното жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие, от страна на същия е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева, като доколкото от въззиваемата страна не е направено възражение за
прекомерност на възнаграждението, а и същото е в размер под минималния, то съдът не
дължи обсъждане на претендирания размер. Предвид на изложеното, сторените разноски
следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна - СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 231009 от 08.06.2021 година Началника
на отдел Охранителна полиция при СДВР е наложил на ЕК. Н. Н., с ЕГН ********** глоба в
размер на 500 /петстотин/лева на осн. чл.185, ал.1 ЗОБВВПИ за извършено нарушение на
чл.60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ЕК. Н. Н., с ЕГН **********, 200/двеста/лева, съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3