№ 954
гр. **** , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500597 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 291226/22.12.2020г., депозирана от М.
В. И., ЕГН ****, с адрес: ****, срещу Решение № 261478/30.11.2020г., постановено по гр.
дело № 17563/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника,
против М. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, иск с правно основание чл. 439 от ГПК
– за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в общ размер на 1720,60лв., представляваща присъдени с решения по
гр.дело №15910/2017г. на ВРС и в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС съдебно-деловодни
разноски, поради „неправомерно издаване на изпълнителния лист №9004/16.11.2018г. по
гр.дело №15910/2017г. на ВРС по невлязло в сила съдебно решение“, за което вземане е
образувано изп. дело № 20193110401064 на ДСИ при Районен съд ****.
В жалбата се застъпва становище за неправилност на обжалваното решение, поради
което се моли за неговата отмяна. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че
Решение №1805/01.11.2018г. по в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване. По тази причина и доколкото с това решение е потвърдено
именно решението по гр.дело №15910/2017г. на ВРС, по което е издаден процесният
изпълнителен лист, се твърди, че последният е незаконосъобразно издаден – при невлязло в
сила съдебно решение.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият М. С. П., чрез процесуалния си представител
адв. Г.М. от ВАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за
нейната неоснователност и моли за отхвърлянето , съответно – за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Застъпва се, че изводът на ВРС, че предмет на гр.дело
1
№15910/2017г. на ВРС, решението по което е потвърдено с Решение №1805/01.11.2018г. по
в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС, са обективно кумулативно съединени искове всеки с цена
под 5000 лева, е правилен, с оглед на което цитираното решение на ВОС е окончателно.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът М.И., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемият М.П., редовно призован чрез пълномощника си адв. Г.М., не се явява и
не се представлява.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 17563/2019г. по описа на ВРС е образувано по
предявен от М. В. И., срещу М. С. П., иск с правно основание чл. 439 от ГПК – за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
общ размер на 1720,60лв., представляваща присъдени с решения по гр.дело №15910/2017г.
на ВРС и в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС съдебно-деловодни разноски, поради
„неправомерно издаване на изпълнителния лист №9004/16.11.2018г. по гр.дело
№15910/2017г. на ВРС по невлязло в сила съдебно решение“, за което вземане е образувано
изп. дело № 20193110401064 на ДСИ при Районен съд ****.
Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист № 9004/16.11.2018г., издаден по
гр. дело № 15910/2017г. на ВРС, ответникът е инициирал пред държавен съдебен
изпълнител при ВРС изп. дело № 2019311040106410 от 2019г. за принудително събиране на
присъдените в полза на последния и в тежест на ищеца разноски по гр. д. № 15910/2017г. на
ВРС от и в. гр. дело № 1699/2018 на ВОС. Уточнява, че фактите настъпили след
приключване на съдебното дирене по в. гр. д. № 1699/2018г. по описа на ОС - ****, по което
е издадено изпълнителното основание са: пропускане на срока за касационно обжалване на
въззивното решение поради незаконосъобразното неуказване от въззивния съд за тази
призната и гарантирана от закона възможност, доколкото се твърди цената на иска по
гражданското дело да е над 5000 лева; издаването на изпълнителния лист, както и
образуването на производство по принудително изпълнение при ДСИ при Районен съд –
****.
В законоустановения срок ответникът, чрез пълномощника си адв. Г.М., е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Изтъква,
че решението по в. гр. дело № 1699/2018г. по описа на ВОС е влязло в законна сила, с оглед
на което процесният изпълнителен лист не е издаден преждевременно така, както твърди
ищецът.
Настоящият съдебен състав на ОС-****, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че по гр. дело № 15910/2017г. по описа на ВРС, в полза
на ответника (настоящ въззиваем) М.П., срещу ищеца (настоящ въззивник) М.И., е издаден
изпълнителен лист № 9004/16.11.2018г. за присъдените му разноски в производството по
гр.дело №15910/2017г. на ВРС и в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС, както и че въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20193110401064 от 2019г.
по описа на ДСИ при Районен съд – ****.
С Решение № 1823/27.04.2018г., постановено по гр. дело № 15910/2017г. по описа на
ВРС и Решение № 1805/01.11.2018г., постановено по в. гр. дело № 1699/2018г. по описа на
ВОС, въззивникът М.И. е осъден да заплати на М. С. П. съдебно-деловодни разноски в общ
2
размер на 1720, 60 лева.
Горецитираните две съдебни решения са влезли в законна сила на 01.11.2018г.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Що се отнася до формулираните във въззивната жалба оплаквания, касаещи
правилността на атакуваното решение, съдът намира същите за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В константната практика на ВКС по приложението на чл. 439, ал.2 от ГПК (Решение
№ 333 от 05.12.2011г. по гр. д. № 1244/2010г. на ВКС, III г.о., Определение №
862/25.11.2016г. по дело №60157/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.) е възприето, че освен да са
нови, т.е да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, фактите, на които се основава искът за недължимост
на сумите по изпълнението, следва и да са относими към изпълняемото право като го
погасяват или изменят (най-често това са плащане, прихващане, изтекла погасителна
давност и др.).
Посочените в исковата молба по гр. дело № 17563/2019г. по описа на ВРС факти, а
именно: пропускане на срока за касационно обжалване на въззивното решение поради
незаконосъобразното неуказване от въззивния съд за тази призната и гарантирана от закона
възможност, доколкото се твърди цената на иска по гражданското дело да е над 5000 лева;
издаването на изпълнителния лист, както и образуването на производство по принудително
изпълнение при ДСИ при Районен съд – ****, макар и настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството по в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС, не съставляват
факти по смисъла на чл. 439 ГПК, доколкото не касаят съществуването на вземанията,
предмет на принудително изпълнение, установени с влязло в сила съдебно решение, което в
частта за разноските има характер на определение.
С оглед на горното и доколкото процесният изпълнителен лист № 9004/16.11.2018г.,
3
по който е образувано изпълнително дело № 20193110401064 от 2019г. по описа на ДСИ при
Районен съд – ****, е издаден въз основа на годен изпълнителен титул по смисъла на чл.
404, т.1 от ГПК, а именно влязлото в сила съдебно решение по в.гр.дело №1699/2018г. на
ВОС, което в частта за разноските има характер на определение, то предявеният иск за
установяване недължимостта на сумите по него, се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено въззиваемият. Доколкото
обаче по делото липсват представени доказателства за реално извършени такива така, както
изисква т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на
ВКС, разноски за настоящото въззивно производство не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261478/30.11.2020г., постановено по гр. дело №
17563/2019г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4