Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2011
гр. Пловдив,28
октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ,
като разгледа КАНД № 1639 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
С решение № 427 от 16.04.2021г., постановено по АНД
№ 324/2021г., Районен съд-Пловдив, ХХІV н.с. е отменено НП № 193 от 01.06.2020 г., издадено от Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните-Пловдив, с което на Б.И.П., ЕГН **********
на основание чл.416, ал.1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД) е
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение
на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
С касационна жалба, подадена от
ОДБХ-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, се навеждат
оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение предвид
несъобразяване на същото с доказателствата в подкрепа
на обвинителната теза и неправилно прилагане на материалния закон.
Касаторът претендира отмяна на съдебния акт от настоящата съдебна инстанция и постановяване
на решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Ответникът- Б.И.П., в
писмено становище от пълномощник, оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив намира жалбата за основателна и предлага обжалваното решение да се
отмени.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
С издаденото НП на Б.И.П.,
ЕГН ********** на основание чл.416, ал.1 от ЗВМД е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.132, ал.1, т.6 от
с.з.
Въззивният
съд е приел, че оспореното НП е издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма, но при неспазване на процесуалните разпоредби за
издаването му и при неправилно приложение на материалния закон.
РС-Пловдив
е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за допуснати съществени процесуални
нарушение на проведения административнонаказателен процес, които обуславят
ограничаване на правото на защита на конкретното административно наказано лице.
В конкретния случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на разпоредбите, изключващи отговорността, изводите на районния
съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото
доказателства и са съответни на установената съдебна практика. За да отмени
наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото не са събрани необходимите доказателства относно
механизма на извършване на твърдяното нарушение, установяване на автора, което
е довело до незаконосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила, конкретизирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да има
конкретика и яснота относно обстоятелствата, при които то е осъществено, които
доводи се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Налице са само хипотези и
предположения, които не могат да послужат към привличането му към
административнонаказателна отговорност. В тази връзка и показанията на
актосъставителя, разпитан като свидетел не изяснява този основен факт. В този
смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло препраща
към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд,
се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, настоящата инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, следва в случая да се
посочи, че въззивният съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото, ответникът има право на разноски за настоящата инстанция,
но липсват доказателства за техния размер, поради което не следва съдът да се
произнася.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 427 от 16.04.2021г., постановено по АНД № 324/2021г., Районен
съд-Пловдив, ХХІV н.с.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: