Решение по дело №5139/2008 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7449
Дата: 12 октомври 2016 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20081100105139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2008 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                          12.10.2016г.                             Град     С.

 

                                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                          Първо ГО, 15 състав

На тридесети септември                                                                 Година  2016

                                                                                                                                                            

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА 

                                                                             

Секретар: Д.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 5139 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба от З. „Б.И.“ АД, с която е предявен срещу С.П.М., М.Н.М., П.С.З. и Н.С.М.  иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на договор за дарение на припадащия се на С.М. дял от ½ ид.ч.  от правото на собственост върху на апартамент №19, находящ се в гр. С., р-н *****, ул. „*****“, в жилищна сграда №*, вх. *, ет. *, със застроена площ 94.95 кв.м., както и прилежащите избено помещение №3 и 0.975 ид.ч. от общите части на сградата с право на строеж върху държавна земя – комплекс „С.“, оформен в нотариален акт за дарение №116, том LLXLVI, дело №40130/2007г. на Служба по вписванията към АВп. Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, като вземането му произтича от следните факти:

На 25.10.2005г. „Р. – Н“ ООД иЗ.ало в полза на „У.“ АД запис на заповед с падеж на предявяване за сумата от 11 641.26 евро, който бил авалиран от С.М.. С джиро от 12.01.2007г. всички права по записа на заповед били прехвърлени на ищеца „Б.И.“ АД. Въз основа на записа на заповед ищецът се снабдил с изпълнителен лист срещу издателя и авалиста при условията на солидарност, за сумата от 11 641.26 евро, ведно със законната лихва и разноските в производството по гр.д. №114/2007г. на Костинбродския районен съд. С молба от 23.03.2007г. било образувано изп. дело, по което на длъжника С.М. на 05.04.2007г. била връчена покана за доброволно изпълнение. В срока за това, а и до датата на предявяване на иска, изпълнение не последвало, а за да бъде осуетено принудителното такова първият ответник, заедно със съпругата си, на 15.08.2007г. дарили на дъщерите си П. и Н. гореописания имот, която сделка е предмет на предявения иск. Ето защо, моли съдa да обяви сделката за относително недействителна спрямо него до размера на ½ ид. части от правото на собственост върху имота. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

         Ответниците оспорват изцяло вземането на „Б.И.“ АД, произтичащо от прехвърленото посредством джиро вземане. Считат, че същото е направено в нарушение на специфичните изисквания за това, предвидени в ТЗ. Не оспорват факта, че по изпълнителния лист, приложен към исковата молба, е образувано горепосоченото изп. дело, както и получаването на ПДИ от първия ответник. Излагат, че искът е неоснователен, тъй като по изп. дело върху имота не е била наложена възбрана, следователно нямало законови пречки дарението да се осъществи. Освен това, имотът бил несеквестируем като едИ.твено жилище на С. и М. М., следователно чрез дарението му ответниците не биха могли да увредят кредитора, тъй като към несеквестируемото имущество той така или иначе не би могъл да насочи принудително изпълнение. Поддържат, че не е налице и субективният елемент – знание у длъжника за увреждането. Извън горното, правят възражение за изтекла давност по отношение на предявения иск и по отношение възможността исковата молба да бъде вписана. Претендират заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет заверен препис от изпълнителен лист от 19.03.2007 г., иЗ.аден от Костинбродски районен съд. От него е видно, че ответникът С.П.М. е осъден солидарно с „Р.-Н“ ООД да заплати на ищеца – ЗД „Б.И.“ АД описаните суми. Изпълнителният лист е издаден на основание чл. 237, б. „е“ ГПК (отм.), като е изрично посочено, че описаните суми са дължими по запис на заповед, издаден на 21.10.2005 г.

Въз основа на издадения от РС Костинброд изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20078510400469 по описа на ЧСИ М. П.. От удостоверение с изх. № 19220 /14.08.2008 г. на ЧСИ П., представено с исковата молба и прието по делото, се установява, че ответникът – С.М. е бил уведомен за образуваното изпълнително дело на 05.04.2007 г. Същото се установява и от представеното от ответника удостоверение от ЧСИ П. с изх. № 37719/11.03.2016 г.

По делото също така е приет нотариален акт №116, том LLXLVI, дело №40130/2007г. на Служба по вписванията към АВп. От него е видно, че С.М. и съпругата му М.М. са дарили на дъщерите си - П.З. и Н. М., собственият си апартамент, представляващ съпружеска имуществена общност, находящ се в СО район „*****“, ул. „*****“, блок №* Дарението е извършено на 15.08.2007 г., т.е. след като С.М. е бил уведомен за образуваното от ЧСИ П. изпълнително дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответника; 2/ сключената сделка - предмет на исковата молба да уврежда кредитора, т. е. длъжникът да е намалил имуществото си или да е затруднил удовлетворяването на кредитора; 3/ длъжникът да е знаел при извършване на сделката, че с нея уврежда ищеца. Предвид безвъзмездния характер на сделката, не се изисква контрахентите на длъжника да са знаели, че увреждат кредитора. 

От представените по делото доказателства (изпълнителен лист и удостоверения от ЧСИ П.) се установява, че ЗД „Б.И.“ АД има качеството кредитор на С.М.. В производството по чл.135 ЗЗД съдът не проверява съществува ли вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, освен ако то не е отречено със сила на пресъдено нещо, т.е. с влязло в сила съдебно решение. Това е така, тъй като с павловия иск не се засяга действителността и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни, които продължават да са валидно обвързани от нея. Увреждащата сделка се счита за несъществуваща само по отношение на увредения кредитор и докогато той има това качество. Съществуването на вземането не е предмет на иска по чл.135 ЗЗ., не подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, поради което не следва да се разглеждат и възраженията на ответника относно действителността на сделката, от която ищецът черпи своите права, или изискуемостта на вземанията му, погасяването им по давност и  т.н. Съдът може да приеме, че вземането на кредитора не съществува, само ако е отречено със сила на пресъдено нещо /Решение №639 от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, Решение №328 от 23.04.2010г. по гр.д.№879/2010г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС, Решение №122 от 14.03.2011г. по гр.д.№1028/2010г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС /.

Страните не спорят, че длъжникът се е разпоредил със свое имущество чрез дарение. С разпореждането кредиторът е увреден, тъй като длъжникът е намалил имуществото си. Сключването на безвъзмездна сделка, каквато е дарението, при всички случаи води до намаляване възможностите на кредитора за удовлетворяване от имуществото на длъжника, следователно е винаги увреждащо. Освен това, видно от материалите по образуваното изпълнително дело (удостоверение с изх. № 19220 /14.08.2008 г. на ЧСИ П., л. 29 от делото), към момента на образуване на изпълнителното дело длъжникът не е имал друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на паричното вземане на ищеца. Поради това настоящият състав приема, че и втората предпоставка за уважаване на иска - увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗ., е налице.

Не може да бъде споделено възражението на ответниците, че имуществото, предмет на дарението, било несеквестируемо, поради което липсвало увреждане.  Логиката на И.титута на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор, се пристъпи към принудително изпълнение. И.титутът коригира в интерес на подложената на принуда личност общия принцип на чл. 133 от ЗЗ., според който цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, следователно сам се е лишил от преимуществата не несеквестируемостта. Ето защо няма основания да се счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл. 135 от ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост. Така приема и задължителната за настоящата И.танция практика на ВКС (Решение № 357 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 100/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 782 от 17.03.2011 г. по гр. д. № 1236/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

Субективната предпоставка за уважаване на иска – знание за увреждането от страна на длъжника, също е безспорно доказана. Ответникът – С.М. е бил уведомен за образуваното изпълнително дело на 05.04.2007 г. Той е извършил разпореждането с имуществото си на 15.08.2007 г. , т.е. след като е получил призовка по изпълнителното дело.

Неоснователно е възражението на ответниците, че по отношение на предявения иск е изтекла погасителната давност. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началният момент на давностния срок е този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежспособност, е увреждащо спрямо кредитора. Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска отмяната му и това е момента, в който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (така: Решение № 292 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1220/2010 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В настоящия случай увреждащото действие е било извършено на 15.08.2007 г., а исковата молба е била депозирана в съда на 26.11.2008 г., т.е. преди да е изтекла погасителната давност за това.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото са доказани предпоставките на фактическият състав на Павловия иск, при което същият е основателен и следва да бъде уважен.

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът констатира, че по делото неправилно е била конституирана като ответник М.Н.М. – съпругата на разпоредилия се длъжник. Това е така, защото още от исковата молба е видно, че ищецът не атакува цялата разпоредителна сделка, а само тази част от нея, която съответства на частта на съпруга-длъжник в съпружеската имуществена общност, която е била прекратена с извършването на разпоредителното действия с процесния имот. Такова е и разрешението, дадено в т.1 на ТР №5 от 2014г. по т.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за ½  идеална част от имота. Ето защо, след като искът е предявен само за ½  ид.част от процесния имот, процесуална легитимация да отговарят по него имат съпругът-длъжник, като прехвърлител на своята ½ ид.част и правоприемниците по атакуваната сделка – в случая – П.З. и Н.М.. По отношение на съпругата М.М. не са налице нито твърдения за наличие на качеството „длъжник“ спрямо ищеца, нито се атакува сделката в частта й, с която е дарена другата ½ ид.част от имота, съответстваща на нейната част от СИО. Ето защо, липсва процесуална легитимация за съпругата на длъжника-ответник по Павловия иск и производството по иска в тази му част следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 2 134,33 лв., за направени по делото разноски, включително и възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД по отношение на ЗД „Б.ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, договор за дарение на ½ ид.ч.  от правото на собственост върху апартамент № 19, находящ се в гр. С., р-н *****, ул. „*****“, в жилищна сграда – блок №*, вх. *, ет. *, със застроена площ 94.95 кв.м., както и прилежащите избено помещение №3 и 0.975 ид.ч. от общите части на сградата с право на строеж върху държавна земя – комплекс „С.“, сключен на 15.08.2007 г. с нотариален акт за дарение №162, том I, дело №146/2007г. на нотариус А. Б., рег. №391 на НК между С.П.М., една страна и П.С.З. и Н.С.М., от друга.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.П.М., ЕГН **********, П.С.З., ЕГН **********) и Н.С.М., ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 134,33 лв., за направени по делото разноски, включително и възнаграждение за един адвокат.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ответницата М.Н.М..

Решението, в частта, с която производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок, а в останалата си част – с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ: