РЕШЕНИЕ
гр.София,
24.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Боряна П.а
при секретаря Маргарита Димитрова и
в присъствието на прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело
N: 6 785 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 05.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 72 204/2014 г. на СРС, I
ГО, 125 състав са отхвърлени предявените от К.Х.Х., ЕГН ********** срещу Д.Д.И.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.108 ЗС за признаването му, че е
собственик и предаване на владението върху таванско помещение, разположено на
втори тавански етаж /18 етаж/, със застроена площ по н.а.№ 46, т.IV, peг.№ 2132, н.д.№ 608/1999 г. от 5,41 кв.м., а при замерване
на място – с полезна площ 4,77 кв.м., при съседи по нотариален акт: изток –
коридор, запад – тревна площ, север – асансьорно помещение, юг – таван № 87,
което таванско помещение се намира в бл.57 с административен адрес: гр.София, ж.к.„********“;
и с правно основание чл.59 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на таванското помещение за периода: м.04.2011 г. – м.12.2014 г. в
размер на 1 088,00 лева.
Със същия съдебен акт ищецът К.Х.Х. е осъден да заплати
на ответницата Д.Д.И. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 345,90 лева – разноски
по делото.
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца К.Х.Х.,***. В същата се съдържат оплаквания, че
обжалваното ре-шение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и съдопро-изводствените правила и е необосновано. Излагат се
доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е
изгубил правото на собственост върху процесното таванско помещение поради
придобиването му по давност от ответника. Оспорват се изводите на СРС, че
ответницата владее таванското помещение от 2002 г. по съображения, че от
показанията на свидетеля П.М. се установявало, че към лятото на 2008 г.
процесният таван е бил неизмазан, на тухла, отворен, без катинар, с незаключена
врата, а от заключението на вещото лице, извършило оглед на тавана – че
помещението е с циментова замазка по пода, груба мазилка по външната стена,
останалите стени и тавана – са неизмазани, а в стената към съседното поме-щение
има дупка в тухлената зидария. Релевират се доводи за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд, че ответницата и майка й са установили фактическа
власт върху таван-ското помещение, като са получили ключовете от него, наели са
работници, които са извършили ремонт на място и са поставили ключалка на
вратата. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства да са били
предадени ключове, и в частност – такива от тавана, а показанията на свидетеля П.
за извършен ремонт и поставена ключалка се опровергават от заключението на
вещото лице и от показанията на свидетеля М.. Въз основа на развитите доводи се
под-държа, че ответницата не е придобила таванското помещение по давност, тъй
като не го е владя-ла явно и непрекъснато; че повече от 10 години таванът се
владее от родителите на ищеца, а след смъртта на неговия баща – от ищеца,
заедно с неговия брат и тяхната майка.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да
постанови друго, с което
да уважи
предявените искове. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответ-ницата Д.Д.И.. В отговора се излагат подробни
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
оплакванията на жалбоподателя – неоснователни. Поддържа се, че ответницата е
придобила по давност правото на собственост върху таванското помещение. Моли
съда да потвърди обжалваното решение.
С решение № 5064 от 14.06.2016 г., постановено по гр.д.№
4459/2016 г. по описа на СГС, ГО, III-Г въззивен състав, е отменено решение от
05.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 72 204/2014 г. на СРС, I ГО – в
частта, с която е отхвърлен предявеният от К.Х.Х. срещу Д.Д.И. иск с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД за периода: 01.04.2011 г. – 31.08.2012 г. и до
размера на сумата от 61,33 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата над 336,15 лева – разноски по делото, като вместо
това Д.Д.И. е осъдена да заплати на К.Х.Х. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата
61,33 лева, представляваща обезщетение за лишаване от полз-ване на таванско
помещение на: втори тавански етаж /*******, гр.София, ж.к.„*******вх.”А”, със
застроена площ на помещението по документ за собственост от 5,41 кв.м. и
съседи: от изток – коридор, от запад – тревна площ, от север – асансьорно
помещение, от юг – таван № 87, съответно по замерване на място – с полезна площ
от 4,77 кв.м., като в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е
потвърдено. Ответницата Д.Д.И. е осъдена да заплати на ищеца К.Х.Х. на
основание чл.78, ал.1 ГПК сума-та от 14,09 лева – разноски по делото, а ищецът К.Х.Х.
е осъден да заплати на Д.Д.И. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 95,77 лева – разноски
във въззивното производство по компенсация.
С решение № 87
от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 3595/2016 г. по описа на ВКС, I ГО, пос-тановено
по реда на чл.290 ГПК, е отменено решение № 5064/14.06.2016 г., постановено по
гр.д. № 4459/2016 г. по описа на СГС, ГО, III-Г въззивен състав – в частта, с която е потвърдено решение
от 05.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 72 204/2014 г. на СРС, I ГО за
отхвърляне на предявения от К.Х.Х. срещу Д.Д.И. иск с правно осно-вание чл.108
ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението на таванско
помещение № 86 с площ от 5,41 кв.м., намиращо се на втори тавански етаж /18
етаж от сградата/ в бл.*******”, находящ се в гр.София, ж.к.„*******принадлежащо
към ап.86 в същата сграда, и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на И.
да заплати на Х. обезщетение за лишаването му от ползване на процесното
таванско помещение за периода от 01.09.2012 г. до датата на подаване на
исковата молба – 29.12.2014 г., както и в частта по напра-веното от ответницата
възражение за право на задържане до заплащане на направени подобрения в тавана
и в частта за присъдените разноски. Със същия съдебен акт е постановено връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС в тази му част.
Решение № 5064/14.06.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 4459/2016 г. по описа на СГС, ГО, III-Г въззивен състав,
е влязло в сила като необжалвано в частта, с която Д.Д.И. е осъдена да заплати
на К.Х.Х. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД су-мата 61,33 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на таванско помещение на: втори тавански
етаж /*******, гр. София, ж.к.„*******вх.”А”, със застроена площ на помещението
по документ за собственост от 5, 41 кв.м. и съседи: от изток – коридор, от
запад – тревна площ, от север – асансьорно помещение, от юг – таван № 87,
съответно по замерване на място – с полезна площ от 4,77 кв.м., за периода:
01.04.2011 г. – 31.08.2012 г.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото дока-зателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно реше-ние е валидно
и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не
по-пада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в
жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.59 ЗЗД. В подадената искова молба ищецът К.Х.Х. твърди, че е собственик на
следния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******а именно: апартамент
№ 86, находящ се на ет.*******, състоящ се от: стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 68,68 кв.м., заедно с таван № 86 с площ от
5,41 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север –
асансьорно помещение, юг – таван № 87, заедно с 0,960% ид.ч. от общите части на
сградата, како и толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.
Твърди, че е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 46, том IV, рег. № 2132, дело № 608/1999 г. от 21.06.1999 г.,
като от пролетта на 2011 г. ответницата е изнесла вещите му от тавана в общия
коридор, нанесла се е в таванското помещение, сложила е нова брава и катинар, а
през 2012 г. – и надпис на вратата „ап.106“, като и до настоящия момент не го е
освободила, въпреки опитите на ищеца за доброволно уреждане на спора. По този
начин го е лишила от ползване на собственото му таванско помещение в периода:
м.04.2011 г. – м.12.2014 г., поради което в полза на ищеца е възникнало вземане
за обезщетение за лишаване от право на ползване в посочения период.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае правото му на собственост и да осъди ответницата да му
предаде владението на таванското помещение, както и да осъди същата да му
заплати сумата 660,00 лева – представляваща обезщетение за лишаване от правото
на полз-ване на помещението в периода: м.04.2011 г. – м.12.2014 г. В
проведеното на 12.11.2015 г. откри-то съдебно заседание пред СРС е допуснато
увеличение на размера на иска относно търсеното обезщетение до сумата 1 088,00
лева.
В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор
ответницата Д.Д.И., гр.София оспорва предявените искове. Оспорва качеството на
ищеца на собственик на процесното таванско помещение. Твърди, че на 28.02.2002
г. с нотариален акт № 67, том V, рег. № 9500, дело № 723/2002 г. родителите й
са придобили в режим на СИО следния недвижим имот: апартамент № 106, находящ се
в гр.София, ж.к.„*******бл.57, ет.16,
заедно с таванско помещение № 106, с полезна площ от 2,46 кв.м. без посочени
съседи по документ за собственост, като владението на имота, заедно с
прилежащия му таван, е било предадено на родителите й от продавача в деня на
продажбата, като им е било показано прилежащото към апартамента таванс-ко
помещение. Сочи се, че към този момент таванът е бил без врата; че още в края
на м.08.2002 г. са започнали ремонт на закупения апартамент и тавана, поставили
са му врата, заключили са я и на нея ясно са обозначили, че това е таванът към
ап.106, измазали са го, боядисали са стените и тавана и са прокарали ток в
него. След смъртта на бащата на ответницата на 23.05.2006 г. него-вата 1/2 част
от прекратената СИО е придобита по наследяване от наследниците му по закон:
ответницата, брат й И.Д.И.и тяхната майка Н. И.Д., поради което към момента те
са съсобственици при квоти: Д.Д.И. – 1/6 ид.ч., И.Д.И.– 1/6 ид.ч. и Н. И.Д. –
4/6 ид.ч., като в апартамента живее тя и синът й, като владението върху него и
прилежащия му таван е за всички собственици. Поддържа се, че в тавана са
складирали строителни материали още от 2002 г., а впоследствие са продължили да
го използват като складово помещение със знанието на домоуправителя и съседите
необезпокоявано повече от 12 години, като едва през 2014 г. ищецът е заявил
претенции по отношение на него. Релевира доводи, че таванското помещение към
притежавания от нея в съсобственост апартамент № 106, не е идентично с
описаното в нотариалния акт на ищеца като прилежащ към неговия апартамент № 86;
че таванските помещения в блока са разделени в няколко коридора, като само в коридора,
в който е таванът към ап.106, има още няколко тавана без номера и без врати,
които са пълни с боклуци и не се ползват от никого. При условията на
евентуалност се позовава на изтекла придобивна давност в нейна полза. Оспорва
иска за обез-щетението по съображения, че ищецът не е собственик на процесното
таванско помещение и че размерът на претендираното обезщетение е завишен, като
твърди, че ако таванът изобщо има някаква стойност, то това е резултат от
извършените от нейна страна и нейните близки като соб-ственици подобрения. Моли
съда да отхвърли предявените искове, а в случай, че намери същите за
основателни – моли да й присъди по-голямата стойност между увеличената
стойността на тавана в резултат на подобренията, които са извършени от тях като
добросъвестни владелци, и стойността на ремонтните дейности, като във връзка с
вземането си инвокира възражение за право на задържане.
С молба с вх.№
1080411/17.08.2015 г. ответницата е уточнила, че през м.09.2002 г. родителите й
са направили разходи за ремонт на тавана в общ размер на сумата 1 050,00
лева, от която: сумата 300,00 лева – за поставяне на врата на тавана, включваща
стойността на труда и на вратата и касата; сумата 150,00 лева – за прокарване
на електричество, включваща труд и материали; сумата 600,00 лева – за
почистване на обекта, шпакловка и боядисване на стени и таван, включваща труд и
материали, както и че стойността на имота преди извършване на подоб-ренията е
възлизала на сумата 1 500,00 лева и се е увеличила след извършването им до
размера на 3 000,00 лева.
Ищецът К.Х.Х. оспорва да са
извършени твърдените подобре-ния, като релевира доводи, че прокарването на
електричество е станало още при построяване на сградата във всички тавани, а
твърдяното шпакловане и боядисване на стени не е било осъществено; че
почистването на обекта и боядисването на стени не съставляват подобрения и че
не е налице увеличение на стойността на имота с посочената сума от 1 500,00
лева. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
подобренията.
По делото е представен
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том IV, рег.№ 2132, дело №
608/1999 г. от 21.06.1999 г. на нотариус В.Ч., рег.№ 210 на Нот.камара, по
силата на който С. П.а В. е продала на К.Х. Х.следния свой собствен недвижим
имот: апартамент № 86, находящ се в гр.София, ж.к. „********етаж, състоящ се
от: стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 68,68 кв.м.,
при съседи: изток– булевард, запад – сем.М., север – сем.Г., юг – тревна площ, заедно
с таван № 86, с площ от 5,41 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад –
тревна площ, север – асансьорно помещение, юг – таван № 87, заедно с 0,960 %
ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху
държавна земя.
Приложен е и договор за
продажба на държавен недвижим имот от 03.04.1991 г., по силата на който и въз
основа на заповед № ДИ-03-570/90 г. на Председателя на ИК на ОбНС „Червена
звезда“ на С. П.а В. се продава държавен недвижим имот, представ-ляващ
апартамент №*********“, състоящ се от: стая, дневна, кухня и с.п., със
застроена площ от 68,68 кв.м., с принадлежащи таван № 86, с площ от 5,41 кв.м.
и с 0,960 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя при граници на жилището: изток – булевард, запад – сем.М., север
– сем.Г., юг – тревна площ и на тавана: изток – коридор, запад – тревна площ,
север – асансьорно помещение, юг – таван № 87.
В писмо от 18.01.2010 г. Столична
община е удостоверила, че в техническия архив на Направление „Архитектура и
градоустройство“ не е налице строителна документация за сграда, находяща се в
ж.к.„********
От схема на СГКК – гр.София,
АГКК с № 15-273365-12.06.2017 г. на самостоятелен обект с идентификатор
68134.803.1994.2.86, с адрес: гр.София, ж.к.„*******бл.57, ет.13, ап. 86,
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 и площ: 68,68 кв.м.,
е видно, че като прилежащи части към него са описани: таван № 86 – 5,41 кв.м. и
0,960 % ид.ч. от общите части на сградата.
С нотариален акт № 67, том V,
рег.№ 9500, дело № 723/2002 г. от 28.08.2002 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на
Нот.камара, С.Й.Д.е продал на Н. И.Д. следния свой собствен недвижим имот:
апартамент № 106, нахо-дящ се в гр.София, район „******, в жилищната сграда –
бл.57 на бул.„Г.М.Димитров“ в квартал „*******(бивш „Червена звезда“’), състоящ
се от: стая, кухня и сервизни помещения, застроен на 54,30 кв. м., при съседи:
от изток – апартамент № 105, от юг – апартамент № 107, без посочени съседи от
запад и от север по документ за собственост, заедно с таванско помещение №
106 с полезна площ 2,46 кв.м. – без посочени съседи по документа за
собственост, и заедно с 0,708 % ид.ч. на сградата и толкова ид.ч. от правото на
строеж върху място държавна земя.
Към
момента на придобиване на ап.106 купувачът Н. И.Д. се е
намирала в брак с лицето Д.И.Д., сключен на 08.05.1960 г., видно от
препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден на 24.06.2015 г.
от Община Търговище.
Съгласно данните от удостоверение за наследници № 000661/12.06.2006 г., издадено
от Община Търговище, Д.И.Д. е починал на 23.05.2006 г., като е оставил за
негови нас-ледници по закон: съпругата му Н. И.Д.,
неговите деца И.Д.И.и Д.Д. П.а – ответницата по делото Д.Д.И., предвид еднаквия
единен граждански номер и данните от представеното удостоверение за идентичност
на лице с различни имена № 000700/25.11.2011 г., издадено от Столична община.
Спорен по делото е въпросът
дали таванското помещение, фактическата власт върху което се упражнява от
ответницата, е идентично с процесното таванско помещение, представ-ляващо,
съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том IV, рег. № 2132,
дело № 608/1999 г. от 21.06.1999 г.: таван № 86, с площ от 5,41 кв.м.,
при съседи: изток – коридор, запад – тревна площ, север – асансьорно помещение,
юг – таван № 87, заедно с 0,960 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова
ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.
Пред СРС по искане на ищеца са
разпитани свидетелите А.И.А.и П.В. М., а по искане на ответницата – свидетелите
С.С.П. и Е.И.Г.. От показанията на свидетелите се установява, че спорното
таванско по-мещение се намира на последния, 18-ти етаж в сградата; че е
последното в коридора в редицата от тавански помещения, а от показанията на
свидетеля А.– че е единственото помещение, граничещо с асансьорната стена.
Пред
въззивната инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж.Д.М., със задача, формулирана в мотивите на отменителното
решение на ВКС от 26.05.2017 г., а именно: да даде заключение относно идентификацията
на предмета на спора чрез изготвяне на Скица на спорното таванско помещение, с
посочване на неговите съседи и точно местоположение /тъй като по делото са
събрани доказателства, че при-надлежащото към апартамента на ищеца таванско
помещение граничи с асансьорно помещение и че на ет.18 само едно таванско помещение
граничи с асансьорното помещение, но в сградата има и друг тавански етаж –
ет.17, на който най-вероятно също има таванско помещение, което грани-чи с
асансьорното/.
От приетото основно заключение на съдебно-техническата
експертиза, изготвена въз основа на представените по делото писмени
доказателства, извършен оглед на място и подробни измервания, се установява, че
жилищният блок, в който се намира процесното таванско поме-щение, е с два
тавански етажа – ет.17 и ет.18 на блока, като последната спирка на асансьора е
на ет.16, а достъпът до двата тавански етажа се осъществява по стълбищната
клетка; че процесното таванско помещение е разположено на втория тавански етаж,
представляващ ет.18 на сградата, като достъпът до него се осъществява от общия
коридор за таванските помещения; че съгласно направените на място измервания
това таванско помещение е с размери 1,50/3,18 м. и е с полезна площ от 4,77
кв.м., с малък прозорец. От същото доказателство е видно и че констатираните на
мястото граници на таванското помещение са: от изток – общ коридор и таванско
помещение, от запад – двор /тревна площ/, от север – асансьорно помещение, от
юг – таванско помещение, като само едно таванско помещение граничи с
асансьорното помещение в сградата и същото е разпо-ложено на ет.18, а на ет.17
са изградени 4 бр. апартаменти, единият от които граничи от север с
асансьорното помещение.
От изслушаното заключение на допълнителната съдебно-техническата
експертиза, из-пълнена на въз основа на извършен от вещото лице инж.Д.М.
повторен оглед на място в процесния жилищен блок в присъствието на двете страни
по делото, и подробни измер-вания, заедно с изготвените като приложение към нея
скици, се констатира, че: в блока има два асансьора, разположени от двете страни на стълбищната му
клетка, като на ет.17 от сградата асансьорът, разположен от юг на стълбищната
клетка, граничи от юг с апартамент № 111, а от изток – с общия коридор на етажа; че асансьорът,
разположен от север на стълбищната клетка, граничи от север с едно таванско
помещение и с общия коридор на таваните, а от изток – с об-щия коридор на етажа; че на ет.18 от сградата само едно
таванско помещение граничи с асансьор и това таванско помещение е именно:
процесното, което е разположено от юг на асансьора, находящ се от южната страна
на стълбищната клетка; че само едно таванско помещение с описаните в приложения
по делото договор за продажба от 1991 г. граници, съществува на място, като
това таванско помещение е разположено на ет.18 от сградата и граничи от север с
асансьор-ното помещение, разположено от южната страна на стълбищната клетка,
както и че второто таванско помещение в сградата, което граничи с асансьорно
помещение, е разположено на ет.17, но граничи от юг, а не от север с
асансьорното помещение, разположено от северната страна на стълбищната клетка.
Въз основа на изложеното вещото лице е обосновало извод, че в процесния жилищен
блок не съществува друго
таванско помещение с граници, идентични с посочените в договор за продажба на
недвижим имот от 03.04.1991 г., представен по делото, с който се леги-тимира като
собственик праводателката на ищеца, и нотариален акт № 46, том IV, peг.№ 2132,
дело № 608/1999 г. от 21.06.1999 г. на ищеца К.Х..
В проведеното на 18.10.2018 г. открито съдебно заседание
пред въззивната инстанция вещото лице инж.М.
по реда на чл.200, ал.2 ГПК е заявило, че в сградата има само едно единствено
таванско помещение, което да е с границите, описани в нотариалния акт на ищеца,
което е видно и от скиците към допълнителното заключение.
Съгласно данните от допуснатата
пред СРС съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.Д.М., се установява,
че за периода: 01.05.2011 г. – 31.12.2014 г. средният пазарен наем за процесния
таван е в размер на сумата 1 088,00 лева, формирана от сбора на: средния
пазарен наем за периода: 01.05.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 176,00 лева /8
месеца х 22 лева/, средния пазарен наем за периода: 01.01.2012 г. – 31.12.2012
г. в размер на 288,00 лева /12 месеца х 24 лева/, средния пазарен наем за
периода: 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 312,00 лева /12 месеца х 26
лева/ и средния пазарен наем за периода: 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер
на 312,00 лева /12 месеца х 26 лева/.
При определяне на посочената
стойност вещото лице е съобразило направените при огледа констатации относно:
местоположението на имота – I-ва оц.зона; конструкцията на сградата – масивна,
със ст.бет.конструкция, по системата ЕПК; годината на построяване на сградата –
през 80-те години на миналия век; големината на имота – съгласно направените на
място измервания процесното таванско помещение е с размери 1,50/3,18 м. и
полезна площ от 4,77 кв.м.; разположението му във височина – разположено е на
втория тавански етаж, представляващ ет.18 на сградата; обстоятелството, че
достъпът до същото се осъществява по стълбищната клетка от ет.16 и през общ
коридор за таванските помещения; светлата височина – таванското помещение е с
прав таван и със светла височина 2,40 м.; състоянието му към момента на огледа:
с циментова замазка по пода и с груба мазилка само по външната му стена,
останалите стени и таван са неизмазани, в стената към съседното таванско помещение има дупка в тухлената зидария с диаметър около 20 см.;
по същата стена, непосредствено до вратата, е положен ел.про-водник открито,
пред стената, като е закрепен за същата с цим.разтвор; на проводника е монтира-на
ел.фасонга и крушка, която виси от стената; на друг ел.проводник, също открит,
е монтиран един ел.контакт; в помещението, успоредно на фасадата и на едната
къса стена, зад вратата, преминава тръба на ОВ инсталацията на сградата,
разположена на 50 см. от стените и на висо-чина 60 см. от пода; с един
прозорец, с еднокатна, дървена дограма и с фазерна врата с монтиран катинар.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказа-телствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответ-ницата по предявения срещу нея
иск с правно основание чл.108 ЗС, с която разпоредба е регла-ментиран един от
правните способи за защита на нарушените вещни права – ревандикационният иск.
Приложението на визирания институт на правото е
обусловено от наличието на куму-лативната даденост на трите елемента от
фактическия състав на тази норма, а именно: ищецът да е носител на правото на
собственост върху индивидуално определена вещ; фактическата власт върху тази
вещ да се упражнява от ответника, както и последният да владее или държи вещта
без основание, които настоящата инстанция намира, че в разглеждания случай са
налице.
Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт за продажба на недви-жим имот
№ 46, том IV, рег.№ 2132, дело № 608 от 21.06.1999 г. се установява, че ищецът К.Х.
е собственик на апартамент № 86, находящ се в гр.София, ж.к.”*******” /с
предходно наименование „*******, състоящ се от: стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 68,68 кв.м., заедно с процесния
таван № 86, с площ от 5,41 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад –
тревна площ, север – асансьорно помещение, юг – таван № 87 и с 0,960 % ид.ч. от
общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавна
земя.
Ответницата не оспорва, че
упражнява фактическата власт върху описаното таванско помещение, но оспорва то да
е идентично със собственото на ищеца такова. От ангажираните пред първата
инстанция свидетелски показания и изслушаните в настоящото производство ос-новна
и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин,
че та-ванското помещение, фактическата власт върху което се упражнява от
ответницата, е идентично с това върху което ищецът е носител на правото на
собственост. За разлика от съсобственото на ответницата таванско помещение,
което в нотариален акт № 67, том V, рег.№ 9500, дело № 723 от 28.08.2002 г. е
индивидуализирано само неговата полезна площ, без посочени граници, собст-веното
на ищеца таванско помещение в титула му за собственост – договорът за продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 46, том IV, рег.№ 2132, дело №
608 от 21.06. 1999 г., както и в този на неговия праводатал от 03.04.1991 г., е
индивидуализирано освен с него-вата площ: 5,41 кв.м. и с посочване на границите
му, които съвпадат с границите на ползваното от ответницата таванско помещение,
тъй като на ет.18 в сградата има само едно таванско поме-щение, което граничи с
асансьор и това таванско помещение е процесното, което е разположено от юг на
асансьора, находящ се от южната страна на стълбищната клетка. Второто таванско
помещение в сградата, граничещо с асансьорно помещение, е разположено на ет.17,
но граничи от юг, а не от север с асансьорното помещение, разположено от
северната страна на стълбищната клетка. Предвид изложеното неоснователно се
явява правоизключващото възражение на ответни-цата, че тя упражнява фактическа
власт не върху собственото на ищеца, а върху притежаваното от нея в
съсобственост с майка й и брат й таванско помещение.
Неоснователно се явява и възражението
на ответницата за изтекла в нейна полза придо-бивна давност по отношение на
процесното таванско помещение.
Таванските и избени помещения в
сграда - етажна собственост не са самостоятелни обекти на собственост, а
принадлежност към самостоятелен обект – жилище, ателие и др., поради което по
принцип те не могат да се придобиват по давност отделно от придобиването по
давност на обекта, към който принадлежат. Съгласно нормата на чл.98 ЗС като
принадлежност същите следват собствеността на главната вещ. По изключение складово
помещение може да се придо-бие по давност отделно от обекта, към който
принадлежи, само от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата
сграда и то само ако към обекта /жилище, ателие и др./, към който принадлежи
това складово помещение и за който по закон задължително се предвижда наличие-то
на такова помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго
складово помещение. Този извод се обосновава със съществуващите законови
изисквания към всяко жили-ще да има и складово помещение – чл.40, ал.1 от
Закона за устройство на територията и чл.110, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, като и от разпоредбите от отменените към момента нормативни
актове: чл.36, ал.2 и чл.40 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство, чл.83, ал.1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г.
за правила и норми по териториално и селищно устройство и чл.131 от Наредба № 5/21.05.2001
г. за правила и нормативи за устройство на територията. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в решение № 207/16.06.2011 г. по гр.д.№ 867/2010 г. на ВКС,
ІІ ГО, решение № 45/04.05.2012 г. по гр.д.№ 482/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 81/04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556/2013 г. на ВКС, I ГО, решение № 172/12.10.2015 г. по гр.д.№
1167/2015 г. на ВКС, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за
последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова, би противоречало на
изискването на закона, което е установено като задължително.
От представените писмени
доказателства относно правото на собственост на ищеца върху самостоятелния
обект, находящ се в блок № 57 в гр.София, ж.к.”*******” и заключе-нията на СТЕ,
приети във въззивното производство, не се установява да съществува друго сер-визно
помещение към собствения на същия апартамент № 86, като от заключението на
допълни-телната СТЕ по делото безспорно бе доказано, че в процесния жилищен
блок не съществува друго таванско помещение с граници, идентични с
посочените в нотариален акт № 46, том IV, peг.№ 2132, дело № 608/1999 г., с
който ищецът се легитимира като собственик на процесното таванско помещение.
След като към собствения на ищеца апартамент в сградата съществува само едно
прилежащо складово помещение – процесното таванско такова, то възможността
послед-ното да бъде придобито по давност от собственик на друг самостоятелен
обект в сградата е изключено.
Доказателства за наличието на
валидно правно основание за упражняването на факти-ческа власт върху
помещението – предмет на спора от страна на ответницата Д.И., по делото не са
ангажирани.
Поради наличието на елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл.108 ЗС предявеният иск на това
основание от страна на ищеца К.Х. се явява основа-телен и като такъв същият
следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД:
Предмет на настоящото
производство е заявеното от ищеца вземане по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата над
61,33 лева до пълния предявен размер от 1 088,00 лева за периода:
01.09.2012 г. – 29.12.2014 г., в която част делото е върнато за ново
разглеждане с решение № 87/26.05.2017
г. по гр.д. № 3 595/2016 г. по описа на ВКС, I ГО.
Основателността на предявен иск
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД се обуславя от същест-вуването на елементите от
фактическия му състав, а именно: да съществува обедняване в имуществото на едно
лице за сметка на друго, последното да се е обогатило и да липсва основа-ние за
обогатяването. Връзката между обогатяването и обедняването не е
причинно-следствена, а обогатяването и обедняването следва да произтичат от общ
факт/група факти, какъвто в случая се явява ползването на имота без основание.
Общата хипотеза за
неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД е налице в случаите,
когато лице-несобственик ползва недвижимия имот /вещ/ без правно основание за
това и пре-пятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на
имота препятства възможността собстве-никът лично да ползва или да отдава
под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и
същи факти – ползването без правно основание от несобственика - ответник на
собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на последния,
което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния
период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се
в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия
имот за съответния период.
С оглед приетото от съда по
предявения иск по чл.108 ЗС, ищецът е собственик на процесното таванско
помещение, като в производството не се спори, че ответницата е ползвала същото във
времето: м.04.2011 г. – м.12.2014 г., включващ и периода, който е предмет на
разг-леждане в настоящото производство – от 01.09.2012 г. до датата на исковата
молба – 29.12.2014 г., без между страните да е налице някакво договорно
правоотношение за това.
В своята съвкупност изложените
обстоятелства обуславят съществуването на кумула-тивната даденост на елементите
от фактическия състав на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД, както и основателността на
заявения от К.Х.Х. иск в производството за запла-щане на обезщетение по този
ред. Съдът намира, че вземането на ищеца за периода: 01.09.2012 г. – 29.12.2014
г. е в размер на сумата 717,48 лева, определен по реда на чл.162 ГПК въз
основа на данните от приетата съдебно-техническа експертиза в
първоинстанционното производство.
В писмения си отговор
ответницата е поддържала, че процесното таванско помещение се ползва, освен от
нея, и от сина й, но с ангажираните в производството доказателства пред първата
инстанция в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК
същата не е установила това нейно твърдение, поради което следва да се приеме,
че в исковия период върху таванското помещение – предмет на спора фактическа
власт е упражнявала само ответницата Д.И..
По делото е прието за съвместно
разглеждане наведено от ответницата възражение за право на задържане на процесното
помещение на основание чл.72, ал.3 ЗС, в която част делото също е върнато за
ново разглеждане с отменителното решение № 87/26.05.2017 г. по гр.д.№ 3595/ 2016
г. на ВКС, I ГО, което възражение настоящата инстанция намира за неоснователно
и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.
В разпоредбата на чл.72, ал.3 ЗС е предвидено от
законодателя, че добросъвестният владелец има право да задържи вещта до
заплащане на подобренията и разноските, които е нап-равил за нейното запазване.
С оглед тази нормативна уредба фактическият
състав на правото на задържане на това основание включва: изискуемо парично
вземане на ретинента срещу лицето срещу което задържа за направени необходими
разноски и/или разноски за подобрения; задъл-жение за връщане на вещ,
собственост на лицето, срещу което се задържа; връзка между направе-ните
разходи за необходими разноски и/или подобрения и задържания имот, и
упражняване на фактическа власт от задържащия върху задържаната вещ.
Възражението за право на
задържане по чл.72, ал.3 ЗС е защитно средство на ответни-ка, чрез което се
отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта и се обезпечава взе-мането
за необходими разноски и/или подобрения. Това възражение е акцесорно и поради
този му характер то не съществува, ако не съществува съответно изискуемо
вземане на добросъвест-ния подобрител.
При установената фактическа
обстановка от събрания по делото доказателствен мате-риал, въззивният съд
намира, че в полза на ответницата не е възникнало вземане за подобрения. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т.6 от ППВС № 6/27.12.1974 г. подобрение на
един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на неговата стойност, като критерият, въз основа на който се
преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на
трайно прикрепване към имота, като се изследва дали е възможно подобрението да
бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване на
цената на имота /в т.см. решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д.№ 113/ 2010 г. на
ВКС, ІV ГО и т.8 от ППВС № 6/27.12.1974 г./.
В основата на института за
заплащане на подобрения, извършени от владелец на не-движим имот, е принципът
на неоснователното обогатяване, а именно: че никой не може да се обогатява с
труда на другиго за чужда сметка, което обуславя извода, че титуляр на вземането за подобрения
е лицето, което е обедняло, а това е извършителят на подобренията. Длъжник за
извършените подобрения е собственикът, който от своя страна се е обогатил от
тях. Това е така, тъй като субектите на правоотношението се определят към
момента на извършване на подоб-ренията и последващото му изменение следва да се
подчини на правилата за прехвърляне на права и задължения, предвидени в ЗЗД и
ЗН. Вземането принадлежи на лицето, което е напра-вило разноските, респ. на негов
универсален правоприемник. Частен правоприемник може да предяви вземането само
ако същото изрично му е прехвърлено /в посочения смисъл е и решение №
140/24.03.2011 г. по гр.д.№ 373/2010 г. на ВКС, І ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК/.
Твърди се от страна на
ответницата, че тя и нейните родители са извършили подобре-ния в процесното
таванско помещение. От показанията на свидетелите С. П. – брат на бившия й съпруг,
и Е.Г.– негов колега, се установява, че през 2002 г. двамата са извършвали
ремонтни дейности в процесното таванско помещение – била е поставена врата и е
било прокарано електричество, било е извършено възстановяване на изпадала
мазилка с хоросан, като от показанията на свидетеля П. се констатира и че
материалите за ремонта са закупу-вани от бившия съпруг на ответницата със
средства, предоставени от нейната майка. По делото не са ангажирани
доказателства да са били направени разходи от страна на самата ответница или от
нейния баща, вземането за които в последния случай да е придобито по
наследяване от нас-ледниците му по закон, сред които е и ответницата.
Същевременно, не се установява средствата за ремонтните дейности, да са били дадени
от майката от името и за сметка на ищцата, респ. майката да е прехвърлила впоследствие
въз основа на някой от регламентираните от закона прав-ни способи нейно вземане
срещу ищеца по чл.72, ал.1 и ал.2 ЗС във връзка с този ремонт в полза на дъщеря
й Д.И.. От изложеното следва, че ответницата няма вземане срещу К.Х. във връзка с ремонта на собственото му
таванско помещение от 2002 г. Предвид този извод на съда не следва да се
обсъждат въпросите за качеството на лицето, извършило раз-ходите по ремонта,
вида на същите и тяхната стойност.
Липсата на първия елемент от
фактическия състав на наведеното възражение за право на задържане от ответницата
И. по чл.72, ал.3 ЗС, обуславя неоснователността на същото и изключва
необходимостта от обсъждане на останалите елементи от правопораждащия фактичес-ки
състав на това право.
Тъй като крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която предявеният иск за собственост е отхвърлен, както и в
частта, с която искът за обезщетение за лишаване от право на ползване е
отхвърлен за сумата над 61,33 лева до 778,81 лева за периода: 01.09.2012 г. –
29.12.2014 г., като се постанови друго, с което се признае за установено, че
ищецът е собственик на таванското помещение и ответницата бъде осъдена да му
предаде владението на последното, и се уважи претенцията относно обезще-тението в посочената част. Решението
следва да се отмени и в частта, с която на ответницата е присъдена на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата над 42,91 лева – разноски пред първата инстан-ция. В частта, с която искът за
заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване е отхвърлен за сумата
над 778,81 лева до сумата от 1 088,00 лева за периода: 01.09.2012 г. –
29.12. 2014 г. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
На ищеца следва да се присъди
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 423,88 лева – раз-носки за първата
инстанция, представляващи разлика между общия дължим размер от 437,97 лева,
съобразно уважената част от исковете, и присъдените при първото разглеждане на
делото от СГС разноски.
При приетия изход на спора на
ищеца следва да се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата 637,15 лева,
представляваща разноски в производството по гр.д.№ 3595/2016 г. на ВКС, в т.ч.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правно обслужване
от 03.05.2017 г., определено по реда на чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременно въведеното
от ответницата по касационната жалба възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените открити съдебни заседания пред ВКС – само едно, наличието на
константна съдебна практика по въпросите – предмет на това производство, и
обема на осъществената процесуална защита.
На ответницата по касационната
жалба се следват на основание чл.78, ал.3 ГПК раз-носки за производството пред
ВКС в размер на 63,64 лева.
На жалбоподателя-ищец следва да
се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 134,66 лева – разноски за
настоящото производство.
На ответницата по жалбата не се
дължат разноски за настоящото производство по реда на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като
не е ангажирала доказателства за извършването на такива.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 05.01.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 72 204/2014 г. на СРС, I ГО – в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от К.Х.Х., ЕГН **********
срещу Д.Д.И., ЕГН ********** искове с правно основание чл.108 ЗС за
признаването му, че е собственик и предаване на владението върху таванско помещение,
разположено на втори тавански етаж /18 етаж/, със застроена площ по нотариален
акт № 46, т.IV, peг.№ 2132, дело №
608/1999 г. от 5,41 кв.м., а при замерване на място – с полезна площ 4,77
кв.м., при съседи по нотариален акт: изток – коридор, запад – тревна площ,
север – асансьорно помещение, юг – таван № 87, което таванско помещение се
намира в бл.57 с административен адрес: гр.София,ж.к.„***********“, и с правно
основание чл.59 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
таванското помещение за периода: 01.09.2012
г. – 29.12.2014 г. за сумата над 61,33
лева до сумата 778,81 лева, както и в ЧАСТТА, с която К.Х.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на Д.Д.И.,
ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата над 42,91 лева – разноски за производството пред СРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от К.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** – адв.Х.Т. срещу Д.Д.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 3 – адв.С.Ц., че К.Х.Х., ЕГН ********** е собственик
на: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено
на втори тавански етаж /18 етаж/, със застроена
площ по
нотариален акт № 46, т.IV, peг.№ 2132,
дело № 608/1999 г. от 5,41 кв.м., а при замерване на място – с полезна площ
4,77 кв.м., при съседи по нотариален акт: изток – коридор, запад – тревна площ,
север – асансьорно помещение, юг – таван № 87, което таванско помещение се
намира в бл.57 с административен адрес: гр.София, ж.к.„*******бл.*******”, и ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 3 – адв.С.Ц. да ПРЕДАДЕ
на К.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ВЛАДЕНИЕТО
на описания недвижим имот.
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 3 – адв.С.Ц., да ЗАПЛАТИ допълнително на К.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес:*** – адв.Х.Т., на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД разликата над сумата
от 61,33 лева до сумата 778,81 лева, т.е. сумата 717,48 лева /седемстотин
и седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за лишаване от право на ползване в периода: 01.09.2012 г. – 29.12.2014 г.
на таванско помещение, разположено на втори тавански етаж /18 етаж/, със
застроена площ по нотариален акт № 46, т.IV, peг.№ 2132,
дело № 608/1999 г. от 5,41 кв.м., а при замерване на място – с полезна площ
4,77 кв.м., при съседи по нотариален акт: изток – коридор, запад – тревна площ,
север – асансьорно помещение, юг – таван № 87, което таванско помещение се
намира в бл.57 с административен адрес: гр.София, ж.к.„*******бл.*******”.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ заявеното от Д.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 3 – адв.С.Ц., възражение за право на задържане с правно основание чл.72,
ал.3 ЗС върху таванско помещение, разполо-жено на втори тавански етаж /18
етаж/, със застроена площ по нотариален акт № 46, т.IV, peг.№ 2132, дело № 608/1999 г. от 5,41 кв.м., а при замерване
на място – с полезна площ 4,77 кв.м., при съседи по нотариален акт: изток –
коридор, запад – тревна площ, север – асансьорно помещение, юг – таван № 87,
което таванско помещение се намира в бл.57 с административен адрес: гр.София, ж.к.
„*******бл.5*****“, като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 72 204/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав – в
ЧАСТТА, в която искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за раз-ликата над сумата от
778,81 лева до сумата 1 088,00 лева за периода: 01.09.2012 г. – 29.12.2014
г.
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 3 – адв.С.Ц., да ЗАПЛАТИ на К.Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата 423,88 лева /четиристотин
двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ – допълнителни разноски за първата
инстанция; сумата 730,00 /седемстотин и тридесет/ лева – разноски в
производството по гр.д.№ 3595/2016 г. на ВКС и сумата 1 134,66 лева
/хиляда сто тридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.