РЕШЕНИЕ
№58
гр.
Русе, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в
публично заседание на 17 декември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 532 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Е.Е.И. ***
против Решение № Ц1040-17-31/25.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Русе. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на И., подадена срещу
разпореждане № 171-00-1938-3 от 15.07.2020г. на ръководителя на осигуряването
за безработица и разпореждането е потвърдено. Оспорващият твърди, че решението
е незаконосъобразно като постановено в нарушение на
административно-производствените правила и при неточно приложение на материалния
закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено, спорът да бъде решен по
същество, като му бъде отпуснато паричното обезщетение за безработица.
Ответната страна - Директорът на ТП
на НОИ - Русе, представляван в съдебно заседание от пълномощник и процесуален
представител ст. юрисконсулт Ц.Р., оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
изцяло мотивите и констатациите в обжалваното решение.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е
образувано по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с
вх. № 171-00-1938/02.08.2019 г., подадено от Е.Е.И. (л. 4 от преписката).
Заявителят посочил, че трудовото му правоотношение с работодател в Германия е
прекратено, считано от 25.07.2019 г. Към заявлението са приложени документи за
положен от жалбоподателя стаж в Германия, заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 /2/ от
Регламент (EO) №883/2004.
С писмо
изх.№1029-17-2968/02.08.2019г., постъпилото заявление и приложените към него
документи били препратени в Дирекция "Европейски регламенти и международни
договори" на НОИ с молба да бъдe изискан структуриран електронен документ
Н006 за уточняване на пребиваване на лицето. С разпореждане от същата дата
/стр.17 от преписката/ производството по отпускане на обезщетение за безработица
било спряно до получаване на формуляр U1.
С декларации за промяна в
обстоятелствата от 04.09.2019г. и 03.09.2019г. /стр.15 и 16 от преписката/, И.
декларирал, че е прекратена регистрацията му в Агенция по заетостта в Германия,
считано от 28.08.2019г. /стр.15/ и е посочил нов тел. номер за връзка /стр.16/.
На 09.09.2019г. жалбоподателят е
подал заявление №1019-17-997/09.09.2019г. /стр.18 от преписката/, към което е
приложил оригинал на преносим документ U1. Със заявлението е декларирал, че е
съгласен с датите и периодите, посочени в точки от 2 до 2.2.2 от U1, причините
за прекратяване на заетостта в т.3 от документа и съгласието с периода и
дохода, посочени в т.2.3 от документа. Така жалбоподателят е декларирал, че
периодът му на заетост при чуждия работодател е до 31.08.2019г., а
правоотношението е прекратено поради намаляване на щата.
На 03.10.2019г. Дирекция
"Европейски регламенти и международни договори" изпратила на ТП НОИ
Русе оригинали от СЕД U002 и U004.
С писмо от 19.03.2020г., Агенция по
труда Щутгарт /стр.39 от преписката/ уведомила, че структуриран електронен
документ Н006 не може да бъде издаден, тъй като в Германия такъв не съществува;
изпратена е информация, че по време на своята заетост от 01.08.2016г. -
31.08.2019г. Е.Е.И. е работил като машинен техник.
На 15.07.2019 г. от ръководителя на
осигуряването за безработица били издадени Разпореждане № 171-00-1938-2 (л. 44
от преписката), с което е възобновено производството и Разпореждане №
171-00-1938-3 (л. 43 от преписката), с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във
връзка с чл. 54а, ал. 1, т.3 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица. В мотивите на второто разпореждане се посочва, че към момента
на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение лицето е
подлежало на осигуряване по ч.4 от КСО, тъй като периодът му на осигурена
заетост е до 31.08.2019г. /а не до края на м.юли 2019г./
На 23.07.2020г. И. оспорил
разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Русе. С оспореното Решение № Ц1040-17-31/25.08.2020г., Директора на ТП на НОИ – гр. Русе отхвърлил
жалбата и потвърдил разпореждането.
За издаване на Разпореждане №
171-00-1938-2/15.07.2020г., с писмо изх.№Ц91101-17-510/16.07.2020г. на ТП на
НОИ Русе, е уведомена Дирекция „Бюро по труда“. Постановено е решение от
14.09.2020г., с което е прекратена регистрацията на Е.Е.И., считано от
29.07.2019г. Това решение е оспорено пред директора на Дирекция „Регионална
служба по заетостта“. Междувременно, след издаване на оспореното по настоящето
дело решение и преди влизането му в сила, то е изпратено за сведение с писмо
рег.№10-07-671#1/30.09.2020г. В резултат на това е постановено решение
№17/30.09.2020г. на директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“. По
делото няма данни това решение връчено ли е на адресата си, респективно –
влязло ли е в сила. По повод упражнената сигнална функция на ТП на НОИ следва
де се подчертае, че тя излиза извън рамките на добросъвестно упражняване на правомощия.
Очевидно е, че информирането за невлезли в сила административни актове има само
една цел – сезиране на Директор на Дирекция „Бюро по
труда“ Русе за провеждане на производство по прекратяване на регистрацията на
жалбоподателя като безработно лице и по
този начин премахване на една от задължителните предпоставки за
реализиране на правото на обезщетение за безработица.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение №
Ц1040-17-31/25.08.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – Русе, което представлява индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на Административно
процесуалния кодекс, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в
рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с
правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и
след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО – ръководителят
на териториално поделение на НОИ, в условията на заместване, съгл.
представените заповеди на стр.38-40 от делото. Решението на директора на ТП на
НОИ - Русе съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид
горното съдът приема, че Решение № Ц1040-17-31/25.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе е валиден
акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
По делото е безспорно, че за жалбоподателя са
внесени осигуровки за повече от 12 месеца през последните 18 месеца, че е
регистриран като безработен и не е придобил право на пенсия. Съгласно
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, спорно по делото е изпълнението
на условието по чл.54, ал.1, т.3 от КСО. Като се позовава на посоченото от
жалбоподателя в заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх.
№ 171-00-1938/02.08.2019 г. обстоятелство – прекратяване на трудовото
правоотношение с германския работодател, считано от 25.07.2019г. и данните в
СЕД U002 и СЕД U004, видно от които И. е бил осигурен до 31.08.2019г.,
административният орган приема, че към датата на подаване на заявлението е съществувало
трудово правоотношение, респективно не е била налице предпоставката по чл.54,
ал.1, т.3 от КСО за отпускане на обезщетение. Този извод е неправилен.
От доказателствата по делото се
установява, че трудовото правоотношение с германския работодател е прекратено с
предизвестие от четири седмици, считано от 31.08.2019г., но е предвидено, в
условията на евентуалност, това да бъде сторено и преди изтичане на
предизвестието. Жалбоподателят твърди, че в действителност е настъпило
евентуалното условие, тъй като с получаване на предизвестието на 25.07.2019г.
правоотношението е прекратено, той се е регистрирал във Федералната агенция по
заетостта и е напуснал Германия. Затова и още на 29.07.2019г. се е регистрирал
като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ Русе. Няма спор, че след връщането
му в България той не е полагал труд при германския си работодател и е
пребивавал постоянно страната. При това положение съвсем обяснимо е и
декларирането му, че трудовото му правоотношение е прекратено от 25.07.2019г.,
тъй като това е безспорно датата, от която насетне не е полагал труд. Очевидно се касае до извинима
грешка, която от една страна е поправена, а от друга – не е правно основание за
лишаване от право на обезщетение.
Със заявление №1019-17-997/09.09.2019г.
жалбоподателят е приложил оригинал на преносим документ U1, в който е посочен периода
на осигурена заетост от 1 август 2016г. до 31 август 2019г. В заявлението И. е
декларирал съгласието си с този период. Така, още в началото на
административното производство, жалбоподателят е коригирал датата, посочена в
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. №
171-00-1938/02.08.2019 г. Така посочената дата се потвърждава от служебно
събраните СЕД U002 и СЕД U004 по преписката. При това положение при постановяване както
на Разпореждане № 171-00-1938-3/15.07.2020г., така и на оспореното решение,
административните орган са имали всички доказателства, че материалните
предпоставки за отпускане на обезщетение от 01.09.2019г. са изпълнени, поради
което и жалбата на И. срещу Разпореждане
№ 171-00-1938-3 следвало да бъде уважена. Вместо да стори това, Директорът на
ТП на НОИ - Русе изложил пространни мотиви, от които става ясно, че обезщетение
не се следва, защото е поискано предварително. Изобщо не е обсъден въпросът, че
към момента на произнасяне на органа искането не е „предварително“, а
правопораждащите обезщетението факти отдавна са настъпили. Предвид това, подходът
на административния орган е формален и и изобщо не държащ сметка за целта на
закона, която е пределно ясна – всеки, който е безработен и е бил осигуряван за
този риск в предвидения от закона период, има право на обезщетение.
Ето защо решението и потвърденото с
него разпореждане следва да се отменят и административната преписка да се ръководителя
на осигуряването за безработица за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение, като при
новото разглеждане първо следва да се установи дали решение от 14.09.2020г. на Директор на Дирекция „Бюро по
труда“ Русе, с което е прекратена регистрацията на Е.Е.И., считано от 29.07.2019г.,
е влязло в сила.
Водим от горното и на основание чл.
118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Е.И. *** Решение № Ц1040-17-31/25.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – гр. Русе и потвърденото с него разпореждане №
171-00-1938-3 от 15.07.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица за
ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: