Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Д., 06.04.2**7 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Д.ЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

При участието на секретаря С.П., разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1301/2016 год. по описа на Д. районен съд и за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по повод искова молба на С.П.П. ЕГН ********** *** против С.Т.П. ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на ** имот в с. П., обл. Д. - дворно място от *** дка, поземлен имот с пл. № ** в кв. ** по ПУП на с.то, от което *** кв. м. - УПИ *-** и *** кв. м. - УПИ ***-**, ведно с находящите се в УПИ *-** едноетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от *** кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м. и находящите се в УПИ ***-** жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. и стопански постройки.

Изложени са обстоятелства, че страните са съсобственици на описания недвижим имот, като съсобствеността е възникнала по силата на наследяване от техния общ наследодател Т. П. П., бивш жител ***, **л на ** г., като ищцата е низходяща от втора степен, като дъщеря на ** му П. Т.П., **л на 03.**.** г., а ответникът е низходящ от първа степен /***/.

След ** и на пре**ялата съпруга С.М. П.а, п. *** г. и наследодателка на страните, по искане на **та на ищцата и ответника на 14.07.**г. дворното място е урегулирано в два самостоятелни парцела - УПИ ** от 1520 кв. м. и УПИ ***-** от *** кв. м., така че всеки от тях да получи отделна жилищна сграда и дворно място и ползването на дворното място и постройките е разпределено така, че до ** си през ** г. наследодателят на ищцата ползвал УПИ ** със сградите в не**. Със знанието и съгласието на ответника той построил със собствени средства до ** г. на мястото на старата полумасивна жилищна сграда друга масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от *** кв. м. в този имот. Ответникът ползва УПИ ***-** и старата **а къща със застроена площ от *** кв. м. и стопанските постройки. година след ** на **та на ищцата ответникът започнал да ползва целия имот - цялото дворно място и сградите, построени от ** й. Оттогава той запълнил постройките и дворното място с отпадъци, които е събирал от намиращото се в **ство селско бунище, в обем няколко десетки кубически метра. Ищцата не е съгласна ответникът да ползва дела й от имота, предмет на делбата и сградите, построени от ** й - къщата със застроена площ от *** кв. м. и стопанската сграда от *** кв. м. и дворното място от *** кв. м., УПИ ** и искова молба следва да се счита за покана по смисъла на чл. **, ал. 2 ЗС.

В исковата молба се заявява и искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за привременно разпределение ползването на имота, като ищцата да ползва дворното място от *** кв. м., УПИ *** ведно с построените в не** жилищна сграда с разгърната застроена площ от *** кв. м. и стопанска сграда с площ от *** кв. м., находящи се в с. П., общ. Д.ка.

Исковата молба е надлежно вписана в Служба по вписванията - Д..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.Т.П. ЕГН ********** *** чрез процесуалният си представител е представил писмен от**вор, с който оспорва иска като неоснователен, не оспорва придобиването на правото на собственост от общия наследодател, както и възникването след ** му на съсобственост между страните. Изложени са твърдения за неоснователност на искането по чл. 344, ал. 2 от ЗС, тъй като ищецът не е възпрепятстван от ответника да си служи с общата вещ.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, като прави изменение на искането по чл. 344 от ГПК, като вече претендира обезщетение за лишаване от ползване в размер на 60 лева на месец.

Ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска за делба, като в проведеното открито съдебно заседание първоначално навежда възражение за изтекла придобивна давност в своя полза върху процесния имот, но в последствие ** оттегля. Поради това съдът не е приел, респ. не е докладвал направеното възражение за изтичане на придобивна давност, още повече, че ответникът не е конкретизирал и периода на давността. В този смисъл съдът не е разпределил и доказателствената тежест между страните с оглед давността.

В хода на устните състезания обаче ответникът отново навежда доводи за това, че имотът е владян добросъвестно от него, като давностното владение е повече от 10 години, поради което счита, че той е придобил правото на собственост върху имота по давност и предявеният иск за делба е неоснователен.

Съдът намира, че направеното възражение от ответника едва в устните състезания е процесуално недопустимо. Според разпоредбата на чл. **3 от ГПК, когато ответникът не направи възраженията си с от**вора, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива обстоятелства не са наведени от ответника и от процесуалния му представител.

Д.ят районен съд като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е за делба във фазата на допускането.

От представения препис на удостоверение за наследници изх. № 0059/09.05.2**6 г. на кметство с. П., ** Д.ка /л. 5 от делото/, се установява, че страните по делото са наследници на Т. П. П., бивш жител ***, **л на ** г., като ищцата е негова ***, а ответникът е негов **.

От твърденията на ищеца в исковата молба, неоспорени от ответника, както и от представените в хода на производството Разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. П. с рег. № УТ-969/30.05.2**6 г., Заповед № **/15.07.** г. за промяна на дворищната регулация между парцели -**, ***-** и ***-** в кв. * по плана на с. П., скица на имота, чиято делба се иска, указваща ** местонахождение и граници, както и удостоверение за данъчна оценка, от което е видно каква е не**вата стойност, се установява по безспорен и кате**ричен начин, че наследодателят на страните Т. П. П., бивш жител ***, **л на ** г., е бил собственик на имота, предмет на делбеното производство. Общият наследодател на страните е придобил процесния имот чрез наследяване от **те си.

В хода на делбеното производство са допуснати, изслушани и приети СТЕ и СОЕ, видно от заключението по които, в имота има следните постройки: в УПИ ****, представляващ *** кв. м., има изградена масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. /незаконно построена/ и стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м.; в УПИ ******, представляващ дворно място от *** кв. м., има построена жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от ** кв.м.

Обстоятелството, че строежът на една от сградите в имота, предмет на делбеното производство, е извършен без надлежни строителни книжа не прави искът за делбата й неоснователен, тъй като предмет на делбата могат да бъдат всички сгради, включително и незаконно построените, за които не е започнала процедура по премахването им. В случая нито се твърди, нито е доказано да е започнала такава.

С оглед на **рното съдът приема, че е налице съсобственост между С.П.П. ЕГН ********** *** и С.Т.П. ЕГН ********** *** върху недвижим имот, находящ се в с. П., обл. Д. и представляващ дворно място от *** дка, поземлен имот с пл. № ** в кв. * по ПУП на с.то, от което *** кв. м. - УПИ *-** и *** кв. м. - УПИ ***-**, ведно с находящите се в УПИ *-** масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. /незаконно построена/ и стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м. и находящите се в УПИ ***-** жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м. при квоти 1/2 идеална част за С.П.П. и 1/2 идеална част за С.Т.П..

По направеното искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК:

Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват **ите имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата или да получава съответното обезщетение за това ползване. За да бъде уважено такова искане, следва да бъде установено, че съделителят, който ** е направил, не ползва имота - предмет на делбата, а той се ползва изцяло от другия съделител.

С оглед доказване на **рните обстоятелства, в хода на съдебното дирене бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, водени от **те страни по делото.

Св. В. С. В., **уща в с. П. в **ство на имота, предмет на делба сочи, че в имота има ** къщи, едната е старата, другата е новата къща. Сви**лката знаела, че старата е на С. /ответника/, а новата на П. /**лия ** на ищцата/. Новата къща, откакто е **л П., се ползва от С.. Дори веднъж св. В. заедно с друга **ка и със С. /ищцата/ се опитали да влязат в къщата в къщата. Като отишли С. /ответникът/ ги посрещнал мно** лошо, даже посегнал да ги удря. Това било след ** на П.. От тогава само С. влизал в тези къщи. Тогава С. казал на С., че повече **ла работа там, да не идва повече. В двора било пълно с боклуци. Там не можело да се влезе. В стопанските постройки С. гледал прасета, а към момента гледал малки телета.

Сви**лят К.Д.К., **ущ понастоящем в с. П., заявил, че е ** на имота и че след ** на П. /**та на ищцата/ знае, че „новата къща е пълна – не се вижда нищо”, като „пред самата врата е пълно с пластмасови бутилки, хартии, картони, мно**, мно** нещо има”. Целият двор бил около два декара и нещо, където С. гледал **отни. Св. К. посочил още, че знаел, че С. е взел ключа от С. за нещо и после не й е върнал ключа, като й е казал: „Тази къща вече е моя. **ш право на тази къща” /за новата постройка/. Според св. К. старата къща се държи от С. и от друг ** знаел, че и там вътре всичко е пълно с боклуци, ламарини, пластмаси. Стопанските сгради, които са на П., сега се ползвали от С.. Никой друг освен С. да ползвал къщите и двора. Свидетелят посочил още, че ако сега С. поискала да влезе в къщата на ** си, едва ли щяла да успее, защото трябва да измести боклуците. С. ползвал двора за склад.

Св. М. С. П., **уща в с. П., посочила, че сега целият имот се ползва от ** на С.. Къщите били в ужасно състояние. Свидетелката посочила, че „Това е двор на П.”. Сметището било близо до двора и цялото сметище било пренесено в двора и в къщите. Свидетелката е присъствала на опит на ищцата да влезе в къщата, но вътре било сметище, а ответникът дори ги изгонил, като им казал: „Каква работа имате да влизате тука?”. С. гледал животни в двора - крави, телета, кучета. Св. П. не е виждала друг човек, освен С., в двора.

Св. К.И. М., живуща в с. П. посочила, че е за**яла в с.то през 1965 г. и от тогава познава ответника и **та на ищцата. **те им са **ели в старата къща, а през ** г. **та на ищцата построил новата къща сам. До ** си **еел там. Според св. М. сега С. държал и **те къщи и ползвал целия двор. С. носел боклуци от сметището и ги трупал в двора.

В хода на съдебното дирене бяха разпитани и двама сви**ли, допуснати в полза на ответника и доведени от него в съдебната зала.

Св. К. Н. С., живущ *** дол, посочил, че имотът се стопанисва от С.. Той си ** двора. С. в момента се издържал от кравите, които гледа. В неговата постройка - старата къща, гледал над 10 крави. Новата къща била построена от ** му П., като С. помагал за строежа й. С. събирал боклуци, защото тези боклуци спасявали имота. Когато един двор бил подреден се влизало, а сега не се влиза. Тези боклуци пазели имота.

Св. Д. П. Д., *** на ответника, посочила, че С. ползвал имота, откакто били женени, от ** г. С. и синът им се грижили за имота. На мястото на новата къща имало стари постройки. П. правил нещо. Св. Д. посочила, че не е ходила в имота от вече 2 години. Като е ходила е виждала, че само синът й и С. обработвали земята.

След анализ на така изложените факти и обстоятелства от разпитаните свидетели, съдът намира, че показанията им са еднопосочни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с останалите събрани доказателства по делото, поради което следва да бъдат изцяло кредитирани като пълни и правдиви. Свидетелите са единодушни, че след ** на **та на ищцата само ответникът ползва имота, като е имало конкретни случаи, в които не е допуснал ищцата в имота, не й е върнал ключа, след като тя доброволно му ** е дала и е запълнил имота с отпадъци до степен, че е невъзможно същият да бъде използван по предназначение.

В подкрепа на свидетелските показания в насока, че само ответникът ползва имота и възпрепятства ползването му от ищцата са и изложените от вещите лица обстоятелства в приетите заключения по експертизите.

Вещото лице по СТЕ сочи, че „е практически невъзможно да бъде огледан имота отвътре, защото входовете са затрупани с всякакъв вид отпадъци, входовете на другата къща също са затрупани, което означава, че трябва да се изринат тези всички неща, за да може да се влезе и да се огледат къщите и едната, и другата отвътре”.

Вещото лице по изготвената СОЕ сочи, че „Не можах да вляза вътре. Затова съм направила снимки, за да видите дали би могло да се влезе след като вратите са затрупани. ** как да се влезе в тези сгради.” Видно от приобщените със заключението фотоснимки, в имота действително е пълно с отпадъци.

При така събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че в хода на съдебното дирене ищцовата страна доказа по несъмнен начин, че ищецът не ползва имота - предмет на делбата, а той се ползва изцяло от другия съделител – ответника.

Доколкото, разпределението следва да се извърши по начин, който да позволява на всеки от съсобствениците да ползва реална част от делбеното имущество, съответна на правата му, съдът изследва въпроса кой от съсобствениците ползува изцяло делбения имот, като за частта в съсобствеността на другия съделител, следва да определи заплащането на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК. Лишеният от ползването съсобственик не си служи с общата вещ поради това, че намиращият се в имота съсобственик ** използва в обем, който надхвърля неговата квота или дял. От свидетелките показания се установява, че имотът от **г. се ползва само от ответника поради влошените отношения между него и ищцата /негова племенница/ и поради струпване на тонове отпадъци в двора и в постройките в имота. Съобразно събраните доказателства ищцата е **ла достъп до имота, като след като е дала ключа на ответника, не е могла да си го върне, а и с поведението си чрез струпване на отпадъци в целия имот ответникът възпрепятства възможността на ищцата да ползва нейната част от имота. Съдът намира, че към разглеждане на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК имотът се ползва само от С.Т.П., като С.П.П. е била лишена от ползването на общата вещ, поради което следва да бъде постановено ответникът да заплаща за в бъдеще до приключване на производството обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на имота. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота/дял в съсобствеността. Видно от заключението по назначената и приета СОЕ средния месечен наем за целия имот е в размер на 90 лева. В този смисъл ответникът следва да заплаща на ищцата сумата от 45 лв. месечно, като претенцията за горницата до 60 лева следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С.П.П. ЕГН ********** *** и С.Т.П. ЕГН ********** *** на следния недвижим имот: дворно място от *** дка, находящо се в с. П., обл. Д., поземлен имот с пл. № ** в кв. * по ПУП на с.то, от което *** кв. м. - УПИ *-** и *** кв. м. - УПИ ***-**, ведно с находящите се в УПИ *-** масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. /незаконно построена/ и стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м. и находящите се в УПИ ***-** жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м. при квоти 1/2 идеална част за С.П.П. ЕГН ********** и 1/2 идеална част за С.Т.П. ЕГН **********.

ОСЪЖДА С.Т.П. ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да заплаща на С.П.П. ЕГН ********** месечно обезщетение в размер на 45.00 лева за ползването на съсобствения имот до приключване на производството с влязло в сила решение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата над 45 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Д. окръжен съд, а в частта му относно искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, която има характер на определение, с частна жалба пред Д. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :