№ 42
гр. Айтос, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200069 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДП “Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ),
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.Б., против
Наказателно постановление (НП) № НЯСС-131/12.07.2022г. на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя за
нарушения по чл.190а, ал.2 ЗВ вр. чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ и на осн. чл. 201, ал.12 ЗВ и чл.200,
ал.1, т.39 ЗВ са наложени наказания ”имуществена санкция”, в размер на 4 000 лв. /по 2 000
лв. за всяко от двете описани в НП нарушения/. Счита атакуваното НП за незаконосъобразно
и неправилно, намирайки, че липсвали доказателства, че компетентните лица са извършили
проверка на място, установяваща неизпълнение на дадените предписания в определения
срок. Поддържа, че не било ясно дали описаното в АУАН съставлявало нарушение, още
повече, че не било доказано по несъмнен начин. Счита, че евентуално нарушението било
едно-единствено – по чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ. Намира, че в случая следвало да се приложи чл.
28 ЗАНН. Моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.
АНО оспорва жалбата, считайки я за неоснователна и недоказана. Моли съда да
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, развивайки подробни
съображения в тази насока. Претендира разноски.
С оглед на доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка: На 07.07.2021 г. представители на ДАМТН извършили проверка на яз.
„Помпена станция“, находящ се в поземлен имот УПИ Х, кв.2, в землището на гр.Айтос. Не
е спорно и се установява, че язовирът е собственост на ДПУСЯ /Акт за публична държавна
1
собственост № 9984/10.08.2020 г./. За проверката бил съставен КП № 06-01-97/07.07.2021 г.
/подписан от представител на ДПУСЯ/ и с него били дадени предписания за премахване на
храстовидната растителност по водния и за премахване на храстовидната растителност по
въздушния откос, двете със срок за изпълнение - 25.10.2021 г. На 03.11.2021 г. свид. Д.М. и
В.А. извършили проверка на място /чрез обход и оглед/ на яз.„Помпена станция“, за което
бил съставен КП № 06-01-148/03.11.2021 г., в който са описали констатациите си относно
състоянието на язовира, в т.ч. и по отношение на храстовидната растителност по водния и
по въздушния откос. Според показанията на проверяващите /разпитани в о.с.з., съвпадащи и
с отразено в КП от 03.11.2021г./ налице била силно обрасла яз.стена с голяма гъстота,
въздушният и водният откос не били почистени от храстовидна растителност, която пречила
да се обходи стената на язовира, като проверяващите не са успели да оценят техническото
състояние на язовира. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 06-
003/17.01.2022 г., срещу който жалбоподателят направил възражения по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН било съставено атакуваното НП, в което по идентичен начин са
отразени установените обстоятелства относно времето и мястото на нарушенията,
нарушителя, извършените нарушения, както и правната квалификация на същите.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията свидетелите Д.М. и В.А.
(присъствали при установяване на нарушението) и М. К., които съдът цени като
непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от събраните по делото писмени
доказателства.
При описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Процесните АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН, при спазване на материалния закон и
изискванията на чл.42 ЗАНН, респ. чл.57 ЗАНН. Детайлно са описани нарушенията, датата и
мястото на извършването им, както и обстоятелствата, при които същите са извършени.
Съгласно чл.190а, ал.2 ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са
длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5. Нормата вменява
задължения на адресатите на предписания (а не регламентира правомощия на длъжностни
лица) да изпълняват дадени им задължителни предписания. Неизпълнението на дадено
задължително предписание от адресата му съставлява административно нарушение по
чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, съгласно която се наказва с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 - от 1000 до 20
000 лв. Спорът е дали в случая е налице нарушение, както и дали се касае за вменени на
жалбоподателя едно или две нарушения. Настоящата инстанция намира, че ясно се
разграничават съставите на двете нарушения, т.к. на жалбоподателя /като лице,
стопанисващо язовира/ са били дадени две задължителни предписания, описани както в
АУАН, така и в НП. Съдът намира, че са несъмнено доказани извършените нарушения. С
КП № 06-01-97/07.07.2021 г. на жалбоподателя са били дадени задължителни
2
законосъобразни предписания за изпълнение /липсват твърдения и данни предписанията да
са били оспорени/, а именно – да се премахне храстовидната растителност по водния откос
/със срок за изпълнение 25.10.2021 г./, както и да се премахне храстовидната растителност
по въздушния откос /със срок за изпълнение 25.10.2021 г./. Няма съмнение, че към 25.10.21
г., а и към 03.11.21 г. - датата на последващата проверка, предписанията не са били
изпълнени /липсват твърдения и доказателства за започнало изпълнение на всяко
предписание в срок/, което обстоятелство се потвърждава от събраните по делото
доказателства. Както се посочи в АУАН и в НП точно е възпроизведено съдържанието на
дадените предписания и е констатирано неизпълнението им. Ето защо, според състава са
налице извършените вменени две нарушения по чл.190а, ал.2 ЗВ вр. чл. 190а, ал.1, т.3 ЗВ –
за всяко от дадените две отделни предписания, обуславящо извод за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС преценката на АНО за маловажност на случая
по см. на чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. В случая не
е налице маловажност на случая, т.к. засегнатите с извършените нарушения обществени
отношения са свързани с опазване живота и здравето на населението, както и с тяхната
собственост, като неизпълнението на дадените предписания би могло да има изключително
тежки, непоправими последици за неопределен брой субекти. Освен това извършените
нарушения са формални /на просто извършване/ и осъщественото от жалбоподателя
бездействие в определения срок е достатъчно, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ предвижда при неизпълнение на предписание по
чл.190а, ал.2 ЗВ санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв. В случая в обжалваното НП органът
е изложил мотиви, че се следват санкции над минимално предвидения в закона размер, а
именно общо 4000 лв. /по 2000 лв. за всяко нарушение/ предвид наличие на други вл.в сила
НП за същия вид адм.нарушения. В тежест на АНО бе да установи несъмнено вида на
извършеното от жалбоподателя друго адм.нарушение, вкл. издадените НП за други такива
нарушения и момента на вл.в сила, каквото доказване в случая не е налице. При липсата на
ангажирани доказателства за други подобни нарушения на жалбоподателя, както и без да са
посочени от АНО други отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства,
обуславящи налагане на санкции над законовия минимум, съдът намира, че санкциите са
несправедливи, т.к. се явяват несъответни на характера и тежестта на нарушенията. Поради
това обжалваното НП следва да се измени, като се намали размера на санкцията за всяко от
нарушенията от по 2 000 лв. на по 1 000 лв. /за всяко нарушение/.
Предвид изхода на спора в полза на АНО следва да се присъдят разноски в размер на
80 лв. /юрк.възнаграждение/, които жалбоподателят да му заплати. На жалбоподателя не се
следват разноски, т.к. в случая е доказана вината му за извършеното административно
нарушение - НП бива изменено, но разноските следва да се възложат на нарушителя, защото
с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени /т.2а от ТР № 3 от
08.IV.1985 г. по н.д. № 98/84 г., ОСНК на ВС/.
3
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-131/12.07.2022г. на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на ДП “Управление и
стопанисване на язовири“, ЕИК ***, за нарушения по чл.190а, ал.2 ЗВ вр. чл.190а, ал.1, т.3
ЗВ и на осн. чл. 201, ал.12 ЗВ и чл.200, ал.1, т.39 ЗВ са наложени наказания ”имуществена
санкция” в размер на 4 000 лв. /по 2 000 лв. за всяко от двете описани в НП нарушения/, като
НАМАЛЯВА размера на санкцията на по 1000 лв. за всяко от извършените две нарушения
/общо 2000 лв. за двете нарушения/.
ОСЪЖДА ДП “Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ***, да заплати на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 лв. – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4