Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 11.12.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на единадесети декември през
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева………………
като
разгледа докладваното от съдия Попколева частно гражданско дело № 15075
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба
на А.Д.К. срещу постановление на ЧСИ с рег. № 860 при КЧСИ, съдържащо се в
съобщение с изх. № 72684/19.08.2019 г. по изп.дело. № 20198600401108, с което
длъжникът е уведомен за дължимите от него такси по налагане обезпечителната
мярка „спиране на изпълнението“ в следния размер: 48 лв. (2х24 лв.) на
основание т. 5 ТТРЗЧСИ – за изпращане на съобщения до страните; 36 лв. (3х12
лв.) на основание т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения до банките за спиране
на изпълнение на запора и 5,55 лв. (3х1,85 лв.) на основание т. 31 ТТРЗЧСИ –
пощенски разходи за изпращане на съобщения до трети лица.
В жалбата се твърди,
че постановлението е незаконосъобразно. Поддържа се, че длъжникът не носи
отговорност за разноските, които не са с оглед реализирането на вземането.
Твърди се, че спирането на изпълнителното производство въз основа на съдебен
акт не следва да се предпоставя от плащането на такси. Поддържа се, че
разпоредбата на чл. 391 ГПК определя нормативно единствено предпоставките за
допускане на обезпечение , като освен внасяне на гаранция, законът не предвижда
задължение за длъжника да внася допълнителни такси за привеждане в изпълнение
на обезпечителната заповед.
Въз основа на
изложеното се иска отмяната на процесното постановление като незаконосъобразно.
Претендират се разноски за настоящото производство.
В мотивите си
съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Начислените обикновени такси са разходи и не са свързани с прилагане на
принудителни способи. Поддържа се, че законът е предвидил правни механизми,
длъжникът да си възстанови направените разходи.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп.
дело № 20198600401108 пред ЧСИ М.с рег. № 860 при КЧСИ е образувано по молба от
29.05.2019 г. на взискателя „Б.Е.“ ООД срещу А.Д.К. въз основа на изпълнителен
лист от 22.03.2011 г. по гр. дело № 48773/2010 г., СРС, 79 състав издаден в
полза на цедента на взискателя -„Мобилтел“ ЕАД за сумата от 225,36 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 11.10.2010 г. до окончателното плащане и
25 лв. държавна такса. На 22.07.2019 г. длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение. На 10.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Б.Г.“
ООД – работодател на длъжника, както и запорни съобщения до две банки, в които
длъжникът е имал разкрити сметки. Последният е предприел обжалване на
разноските по изпълнението и едновременно с това е подал молба за обезпечение
на бъдещ иск с правно основание чл. 439 ГПК. На 16.08.2019 г. длъжникът е
представил на съдебния изпълнител обезпечителна заповед от 14.08.2019 г. на СРС,
171 състав и въз основа на нея, в същия ден изпълнителното производство е
спряно. Във връзка с изпълнение на обезпечителната заповед са изготвени
съобщения до страните и съобщения до третите задължени лица съгл. чл. 433, ал.
3 ГПК, за които действия ЧСИ е начислил такси, както следва: 48 лв. (2х24 лв.)
на основание т. 5 ТТРЗЧСИ – за изпращане на съобщения до страните; 36 лв. (3х12
лв.) на основание т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения до банките за спиране
на изпълнение на запора и 5,55 лв. (3х1,85 лв.) на основание т. 3.1 ТТРЗЧСИ –
пощенски разходи за изпращане на съобщения до трети лица.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че не дължи заплащане на посочените обикновени
такси в изпълнителното производство. Съгласно общия принцип на чл. 76 ГПК,
приложим и в изпълнителното производство, всяка страна предварително внася в
съда разноските по действията, които е поискала. Отговорността за разноски в
изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 ГПК, глава
VII (чл. 78 - 82) от Закона
за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г. Съобразно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се
събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал. 2 размерът и видът
на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата. В случая длъжникът е
представил на съдебния изпълнител съдебен акт, задължаващ го да спре
изпълнителното производство. Този акт изисква предприемане на действия в
производството, които да обезпечат спирането на вече осъществени действия, за
което трябва да бъдат уведомени и останалите страни в производството. Представения
от длъжника съдебен акт не задължава съдебния изпълнител да извърши всичко това
безвъзмездно. Такова правило нито се съдържа в закона, нито в обезпечителната
заповед, поради което изложеното в жалбата възражение, че спирането постановено
от съд не може да бъде предпоставяно от заплащането на такси в изпълнителното
производство, не може да бъде споделено. Спирането на изпълнителното
производство предполага и спиране действието на наложените запори и възбрани,
които биха били окончателно служебно вдигнати само в хипотезата на чл. 433, ал.
3 ГПК, а спиране действието на наложените запори предполага уведомяване на
страните и на третите задължени лица.
При така установените фактически обстоятелства,
настоящият въззивен състав приема, че жалбата на длъжника е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 49912/05.09.2019
г. на длъжника А.Д.К. срещу постановление за дължими разноски, съдържащо се в съобщение
с изх. № 72684/19.08.2019 г. по изп. дело № 20198600401108 на ЧСИ М.с рег. №
860.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.