Решение по адм. дело №1125/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС вр. 203 и сл. АПК и чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от А. А. М. срещу ГД „ИН“ [населено място] за присъждане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на задържано лице поради твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Арест [населено място] - в периода 26.12.2023г. – 05.08.2024г. Ищецът излага съображения, че вредите в претендирания от него размер са формирани от въздействие на условията (по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС), при които е бил задържан в ареста в [населено място]. Сочи, че в килията, в която бил настанен имало влага, мухъл, изронена мазилка, пукнатини в стените, стари скъсани дюшеци, гъмжащи от дървеници и хлебарки. Навежда, че жилищната площ в килията била недостатъчна, тъй като в нея били настанени трима човека на площ от под 10 [жк], че в килията отсъствали течаща вода и санитарен възел, като задържаните уринирали в пластмасова туба. Излага, че по голяма нужда задържаните отивали след като им се отключи от надзирателите, а те се бавели по около 30 минути. Сочи, че в килиите липсвала звукова система за сигнализация. Твърди, че поради шумово замърсяване и наличието на дървеници било нарушено правото му на непрекъснато време за сън. Навежда, че в килията нямало прозорец, а вентилацията не работела добре, отсъствала достатъчно светлина, било мрачно и задушно, често и студено, тъй като радиаторът бил в коридора. Сочи, че в ареста отсъствала площадка за престой на открито. Твърди, че храната била с лошо качество, а достъпът до телефон бил ограничен, в ареста нямало достъп до радио, телевизия и вестници. Навежда, че душ е било възможно да се ползва само веднъж седмично, а пералня и сушилня за дрехите отсъствали. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.

От ответника – ГДИН [населено място], е подаден писмен отговор, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Излагат се доводи във връзка с помещенията в следствения арест в [населено място]. Акцентира се върху факта, че арестът в [населено място] не представлява арест в затвор, поради което достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график, или при изявено желание от задържаните лица. Сочи се, че хигиената в ареста се поддържа, осъществяват се дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация периодично. Твърди се, че на задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, а през летния сезон – по възможност ежедневно. Твърди се, че в ареста в [населено място] е налично обособено помещение за престой на открито, като същото не е изнесено извън сградата единствено поради спецификите й. Развиват се съображения за начина на осъществяване на достъп до телефон. Акцентира се върху обстоятелството, че е осигурена храна, даваща необходимите калории за ден. Обръща се внимание, че няма разписана правна норма, която да въвежда задължително изискване за функционирането на звукова система в спалните помещения.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на предявения иск, респ. в случай на уважаване на претенцията – моли да е в съобразен със съдебната практика размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 144 АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

В периода 28.12.2023г. – 05.08.2024г. ищецът М. пребивавал в ареста [населено място] – като задържано лице, като на 05.08.2025г. бил приведен в затвора Стара Загора. Видно от справка за престоя му в ареста (на л. 15 – л. 16 от делото) по време на престоя си М. пребивавал в помещения № 4 (28.12.2023г. – 29.12.2023г.), № 7 (02.01.2024г. – 04.02.2024г.), № 16 (05.02.2024г. – 05.08.2024г.) и № 18 (30.12.2023г. – 01.01.2024г.). В помещения с номера 7, 16 и 18 той пребивавал заедно с още две задържани лица, като помещения с номера 16 и 18 са с площ от 8,06 кв. м., с три легла, една маса и две табуретки, а с номера 4 и 7 – 8,64 кв. м., с три легла, една маса и две табуретки. В спални помещения № 16 и 18 бил наличен прозорец, който не се отварял, а въздух в помещенията се осигурявал от врата – към коридора. Установява се, че в помещенията имало постоянно функционираща аспираторна система с въздухоотводи и вентилатори, а отоплението се осигурявало локално – от климатици и калорифери, разположени в краищата на коридорите и от централно парно в сградата, стопанисвана от ОД на МВР. Установява се, че помещения № 4 и 7 имали отваряаем прозорец на вратата към южния коридор, както и същата аспираторна система. От справката се установява, че помещенията не разполагат със санитарен възел и течаща вода, като е налице общ санитарен възел с площ от 17,5 кв. м., състоящ се от баня, умивалник и две тоалетни. На задържаните лица била осигурявана възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, като достъпът се осъществявал по утвърден график. Извън графика при желание задържаните лица също се извеждали, за да ползват тоалетна – по всяко време от денонощието. От справката се установява, че от началото на 2024г. ДДД обработка на помещенията се осъществявала от служител на РС „ИН“ Хасково, преминал специално обучение за извършване на такива дейности. Достъпът до телефон за лица, настанени в ареста, се осъществявал след подаване на писмено заявление и снабдяване с фонокарта, като ищецът депозирал заявление за телефонни разговори, заведено под № Т-44 от 14.03.2024г. (на л. 41 от делото), след което до края на престоя си провел 71 телефонни разговора, отразени в дневник.

От изготвени протоколи за ДДД обработка (на л. 18 – л. 23 от делото) се установява, че в периода 20.12.2023г. – 09.08.2024г., била извършвана регулярно обработка в следствения арест в [населено място], включително на под, стени, вишки, дюшеци.

От представени по делото писмени доказателства – седмично меню (на л. 24 – л. 40) се установява храната, осигурявана на задържаните в ареста Хасково в процесния период.

По делото като свидетели са разпитани Ю. М. Ю. (задържан в ареста в Хасково в периодите 18.12.2023г. – 14.06.2024г. и 28.06.2024г. – 31.07.2024г. видно от справка на л. 56 от делото) и Ю. Х. С. – служител в ареста Хасково през процесния период. Съдът кредитира показанията им, тъй като същите съвпадат помежду си и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. От показанията на св. Ю. се установява, че той пребивавал заедно с ищеца в спално помещение № 16 за период от около 2-3 месеца. Установява се, че в килиите имало дървеници и хлебарки – по дюшеците. В помещения № 16 били настанени трима човека. Потвърждава се обзавеждането в килията (посочено и в справката) и липсата на самостоятелен санитарен възел. Прозорецът в стаята не се отварял и имал решетка. От показанията на този свидетел се установява, че по малка нужда задържаните ползвали шише в килията, а по голяма – чукали по вратата, докато им бъде отключено и бъдат заведени до общите санитарни помещения. Задържаните имали възможност да гледат телевизия – ако си я закупят, а достъп до радио и библиотека – нямали. Извън килията били извеждани в каренце, по 10 човека, за 40 минути на ден, което пак се намирало в затворено помещение в рамките на ареста. Свидетелят Ю. предпочитал да се храни с храна, която била осигурявана от негови близки, тъй като не харесвал тази в ареста. От показанията му се установява, че в помещението имало вентилация, но по данни на свидетеля – слаба. Задържаните можели да вземат душ по два пъти в седмицата, а дрехите си перяли на ръка. Достъп до телефон имали когато ги пускали на „каре“. От показанията му се установява, че в килията имало влага, мухъл и изронена мазилка, а при дъжд – течове. Парното работело и като го пускали в килията било добре.

От показанията на св. С. се потвърждава, че ищецът пребивавал преимуществено в килия № 16, с три легла, маса, два стола и съответно постелъчно бельо, заедно с дюшек. Установява се, че в килията имало вграден в стената радиатор за отопление, както и депо за извеждане на въздуха. Карето за престой на задържаните извън килията се намирало в сградата, между двата коридора в ареста, с три постоянно отворени прозореца. В килията нямало санитарен възел, като се ползвали две тоалетни и баня съобразно утвърден график. Установява се, че имало дървеници и хлебарки, но регулярно се обезпаразитявало. Телефон задържаните ползвали при извеждане на открито в съответното каре – при подадена молба и закупена фонокарта. При предоставени радио или телевизор от близки на задържаното лице – нямало проблем да се ползват в килията. Всеки задържан сам си перял дрехите по време на баня, за което му били предоставяни прах и сапун. Ако имало проблем с дюшеци, възглавници, калъфки, чаршафи и ако задържаното лице го заяви – те се подменяли. По всяко време на денонощието, ако задържано лице имало нужда от санитарен възел и потропа на вратата, му се осигурявала такава възможност. В северния коридор, където било разположено спално помещение № 16, прозорците не се отваряли, като проветряването ставало чрез вентилацията.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 вр. чл. 3 от ЗИНЗС. В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да установи: 1.) реализиране на описаните от него обстоятелства, които представляват нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, 2.) претърпени неимуществени вреди, които са в 3.) пряка причинна връзка с нарушенията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – т.е. са вследствие от кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към формирането на вредите и 4.) размера на вредите.

Ищецът е описал в исковата си молба обстоятелствата (по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС), на които основава претенцията си, поради което същите представляват предмет на иска и следва да бъдат разгледани в настоящото производство. Посочените основания на иска могат да се обобщят до следните: 1. предоставянето на задържаните на храна с недобро качество; 2. ограничен достъп до телефон и липса на достъп до радио, телевизия и вестници; 3. ограничен достъп до душ и течаща вода и липса на пералня и сушилня за дрехите; 4. лоши условия в килията: влага, мухъл, изронена мазилка, пукнатини в стените, скъсани дюшеци, гъмжащи от дървеници и хлебарки, недостатъчна жилищна площ, липса в килията на течаща вода и санитарен възел, липса на звукова система за сигнализация и шумово замърсяване, липса на прозорец и неработеща добре вентилация, липса на достатъчно светлина и достатъчно отопление и 5. липса на площадка в ареста за извеждане на задържаните на открито .

По всяка от посочените основания, съдебният състав намира следното:

Относно предоставянето на задържаните на храна с недобро качество:

В практиката на Европейския съд по правата на човека е възприето разбирането, че когато на затворниците са се предлагали три хранения на ден, които не изглеждат нестандартни или неадекватни, то не е налице нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ, дори и да е изявено недоволството от храната от конкретния затворник (Решение по дело Muri v. Croatia от 20.10.2016, по дело № 7334/13, § 166). Настоящият случай е сходен с разгледания в посоченото решение, като извън недоволството на ищеца (и на разпитания по делото свидетел Ю.), не се установяват други обстоятелства, които да потвърждават твърденията му за недобро качество на храната. Самият ищец не оспорва, че храненията са били три пъти дневно, а дори от показанията на св. Ю. не се установява да са били налице нестандартни или неадекватни хранения. По делото са представени и приети писмени доказателства, които установяват осигурените седмични менюта на арестантите в процесния период, от които също се установява, че са осигурявани три хранения на ден, с абсолютно стандартни и адекватни храни. Ето защо твърденията на ищеца, остават недоказани по делото. В заключение може да се посочи, че по делото се установява осигурено безплатно хранене по три пъти на ден (вкл. при спазване на чл. 272, т. 2 от ППЗИНЗС), без данни за неадекватни храни и изразеното от ищеца субективно недоволство срещу храната (в какъвто смисъл е и практиката на ЕСПЧ) не може да е основание по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за уважаване на претенцията му.

Относно твърденията за ограничен достъп до телефон и липса на достъп до радио, телевизия и вестници:

От доказателствата по делото, вкл. от показанията на св. Ю. и св. С., се установява, че достъп до разговори по телефона е бил осигуряван на арестантите. Конкретно ищецът е подал заявление за телефонни разговори (на л. 41 от делото) на 13.03.2024г. и от приетата справка се установява, че е провел 71 телефонни разговора. Т.е. правото му да провежда телефонни разговори по никакъв начин не е нарушено. Твърденията за затруднения при тези разговори – с оглед обстоятелството, че се провеждали само когато арестантите били извеждани „на каре“ не установяват неблагоприятно третиране на ищеца по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдебната практика на ЕСПЧ трайно се е ориентирала в насока, че член 8 от ЕКЗПЧ сам по себе си не гарантира право на телефонна кореспонденция, особено ако има адекватни възможности за писмена кореспонденция. Ако телефонни съоръжения обаче се предоставят, те могат също, предвид обикновените и разумни изисквания на лишаването от свобода, да бъдат подложени на ограничения (A.B. v. the Netherlands, 2002, §§ 92-93; Davison v. the United Kingdom (dec.), 2010; Nusret Kaya and Others v. Turkey, 2014, § 36). Както е прието по делото Davison v. the United Kingdom (dec.), 2010, след като лишеният от свобода може да говори редовно по телефон, макар и не толкова свободно или толкова икономично, колкото би предпочел, то правата му по ЕКЗПЧ са осигурени. Настоящият случай е сходен, тъй като дори и разговорите по телефона да са били съпътствани от определени неудобства, все пак е осигурена нужната възможност за връзка със семейството и не е налице неблагоприятно третиране по отношение на ищеца. Същото важи и за достъпа до радио или телевизия, тъй като от показанията на свидетеля Ю. се установява, че след като си закупил достъп до телевизия не е имало пречка и такъв му е бил разрешен, а от показанията на свидетеля С. се установява, че при осигуряване на устройства и закупуване на нужния достъп на арестантите по никакъв начин не е бил забраняван достъпът до радио или до телевизия. Следователно не се доказват твърденията на ищеца за неблагоприятно третиране. Не може да се приеме и за неблагоприятно третиране липсата на достъп до вестници, тъй като няма доказателства тази липса по някакъв начин да е повлияла негативно върху ищеца, а освен това (с оглед достатъчното възможности, които е имал както за разговори по телефона, така и по негово желание – за достъп до радио и телевизия) са му осигурени нужните условия (съответстващи и на статута му на задържано лице, което следва да търпи известни ограничения). В заключение може да се посочи, че така наведените в исковата молба основания на предявения иск, не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и във връзка с тях не се дължи обезщетение на ищеца.

Относно твърденията за ограничен достъп до душ и течаща вода и липса на пералня и сушилня за дрехите:

От фактическа страна по делото се установи, че на ищеца е осигуряван достъп до душ в общата баня два пъти седмично – при предварително определен график, като е осигурявана и ежедневна възможност за личен тоалет (видно от справка на гърба на л. 15 от делото – по утвърден график от 06:00 до 08:00 часа и от 17:30 до 22:00 часа). Осигуряван му е и достъп до течаща вода (както се установява от показанията на св. С.) – за изпиране на дрехите. Настоящият съдебен състав приема, че тези условия, макар и с известен ограничителен характер, са били достатъчни за осигуряване правото на задържания да поддържа хигиената си, както и да пере редовно дрехите си. В практиката на ЕСПЧ са изведени критерии, при които следва да се приеме, че достъпът до душ е недостатъчен за осигуряване нужните условия за поддържане на хигиена за задържаните лица. В редица решения е посочено, че нарушение на ЕКЗПЧ е налице когато честотата на достъпа до душ е един в седмицата или по рядко (вкл. неосигурен достъп до душ в продължителни периоди от време – т. 12 от Решение на ЕСПЧ по дело Seleznev v. Russia от 26.06.2008г. по дело № 15591/03), както и липсата на осигурено лично пространство за задържаните по време на ползване на душа. В такъв смисъл са т. 158 от Решение на ЕСПЧ по дело Ananyev and others v. Russia от 10.04.2012г. по дела № 42525/07 и 60800/08 и цитираните там, а така също т. 17 от Решение на ЕСПЧ по дело Seleznev v. Russia от 26.06.2008г. по дело № 15591/03 и т. 71 от Решение Goroshchenya v. Russia от 04.10.2010г. по дело № 38711/03. Следователно в настоящия случай, при тези изведени от съдебната практика на ЕСПЧ критерии, на ищеца е осигурен минимално изискуем достъп до душ, по предварително осигурен график (т.е. при осигуряване на възможност достъпът да се осъществява от по-малко на брой задържани едновременно). Ето защо установените факти не сочат на неблагоприятно третиране. Същото важи и за липсата на пералня и сушилня, тъй като липсва такова изискване (вкл. и в практиката на ЕСПЧ), а на задържаните е осигурен достъп до течаща вода и достатъчно възможности да перат и сушат дрехите си. Следователно тези, наведени от ищеца основания, не могат да доведат до извод за неблагоприятно третиране по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Относно твърденията за лоши условия в килията, които следва да бъдат разгледани заедно с твърденията за липса на площадка в ареста за извеждане на задържаните на открито:

Не се доказват твърденията за скъсани дюшеци, гъмжащи от дървеници и хлебарки, тъй като от показанията на св. С. се установява, че дюшеците могат да се подменят при заявка от задържаното лице (за каквото няма доказателства по делото да е правена от ищеца), а освен това в ареста е извършвано регулярно третиране против хлебарки и дървеници. В съдебната практика на върховната инстанция – Решение № 11512 от 29.07.2019г. по адм.дело № 12101/2018г. по описа на III отделение, Решение № 11722 от 05.08.2019г. по адм.дело № 9141/2018г. по описа на III отделение, Решение № 475 от 13.01.2020г. по адм.дело № 3502/2019г. по описа на III отделение, е възприето разбирането, че осигуряването на системност и редовност от страна на ответника на извършваните мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, следва да се отчете. В комбинация с липсата на данни (вкл. оплаквания в медицинския център) за влошено здравословно състояние на ищеца от ухапвания от дървеници или хлебарки, това води до извод, че същият не е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Не се установяват и неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на звукова система за сигнализация и шумово замърсяване, тъй като няма събрани категорични доказателства в тази насока. Относно твърденията за липса на достатъчно отопление, същите се явяват недоказани, тъй като вкл. от показанията на св. Ю. се установява, че не е имало проблем с отоплението в ареста. Не се доказват и твърденията за прекомерно забавяне за осигуряване на достъп до тоалетна по голяма нужда, тъй като показанията и на двамата разпитани свидетели са в насока, че при поискване такъв достъп е осигуряван на арестантите.

Съдът приема за доказано от фактическа страна, че задържаните са извеждани от килиите – по един път на ден за 40 минути, в затворено помещение – между двата коридора на ареста, в близост до отворени прозорци. Тук следва да се посочи, че според практиката на ЕСПЧ (Решение по дело Ananyev and Others v. Russia от 10.01.2012г., по съединени дела № 42525/07 и 60800/08, § 150) основна гаранция за доброто състояние на затворника e това, че всички, без изключение, могат да имат поне един час упражнения на открито всеки ден, за предпочитане като част от по-широка програма за дейности извън килиите. Освен това площадките за упражнения на открито трябва да са достатъчно просторни и винаги, когато е възможно, да предлагат убежище от неблагоприятното време. В случая очевидно такава възможност не е осигурена на задържаните в ареста, като извеждането им от килиите се е осъществявало отново в затворено помещение, но с осигурен достъп на външен въздух. Освен това такова третиране е и в нарушение на чл. 276, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС, според които текстове престоят на открито се провежда на специално определени места в района на ареста – за не по-малко от един час на ден. Това нарушение действително представлява неблагоприятно третиране на задържания ищец по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Същото следва да бъде разгледано в комбинация с установеното по делото, че ищецът е бил настанен в (с изключение на един ден от престоя си) в спални помещения с още две лица. Помещенията са били с площи от 8,06 [жк],64 кв.м. Т.е. в рамките на целия престой му е била осигурявана площ между 2,68 [жк],88 кв. м. В Решение от 20.10.2016г. по дело № 7334/13, Muri v. Croatia, §§ 136-141, ЕСПЧ е изяснил своя подход към оплакванията за недостатъчно лично пространство в помещенията с много обитатели. Потвърден е стандартът, преобладаващ в съдебна практика, за 3 кв. м. площ на един лишен от свобода в килии с няколко настанени като подходящ минимален стандарт съгласно член 3 от Конвенцията. Когато личното пространство, което е на разположение на задържания, падне под 3 кв. м. площ в килии с няколко настанени в затворите, липсата на лично пространство се счита за толкова сериозна, че възниква силна презумпция за нарушение на ЕСПЧ. В такива случаи следва да се извършва преценка и дали факторът площ е съчетан с други аспекти на неподходящи материални условия на задържане, свързани по-специално с достъпа до упражнения на открито, естествената светлина или въздух, наличието на вентилация, адекватността на стайната температура, възможността за самостоятелно използване на тоалетната и спазването на основните санитарни и хигиенни изисквания. В случая осигурената площ на ищеца е била под минималните изискуеми стандарти, а освен това не му е осигурявана достатъчна възможност за физическа активност на открито (с оглед недостатъчните като времетраене излизания от килията, които не са били на открито). По делото се доказа още, че макар в килията да е имало прозорец, същият не се отварял и бил с решетки, замъглен, като през него трудно прониквала светлина (показанията на св. Ю.). Това от своя страна (вкл. във връзка с приетото в т. 71 от Решение Goroshchenya v. Russia от 04.10.2010г. по дело № 38711/03) е довело до липса на свеж въздух и достатъчно светлина в килията (съдът приема за доказано, че е била налична вентилация, но не достъп на свеж въздух, още повече, че съобразно показанията на свидетеля С. прозорците в северния коридор на ареста, където било разположено спално помещение № 16, в което ищецът прекарал по-голямата част от престоя си, също не се отваряли). Налага се извод, че е налице комбинация от различни фактори, а именно: липса на свеж въздух и достатъчно светлина в килията, съчетани с липса на достатъчна площ за ищеца и неосигурена възможност за движение и упражнения на открито. Всички тези факти безспорно са довели до неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, при които ищецът е търпял задържането си в ареста Хасково. Съдът намира за доказано (от показанията на св. Ю.), че в килия № 16 е имало влага, мухъл и изронена мазилка, което в допълнителна степен е влошило условията на престоя. Действително в килията е липсвал санитарен възел, като съдът приема за доказано (с оглед установеното, че за да бъде осигурен достъп до санитарните помещения е възниквала необходимост задържаните да искат разрешение от надзирателите), че на задържаните се е налагало в определени случаи да ползват бутилка в спалното помещение, в която да уринират (в такава насока са показанията на св. Ю.). Както е прието в Решение от 06.11.2012г. по дело Longin v. Croatia, т. 60, такава практика води до неприкосновеност на личния живот на задържания, тъй като той се намира в полезрението на други лица.

При това положение настоящият съдебен състав приема, че е налице поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на задържането в ареста в [населено място], изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ, влага, мухъл и изронена мазилка в килията, липса на свеж въздух и достатъчно светлина в килията, неосигурена възможност за движение и упражнения на открито, както и необходимост в определени ситуации да се уринира в бутилка в килията, пред другите задържани. Тези условия се приемат от съда за такива по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което е налице основанието по смисъла на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, при което Държавата следва да отговаря за вредите, претърпени от ищеца в рамките на посочените неблагоприятни условия. В същата насока, касаеща условията в същия арест, е и формираната съдебна практика на Върховната инстанция, като в Решение № 15247 от 12.11.2019г. по адм.дело № 813/2019г. по описа на III отделение на Върховния административен съд, е възприето разбирането, че условията в ареста (при сходно установени факти като тези в настоящото производство), посочени по-горе, са довели до поставяне на съответното лице в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

По отношение на размера следва да се има предвид, че от ищеца не са доказани в процеса вреди в размер, по-висок от стандартния във връзка с конкретните установено по делото неблагоприятни условия. По арг. от чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Въпреки дадените указания, от ответника не е доказано противното, поради което наличието на неимуществени вреди също е доказано (макар и единствено на презумптивните вреди от поставянето в неблагоприятни условия, но не и на посочените по-горе допълнителни вреди, които са недоказани по делото). При определянето на техния размер следва да се има предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Тук следва да се акцентира и върху съвместното въздействие на различни фактори, които са действали негативно върху личността на ищеца, а именно: липса на достатъчно жилищна площ, влага, мухъл и изронена мазилка в килията, липса на свеж въздух и достатъчно светлина в килията, неосигурена възможност за движение и упражнения на открито, както и необходимост в определени ситуации да се уринира в бутилка в килията, пред другите задържани. Настоящият съдебен състав, като извърши преценка, че на ищеца е предоставена площ - под минималните изисквания, като не му е осигурен адекватен достъп до упражнения на открито и нужната естествена светлина и въздух в помещението, в комбинация с останалите неблагоприятни фактори и периода, през който се е осъществявало въздействието им – над 8 месеца, то справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в периода 28.12.2023г. – 05.08.2024г. е от 1200 лв. Посоченият размер отговаря както на факта, че тези неблагоприятни условия са търпени в сравнително дълъг период от време – около 8 месеца, така и на обстоятелството, че недостатъчната осигурена площ не е компенсирана с други благоприятни условия, а точно обратното – в случая е съчетана и с други неблагоприятни условия, посочени по-горе. Ето защо, при прилагане на презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС съдебният състав констатира, че обезщетение именно в размер на 1200 лв. отчита спецификите на случая и отговаря на действителните вреди, търпени от доказаните по делото неблагоприятни условия.

В заключение може да се посочи, че искът следва да бъде уважен до сумата от 1200 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и за периода 26.12.2023г. – 27.12.2023г., за който не е доказано ищецът да е бил задържан в ареста [населено място].

С оглед разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, в случая (при частичното уважаване на иска) разноски се дължат само на ищеца, но такива не са направени по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 284, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], да заплати на А. А. М., [ЕГН], сумата в размер на 1200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на поставянето в неблагоприятни условия при изтърпяване на задържане в ареста [населено място] към РСИН [населено място], в периода 28.12.2023г. – 05.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1200 лв. – до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и за периода 26.12.2023г. – 27.12.2023г.

Решението може да бъде обжалвано пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис на ищеца, ответника и Окръжна прокуратура Бургас.