Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ………… год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на девети ноември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря........................Х. К.............................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№1351 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване
съществуването на вземане с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.06.2017г. между „Б. П. П. Ф.“ и С.М.С., с ЕГН-**********
е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14939654, с който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне
на кредитополучателя заем в общ размер на ***лв., за срок от 36 месеца,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни
вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено било
паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на ***лв., като в договора била посочена и общата стойност на плащанията
по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита“. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване
на договора при допускането ,че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена по личната
банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На
основание чл.3 във вр. с чл.4 от договора за ответника възниквало задължението
да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по ***лв., като в чл.5 от договора
било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка,
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие
на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения било равно на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение. Длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредит №PLUS-14939654, на
20.04.2018г., като към тази дата били погасени 9 месечни вноски. На основание
чл.5 от договора, вземането на „Б. П. П. Ф.“ ставало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.05.20018г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му
размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до
длъжника. Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга,
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в Районен съд – К. за дължимите суми по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14939654, както следва: ***лв.
главница, ***лв. възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018г. до
20.06.2020г., ***лв. мораторна лихва за
периода от 20.05.2018г. до 18.12.2019г. и законна лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и във връзка с
указанията на заповедния съд предявява иска за установяване на вземанията. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Б.
П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, съществува вземане по
договор за потребителски кредит PLUS-14939654,
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№36476/2019г. по описа на Районен съд – К., за сумите: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва за периода от
20.04.2018г. до 20.06.2020г., ***лв. мораторна лихва за периода от 20.05.2018г.
до 18.12.2019г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. При условие на евентуалност, в случай че
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен
осъдителен иск за същите суми. Претендира съдебни разноски по заповедното и
настоящото производство.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК въпреки, че с получаването на 27.07.2020 г. на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и последиците от не подаването му в едномесечния срок. Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание, не е взел становище по исковете и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба вх.№262581/30.10.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3646/2019 г. по описа
на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед
№75/23.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника С.М.С., с ЕГН-********** ***, за сумите: ***лв.
главница, ***лв. възнаградителна
лихва за периода от 20.04.2018г. до 20.06.2020г., ***лв. мораторна лихва за
периода от 20.05.2018г. до 18.12.2019г., по договор за потребителски кредит PLUS-14939654/05.06.2017 г. и
законната лихва върху главницата от 27.12.2019 г. до
изплащане на вземането, както и ***лв. разноски по делото, от които: ***лв. държавна такса и ***лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК на настоящия и постоянен адрес по справка в НБДН. С оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда ищецът е предявил
иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за
изпълнение. Преписа от исковата молба,
ведно с приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени лично на
ответника на постоянния адрес по справка в НБДН, на който адрес са връчени
лично и определението по чл.140 от ГПК с указанията на съда по чл.238 от ГПК.
Установителният иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор
е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповед №75/23.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно
чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е
посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
По делото са представени заверени копия на договор за паричен потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14939654 от 05.06.2017 г., ведно с условия по договора, сертификат №PLUS-14939654, общи условия за застрахователна програма, сертификат №CARD -14939654, подписани от страните и неоспорени, уведомление, стандартен европейски формуляр, извлечение по кредит PLUS-14939654, покана от 17.10.2018 г., всички неоспорени от ответника.
От изложените в исковата молба обстоятелства, неоспорени от ответника и от приетите по делото писмени доказателства, съдът приема предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД за процесуално допустими и по същество вероятно основателни. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, основано на сключеният между тях договор за потребителски паричен кредит PLUS-14939654 от 05.06.2017 г., по който ищецът изпълнил задължението си на заемодател, като превел по банковата сметна на ответника заемната сума от 3500 лв. Липсват възражения респективно не са ангажирани и от ответника доказателства, за заплащане на месечните вноски на падежните дати съобразно погасителния план. Срокът на договора е изтекъл на 20.04.2020 г.- факт, който следва да бъде взет предвид- арг.чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Предявените установителни искове за претендираните суми- главница и лихви следва да бъдат уважени.
По
разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. С оглед изхода на спора, ищецът има право на
разноски в настоящото производство за платена държавна такса в размер на ***лв.
и *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НПП. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца 1***лв. разноски в настоящото производство и ***лв.
разноски в заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.М.С., с ЕГН-********** с настоящ и
постоянен адрес ***, че съществува вземане на „Б. П. П. Ф.“ С.А. с адрес на управление ***,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон
България с адрес гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,представлявано от Димитър Димитров,
за сумите: ***лв.
главница, ***лв. възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018г. до
20.06.2020г., ***лв. мораторна лихва за периода от 20.05.2018г. до
18.12.2019г., по договор за потребителски кредит PLUS-14939654/05.06.2017 г. и законна лихва върху главницата от
27.12.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед №75/23.01.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3646/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
С.М.С., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес *** да заплати на „Б. П. П. Ф.“ С.А. с адрес
на управление ***, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „Б. П. П.
Ф.“ С.А., клон България с адрес
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,представлявано от Димитър
Димитров, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК направените по делото разноски
в размер на 1***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№3646/2019 г. по описа на
Районен съд-К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3646/2019 по описа на РС-К..
Районен съдия: