№ 15698
гр. София, 21.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110100147 по описа за 2022 година
Поради съединяването на искове извън посочените в чл.310 ГПК производството
подлежи на разглеждане по общия ред.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК. Възражението на ответника,
че предявените искове са недопустими, по същество касае основателността на исковите
претенции.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
По искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза
съдът отлага произнасянето си в съдебното заседание след изслушване становищата на
страните по доклада на делото и отделянето на безспорните обстоятелства.
Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред НОИ, е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му послужи пред
НОИ, за снабдяване със сочения документ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2022г., от
10.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото
определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
1
Предявени са обективно съединени конститутивни искове с правна квалификация по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца СТ. Г. Т., извършено със
заповед №043/09.07.2018 г., за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението
„териториален координатор“ към Стопански отдел на Нов български университет, и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 760 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер
на две брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор № 225/02.06.2014 г.
между страните и съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „териториален координатор“ към Стопански отдел на Нов
български университет, като със заповед № 043/09.07.2018 г. трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът
поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в телефонен разговор работодателят
го информирал, че ще прекрати трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата.
Сочи, че не адресирал до работодателя предложение за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, както и че не е получавал такова. Поддържа, че в заповедта
не е посочено основанието за прекратяване с думи, а единствено е посочена законовата
разпоредба, с което е нарушено правото му на защита. Твърди, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, поради което работодателят е следвало да му заплати дължимото
обезщетение, което възлиза в размер на брутното му трудово възнаграждение за два месеца,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. По
подробно изложените съображения ищецът претендира отмяна на уволнението като
незаконосъобразно, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, заплащане на
дължимото обезщетение, както и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал в законоустановения срок по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Навежда
възражение, че правото на иск е погасено по давност. Твърди, че трудовото правоотношение
между страните е законосъобразно прекратено въз основа на писмено заявление от страна на
работника от 25.06.2018 г., с което ищецът е изразил волята си правоотношението да бъде
прекратено, считано от 13.07.2018 г. Поддържа, че ищецът не е придобил право на пенсия
към датата на прекратяване на трудовия договор.
По предявените искове по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществувало между страните трудово правоотношение с безсрочен характер, което е
прекратено с процесната заповед, които обстоятелства са безспорни и на основание чл. 153
ГПК не подлежат на доказване.
В тежест на ответника е да установи законосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение на соченото основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, съответно твърденията си
за отправено от ищеца заявление за прекратяване на трудовия му договор по взаимно
съгласие и приемането му от работодателя.
По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца да докаже съществувало
трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване, след като ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, размера на последното получено
от него преди прекратяване на правоотношението брутно трудово възнаграждение. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат обявени следните
обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между страните по силата на трудов
договор № 225 от 02.06.2014 г., прекратено със заповед № 043/09.07.2018 г., че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца преди прекратяване на трудовия
2
договор възлиза на 380 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3