РЕШЕНИЕ
№61
гр. Разлог, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от
„М.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.К.“№1, представлявано от управителя В.П.С., против
НП №01-002121/04.10.2021 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е
наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ.
Жалбоподателят - чрез своя процесуален представител, моли съда да отмени атакуваното
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа
страна следното:
„М.К."ООД-Б. в качеството му на „работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ, не е
изпълнил задължително предписание №6 от Протокол за извършена проверка с изх.
№ПР2104749/02.03.2021 г., а именно: „М.К."ООД-Б. в качеството си на „работодател" по
смисъла на & I, т.1 от ДР на КТ, да изпълни задължението си да изплати на А.И.А. при
прекратяване на трудовото и правоотношение, парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето което се
признава за трудов стаж, за неизползваният отпуск отложен по реда на чл.17б от КТ, а
именно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск правото, за който не е погасено
по давност (за един ден), съгласно разпоредбата на чл.228, ал.З във вр. с чл.224, ал.1 от КТ.".
Задължителното предписание е с краен срок за изпълнение - 15.03.2021 г.
От страна на Д„ИТ“-Б. са съставени два броя ПИП с изх. №ПР2104749/02.03.2021 г. (на
12.02.2021 г. по работни места и на 02.03.2021 г. по документи) и №ПР2116254/19.05.2021
г. (на 05.04.2021 г., 07.05.2021 и на 19.05.2021 г. по документи).
1
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й, бил
съставен АУАН №01-002121 от 09.06.2021 г. Същият е предявен и връчен на управителя
В.П.С., в качеството му на управляващ и представляващ дружеството жалбоподател
„М.К.“ООД.
На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
В хода на съдебното производство, актосъставителя Т.К. и свидетеля по съставяне на акта
Б.И., потвърждават изложеното в акта за адм. нарушение.
В съдебно заседание е разпитана в качеството на свидетеля В.П., която до 03 февруари е
работила като „продавач“ в дружеството-жалбоподател. Същата заяви, че не си спомня за
извършена проверка от Д„ИТ“-Б. и не е била преносител на документи до Д„ИТ“-Б..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното адм. наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д"ИТ"-Б., въз основа на Заповед №З-
0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА ГИТ, като акта също е съставен от компетентно лице.
Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно НП.
Това е така по следните причини:
С нормите на чл.42, т.3, пр.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН, е въведено изрично
задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението.
Посочването на датата на извършване на адм. нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване
сроковете по чл.34 от ЗАНН в Административно-наказателното производство. Времето на
извършване на адм. нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл.3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят е посочил, че
деянието е извършено на 07.05.2021 г. и на 19.05.2021 г. В действителност обаче това е
датата, на която контролните органи са извършили проверка по документи. В НП не става
ясно коя е датата на нарушението, възприета от Административно-наказващия орган.
Формалността на Административно-наказателното производство предпоставя максимална
прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното деяние, което
правило не е спазено от наказващия орган и е допуснато нарушение на процесуалните
правила при издаване на НП. Разминаването между АУАН и НП по отношение датата на
извършване на нарушението обосновава извод за неяснота досежно деянието, обявено от
закона за наказуемо, респ. коя е датата, на която се вменява отговорността на жалбоподателя
с НП. Такава неяснота е недопустимо да съществува в процесния правораздавателен акт.
Формалният характер на Административно-наказателните производства е обусловен от
факта, че се засяга правната сфера на субектите на нарушението с налагането на наказание,
поради което съблюдаването на процесуалните правила и коректното посочване в НП на
всички задължителни реквизити е гаранция за ненакърняване правото на защита на
наказаните лица и гаранция за законосъобразно упражняване на субективното потестативно
право на административния орган да ангажира Административно-наказателната отговорност
Освен, че некоректното посочването на датата на твърдяното нарушение пречи на
жалбоподателя да бъде запознат какво точно нарушение му се вменява, то и този съществен
пропуск лишава съда от възможността да прецени спазени ли са императивните изисквания
на чл.34 от ЗАНН, включително от коя точно дата почва да тече погасителната давност по
смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80 и следващите от НК. С оглед изложеното жалбата се
явява основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя в
2
размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а именно 300.00 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък за разноски.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-002121/04.10.2021 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „М.К.“ООД,
ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.К.“№1, представлявано от управителя В.П.С., е наложено адм.
наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Директора на Д„ИТ“-Б. да заплати на „М.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.
„А.К.“№1, представлявано от управителя В.П.С., сумата от 300.00 лева, представляващи
разноски за процесуално представителство.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3