Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 10. 03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7433 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** (въззивник)
срещу решение № 61890, постановено на 11.
03. 2019 г. от Софийския районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 62539 по описа
на Софийския районен съд за 2017 г. (обжалвано решение). С него районният съд
частично е отхвърлил по три кумулативно съединени осъдителни иска от „Т.С.“ ЕАД спрямо
двама ответници (разделно, всеки за една втора от
съответната обща сума) както следва:
-
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ (доставена
топлинна енергия): искът е отхвърлен за разликата от уважения размер 421 лева и
59 стотинки до пълния предявен размер 974 лева и 83 стотинки;
-
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
(лихва за забава): искът е отхвърлен за
разликата от уважения размер 150 лева до пълния предявен размер 237 лева
и 83 стотинки;
-
иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД (такса за дялово разпределение): искът е отхвърлен за разликата от
уважения размер 11 лева и 16 стотинки до пълния предявен размер 22 лева и 32
стотинки;
Четвъртите
искове срещу двамата ответници за лихва върху таксата
за дялово разпределение в общ размер на 5 лева и 28 стотинки районният съд е
отхвърлил изцяло.
С въззивната жалба първоинстанционното
решение се обжалва в частта, в която
исковете за доставена топлинна енергия, лихва за забава и такса дялово
разпределение са били частично отхвърлени, както и в частта, в която искът за
лихвата върху таксата върху дяловото разпределение е бил изцяло отхвърлен (л.
33 от въззивното дело). Въззивникът
твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Поддържа, че с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение течението на давността е било прекъснато.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да уважи въззивната жалба. Претендира присъждане на
деловодните разноски за пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за
един юрисконсулт.
Третото лице
помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
Въззиваемите
С.Г.Р., ЕГН **********, и Б.Г.Р., ЕГН **********, са подали чрез особения
представител адвокат В.Ж. отговор на въззивната
жалба, който въззивният съд приема за просрочен.
Страните са получили препис от въззивната жалба на
13. 05. 2019 г., понеделник. Отговорът на въззивната
жалба е постъпил чрез пощата на 28. 05. 2019 г., вторник. В разглеждания
времеви промеждутък нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК вече е била отменена (ДВ, бр.
65 от 2018 г.), поради което срокът по чл. 263, ал. 1 ГПК не е бил спрян на 24.
05. 2019 г. Поради тези съображения срокът по чл. 263, ал. 1 ГПК е пропуснат и
отговорът на въззивната жалба трябва да игнориран.
След
уточняването на въззивната жалба в предоставения от
съда двуседмичен срок въззиваемите са представили
допълнителен отговор на въззивната жалба. Твърдят, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като районният съд е взел
предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност и изготвената по
делото съдебна техническа експертиза. Искат от въззивния
съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически
изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересована страна, подадена е в законоустановения срок и е представен документ за внесена
държавна такса в необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно правилността му приема следното.
Въззивникът
и ищец претендира вземанията си във връзка с доставянето на топлинна енергия на
топлоснабден имот с адрес град София, ж. к. „******,
абонатен номер 138309 и за процесния период от 01.
08. 2014 г. до 30. 04. 2015 г.
При
проверяването на правилността на обжалваното решение въззивният
съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната
жалба (чл. 269, изр. второ ГПК). Първоинстанционното
решение не е било обжалвано в
частта, в която е прието за установено наличието на валидно облигационно
отношение между страните по покупко-продажбата и доставянето на топлинна
енергия, нито в частта, в която
претенциите са били частично уважени като изискуеми и непогасени по давност
вземания. Въззивникът твърди неправилност на
обжалваното решение с оглед датата на настъпването на изискуемостта на някои от
процесните суми и датата на подаването на исковата
молба (неправилно обозначена като „заявление за издаване на заповед за
изпълнение“, каквото по делото няма), тоест обжалва правилността на решението само във връзка с извода за частично
погасяване на вземанията по давност. При това изрично обосновава твърдяната
неправилност в обжалваната част на решението с приложението на общите си
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани на 11. 07. 2016 г. във в. „Монитор“,
следователно влезли в сила на 11. 08. 2016 г.
Исковете на въззивника (ищеца) за стойността на предоставената топлинна
енергия и за стойността на осъществената услуга дялово разпределение за процесния период са за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3
от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 на Общото събрание на Гражданската
и Търговската колегия на ВКС. Следователно те се погасяват със специалната
тригодишна погасителна давност от настъпването на изискуемостта.
Процесният
период, за който се претендират главните вземания за стойността на предоставена
топлинна енергия и за стойността на услугата дялово разпределение, е от 01. 08.
2014 г. до 30. 04. 2015 г. През този период са приложими общите условия на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
2014 г., одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 ЗЕ („общите условия от 2014 г.“), а не общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани на 11. 07. 2016 г. във в.
„Монитор“, следователно влезли в сила на 11. 08. 2016 г. („общите условия от
2016 г.“). При това положение изискуемостта на задълженията за стойността на
топлинната енергия и за стойността на услугата дялово разпределение за процесния период няма как да е настъпила съобразно
твърдяното във въззивната жалба, а именно: в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който сумите се отнасят (на 15. 09.
2014 г.).
При това
положение твърденията на въззивника във въззивната жалба са неоснователни. Въззивният
съд не дължи проверка за правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната част извън изложените от въззивника
доводи: чл. 269, изр. второ ГПК. Поради тази причина обжалваното решение трябва
да бъде потвърдено.
Разноски. С оглед на изхода на делото и предвид липсата на
претенция за разноски от страна на въззиваемите,
разноски във въззивното производство не следва да
бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 61890, постановено на 11. 03. 2019 г.
от Софийския районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 62539 по описа на Софийския
районен съд за 2017 г.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.