Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30.08.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №14588/2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, с който се претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лева, настъпили в резултат
от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи срещу Софийски районен съд.
Ищецът "Т.И."АД излага съображения, че с искова молба от
15.07.2011г., подадена в Софийски районен съд, предявил претенции срещу
"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ"АД за плащане на обезщетение за ползване
на собстения му трансформаторен пост, по която е образувано гр. Дело №31231/2011г.
по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав. В съдебно заседание на
21.11.2012г. съдията-докладчик дал ход по същество на делото и го обявил за решаване. Към датата на
исковата молба по настоящото дело -07.11.2019г. съдът не се е произнесъл с
решение.
Със заповед №АС-145 от 19.05.2016г. на Председателя на Софийски районен съд
е указано на съдията-докладчик на 60-ти състав да изготви обявените за решаване
актове в срок до 19.05.2016г., но две години след издаване на същата няма произнасяне
по делото. Ищецът подал сигнали до Инспектората към ВСС на 29.05.2018г. и до Главния секретар на ВСС на 11.10.2018г.,
но въпреки становищата на Инспектората и предложенията за предприемане на
дисциплинарни мерки, по ибразуваното от
тях дело няма произнасяне. На 11.09.2011г. ищецът подал молба за определяне на
срок при бавност чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд, която към
датата на исковата молба не е администрирана и изпратена.
Излага съображения, че посочената забава
сериозно накърнява правата и законните му интереси, като участник в
гражданския процес, да получи правосъдие в разумен срок. Нарушено е правото за
решаване на делото в разумен срок, в резултат от което ищецът претърпял
неимуществени вреди , изпразяващи се в накърнена вяра в българското правосъдие,
както и доверието в правосъдната система и способността й да защити накърнените
му права. Преживени са психологически смут, безпокойство, притеснения,
постоянно емоционално напрежение, чувство на безизходища и безпомощност от
управителните органи на дружеството, както и пълна загуба на доверие в
правосъдието.
Позовава се на трайната практика на ЕСПЧ , според която е формирана
презумпция, че неразумната продължителност на производството води до
неимущесвени вреди, включително и за юридически лица. Прието е, че едно
юридическо лице възприема всички правни
и фактически действия, насочени към него чрез лицата отговорни за управлението
му и чрез тези свои органи то възприема увредата.
Предвид гореизложеното ищецът предявява иск за постановвяване на решение, с
което да бъде осъден Софийски районен съд да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000лева, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума от датата на исковата молба до окончателното й
плащане, както и направените по делото
разноски.
Ответникът Софийски районен
съд, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност
на иска.
Контролиращата страна
Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на иска.
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия като
доказателство в настоящото производство заверен препис от гр.дело №31231/2011г.
на Софийски районен съд, 60-ти състав се установява, че е образувано по искова
молба на "Т.И." АДСИЦ, подаден на 19.07.2011г. В открито съдебно заседание от 21.11.2012г. е
даден ход по същество на делото и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.
Не с спорно между страните, че към датата на исковата молба, по която е
образувано настоящото дело, не е постановено решение.
Ответникът излага съображения, че след
преразпределяне на делото на 113-ти
състав на Софийски районен съд, производството е възобновено и е допуснато увеличение на иска по молба на
ищеца, след което делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд, където е образувано т.д.№2173/2020г. на Софийски градски съд, VI-23 състав.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на адв.
Ботев, който дава показания, че е образувал делото като
представител на ищцовото дружество. След приключването му подали молба за
допускане увеличение на иска, което изисквало делото да отиде по подсъдност на
Софийски градски съд, но такива действия
не били предприети. Свидетелства, че е в управителни органи на дружеството
ищец повече от 20 години, че
изпълнителният директор считал за неприемлив този изключително дълъг период за
постановяване на решение, не можел да повярва, че е възможно това, искал да
подава жалби за бавност, но свидетелят
не се съгласил. Въпреки това, подал две молби до съдията- докладчик за по-бързо
произнасяне, които оставли без резултат. Много се ядосвали , че делото се
бави.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
от правна страна следното:
От доказателствата по гр. дело
№31231/2011г. на Софийски районен съд, 60-ти състав се установява, че е
образувано по искова молба на "Т.И." АДСИЦ, подадена на
19.07.2011г. В открито съдебно заседание
от 21.11.2012г. е даден ход по същество на делото, съдът е обявил, че ще се
произнесе с решение, като до датата на исковата молба не е постановено
такова.
Съгласно чл.235, ал.5 от ГПК съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен
срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Безспорно е, че посоченият срок за
постановяване на решение не е спазен. С оглед
общоизвестното обстоятество, че Софийски районен съд е най-натоварения в
страната е приет за разумен срок за постанвяване на съдебни решение от три месеца.
Посоченият по-дълъг допустим срок, който е негласно приет, също не е спазен от
съдията-докладчик, като към датата на исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, са изминали повече от осем години. Този период на забава е недопустим и не може
да бъде оправдан със свръхнатовареността на Софийски районен съд.
Според
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Нормата на чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи регламентира правото на справедлив съдебен
процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права
и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу
него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен
срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на
делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи,
като разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен
в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните
критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните
органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в
процеса. Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
От данните по делото на 60-ти състав се
установява, че същото има за предмет иск за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Предприети са
своевременно действия по размяна на книжа, насрочване на делото за разглеждане
в открито съдебно заседание, събиране на посочените от страните доказателства.
Последното открито съдебно заседание е проведено на 21.11.2012г., от което
следва да се направи извод, че горепосочените процесуални действия са извършени
своевременно и не е налице забава на
съда до този момент. След приключване на съдебното следствие, даване ход по същество
и обявяване на делото за решаване, съдията-докладчик е
бездействал повече от 8 години за постановяване на решение по
делото.
При посочената забава е без значение каква е сложността
на делото, тъй като същата не би могла да бъде оправдана дори от изключителна фактическа и правна
сложност. Съдът приема, че в конкретния случай забавяното е прекомерно и същото
не може да се оправдае със свръхнатовареността на 60-ти състав или фактическа и
правна сложност на делото, поради което е неоснователно възражението на
ответника за това, че ищецът е допринесъл за забава като е подал молба за
допускане увеличение на иска, поради което делото след преразпределянет му на
друг съдия докладчик, е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, тъй
като посочената молба и преразпределение са извършени след образуване на
настоящото дело и след като съдията-докладчик е бил в забава за изпълнение на
своето задлжение да постанови съдебен акт в рамките на разумните срокове в
продължение на повече от осем години.
От данните по делото на 60-състав следва да се направи
извод, че забавянето не се дължи на поведението на страните, тъй като след даване
ход по същество на делото съдът следва
да постанови решение, а при наличие на
необходимост от събране на нови доказателства или извършване на други
процесуални действия би могъл да отмени хода посъщество и да разпореди извършване
на съответните действия. По делото не се установява да са предприети действия
от съда в тази връзка или да са налице други обстоятелства, които да оправдаят
установената в случая забава за постановяване на решение.
Вземайки предвид конкретните обстоятелства по делото,
поведението на страните и процесуалните
действия на съда, следва да се направи извод, че прекомерното забавяне в постановяване
на решение се дължи изцяло на бездействието
на съдията-докладчик по делото, които не
биха могли да бъдат оправдани и обяснени единствено със свръхнатовареността на
съдебния състав, тъй като забавянето не е в рамките на разумния, допустимия и
приемливия срок.
Предвид изложеното и с оглед установените критерии, с които
законодателят е обвързал спазването на разумния срок, настоящият съдебен състав
приема, че по делото е установено нарушаване правото на ищеца за разглеждане на исковата
молба, по която е образувано гр.дело №31231/2011г. на Софийски районен съд, 60-ти състав, в
рамките на разумния срок. Налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Софийски
районен съд за заплащане на обезщетение за настъпилите в резултат от това
нарушение неимуществени вреди за ищцата.
За установяване на причинените неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, които съдът
кредитира, тъй като се основават на непосредствените му впечатления за фактите,
за които свидетелства. От показанията му
се установява, че изпълнителния директор на дружеството се ядосвал за
допуснатото от съда забавяне и не можел да повярва, че е възможна подобна
продължителна забава.
Обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на забавяне разглеждане на делото в разумен срок, съгласно § 1 от ПЗР
на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът взема предвид характера на производството, по
което е допуснато забавяне, обстоятелството, че поради него ищецът
е лишен от правото си да получи в разумен срок
съдебно решение.
По отношение размера на
дължимото на ищеца обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че в
съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
той възлиза на 5 000 лв. В тази връзка
съгласно практика на ЕСПЧ претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснение, отчаяние, безпокойство, чувство за безсилие
и безпомощност и загуба на доверие в съдебната система, като пряка и непосредствена
последица от нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок,
се презюмират, като тази презумпция е оборима. Ето защо, съдът приема, че
в конкретния случай неимуществените вредите, претърпени от ищеца именно като
пряка и непосредствена последица от забавата за постановяване на съдебното
решение по процесното дело, са установени.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 5 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
иззход на спора и на оснвоание чл.78, ал.1 от ГПК отвтеникът дължи на ищеца
направените по делото разноски, съобразно с уважената част от иска. Представени
са доказателства за направени разноски в размер на 1825,00лева, от които следва
да се присъди 1/8 или 228,12лева.
На основание чл.
78, ал.3 от ищецът дължи на ответника направените по делото разноски съобразно
с отхвърлената част от исковете. Ответникът
претендира юрисконсултско
възнаграждение, размерът на което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК
и цената на иска в размер на 450лева, от които следва да се присъдят
393,75лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на "Т.И."АД с ЕИК ******** на
основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 5 000лева, настъпили в резултат от нарушение на правото за
разглеждане и решаване на гр. дело №31231/2011г. на Софийски
районен съд, 60-ти състав, в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в размер на 5000лева, ведно със законната лихва от 07.11.2019г. до
окончателното плащане и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 228,12лева, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 40 000лева.
ОСЪЖДА "Т.И."АД с ЕИК ******** да заплати на Софийски районен съд на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 393,75лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.