Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 19.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19198/2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Я.В.А., Л.В.П.-А. и У.М.А.
(конституирани в правата на първоначалния ищец Я.П.Х.), с която са предявени срещу
Г.Я.П. и Н.Г.П. както следва:
искове с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договори за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане относно 2/3 идеални части от прехвърлените
имоти, а именно: 1). Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №120 от 06.12.1999 г. на
нотариус при СРС рег.№050, с който се прехвърля празно неурегулирано дворно
място от 1 451 кв. м, бивша ливада в землището на гр. София, квартал
„Симеоново“, местност „Каменица“ и 2). Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №1119 от
06.12.1999 г. на нотариус при СРС рег.№050, с който се прехвърля неурегулирано дворно място, бивша
ливада от 3 029 кв. м., находящо се в гр. София, вилна зона „Симеоново –
север“, местност „Шумако“
искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на 2/3 ид.ч. от гореописаните имоти
поради отпадане на основанието за държането им от ответниците с разваляне на
договорите за издръжка и гледане за съответните идеални части.
Ищците
твърдят, че наследодателят им е прехвърлил на ответника Г.П. правото на
собственост върху двата имота срещу задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителя и съпругата му Л.П.Х.– да им осигури спокоен и сносен
животкакъвто са водили до сключване на договора, както и помощ при болест и
немощ – гледане, храна, лекарства и всичко необходимо за спокойни старини. В
исковата молба се навеждат твърдения, че приобретателят не полагал грижи за
родителите си, съответно не изпълнявал поетите задължения. Поради тези причини
грижите за ищеца били поети от Л.П.-А. /внучка на ищеца/ и У.А. /неин съпруг/,
които му помагА.с личния му тоалет, осигуряване на лечение, покупката на
лекарства и хранителни продукти и т.н.
Ответниците
оспорват исковете. Твърдят, че ежедневно и непрекъснато са се грижили за
прехвърлителя Я.Х. и съпругата му Л.Х., за Л. – до смъртта й през 2010 г., а за
Я.Х. – до м. септември 2014 г., когато е напуснал дома си без предупреждение и
без да остави адрес, на който ще пребивава. Твърдят, че през целия период
ежедневно са се грижили за прехраната, отоплението и битовите нужди на
прехвърлителя и съпругата му, осигурявА.са им лечение и са заплащА.всички
разходи за прегледи, болничен престой и медицински интервенции, извършвА.са
необходимите ремонти в жилището им. Позовават се на изтекла погасителна давност
за твърдяно неизпълнение, предхождащо 5 години преди предявяване на исковата
молба. Позовават се на забава на кредитора по чл.95 ЗЗД – неоказано съдействие
за изпълнение на задълженията за периода след м. септември 2014 г., след като
прехвърлителят се е преместил да живее при ищците, без да посочи адрес, което е
препятствало изпълнението на договора и което неизпълнение не може да им се
вмени във вина.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане:
Установява се от Нотариален акт№120 от 06.12.1999 г.
на нотариус при СРС рег.№050, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№30746,
акт №196, т.LLХ, дело № 27227/1999 г., че Я.П.Х. е прехвърлил на сина си Г.Я.П.
празно неурегулирано дворно място от 1 451 кв. м, бивша ливада в землището на
гр. София, квартал „Симеоново“, местност „Каменица“, а последният се е задължил
да поеме издръжката на Я.П.Х. и съпруга му Л. П.Х., като им осигури спокоен и
сносен живот, какъвто са водили досега, както и помощ при болест и немощ и
всичко необходимо за спокойни старини.
Установява се от Нотариален акт №119 от 06.12.1999 г.
на нотариус при СРС рег.№050, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№27237/1999
г., акт №4, т.LLXI, дело №27237/1999 г. че Я.П.Х. е прехвърлил на сина си Г.Я.П.
неурегулирано дворно място, бивша ливада от 3 029 кв. м., находящо се в гр.
София, вилна зона „Симеоново – север“, местност „Шумако“, а последният се е
задължил да поеме издръжката на Я.П.Х. и съпруга му Л. П.Х., като им осигури
спокоен и сносен живот, какъвто са водили досега, както и помощ при болест и
немощ и всичко необходимо за спокойни старини.
Към момента на сключване на
двете сделки ответникът е бил в граждански брак с Н.Г.П., поради което имотите
са придобити от двамата в режим на съпружеска имуществена общност.
Установява се от Акт за
смърт от 09.06.2010 г., че Л. П.Х.е починала на 09.06.2010 г.
Не е спорно между страните,
че Л.Х. е живяла до смъртта си в кв. Симеоново, ул. *******, а прехвърлителят Я.Х.
е живял на този адрес до м. септември 2014 г., когато се е изнесъл и е заживял
в дома на ищците Л.В.П.-А. (негова внучка и племенница на ответника – дъщеря на
починалия му брат) и У.М.А. (съпруг на Л.). На адреса на прехвърлителя - ул. *******,
в същото дворно място, освен къщата на Я. и Л. Х. се намира и втора къща, в
която живеят ответниците.
Спорно по делото е налице ли
е изпълнение на задълженията по договорите за прехвърляне на имот – осигурил ли
е приобретателят спокоен и сносен живот,
какъвто са водили прехвърлителят и съпругата му до сключване на договора, както
и помощ при болест и немощ и всичко необходимо за спокойни старини.
Направеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност за всички твърдени неизпълнения,
настъпили преди повече от пет години преди предявяване на иска, е основателно.
Правото да се развалят процесните договори за тези неизпълнения, ако са били
налице, е погасено по давност. Поради това ще бъдат разглеждани действията и
бездействията на ответниците, представляващи изпълнение на дължима престация по
договорите, съответно – пропуск да се изпълни такава, които са настъпили след
25.09.2009 г. и не са покрити от давност. Доказателствата по делото, отнасящи
се до факти и събития преди тази дата, няма да бъдат обсъждани.
По силата на двата договора
собствеността на притежаваните от праводателя на ищците идеални части от
имотите валидно е преминала в собственост на ответницците - в режим на
съпружеска имуществена общност), а за ответника П. е възникнало задължение
ежедневно, непосредствено и непрекъснато, лично или чрез друг да предоставя
грижи и натурална издръжка в договорения обем – да се осигури сносен и спокоен
живот и помощ при болест и немощ и всичко
необходимо за спокойни старини на праводателя Я.Х. и съпругата му. Както бе указано с
доклада по делото, в тежест на ответниците е да установят пълно изпълнение
съобразно уговореното.
Установява се от показанията
на свидетелите О.Я.и Е.Д., че къщите на ответниците и прехвърлителя са били в
един двор и ответниците изцяло са се грижили за родителите на Г. – пазарувА.са
им, готвели са им, осигурявА.са дърва и въглища за отопление, медицински грижи,
като при нужда са викА.Бърза помощ или с автомобили на приятели са осигурявА.домашно
посещение на лекар или превозване до лечебно заведение, а когато Л. е заболяла
и е била на легло, са се грижили за тоалета й – пренасяли са я на ръце, за да я
къпят. Внучките на прехвърлителя и по-специално – ищцата Л. са виждА.рядко в
имота и са ставА.свидетели на конфликти между нея и Я.Х.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите – същите не са родство или във финансова или друга
зависимост от страните, нито имат интерес от изхода на делото, двамата
свидетели живеят в непосредствена близост до ответниците и прехвърлителя и
впечатленията са им лични и непосредствени и изградени в продължителен период
от време чрез ежедневни наблюдения.
В противна посока са
показанията на свидетелите на ищците – А.А. иЛ.Т.-Л.. Свидетелят А. – син на
ищците, сочи, че ищците са пазарувА.на прадядо му Я. – два пъти седмично, купувА.са
му лекарствата и са се грижили да ги приема, грижили са се и за баба му Л.
преди смъртта й, включително защото бабата се е страхувала да приема храна и
лекарства от ответницата Н.П., защото последната била психически болна и я
мразела. Същото разказва и свидетелката Л., която е семейна приятелка на ищците
и има впечатления от посещения в дома на прехвърлителя веднъж на месец-два.
Двамата свидетели разказват за случай с приготвени за бащата на ответника
сърми, които следвало да са с кайма, а ответницата Н.П. ги сготвила постни и
сочат това като пример за липса на грижа и свидетелство за лошо отношение на
ответниците към прехвърлителя. Разказват още и че ответниците заключвА.предната
порта и с други действия се стараели да предотвратят достъпа на ищците до
прехвърлителя, включително чрез устни заплахи за саморазправа. Двамата
свидетели сочат липсата на санитарен възел вътре в къщата на прехвърлителя и
непредоставяне на телевизор и кабелна телевизия като пример за лошо отношение и
липса на грижа. Телевизор и сателитна антена са били закупени за Я.Х. от
ответниците. От септември 2014 г. до смъртта си Я.Х. е живял при ищците в кв. С.Т..
При анализа на двете групи
свидетелски показания, съдът дава вяра на първата група – свидетелите на
ответниците. Техните показания са формирани от лични впечатления, възприемА.са
факти от живота на ответниците и родителите Я. и Л. Х. през дълъг период от
време, непосредствено – чрез наблюдение и лично участие
в ежедневието им. В показанията на свидетелите на ищците от своя страна се
забелязват особености, които разколебават достоверността им – например повтарят
една и съща история за едно конкретно ястие и как е сготвено, от което правят
изводи и градят мнение за естеството на отношенията между семейството на
ответниците и родителите Я. и Л. Х.. На следващо място впечатленията им не са
лично формирани чрез възприемане на конкретни факти, а се основават на разкази
и преразкази. Такъв един факт е наличието на психическо заболяване на
ответницата, за което знаели от друг техен родственик и в което заболяване се
предполага да е причина за лоши отношения между ответницата и Л.Х. – последната
я наричала „вещица“ и смятала, че я мрази. Всички тези показания се отнасят до
факти, които не са лично възприети от свидетелите. А наличието на психическо
заболяване ответниците успешно опровергават – чрез представените в последното
заседание писмени доказателства. В същото време не е житейски логично и
достоверно цялостното обгрижване на възрастните хора да е могло да се извършва
от ищците чрез едно или две посещения седмично, особено твърдението, че преди
смъртта си Л.Х. изцяло е разчитала за приема на лекарствата си на ищцата Л.А. –
лекарствата по принцип се приемат на по-чести периоди от веднъж или два пъти
седмично (обикновено - ежедневно). Не е логично и ако ищците са посещавА.дома
на Х. ежеседмично – веднъж или два пъти, тези посещения да не са забелязани от
живеещите в непосредствена близост съседи, каквито са свидетелите О.Я.и Е.Д..
Последните сочат, че са виждА.ищците рядко – веднъж месечно – и са ставА.свидетели
на конфликти между Я.Х. и ищцата. Не на последно място, полагането на грижи от
страна на ищците не изключва изпълнение от страна на ответниците, което да е
извършвано ежедневно, непрекъснато и лично, както описват свидетелите им.
Писмените доказателства,
представляващи писмени документи – за лечение на Л.Х. през 2010 г. и лечение на
Я.Х. през 2013 г. и 2014 г., не могат да обосноват конкретни изводи за
обстоятелства от предмета на доказване. Няма спор, че лечение на двамата е било
провеждано – за това твърдения правят какво ищците, така и ответниците.
Медицинските документи сами по себе си не могат да докажат кой е съпроводил,
съдействал и заплатил за лечението – документите по правило се предоставят
лично на пациента и се предполага да са били в негово държане към момента на
смъртта му, когато е живеел с ищците. От това не може да се направи конкретен
извод дА.е налице неизпълнение от страна на ответниците на задължението им да
осигурят помощ при болест на прехвърлителя.
Съображенията на ищците, че
е налице неизпълнение на задълженията по договорите, изразяващо се в
непредоставяне на телевизор и кабелна телевизия и неизграждането на вътрешен
санитарен възел, не могат да се споделят. От една страна тези две действия не
са дължими, доколкото съгласно уговорките, длъжникът следва да осигури „покоен
и сносен живот, какъвто са водили досега“, което очевидно не включва изграждане
на нови помещения или предоставяне на нов вид услуги. Отделно от това, двете
действия изискват съгласие от страна на кредитора, каквото няма данни да е
дадено. Свидетелите на ответниците сочат, че при извършване на ремонтни
действия в общия двор, ответникът е предложил на Я.Х. да бъде изграден вътрешен
санитарен възел в къщата му, на което последният се е противопоставил. Показанията
на свидетелите на ищците, че съществена трудност в ежедневието на Я. и Л. Х. е
външната тоалетна, представлява преценка на свидетелите – те не твърдят да са
чули оплаквания от страна на Х. за това, нито последните да са искА.изрично да
им бъде изградена тоалетна в къщата и ответникът да е отказал.
Недоказани са твърденията на
ищците, че прехвърлителят и съпругата му били изцяло неглижирана от ответниците,
като водели изпълнен с лишения живот, лишени от необходимите им медицинските
грижи. Проведеното насрещно доказване не установи твърденията за липса на
изпълнение по договорите за издръжка и гледане. В показанията си свидетелите на
ищците сочат, че е грижи не са оказвани, но това представлява оценката на
свидетелите, която не е запълнена с конкретни данни за лишения и по-специално –
от какво естество са били лишенията. Показанията на свидетелите сочат за опит
на ответниците да предотвратят контактите на ищците с Х., което съответства на
данните по делото, че между ответника и семейството на племенницата му е имало
конфликт и което не се отрича от страните. Това обаче не представлява факт от
значение за изпълнението на договорите за издръжка и гледане, нито от него може
да се направи извод за наличие или липса на надлежно изпълнение. За причина за
напускане от Х. на дома му свидетелят А. сочи отново конфликта между ответника
и племенницата му – поради този конфликт и изречени заплахи от ответника към
ищцата, Я.Х. притеснен се обадил на внучката си и взели решение той да отиде да
живее при нея, а не поради конкретно оплакване за неизпълнение от ответниците
на някое от задълженията им, включени в издържането и гледането, които е
следвало да осигуряват.
За периода след м. септември
2013 г. са налице предпоставките на чл.95 ЗЗД за освобождаване на длъжника от
последиците на неизпълнението му – прехвърлителят Я.Х. е напуснал дома си,
където до този момент се е изпълнявало задължението по двата договора, като по
твърдение на ответниците, същите не са посещавА.и не са знаели адреса на племенницата
си, при която е започнал да живее Я.Х.. Това твърдение не се оспорва от ищците.
Ето защо съдът приема, че след м. септември 2013 г. не е налице виновно
неизпълнение от страна на ответниците – същото се дължи на неоказване на
необходимо съдействие от страна на кредитора.
Въз основа на така
установеното съдът приема, че ответниците са изпълнявА.задълженията си по
договорите за издръжка и гледане, като лично са осигурявА.на прехвърлителя и
съпругата му ежедневни грижи за задоволяване на нуждите им и са съдействА.да
получават подходяща и адекватна медицинска помощ. По изложените съображения
съдът приема, че ответниците, в съответствие с доказателствената си тежест,
установиха изпълнение на задълженията си по процесните договори съобразно
уговорения обем. Ищците не успяха при проведеното насрещно доказване да
установят своите твърдения: че прехвърлителят и съпругата му са живеели в
лишения, неглижирани, че медицинските грижи за тях не са полагани и като цяло
ответниците са имА.лошо отношение към Х.. Исковете за разваляне на договорите за
2/3 ид.ч. от имотите и връщането им на ищците – наследници по завещание на
прехвърлителя, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На ответниците следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., които следва да се
присъдят в тежест на Л.В.П.-А. и У. А.М.А. – наследници по завещание на прехвърлителя и
поддържащи исковата претенция в качеството си на процесуални правоприемници на
първоначалния ищец.
Поради което, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.В.П.-А., ЕГН:**********,
У. А.М.А., ЕГН:********** и Я.В.А., ЕГН:********** (конституирани в
правата на първоначалния ищец Я.П.Х.), срещу Г.Я.П., ЕГН:********** и Н.Г.П.,
ЕГН: **********, искове както следва:
искове с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне за 3/2 ид.ч. на договори за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане - относно
2/3 идеални части от прехвърлените имоти, а именно: 1). Договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален
акт №120 от 06.12.1999 г. на нотариус при СРС рег.№050, с който се прехвърля празно
неурегулирано дворно място от 1 451 кв. м, бивша ливада в землището на гр.
София, квартал „Симеоново“, местност „Каменица“ и 2). Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт
№1119 от 06.12.1999 г. на нотариус при СРС рег.№050, с който се прехвърля
неурегулирано дворно място,
бивша ливада от 3 029 кв. м., находящо се в гр. София, вилна зона „Симеоново – север“,
местност „Шумако“ и
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на 2/3 ид.ч. от гореописаните имоти поради отпадане на основанието за държането им от ответниците с разваляне на договорите за издръжка и гледане за съответните идеални части.
ОСЪЖДА
Л.В.П.-А., ЕГН:********** и У. А.М.А.,
ЕГН:**********, да заплатят на Г.Я.П.,
ЕГН:********** и Н.Г.П., ЕГН: **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3000
лв., представляваща съдебни разноски. Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: