О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.Бургас 30.01.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.БУРГАС, ІІІ състав, в закрито заседание
на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
като
разгледа адм.д. №233 по описа на АС-Бургас за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на П.В.К. против изричен отказ на областния управител на Област Бургас да
одобри План на новообразуваните имоти, за земеделски земи, предоставени за
ползване на граждани по §4 от ПЗП на ЗСПЗЗ, находящи се в землището на с.
Димчево, местност Край село, община Бургас.
Заповедта по § 4, ал. 6 ПЗРЗСПЗЗ
(изм. ДВ. бр. 99/2002 г., бр. 30/2006 г. в сила от 01.03.2007 г.) за одобряване
плана на новообразуваните имоти, както и отказа да бъде издадена такава представлява
индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност на основание изричното указание в текста на разпоредбата.
Съгласно § 19, ал. 1 ЗИД АПК
(обн. ДВ бр. 39/2011 г., в сила от 24.05.2011 г.) индивидуалните
административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за
издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и
храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота
по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на
обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в
състав от трима съдии.
С тази разпоредба е предвидено
изключение от общата родова подсъдност по чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК като са
въведени нови правила относно реда за обжалване на издадените по ЗСПЗЗ и
правилника за прилагането му индивидуални административни актове и компетентния
съд, вкл. и при оспорване на заповеди за одобряване на планове на
новообразуваните имоти, респ. откази за издаване на такива заповеди.
Разпоредбата е по-нова от тази на §4, ал.6 ЗСПЗЗ и се съдържа в нормативен акт
от по-висок ранг. По аргумент от ал. 2 на същата, съгласно която образуваните
дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища се
довършват по досегашния ред, следва, че законодателят е предвидил новият
процесуален ред да е приложим при оспорване на индивидуалните административни
актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, вкл. и тези, издадени на основание
§ 4к, ал. 6 ПЗРЗСПЗЗ. Единственото изключение касае заповедите на министъра на
земеделието и храните.
Така с обсъжданата разпоредба на
§ 19 ЗИДАПК е дерогирано приложението на предвидената в § 4к, ал. 6, предл. 3
ПЗРЗСПЗЗ подсъдност на оспорванията срещу, издадени на това основание
индивидуални административни актове. Процесната заповед е издадена и оспорена
при действието на § 19 ЗИДАПК, поради което хипотезата на ал. 2 на същата
разпоредба е неприложима.
Съгласно възприетото в т. 9, 10
и 11 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС при прилагането на § 19 ЗИД АПК водещ елемент за определяне на
компетентния съд е законът, по който е издаден съответния индивидуален
административен акт. Затова, след като отказът за издаване на заповедта на
областния управител е издадена на основание, по ред и въз основа на правомощия,
предвидени в ЗСПЗЗ, то контролът за законосъобразността й следва да се извърши
по изключението на § 19 ЗИД АПК.
Родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и е длъжен, като я
констатира, да изпрати делото на родово компетентния съд, в случая Районен съд
гр.Бургас. Поради изложената причина, производството пред Административен съд
гр.Бургас следва да се прекрати, а жалбата да се изпрати по компетентност на
Районен съд гр Бургас.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.135 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, трети
състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 233 от 2020 година, по описа на Административен съд
гр.Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Районен съд гр. Бургас.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: