РЕШЕНИЕ
№ 404 / 13.11.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на
прокурора ЗЛАТКО Т. и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия
Ивелина Велчева к.адм.д. № 384/2023 год. по описа на Административен съд -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
подадена касационна жалба от Л.Т.П. ЕГН ********** *** срещу Решение № 10/12.04.2023
г., постановено по н.а.х.д. № 96/2022 г. по описа на Районен съд - Тервел, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0851-000488/18.04.2022 г. на
началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните
правила и противоречие с материалния закон. Изразява се становище за
несъставомерност на деянието от субективна страна. Твърди се, че липсва вина за
извършване на нарушението, тъй като процесният автомобил е собственост на трето
лице и касаторът не е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила.
Настоява се за отмяна
на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление. Претендира се и присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по
касационната жалба не изразява становище по нея.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
решението на Районен съд-Добрич като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Счита, че от събраните доказателства може да се направи заключение,
че касаторът е осъществил състава на административното нарушение.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срок, при връчено решение на 24.04.2023 г. и подадена жалба на
05.06.2023 г., от легитимирана страна, при неизгодно за нея съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С процесното
наказателно постановление касаторът е наказан за това, че на 23.03.2022 г.,
около 14,35 ч. в с. Кочмар, община Тервел, по ул. „Четвърта“, на кръстовището с
ул. „Първа“, посока гр. Тервел управлява лек автомобил Тойота Авенсис с рег. №
Н7957ВХ, като при извършване на полицейска проверка е установено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 27.07.2021 г., на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Уточнено е, че
атакуваният пред въззивната инстанция административен акт е издаден на
основание Постановление от 31.03.2022 г. на Районна прокуратура – Добрич, ТО –
Тервел за отказ от образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка
№ 1011/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич.
Административнонаказващият
орган е квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което го е санкционирал на основание по чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и с „лишаване
от право на управление“ на МПС за срок от шест месеца.
С обжалваното
решение районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения,
че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или
нарушение на материалния закон, които да водят до неговата отмяна. Приел е, че
в случая са налице обективните и субективните елементи на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, е
управлявал лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. Законосъобразно
е прието, че правилно административнонаказващият орган се е позовал на постановлението
на Районна прокуратура – Добрич, като основание за издаване на наказателното постановление.
Отбелязано е, че в хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган в правомощията си да издаде наказателното постановление
и без да има съставен акт за установяване на административно нарушение. Районният
съдия е приел, че процесното нарушение е извършено при непредпазливост, като
форма на вината, тъй като водачът на ППС е длъжен да е запознат с разпоредбите на
ЗДвП.
Решено е, че в
случая не е налице маловажен случай по силата на чл.189з от ЗДвП, където е визирано, че за нарушения
по този закон не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното решение
е правилно.
Касационният състав споделя
изложените от въззивния съд мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред
настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на
основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд – Добрич препраща към
мотивите на Районен съд-Тервел.
Неоснователно е
възражението на касатора относно неизпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
АУАН и Постановление
на прокурора за прекратяване на наказателното производство са различни и самостоятелни
основания за издаване на наказателно постановление. При образуване на
административнонаказателна преписка в случаите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е налице
трансформация от наказателно в административнонаказателно производство, който дава
възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно
постановление без съставяне на АУАН.
По делото няма спор
по установените правнорелевантни и доказателственорелевантни факти, както и по
правната квалификация на нарушението. Безспорно установено е, че касаторът е
управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. Водачите на МПС, които управляват автомобили по пътищата, отворени
за обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да изпълняват стриктно
задълженията си като водачи, тъй като те биха могли да причинят увреждане на здравето
и да застрашат живота на останалите участници в движението.
При тези аргументи,
за да постанови настоящия акт, съдебният състав приема установената трайна
съдебна практика, че процесното административно нарушение може да бъде
осъществено при форма на вината – умисъл и непредпазливост. За да се приеме, че
административното нарушение е извършено в условията на непредпазливост е необходимо
деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат.
Преценката се прави конкретно за всеки отделен случай, в рамките на дължимото поведение.
Като лице, което
ползва определено моторно превозно средство, касаторът е бил длъжен да установи
дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява.
Като не е сторил това, нарушителят е действал при условията на непрадпазливост.
По тези доводи настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно, не се установяват
касационни основания по чл. 348 от НПК за отмяната му и същото следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горните
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд –
Добрич, в касационен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 10/12.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 96/2022 г. по описа на Районен съд
- Тервел.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: