Р Е Ш
Е Н И Е
София, 20.05.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9090/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Б.А.Н., ЕИК *****, адрес, против
В.Я.А., ЕГН ********** с адрес: ***, с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че Б.А.Н. е собственик на следния недвижим имот:: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4083.23, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с площ по графични данни 1 567 кв.м., находящ се в гр. София, Столична
община - район „Младост“, бул. *****, вид собственост - Частна, вид на
територия Урбанизирана, НТП за друг обществен обект, комплекс, при граници
(съседи) на поземления имот: ПИ с идентификатор 68134.4083.606, ПИ с
идентификатор 68134.4083.6147, ПИ с идентификатор 68134.4083.461 и ПИ с
идентификатор 68134.4083.460, който недвижим имот е идентичен с поземлен имот
със стар пл. № 3028, попадащ в кадастрален лист № 603 от кадастралния план на гр. София, планоснимачен район „ Южна градска територия 2-ра (втора)
част“ (1-71), който поземлен имот пл. № 3028, е идентичен с НИВА в местността
„Сливата“, находяща се в землището на Дървеница, представляваща имот със стар
имот пл. № 3874 по кадастралния план на гр. София, м. „Напоително поле“ от 1939
г.
В условията на
евентуалност е предявен иск за приемане за установено, че Б.А.Н. е
собственик на посочения по – горе недвижим имот по силата на давностно владение, тъй като
владее недвижимия имот на правно основание още от 1955 г., към 1991 г. когато е
влязъл в сила ЗБАН и към настоящия момент.
В условията на
евентуалност ищецът се позовава и на изтекла придобивна
давност по отношение на посочения недвижим имот, тъй като го владее от 1955 г.,
когато с Постановление на МС № 73 от 08.03.1955 г. към БАН е създадено
Отделение за селскостопански науки, като то е обединило различни институти, в
това число и ЦЗИИ, както и към 1991 г. когато е влязъл в сила ЗБАН и до
настоящия момент.
Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът БАН е
собственик на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 68134.4083.23, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с площ по графични данни от 1 567 кв.м., находящ се в гр. София,
Столична община - район „Младост“, бул. *****, вид собственост - Частна,
вид на територия Урбанизирана, НТП за друг обществен обект, комплекс, при
граници (съседи) на поземления имот: ПИ с идентификатор 68134.4083.606, ПИ е
идентификатор 68134.4083.6147, ПИ е идентификатор 68134.4083.461 и ПИ с
идентификатор 68134.4083.460, който недвижим имот е идентичен с поземлен имот
със стар пл. № 3028, попадащ в кадастрален лист № 603 от кадастралния план на гр. София, планоснимачен район „Южна градска територия 2-ра част“
(1-71), който поземлен имот пл. № 3028, е идентичен е НИВА в местността
„Сливата“, находяща се в землището на Дървеница, представляваща имот със стар
имот пл. № 3874 по кадастралния план на гр. София, м. „Напоително поле“ от 1939
г., при граници по стария кадастрален план: имот пл. № 3850 насл.
на Г.М.А., имот пл. № 3872 на Х.А.Л., имот пл. № 3873 на Ф.С.И., имот пл. №
3875 на Б.И.П.и имот пл. № 3876 на В.Г.М..
Видно от издадено Удостоверение изх. № 92-00-273/035 от
15.02.2004 г. на ОП „Софийски кадастър“, посоченият недвижим имот, стар пл. №
3028, попада в очертанията на имот, пл. № 131 от цифровия кадастър на гр.
София, планоснимачен район „Южна градска територия
втора част (1-72), върху който е разположен НАУЧЕН КОМПЛЕКС НА ФИЗИЧЕСКИ
ИНСТИТУТИ НА БАН С АТОМНО - НАУЧНА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА БАЗА /АНЕБ/. Имотът попада
изцяло в терен собственост на БАН, представляващ НАУЧЕН КОМПЛЕКС НА ФИЗИЧЕСКИ
ИНСТИТУТИ НА БАН С АТОМНО-НАУЧНА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА БАЗА /АНЕБ/, находящ се в гр.
София, бул. *****за който има съставен нот. акт за
право на собственост върху недвижим имот на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, а
именно: акт № 1, том I, peг. № 297, нот. дело № 19 от 2008 г. на нотариус К.Б., рег.№ 043 на
НК, който нотариален акт е вписан в СВ гр. София, акт № 61, том VII, дв. вх. peг. № 3329 от 30.01.2008
г. Видно от Удостоверение с изх. № 94 00 1981/20.04.2001 г. и Удостоверение
92-00-273/13.02.2004 г. на Столична община, Софийски кадастър, имот с пл. №
3028 попада в очертанията на имот с пл. № 131, м. „Южна градска територия ІІ“,
върху който е разположен ФИ с АНЕБ на БАН.
Теренът на Научния комплекс на БАН - 8 км. е предоставен
на Б.А.Н. за изграждане на комплекс на Физически институти с Атомна научно
експериментална база /ФИ с АНЕБ/. Територията на Комплекса е формирана поетапно
в периода 1941-1959 г., като всяка една част от него е предоставена при
спазване на нормативната уредба, действаща към момента на предоставянето й.
Първоначално с Указ № 128/29.12.1941 г. (ДВ бр.
5/10.01.1942г.) на Цар Борис III са отчуждени срещу заплащане частни недвижими
имоти в землището на Столична голяма община и Горублянска
община за изграждане на опитно поле за нуждите на Българо - немския земеделски
изследователски институт /БНЗИИ/, с граници съгласно приложения към него план:
на север- бул. “Цариградско шосе”, на изток по външните граници на имоти с пл.
№№ 16, 17 и 51 от землището на с. Горубляне, на юг по външните граници на имоти
с пл. №№ 40, 41, 42, 43, 44, 68, 69, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51 от землището на
с. Горубляне и по външните граници на имоти с пл. №№ 37, 35, 3891, 3890, 3889,
3888, 3887, 3886, 3883, 3882, 3881, 3879, 3847, 3848, 3849, 3851, 3852, 3853,
3854, 3859, 3858 от замлището на с. Дървеница и на
запад по външните граници на имоти с пл. №№ 3858, 3920, 3916, 3915, 3914, 3913,
3912, 3872, 3909 в от землището на с. Дървеница и Цариградско шосе - по
кадастралния план на София от 1939г. Така описания имот към настоящия момент е
основна част от Научния комплекс на БАН-8км.
Българо – немският земеделски изследователски институт е
основан с Указ на цар Борис III №12 от 02.03.1941 г. //(В бр. 54/11.03.1941
г./, издаден на основание чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 2 и чл. 54 ЗОНИДОП (отм.)
Три години по-късно, с Постановление на МС № 15 /ДВ, бр.260 от 23.11.1944 г./, този
институт е закрит и земята и цялото му имущество преминават в Централния
земеделско - изследователски институт /ЦЗИИ/ към Министерство на земеделието. С
Постановление на МС № 73 от 08.03.1955 г. към БАН се създава Отделение за
селскостопански науки, което обединява различни институти, в това число и
Централния земеделско - изследователски институт /ЦЗИИ/, заедно с част от
сградата, която заема и опитните му полета. В т.2 на посоченото Постановление
изрично е записано, че посочените институти, заедно с опитните им полета от
Министерство на земеделието, “се прехвърлят към Българската академия на науките
заедно с всичките им сгради, земи, имущества, жив и мъртъв инвентар,
библиотеки, щат, бюджет и др.”. Впоследствие, с Разпореждане на МС от
09.03.1956 г., за нуждите на ФИ с АНЕБ към опитното поле на БАН са придадени
още 76 дка. от землището на ТКЗС с. Горубляне, а с Разпореждане на МС №
1837/09.11.1959 г. са отчуждени още 154 дка. С протокол от 10.04.1959 г. на
основание чл. 15 от ПДИ /отм./ между Институт по хидрология и метеорология при
ХМС и БАН е извършена замяна на недвижими имоти, а именно: ИХМ при ХМС предава
на БАН терен от 37,8 дка, находящи се непосредствено до южната граница на
комплекса ФИ с АНЕБ, при граници: „на изток, север и запад-комплекса на БАН „ФИ
с АНЕБ“, на юг-обединено ТКЗС“, като от своя страна БАН предава на ИХМ при ХМС
терен от 37,8 дка, находящи се в западната част на терена отреден за изграждане
на комплекса „ФИ с АНЕБ“, при граници: „на запад, север и юг-имоти на Института
по хидрология и метеорология, на изток-комплекса на БАН „ФИ с АНЕБ“. За
извършената замяна е съставен и подписан протокол от представители на двете
ведомства на дата 25 май 1959 г., съдържащ графично отразяване на заменените
терени.
Върху терена на Научния комплекс на БАН - 8 км. са
изградени материалната база на Атомна научно експериментална база /АНЕБ/ с
изследователски ядрен реактор и физически институти на БАН: Институт по физика
на твърдото тяло /ИФТТ/, Институт по електроника /ИЕ/, Институт по астрономия
/ИА/, Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/, Институт по
космически изследвания /ИКИ/, Институт по металознание /ИМ/ и др. Към тях има
изградени множество обслужващи сгради, зелени площи, надземна и подземна
инфраструктура. Всички те формират Научния Комплекс на БАН – 8 км., бул.
Цариградско шосе.
По – нататък в исковата молба ищецът заявява, че е
собственик на процесния недвижим имот на основание законовата разпоредба на чл.
10, ал. 2 Закона за БАН, в сила от 19.10.1991 г., съгласно която БАН е
собственик на стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини съоръжения,
апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. От 19.10.1991
г., когато е влязъл в сила ЗБАН, Академията е собственик на предоставените й
имоти и вещи. Придобиването е “ех lege”, на валидно
правно основание, и е от момента на влизане в сила на ЗБАН. като тази
собственост е различна от държавната и от собствеността на обществените
организации и не подлежи на възстановяване по реда на реституционните закони.
Ищецът заявява, че, видно от представените към исковата
молба документи, процесният имот е идентичен с част от нива, находяща се в
землището на с. Дървеница, местността „Сливата“, стар пл. № 3874 по плана на
гр. София, м. „Напоително поле“ от 1939 г. и попада изцяло в границите на
приложения План към Указ № 128 от 29.12.1941г. /ДВ бр. 5/10.01.1942 г./ на цар
Борис III. Имот, пл. № 3874 е посочен в Списък на имотите, които се отчуждават
за опитно поле и за застрояване на постройки на Българо - немски институт за
земеделски изследвания и в Списък на имотите, които се отчуждават за опитно
поле и за застрояване на Българо - немския институт за земеделски изследвания.
И в двата документа като собственик на имота е посочена В./В./ А.Я.. Записано е, че имот, пл. № 3874, представлява
нива, находяща се в землището на Дървеница, местността „Сливата“, с площ 1 530
кв.м. и се отчуждава за сумата 28 лв. за квадратен метър. Посочените Протокол и
Списъци са проверени от Контрольора на МЗДИ, представени са за утвърждаване от
Началника на земеделско отделение и са утвърдени от Министъра. Видно от
Списъците на имотите, оценителният Протокол от 13.02.1942 г. е съобщен на
заинтересованите лица, като собственикът В./В./ А.Я.
се е подписала срещу така определената цена за имота.
Противно на изложеното, с Решение на ПК № 2718/217 от
28.03.2000 г. на ОСЗГ „Студентска“, гр. София, процесният имот е възстановен по
реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В. З.С.. Видно и от Справка за имота от ГИС – София,
като собственици на имота са посочени наследниците на В. З.С. на основание Решение
№ 2718/217 от 28.03.2000 г. на ОСЗГ „Овча купел“, гр. София.
Това възстановяване на правото на собственост ищецът
счита за незаконосъобразно, пред вид факта, че
БАН не е участвала и не е била конституирана като страна в
производството, поради което спрямо нея то няма обвързващата сила.
Според отразеното в исковата молба, имотът не е подлежал
на възстановяване, тъй като при отчуждаването му през 1941 г. и, видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства, тогавашният му собственик
В./В./ А.Я. е била обезщетена, а мероприятието, за което
е бил отреден теренът - реализирано.
В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, по отношение на ответниците: - наследниците на В.
З.С., че БАН е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.4083.23, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с площ по графични данни от 1 567
кв.м., находящ се в гр. София, Столична община - район „Младост“, бул. *****,
вид собственост - Частна, вид на територия Урбанизирана, НТП за друг обществен
обект, комплекс, при граници (съседи) на поземления имот: ПИ с идентификатор
68134.4083.606, ПИ с идентификатор 68134.4083.6147, ПИ с идентификатор
68134.4083.461 и ПИ с идентификатор 68134.4083.460, който недвижим имот е
идентичен с поземлен имот със стар пл. № 3028, попадащ в кадастрален лист №
603 от кадастралния план на гр. София, планоснимачен район „ Южна градска територия 2-ра (втора)
част“ (1-71), който поземлен имот пл. № 3028, е идентичен с НИВА в местността
„Сливата“, находяща се в землището на Дървеница, представляваща имот със стар
имот пл. № 3874 по кадастралния план на гр. София, м. „Напоително поле“ от 1939
г.
В условията на
евентуалност моли съда да приеме за установено, че Б.А.Н. е
собственик на посочения по – горе недвижим имот по силата на давностно владение, тъй като владее недвижимия имот на
правно основание още от 1955 г., към 1991 г. когато е влязъл в сила ЗБАН и към
настоящия момент.
В условията на евентуалност моли съда да приеме за установно, че Б.А.Н. е собственик на посочения недвижим
имот на основание изтекла придобивна давност, тъй
като тя го владее от 1955 г., когато с Постановление на МС № 73 от 08.03.1955
г. към БАН е създадено Отделение за селскостопански науки, като то е обединило
различни институти, в това число и ЦЗИИ, както и към 1991 г. когато е влязъл в
сила ЗБАН и до настоящия момент. Претендира разноски и ю.к.възнаграждение.
Представил е и е изискал прилагане на писмени
доказателства. Ангажирал е гласни такива и експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения
иск, като му присъди разноски по списък.
Ответницата В.Я.А. оспорва иска, като
неоснователен. Претендира разноски.
На първо място счита, че липсват данни както за съгласие
от страна на наследодателката й, така и за надлежен
съдебен акт, който би могъл да се породи отчуждителен
ефект.
Заявява, че не е вярно твърдението, че „оценителният
протокол е съобщен на заинтересованите лица, като собственикът В./В./ А.Я. се е подписала срещу така определената цена за
имота, както и че тя не е получила дължимото в процесния случай обезщетение.
Също така твърди, че процесният имот не е сред изброените
на стр. 2 от исковата молба, за които се твърди да са били отчуждени в полза на
Българо - немския земеделски изследователски институт към 1941г. Заявява, че
същият не попада и в границите на териториите, придадени от землището на ТКЗС -
с. Горубляне към опитното поле на БАН с Разпореждане на МС от 09.03.1956 г. за
нуждите на ФИ с АНЕБ; отчуждени с Разпореждане на МС 09.11.1959 г., както и към
тези, придадени чрез замяна от ИХМ при ХМС с протокол от 10.04.1959 г. на
основание чл. 15 от ПДИ /отм./.
На следващо място, заявява, че, видно от приложените
писмени доказателства, а именно - удостоверение, издадено от СО - Район
“Младост” и Заповед за отчуждаване на недвижим имот по преписка № ДП-2306/82 г.,
- към 1982 г., процесният недвижим имот е отчужден от АПК „Средец” на основание
чл. 95 и чл. 98, вр. чл. 63 ЗТСУ за общинско жилищно
строителство, културно-битово строителство и благоустройство.
Прави възражение срещу твърденията, че ищцовата страна е придобила процесния имот по силата на давностно владение с подробно изложени съображения.
Също така ответницата заявява, че упражнява владение
върху имота с намерение да го свои от 1998 – 2000 г. /когато е протекла
реституционната процедура/, като представя удостоверение за платени данъци,
като твърди, че имотът е владян добросъвестно - на годно правно основание - за
периода от 2000 г. до 2005 г., включително и до 2017 г., а тя продължава да
заплаща публичните задължения за него.
Представила е и е изискала прилагане на писмени
доказателства. Ангажирала е гласни такива и експертизи.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан и й присъди сторените разноски по списък.
По делото е конституирана като трето лице – помагач на ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от
министъра на финансите, която оспорва иска.
От ответника е предявен обратен иск срещу третото лице – помагач за заплащане на обезщетение за отчуждаването на процесния недвижим имот, равно на сторените
в настоящото производство разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства
се установява, че процесният имот попада изцяло на територията на Научен
комплекс на БАН 7-8 км., чиято територия е поетапно формирана в периода от 1941 г. до 1959 г.,
като всяка една част от комплекса е предоставена при спазване на действащата
нормативна уредба.
С
Указ № 12 на цар Борис III е създаден „Българо - немски
институт за земеделски изследвания в София“. Нуждата от постройки и площи за
опитни цели за нуждите на БНИЗИ са мотивирали издаване на последващ Указ № 128/29.12.1941 г. на цар Борис III, издаден на
основание чл. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2 и чл. 54 ЗОНИДОП/отм./у с който са
отчуждени срещу заплащане частни недвижими имоти в землището на Столична голяма
община и Горублянска община за изграждане на опитно
поле за нуждите на БНИЗИ. Отчуждаването на имотите по реда на ЗОНИДОП/отм./ е
ставало след провеждане на съдебно производство, но по изключение е
прогласената обществена полза и спешност от отчуждаването на имотите /чл.54 и сл ЗОНИДОП/отм./.
Процесният
имот е бил отчужден през 1942 г. по реда на
приложимия тогава и отменен понастоящем Закона за отчуждаване на недвижими
имоти за държавна и обществена полза /ЗОНИДОП//обн.
ДВ, бр. 18 от 23.02.1885 г./. Идентичността на имота с процесния и
обстоятелството, че той попада в границите на терена, предвиден за отчуждаване
с Указ № 128 от 29.12.1941 год. на Ц. Б. III на основание чл. 2, т. 1, чл. 3,
ал. 2 и чл. 54 ЗОНИДОП за опитно поле и застрояване за нуждите на Българо - немския
институт за земеделски изследвания, са установен от представените писмени
доказателства. Съгласно постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС /решение № 601 от 29.09.2010 г. по гр.д. №
504/2009 г. на I г.о. на ВКС/ по приложението на ЗОНИДОП /отм./, отчуждаването
преминава през няколко етапа: 1. Издаване на закон или княжески указ, с които
се прогласява обществената полза; 2. Издаване на акт на окръжния управител
/областния директор/, с който се определят необходимите земи, ако това не е
станало със закона или с княжеския указ; 3. Издаване на заповед /приказ/ на
окръжния управител за конкретните имоти, които се отчуждават — чл. 2 ЗОНИДОП /отм/. 4. Акт за полюбовно
съгласие с отчуждаването или съдебно решение, с което се прогласява това
отчуждаване и; 5. Определяне на оценките на имотите, изплащането им и въвод във
владение. Със закон се определя обществената полза при по - важните държавни и
обществени сгради, а за по- маловажни постройки е достатъчен само княжески указ
- чл. З ЗОНИДОП /отм./. Самото отчуждаване може да се извърши по два начина —
чрез „полюбовно съгласие”, когато собственикът няма
възражение срещу отчуждаването - тогава се издава административен акт - арг. от чл. 16, чл. 22 и чл.47 ЗОНИДОП /отм./ или по
съдебен ред, като с решението на съда се прогласява отчуждаването на конкретния
имот - чл. 16 и чл.17 ЗОНИДОП/отм/. В последния
случай определянето и изплащането на обезщетението е последващо действие, което
също може да премине през съдебна процедура, но въводът във владение се
извършва едва след изплащане на обезщетението — чл. З8 и чл.44 ЗОНИДОП /отм./.
Според специалните правила, когато има спешност от завладяването, тя се
прогласява специално с Княжески указ - чл. 54 ЗОНИДОП /отм/.
Предвидена е облекчена процедура за съобщаване на решението за отчуждаване на
собствениците, както и на самото отчуждаване, ако не е налице „полюбовно съгласие” за това. При спор относно размера на
обезщетението, имотът се завладява преди изплащането му, но след като е внесена
на депозит предварително определената сума - чл. 57, 58 и чл. 60 ЗОНИДОП
/отм./. Анализът на тези текстове сочи /според ВКС/, че съдебната фаза не е
задължителен етап от производството по отчуждаване на недвижимите имоти по
ЗОНИДОП /отм./. Този етап може да бъде заместен от „полюбовно
съгласие”, при което процедурата приключва с административен акт - чл.47 от
закона.
С издаването на този акт собствеността преминава върху държавата още
преди да е изплатено обезщетението за имота. По отношение на процесния имот са
изпълнени едновременно от отчуждаването и спешност от завладяването на частни
имоти за изграждане на Българо - немски институт за земеделски изследвания и са
определени с приложения към него план на подлежащите на отчуждаване земи, между
които и имотът на наследодателката на ищцата С.. От
представения по делото Списък - извлечение от 28.02.1955 г. за балансовите
сметки и основните средства на Централния земеделски изследователски институт
/ЦЗИИ/, правоприемник на Българо - немския институт за земеделски изследвания
/ПМС от 15.11.1944 г., ДВ бр.260/23.11.44 г./ е видно, че е налице завладяване
на имота от държавата, което, според цитираната съдебна практика, е равностойно
на отчуждаването му. С оглед на това съдът споделя тезата на ищеца, че
процесният имот е бил одържавен още през 1942 г. по реда на Закона за
отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. и
не е подлежал
на възстановяване по ЗСПЗЗ.
С
ПМС № 15, обнародвано в ДВ, бр. 260/23.11.1944 г.,
БНИЗИ в гр. София е закрит, а земята, заедно със земеделските оръдия, машини,
библиотека, мебели и покъщнина, апаратура и други инвентарни предмети и
материали преминават към Централния земеделско - изследователски институт в
София (ЦЗИИ) към Министерство на земеделието. С Постановление на МС № 73 от
08.03.1955 г. е създадено отделение за селскостопански науки при БАН,
обединяващо институти, опитни станции, част от пасище и опитно поле. ЦЗИИ със
съответната част от сградата, която заема, и опитните му бази в гр. Брезник и
селата Дървеница, Горни Лозен и Горна баня, Софийско, става част от отделението за
селскостопански науки при БАН и се прехвърля към БАН заедно с всичките сгради,
земи, имущества, жив и мъртъв инвентар, библиотеки, съгласно т.2 от от ПМС № 73/1955 г. Процесният имот е отчужден още през
1942 г., преди мероприятията по кооперирането на земеделските земи, правото на
собственост е преминало върху държавата и след поредицата правоприемства и
понастоящем е в патримониума на БАН. Цитираното
постановление се явява годно придобивно основание, по силата на което
процесният имот е преминал в патримониума на
Академията. Обстоятелството, че цялото имущество на закрития ЦЗИИ е преминало
към БАН се подкрепя и от представения по делото Списък -извлечение от
балансовите сметки - основни средства, материали и др. на ЦЗИИ — София, към
28.02.1955 г., сред които се включва и земя - опитно поле в гр. София 7-ми км.,
с площ 286.3 дка, без да е описан всеки отделен актив, от който момент имотът е
заведен в инвентарните й книги. Отделно, процесният имот е деклариран и заведен
в баланса на БАН, като за него са заплащани дължимите данъци, което
обстоятелство се установява от представените и приети по делото данъчни декларации.
С
Разпореждане на МС от 09.03.1956 г. за нуждите на ФИ с
АНЕБ към опитното поле на БАН са придадени 76 дка от землището на ТКЗС с.
Горубляне, а с Разпореждане на МС № 1837/09.11.1959 г. са отчуждени още 154
дка. С Протокол от 10.04.1959 г. на
основание чл. 15 от ПДИ /отм./ между Институт по Хидрология и метеорология при
ХМС и БАН е извършена следната замяна на недвижими имоти:
ИХМ при ХМС предава на Академията терен от 37,8 дка, находящи се непосредствено
до южната граница на комплекса ФИ с АНЕБ, при граници: „на изток, север и
запад-комплекса на БАН „ФИ с АНЕБ“, на юг-обединено ТКЗС“, като от своя страна
БАН предава на ИХМ при ХМС терен от 37,8 дка, находящ се в западната част на
терена отреден за изграждане на комплекса „ФИ с АНЕБ“, при граници: „на запад,
север и юг-имоти на Института по хидрология и метеорология, на изток-комплекса
на БАН „ФИ с АНЕБ“. За така извършената замяна е съставен и подписан протокол
от представители на двете ведомства с дата 25 май 1959 г., съдържащ графично
отразяване на заменените терени. Съществуващата тогава нормативна уредба е
давала законна възможност да се прехвърля държавна собственост, а също така и
държавни имоти да могат да бъдат заменяни доброволно с имоти на кооперации, др.
обществени организации или на части лица. Замяната е ставала с решение на
ръководителя на ведомството, на което имотите са били предоставени за
стопанисване.
По искане на
ищеца и във връзка с доказване на твърденията и направените оспорвания на
ответника досежно идентичността на процесния имот, по делото бе назначена съдебно – техническа експертиза.
От страна на
ищеца на експертизата бяха поставени следните задачи: Вещото лице да изготви
комбинирана скица, на която да означи териториите, предоставени на БАН за
формиране на Научен комплекс в гр. София,
бул. «Цариградско шосе, 7-8 км., а именно:
по Указ № 128/29.12.1941 на Борис III, Цар на българите,
Разпореждане на Министерски съвет от
09.03.1956 г., Протокол от
10.04.1959 г. за замяна между ХМС и БАН, Протокол
от 25.05.1959
г., представляващ
чертеж на заменените терени, и Разпореждане на Министерския съвет
№ 1837/09.11.1959 г. и скиците към тях. На скицата вещото лице да нанесе и
спорния имот. Вещото лице
да отговори на въпроса попада
ли процесният имот
изцяло в границите на терена по
Указ № 128/ 29.12.1941 г. на
Цар Борис III и
идентичен ли е с имот, стар
планоснимачен номер 3874 по Кадастралния
план на гр.
София, м. Напоително поле от
1939 г., както и попада ли процесният имот
в недвижимия имот, описан като част
от поземлен имот,
планоснимачен № 131?;
След оглед на място,
вещото лице да отговори на въпроса реализирано ли е мероприятието на Научния
комплекс на БАН - 8 км. /включително изградена ли е подземна инфраструктура/,
ограден ли е Научният комплекс на БАН - 8 км. в неговата цялост, като отрази на
комбинирана скица изградените сгради, съоръжения, надземна и подземна
инфраструктура».
Вещото лице да
извърши проверка в АГКК, откъдето за нуждите на комбинираната скица да се
снабди с извадка от Кадастралната карта, и в Направление „АГ“ към Столична
община, с Кадастралния план на м. „Напоително поле“ от 1939 г. и с Кадастралните
планове на подземните проводи и съоръжения /подземен кадастър/.
Ответницата
постави на експертизата задачи, както следва: Ако в границите на процесния имот
/с идентификатор 68134.4083.23/ има изградени сгради, съоръжения, подземна и
надземна техническа инфраструктура, към кой момент са изградени те? /като
датите на изграждане, ако такива съществуват, вещото лице да отрази също на
изготвената комбинирана скица/. Каква е пазарната цена на имот с идентификатор
68134.4083.23 към настоящия момент?
Да се запознае на място в Столична
община - район „Младост“, отдел „Управление на общинската собственост и жилищен
фонд“ с преписка № ДП 2306/82 г. на Столичен народен съвет, като отговори на
въпроса бил ли е включен процесният недвижим имот към 1991 г. в АПК, ТКЗС или
друго образувание? Отчужден ли е процесният недвижим имот от АПК „Средец“ на
основание чл. 95 и чл. 98, вр. Чл. 63 ЗТСУ за
„общинско жилищно строителство, културно - битово строителство и благоустройство“?
Да изготви комбинирана скица, проследявайки
регулационния статут на имота и идентичността му с имота на ответницата.
Като Приложение № 1 към експертизата
вещото лице е изготвило и представило комбинирана скица, приложена по делото.
Спорният имот е отразен в плътна щриховка в червен цвят. Видно от извадките от
Кадастралните планове /Приложения 2 и 3/, имотът
попада изцяло в границите на терена, описан в Указ № 128/ 29.12.1941 г. на Цар
Борис III и
е идентичен с имот, стар планоснимачен номер 3874
по Кадастралния план на гр. София, м. Напоително поле от 1939 г., листове 16 и
17 и имот, номер 3028 - лист 603-1 от
Кадастрален план па ППС. Вещото лице заявява, че имот планоснимачен
№ 3028, попада изцяло в очертанията
на имот планоснимачен № 131, м. „Южна градска
територия II“; върху която е разположен ФИ с АНЕБ на БАН.
По – нататък
експертизата заявява, че теренът на Научния комплекс на БАН е ограден с телена
ограда на стоманобетонни колове, изпълнена преди около 60 години, достъпът е контролиран,
чрез охранителен пост на централния вход, откъм локалното платно на бул.
Цариградско шосе. Сградите в комплекса на БАН са строени също през 60 - те
години на миналия век и обслужват специфични научни дейности, като една от тях
попада частично върху спорния имот в североизточната му част. В границите на
спорния имот не попадат елементи на надземна и подземна инфраструктура.
Вещото лице е
приложило към заключението извадка от КК, предоставена от АГКК, както и, като
Приложения 2 и 3, заверени копия на извадки от Кадастрален план от 1939 г. -
листове 16 и 17 и извадка от Кадастрален план на ППС
Според експерта, пред вид
местоположението на имота /в ограден терен/, липсата на достъп и действащ ПРЗ,
процесния имот с идентификатор 68134.4083.23 не може да бъде съпоставян с
пазарни аналози /основен метод за оценка на пазарна стойност/ и, в този смисъл,
не представлява пазарен обект - не може да бъде оценяван. Средните цени на
имоти за район „Младост 1а“ варират в диапазона от 250 до 320 евро на кв.м. При
проверка в Столична община - район „Младост“, отдел „Управление на общинската
собственост и жилищен фонд“ на вещото лице е отговорено от служителите в
администрацията, че преписка № ДП 2306/82 г. на Столичен народен съвет не
съществува.
Съгласно действащия Регулационен план
процесният имот е част от УПИ
УПИ1-3662, кв. 1, отреден за административен,
научно производствен, хотелски, развлекателен и жилищен комплекс, а за няма
няма действащ Регулационен и застроителен план. В Общия
устройствен план теренът попада в зона, отредена за „Обществено обслужване“ - приложение
4.
В АГКК процесният имот е вписан с идентификатор 68134.4083.23, а в границите на
УПИ I, кв. 1 попадат няколко имота - два от тях с идентификатори 68134.4083.461
и 68134.4083.606 /скици приложения 5 и 6/ са отразени като собственост
на БАН.
В заключението си експертизата
заявява, че процесният имот никога
не е бил урегулиран – не са изготвяни и процедирани ПУП-ПРЗ. В непосредствена
близост /граничещ на североизток с имота на БАН/ има действащ ПРЗ за УПИ I-3662, кв. 1 /ПИ68134.4083.17/, отреден за
„административен, научно производствен, хотелски, развлекателен и жилищен
комплекс“, понастоящем застроен като медицински център.
След извършена проверка експертизата е установила, че нито в
архивите на СО - район „Младост“, нито в ДА „Архиви“ се съхранява преписка № 2306/82 г. на Столичен народен
съвет.
По искане на ищеца съдът
допусна и разпита двама свидетели. Свидетелят А.А.Х.от
01.11.1991 г. работи в БАН, Научен комплекс 2, на 8-ми км,, като инженер –
поддръжка към ИФГТ към БАН и работата му е да поддържа инфраструктурата на
целия комплекс, без пътищата. Каза, че границите на Научния комплекс са: от
северната страна - бул.“ Цариградско шосе“, от западната страна - „ХМС“ и новата Онкологична болница, от
изток - новият магазин „Метро“, а от
юг -
ул. „Ана Ахматова“, а големината на комплекса е 360 дка. Знае, че делото
се води за правоъгълна ивица – терен с площ приблизително 1,5 дка, която засяга
част от сграда, тип „пионер“, сглобяема конструкция, и е близо до старата
топлоцентрала на комплекса. Х.има непосредствени наблюдения върху имота, защото
работното му място е много близо до него – на 20 м. Според показанията на
свидетеля, имотът няма граници, няма ограда стопанисва се от 1991 г. от БАН.,
когато се е казвал „Единен център по физика“. Не е виждал друг в имота, не му е
известно да има претенции от трети лица по отношение на него. В непосредствена
близост до имота е „Топлоцентралата“, в югоизточната му част има една и
понастоящем недоизградена сграда. Достъпът се осъществява от две места - има официален портал и бариера, от северната страна и от другия
вход, откъдето може да се влезе с временен пропуск, тъй като обектът се охранява.
Подробности свидетелят знае от юридическия отдел на ищеца.
Свидетелят Р.К.К.работи в БАН от 1987 г. като енергетик в БАН,
Научен комплекс 2, на 8-ми км. Той заяви, че познава много добре имота, защото през
ден - два минава оттам, като обслужва трафопоста. Комплексът е собственост на
БАН, той е над 200 дка и се намира в посока Цариградско шосе, между магазин
Метро и една болница. Достъпът до имота се осъществява през портал с бариера и
с охрана, влиза се с пропуск. Целият комплекс има денонощна охрана. Входът откъм
ул. “Ана Ахматова“ е авариен, другият вход е основен. Събота и неделя не може
да се влиза през портала без пропуск. Знае, че настоящото дело се води
за имот, който се намира в центъра на големия имот, в него има барака,
има една пета от сграда. Свидетелят каза, че този имот винаги е бил стопанисван
от БАН. В него има шахта за интернет, която е поставена от служители по поддръжката
на ищеца. Има хидранти, противопожарни, за които няма информация не зная дали
работят. Служители на БАН поддържат имота, косят го, заради противопожарната
охрана.. От юридическия отдел на ищеца св. Койчев знае, че за много други
имоти, освен за процесния, се водят дела.
По искане на ответната страна съдът
допусна, изслуша и прие заключение на съдебно – графологична експертиза, според
която подписът в графа „Забележка“ срещу името на В.А.Я., в Списъка на имотите,
които се отчуждават за опитно поле и за застрояване на Българо – немски
институт за земеделски изследвания, не е роложен от
това лице.
По делото е приложено по искане на
страните гр.д. № 854/1998 г. на СРС, 45-ти с-в.
Други доказателства,
релевантни към правния спор, по делото не са представени.
При
така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 124 ГПК, всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В настоящото производство са предявени,
в условията на евентуалност, установителни искове за признаване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти. По иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: - наличие на правния си
интерес от предявяване на претенцията и - че е собственик на имота, предмет на иска, на твърдяното от него
правно основание. Ответникът, пък, за постигане на ефективна правна защита,
следва да докаже правоизключващите си възражения.
По
допустимостта и основателността на предявения иск съдът намира следното:
От установеното от фактическа страна
безспорно се доказва наличие на правен
интерес у ищеца от предявяване на настоящия иск и това е така, пред вид
обстоятелството, че имотът попада в комплекса, стопанисван от ищцовото дружество, от една страна, а, от друга – по
отношение на този имот е проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ.
С
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 Закона за
БАН се регламентира ех 1еgе
придобивен способ, като предпоставката за това е към
момента на влизане на закона /19.10.1991 г./ БАН да стопанисва предоставените й
от държавата терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд,
парични средства и други движими вещи, според Устава на Академията.
Придобиването става по силата на закона, без да е необходимо издаването на
нарочен акт на Народното събрание. С цитираната разпоредба държавната
собственост излиза от патримониума на
държавата и се трансформира, става част от патримониума
на БАН.
Така, по силата на закона, на Българската академия на науките
едновременно се признава и предоставя право на собственост от датата на влизане
в сила на ЗБАН. Собствеността, която й принадлежи, е различна от държавната
собственост и от тази на обществените организации и не подлежи на възстановяване
по реституционните закони.
В
този смисъл е и действащата практика на ВКС, посочена от ответната страна: решение
№ 795/08.08.200о г. по гр. д. № 701/2002 год. на IV г.о. на ВКС, решение № 69
от 03.07.2014 г. по гр.д. № 7512/2013 г., II ГО на ВКС, решение № 1106 от
26.10.2006 г. по гр. д. № 1774 от 2005 г. на 1У-Б отделение на ВКС, решение №
645 от 05.10.2009 г. по гр. д. № 6356 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о.
От изложеното може да се направи
единствен обоснован и правилен извод, че прехвърлянето на собствеността от
държавата към БАН не е свързано с каквито и да е било допълнителни
административни процедури и не е необходимо издаването на нарочен акт от Народното
събрание за това, тъй като с цитираната норма едновременно се признава и
предоставя правото
на собственост върху стопанисваните от БАН имоти, т. е. трансформацията на
собствеността настъпва по силата на закона.
Както бе доказано по делото, процесният
имот попада изцяло на територията на Научен комплекс на БАН 7-8 км., чиято
територия е поетапно формирана в периода от 1941 г.
до 1959 г., като всяка една част от комплекса е предоставена при спазване на
действащата нормативна уредба, подробно описана в обстоятелствената част на
настоящия съдебен акт.
Ответната страна заяви в хода на
делото, че процесният имот бил отчужден от АПК „Средец“ на основание чл. 95 и
чл. 98, вр. чл. 63 ЗТСУ за „общинско жилищно строителство, културно - битово
строителство и благоустройство“. В тази връзка ищецът
се позова на преписка ДП-2306/1982 г. на СНС, но съдебно – техническата
експертиза, на базата на приложените към Допълнителното заключение писмени
доказателства – Писмо № РМЛ24-ТИ00-12-{ 1)29.01.2024/07.02.2024 г. от СО, район
„Младост“ и писмо № 94-00-39-237#1/11.03.2024 г. от Държавна агенция „Архиви“, е
формирала извода, че в архивите на СО-район „Младост“ не се открива преписка №
ДП-2306/1982 г. СНС, както и че липсват данни за нея в Държавна агенция
„Архиви“.
Твърденията на ответната
страна изцяло се оборват от целия събран доказателствен материал, включително
от заключението на вещото лице, което категорично заявява и в основната, и в
допълнителната СТЕ, че процесният имот попада изцяло в
границите на терена, описан в Указ № 128 от 29.12.1941 год. на Цар Борис III и
е идентичен с имот, стар пл. № 3874 по Кадастралния план на гр. София, м.
Напоително поле от 1939 г., листове 16 и 17 и имот, № 3028 - лист 603-1 от Кадастрален
план на ППС. Имот, пл. № 3028 попада изцяло в очертанията на имот, пл. № 131, м. „Южна градска
територия II“, върху която е разположен ФИ с АНЕБ на БАН. съгласно основната
експертиза. Процесният имот никога не е бил урегулиран, като
никога не са изготвяни и процедирани ПУП-ПРЗ
съгласно допълнителната експертиза.
В представените като доказателства към
исковата молба издадени актове за държавна собственост за целия комплекс на БАН,
в периода 1969
Г- - 1988,
преди
влизане в сила на Закона за БАН, съответно: № АДС № 4968 и АДС 4973, съставени
на 25.02.1965 г., АДС №№ 662 - 675, съставени на 10.11.1969 г., АДС
8165/24.08.1971 г., АДС № 9336/20.05.1974 г., АДС № 1739/15.03.1976 г. и АДС №
3570/26.09.1988 г., които са официални удостоверителни документи, обвързващи
съда относно фактите и обстоятелствата посочени в тях и неоспорени от
ответницата, за терена на целия комплекс на БАН, е отразено: „ФИ с
АНЕБ отчужден и изплатен на бившите собственици целият терен от 450 дк. на VIII км., комплекс ФИ с АНЕБ“.
С оглед изложеното, на база на всички
писмени и гласни доказателства и заключението на експертизата, съдът прави
извода, че към момента на влизане в сила на ЗБАН — 19.10.1991 г., ищецът е
владял и стопанисвал целия комплекс на БАН - 8 км, включително и процесния
имот.
Видно от представения и приет по делото
Протокол от 13.02.1942 г. на Комисия, назначена от Софийски областен директор, с
взето решение за оценяване на имотите, които съгласно, Указ № 128 от 26.12.1941
г. на цар Борис III, са отчуждени за нуждите на БНЗИИ. Имот, пл. № 3874, част
от който е и процесният имот, е включен в Списъците на имотите, които се
отчуждават за опитно поле и за застрояване на постройки на БНЗИИ. Като
собственик е записано лицето В./В./ А.Я., като е
посочено, че имот, пл. № 3874 представлява нива, находяща се в землището на с.
Дървеница, местност „Сливата“, с площ 1530 кв.м. той е отчужден в своята цялост
за сумата 42 840 лв. Посочените списъци са приложени по делото и от тях е
видно, че те са утвърдени от Министъра, а Оценителният протокол от 13.02.1942
г. е доведен до знанието на заинтересованите лица, едно от които, съгласно
представеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № КЪМ
РСТ19-КИ18-37 от 16.09.2019 г., е за лицето В. А.Я., идентично с лице с имената
В. З.С.. С оглед изложеното съдът приема, че собственичката на процесния имот е
била надлежно известена за извършеното отчуждаване.
С решение на ПК № 2718/217 от
28.03.2000 г. на ОСЗГ „Студентска“, гр. София, процесният имот е възстановен по
реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В. З.С. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В
редакцията си към 13.12.2007 г. този текст е предвиждал възстановяване правото
на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, с описване
на размера и категорията на имота, неговото местоположение, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
решението е следвало да се приложи скица на имота, заверена от общинската
служба по земеделие и гори, а за имоти в границите на урбанизираните територии
- и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със
скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ - освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са
построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно
разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.
Съдът приема тезата на ищцовата страна, че наследниците на В. С.са загубили
правото си на собственост върху имота, предмет на настоящото производство, още преди колективизацията и
внасянето му в ТКЗС в резултат на проведена отчуждителна
процедура по ЗОНИДОП от 1885 г. /отм./, в резултат на която процесният имот е
бил одържавен още през 1942 г. по посочения ред и не е подлежал
на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Отделно
от това, не се представиха доказателства, че БАН е участвала в проведената
реституционна процедура, респ. за уведомяване за тази процедура, в качеството й
на заинтересована страна. Пред вид това съдът приема ищцовата
теза, че така извършената реституция няма
обвързващо
действие спрямо ищеца и не поражда каквито и да е било
правни последици спрямо него, което, само по себе си, би могло да води до
незаконосъобразност на реституцията.
Ищецът твърди също и, че в процедурата
по възстановяване на имота са допуснати редица други законови нарушения, които
неимоверно водят до незаконосъобразност на реституцията. Процесният имот е
възстановен в нарушение на материалния закон, доколкото същият към момента на
възстановяването му е изгубил характера си на земеделска земя, а представлявал част
от реализирано комплексно мероприятие,
а
именно изграждане на НК на БАН 8 км. Извършената реституция е изцяло
незаконосъобразна и е извършена, без да бъдат съобразени разпоредбите на чл.
10, ал. 7 във вр. с чл. 106 и чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ,
тъй като не подлежат на възстановяване земеделски земи, които попадат в
границите на урбанизирани територии или извън тях, върху които е реализирано
мероприятие по смисъла на чл. 106 ЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че в границите на НК на БАН - 8 км. е реализирано
мероприятие, а процесният имот, като част от комплексна на БАН, е част от това
мероприятие. Имотът попада върху терен с
изградена вертикална планировка, път, изградена надземна и подземна
инфраструктура, което се явява абсолютна пречка за реституирането му и това обстоятелство бе
установено и от техническата експертиза по делото. Освен
това, решението на Поземлената комисия е издадено след влизането в сила на ЗБАН,
по силата на който ex
lege настъпва транслативният ефект на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, и, поради това,
то не би могло да произведе конститутивен ефект.
Разпоредбата на § 1 ДР на ППЗСПЗЗ неизчерпателно
изброява строителните дейности, които не позволяват възстановяване на
собствеността, като посочва, че това са всякакъв вид постройки, съоръжения и
други реализирани в имотите. По делото се доказа, че част от процесния имот е
застроена, а незастроената част не може да бъде определена като свободна площ,
тъй като застрояването, по смисъла на § 1 ДР на ППЗСПЗЗ, включва, освен
фактически изградените обекти, и обслужващите зони, необходими за нормалното му
функциониране. Процесният имот е част от НК на БАН, използва се за научно - изследователска
дейност и като такъв е част от комплексно мероприятие, което е било реализирано
както преди 1991 г., когато ЗСПЗЗ е бил обнародван, така и към
момента на реституиране на имота.
Т.е. не би
следвало да се възстанови имот, за който е установено, че е част от осъществено
комплексно мероприятие по изграждането на НК БАН – 8-ми км.. Поради
изложеното съдът приема ищцовата теза, че това обстоятелство
реституиращият орган е следвало да съобрази и да откаже на наследниците на В. З.С.
да възстанови имота. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ извършването
на реституция е недопустимо върху територии, върху които е осъществено
мероприятие, представляващо комплекс от строителни дейности. В този смисъл са
Определение № 305 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 251/2012 г. на ВКС, Решение № 183
от 01.11.2016 г. по гр.д. № 701/2016 г. на ВКС, I ГО.
Отделно от това, обстоятелството, че
процесният имот към датата на
реституирането му не
е бил нито държавна, нито общинска
собственост, е бил собственост на БАН към момента
на реституирането му, което води до незаконосъобразност на извършената
реституция, само на това основание.
В хода на настоящото производство
ответницата не успя да докаже твърденията си, че фактически е владяла процесния
имот. Тя не ангажира свидетелски показания, а съдът, в тази връзка, кредитира
показанията на ищцовите свидетели, пред вид факта, че
те са дългогодишни служители на БАН и от имат преки наблюдения върху процесния
имот за много дълъг период от време. Показанията на тези свидетели са
убедителни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с целия
събран по делото доказателствен материал. И двамата категорично заявиха, че в
имота има денонощна охрана и без пропуск в него не може да се влезе, поради
което трети лица нямат безпрепятствен и
свободен достъп до имота.. От техните показания съдът обосновава извода, че в
процесния имот, който се намира в терена на Научен комплекс на БАН - 8 км, единственият
упражнявал и упражняващ фактическа власт, е БАН.
С оглед изложеното съдът намира за недоказано направеното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.
С оглед изложеното съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния имот е
основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен.
Съдът не се произнася по евентуално
предявените искове, пред вид уважаване на главния такъв.
По
предявения обратен иск от ответницата против третото лице – помагач за
заплащане на сторените в настоящото производство разноски:
От събраните по делото доказателства
се установи основателността и доказаността на исковата претенция. Обстоятелството,
че ищецът е собственик на процесния имот, обаче, не може да води след себе си
като последица обезщетяване на ответницата, чиито възражения бяха
неоснователни, с каквато и да било сума. В резултат на изхода на спора
ответницата ще следва да заплати сторените от ищцовата
страна разноски, но те трябва да се понесат от нея, а не от третото лице, което
не е допринесло с нищо за тяхното пораждане. Отделно от това, в претенцията си
ответницата не е уточнила размера на тези разноски, което съдът само посочва за
пълнота. С оглед на това съдът приема, че предявеният обратен иск е
неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски,
съобразно представен списък, както следва: д.т. – 742,76 лв., депозит за в.л. –
400 лв., такси за АВ и АГКК – 94,28 лв. и ю.к. възнаграждение – 540 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от Б.А.Н., ЕИК *****, София, ул. *****против В.Я.А., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на В.Я.А., че Б.А.Н. е собственик 84/120 ид. ч. от следните недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.4083.23, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с
площ по графични данни 1 567 кв.м., находящ се в гр. София, Столична община -
район „Младост“, бул. *****, вид собственост - Частна, вид на територия
Урбанизирана, НТП за друг обществен обект, комплекс, при граници (съседи) на
поземления имот: ПИ с идентификатор 68134.4083.606, ПИ с идентификатор
68134.4083.6147, ПИ с идентификатор 68134.4083.461 и ПИ с идентификатор
68134.4083.460, който недвижим имот е идентичен с поземлен имот със стар пл. №
3028, попадащ в кадастрален лист № 603
от кадастралния план на гр. София, планоснимачен
район „ Южна градска територия 2-ра (втора) част“ (1-71), който поземлен имот
пл. № 3028, е идентичен с НИВА в местността „Сливата“, находяща се в землището
на Дървеница, представляваща имот със стар имот пл. № 3874 по кадастралния план
на гр. София, м. „Напоително поле“ от 1939 г.
ОСЪЖДА В.Я.А. да заплати на Б.А.Н.
сторените по делото разноски,
както следва: д.т. – 742,76 лв., депозит за в.л. – 400 лв., такси за АВ и АГКК
– 94,28 лв. и ю.к. възнаграждение – 540 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Я.А. обратен иск против ДЪРЖАВАТА представлявана от
министъра на финансите, София, ул. Г. С. Раковски № 102, за заплащане на
сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника ДЪРЖАВАТА представлявана от министъра на финансите, София,
ул. Г. С. Раковски № 102, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: