Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. П., 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНГЕЛ ТАШЕВ
при
участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1477 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от С.С.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат К.П.К., против Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния Прокурор, Иван Гешев, с адрес:
гр. София, бул.”Витоша” №2- Съдебна палата.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.07.2016 год. било образувано
досъдебно производство № 312 ЗМ-126/2016 год. по описа на ОД на МВР-П. и
започнало разследване за престъпление по чл.201 от НК, което било насочено
срещу нея. Сочи, че била призована в полицията за взимане на сравнителен
почерков материал, че получила призовка за явяване в ОД на МВР- П. за
привличане в качеството й на обвиняема. Излага твърдения, че за да бъде
защитавана от адвокат, на 15.11.2017 г. сключила договор № 001965, за правна
помощ с адвокат К.П.К. ***, който да я представлява по време на следствените
действия. За това заплатила сумата от 300 лева.
Твърди, че на 15.11.2017 г. била привлечена като обвиняема по
цитираното ДП за извършено престъпление по чл.205 ал.1 т.1, във връзка с чл.201
от НК, за това, че на 23.07.2013 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93 т. 1, буква „б“ от НК - старши касиер-счетоводител в
Община Септември да е присвоила чужди пари - в размер на 4541,99 лева /четири
хиляди петстотин четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/,
собственост на Община Септември, представлявана от Кмета - М. В. Р., връчени в
това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като е изтеглила
посочената сума с нареждане-разписка № 443267/23.07.2013 г. от банкова сметка „***“
АД, офис П. с титуляр Община Септември и не я е внесла в касата на Община
Септември, като присвоената сума е била внесена до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд. Била е взета по отношение на ищцата МНО
„парична гаранция” в размер на 2 000 лева, която внесла веднага. Сочи, че
непосредствено след привличането дала обяснения, както и че било разпоредено да
й се извърши полицейска регистрация, която била извършена под №
16162/15.11.2017 г. По време на извършване на тези действия се чувствала в
изключително унизително състояние, в което била поставена, с оглед качеството й
на обвиняема.
Твърди, че на 22.11.2017 г. разследващия полицай извършил ново
привличане, в качеството й на обвиняема, след което дало отново обяснения.
Сочи, че била разпитвана общо два пъти от разследващия орган, а преди това от
полицейските служители, както и че давала писмени обяснения.
Посочва, че на 17.01.2018 г. прокурор при Районна прокуратура П.
изготвил и внесъл в съда обвинителен акт срещу ищцата, въз основа на който било
образувано НОХД № 84/2018 год. по описа на РС П.. Сочи конкретни дати, на които
се е явявала в съдебните заседания - на 22.03; 23.03, 17.04 и 31.05.2018 г..
Сочи, че във връзка с защитата си сключила отново договор за правна помощ с
адвокат К.К., № 000779/21-03-2018 год., за което въз основа на Наредба № 1 на
ВАС му заплатила сумата от 800 лева. Твърди, че във връзка с проведените
съдебни заседания били разпитвани множество свидетели, като повечето от тях
били служители от Община – Септември – нейни колеги, които познавали ищцата и
поради тази причина изпитвала изключително неудобство. Посочва, че на
31.05.2018 г. Районен съд - П., постановил присъдата си по НОХД № 84/2018 г., с
която била призната за невиновна и била оправдана за вмененото й от
прокуратурата престъпление.
Сочи, че постановената присъда била протестирана пред ОС П., където
било образувано въззивно наказателно производство от общ характер № 470/2018 г.
по описа на Окръжен съд – П. като отново, за да бъде защитавана пред тази
съдебна инстанция сключила нов договор за правна помощ с адвокат К., №
002983/3.09.2018 г., за което му заплатила съгласно чл.13 ал.1 т.З от Наредба №
1 на ВАС възнаграждение в размер на 800 лева. Твърди, че се провели нови шест
съдебни заседания - на 3.09, 15.10, 5.11, 3.12, 17.12. 2018 год. и 11.02.2019 г.
По време на тези заседания били преразпитвани свидетелите от първата инстанция.
Посочва, че с оглед многобройните заседания пред въззивния съд на 8.02.2019 г.
сключила допълнителен договор за правна помощ № 001127, с адвокат К., по който
заплатила допълнително сумата от 400 лева, на основание чл.14 от посочената
Наредба. Твърди, че на 14.02.2019 г. Окръжен съд П. постановил решение, с което
оставил в сила оправдателната присъдата на Районен съд - П..
Излага твърдения, че през време на целия процес търпяла дълбоки
емоционални сътресения. Много от колежките й започнали да гледат с недоверие на
нея, като някои коментирали, че и друг път сигурно е присвоявала пари, но не
била заловена. Сочи, че обстановката в Община Септември била нетърпима по
отношение на нея и многократно мислила
за напускане на работата. Твърди, че гореизложеното се отразило на психиката й.
Станала сприхава и нервна. Лесно се дразнела в работата и в семейството си.
Опитвала се да се контролира, но не винаги успявала. Имала чувството, че в общината
я считат за „черната овца“, която иска бързо да забогатее.
Излага съображения, че между причинените й неимуществени и имуществени
вреди и противоправните действия на Районна и Окръжна прокуратура -П.,
съществува пряка причинна връзка. С оглед принципите на справедливост счита, че
размерът на причинените й неимуществени вреди от ответника възлизат на 10 000 лева,
а имуществените вреди, изразяващи се в заплащане адвокатска защита общо в
размер на 2 300 лева за всички инстанции - ОД на МВР, Районен съд и Окръжен съд
- П., на основани Наредба № 1 на ВАС.
Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение,
с което да осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
Прокурор Иван Гешев, да й заплати сумата от 2 300 лева, представляваща
имуществени вреди за ищцата от заплащането на адвокатски хонорари по ДП № 312
ЗМ-126/2016 год. по описа на ОД на МВР-П., по НОХД № 84/2018 год., по описа на
Районен съд – П. и по ВНОХД № 470/2018 год. по описа на Окръжен съд-П., както и
сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
привличането й като обвиняем – 15.11.2017 год., до окончателното плащане на
същата. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител адвокат К., иска от съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски. Депозира в
предоставения от съда срок писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба, чрез прокурор Р. П. - прокурор в Районна прокуратура гр. П., в
който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва, че ДП е било образувано срещу ищцата. Сочи,
че към момента на внасянето на обвинителния акт в съда ищцата е била с МНО
„Подписка“, както и че за полицейската регистрация ищцата следва да търси
обезщетение от МВР, тъй като Прокуратурата на Р. България не е пасивно
легитимира да отговаря за действия на полицейските органи по изпълнение на
Наредба издадена от Министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че във връзка с претендираните
неимуществени вреди на ищцата, последната не представя никакви доказателства,
не представя никакви медицински документи, не твърди да има трайни вреди върху
физическото и психическото здраве.
Ответникът счита, че не следва да отговаря за
промененото отношение на колегите на ищцата към нея в Община Септември, което
можело да се дължи и на други обстоятелства, като посочва, че самата преписка
въз основа, на която е образувано и процесното ДП е по сигнал на нейна колежка.
Излагат се твърдения, че по делото нямало данни
Прокуратурата на Р. България по какъвто и да е начин да е давала данни на други
лица извън кръга на наблюдаващия прокурор, обвиняем и защитник.
Сочи, че продължителността на производството от година
и три месеца не е извън разумния срок – делото било преминало през две съдебни
инстанции. Също повдигнатото срещу ищцата обвинение не е за извършено тежко
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Твърди се, че за да е привлечена за това престъпление
ищцата сама е внесла инкриминираната сума. Във връзка с това се сочи, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и ищцата виновно
е допринесла за увреждането и обезщетение не следва да се дължи.
По отношение на МНО, ответникът посочва, че спрямо
ищцата не са налице мерки за процесуална принуда, които да са ограничили по
някакъв начин правата й.
Излагат се твърдения, че размерът на претендираните
неимуществени вреди е завишен и не съответства, както на принципа заложен в
чл.52 ЗЗД, така и с установената практика на българските съдилища и на
Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В подкрепа на изложеното
сочи, че ищцата не е понесла никакви ограничения както в правата й, така и в
правото и на свободно придвижване и личен живот. Изтъква, че ищцата не е
ангажирала никакви доказателства, от които да се направи изводът, че ответникът
със своите действия е причинил вреди. По отношение на иска за имуществени
вреди, ответникът сочи, че ищцата не представя доказателства в подкрепа на
искането си. Прави се възражения за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез
прокурор Р. П., иска от съда да отхвърли исковата претенция. Депозира в
предоставения от съда срок писмени бележки.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените
заверени копия на актове на съда, касаещи водените против ищцата досъдебно и
съдебно производство и приобщеното към настоящото дело НОХД № 84/2018 г., по
описа на РС П., съдържащо в себе си ВНОХД № 470/2018 г., по описа на ОС П. и
досъдебно производство № 312ЗМ-126/2016 г. по описа на ОД на МВР - П. се
установява, че последното е образувано с постановление от 27.07.2016 год. на
прокурор при РП П. срещу „неизвестен извършител“, за това, че през м. юли 2013 г. в гр. Септември, обл. П.,
противозаконно е присвоил чужди пари в размер на 4541,99 лев, собственост на
общ. Септември, който владеел и пазел – престъпление по чл.206, ал.1 НК.
С постановление от 15.11.2017 г., ищцата С.С. е
привлечена като обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че
на 23.07.2013 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл.93 т.1, буква „б“ от НК - старши касиер-счетоводител в Община Септември, е
присвоила чужди пари в размер на 4541,99 лева /четири хиляди петстотин
четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, собственост на Община
Септември, представлявана от Кмета - М. В. Р., връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява, като е изтеглила посочената сума с
нареждане-разписка № 443267/23.07.2013 г. от банкова сметка *** „Общинска банка“ АД, офис П. с титуляр Община
Септември и не я е внесла в касата на Община Септември, като присвоената сума е
била внесена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд –
престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 от НК, за което се
предвижда наказания лишаване от свобода до пет години, като на тази дата С. е
разпита в качеството на обвиняем и и е извършена полицейска регистрация. С
постановлението за привличане в качеството на обвиняем на С. е определена МНО
„Подписка“. На 15.11.2017 г. на С.С., са предявени материалите от
разследването. Във връзка с горното е неоснователно твърдението в ИМ и в
писмената защита, че по отношение на ищцата е взета МНО „Гаранция в размер на
2000 лева, която заплатила веднага
С постановление от 22.11.2017 г., е извършено ново
привличане на ищцата в качеството й на обвиняем, за това, че на 23.07.2013 г. в
гр. П., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1, буква „б“
от НК - старши касиер-счетоводител в Община Септември, е присвоила чужди пари в
размер на 4541,99 лева /четири хиляди петстотин четиридесет и един лева и
деветдесет и девет стотинки/, собственост на Община Септември, представлявана
от Кмета - М. В. Р., връчени в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява, като е изтеглила посочената сума с нареждане-разписка № 443267/23.07.2013
г. от банкова сметка *** „Общинска
банка“ АД, офис П. с титуляр Община Септември и не я е внесла в касата на
Община Септември, като присвоената сума е била внесена до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.205, ал.1,
т.1, във връзка с чл.201 от НК. С постановлението за привличане в качеството на
обвиняем на С. е определена МНО „Подписка“. Непосредствено след това С. е
разпитана.
При извършването на горепосочените
процесуално-следствени действия ищцата е представлявана от адвокат К.К. ***,
надлежно упълномощен. Видно от приложения
на л. 149 от цитираното дело договор за правна защита и съдействие, страните по
същото са уговорили възнаграждение в размер на 300 лева за оказване защита по ДП
№ 126/2016 год., по описа на ОД на МВР П., което не е отразено да е заплатено,
но в проведеното съдебно заседание по
настоящото дело, беше представено заверено копие на горепосочения договор за
правна защита и съдействие, където е посочено, че сумата е платена.
С обвинителен акт по ДП № 312ЗМ-126/2016 г. по описа
на ОД на МВР гр. П., пр.пр. №3777/2015 г. на РП П. ищцата е предадена на съд,
по който е образувано НОХД № 84/2018 г., по описа на РС П., по което ищцата отново се е представлявала от адвокат К.К.. Видно от
приложения на л. 38 от цитираното дело договор за правна защита и съдействие,
страните по същото са уговорили възнаграждение в размер на 800 лева за оказване
защита по НОХД № 84/2018 г, по описа на РС П., което е отразено да е заплатено.
В рамките на съдебното производство пред РС П. са
проведени 4 съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищцата се е явявал
лично и с процесуалния си представител адвокат К.К. /по отношение на адвоката, с
изключение на съдебното заседание от 22.02.2018 г., когато е преупълномощен
друг адвокат от К.К./. От материалите по наказателно дело се установява, че в
хода на същото са разпитвани множество свидетели, като част от тях са лица
работещи в общ. Септември.
С присъда № 84/31.05.2018 г.. ищцата е призната за
невиновна и е оправдана за престъпление по повдигнатото обвинение, за извършено
престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 от НК.
Във връзка с постъпил протест от РП П. срещу
постановената присъда, е образувано ВНОХД № 470/2018 г. по описа на ОС П.,
по което ищцата отново се е представлявала от адвокат К.К.. Видно от
приложения на л.19 и л. 164 от цитираното дело договори за правна защита и
съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в размер на 800 лева
за оказване защита по ВНОХД № 470/2018 г, по описа на ОС П., което е отразено
да е заплатено, както и възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл.14
от Наредба № 1.
В рамките на съдебното производство пред ОС П. са
проведени шест съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищцата се е явявал
лично и с процесуалния си представител адвокат К.К..*** е постановил решение, с
което е оставил в сила присъдата на РС П..
Видно от представеното в досъдебното производство
свидетелство за съдимост, ищцата не е осъждана, има добри характеристични
данни, няма регистрирани противообществени прояви.
За доказване на търпените от ищцата имуществени вреди,
страната е ангажирала писмени доказателства – договори за правна защита и
съдействие, цитирани по горе, от които се установява, че във връзка с
процесуалното представителство от страна на адвокат К., ищцата му е заплатила
сумата в общ размер на 2300 лева.
За доказване на претърпените неимуществени вреди ищцата
е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Л. С. /снаха на
ищцата/ и Н. Й. Л. /дъщеря на ищцата/
От показанията на свидетелката Павлина С., който съдът
цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК се изяснява, че воденото срещу ищцата
наказателно производство е оказало неблагоприятно влияние върху емоционалното й
състояние – станала много раздразнителна, постоянно избухвала, дразнела се от
най-малките неща, вдигала кръвното налягане, посещавала е често доктори, не
била същият усмихнат човек. Посочва, че преди всяко съдебно заседание, ищцата е
взимала успокоителни. Изяснява, че за ищцата е било много унизително, тъй като
били разпитвани много свидетели от общ. Септември. Посочва, че всички от гр.
Септември са знаели за случващото се, което било много обидно за цялото им
семейство. Изяснява, че след приключване на делото пред ОС П., ищцата се успокоила
малко. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като логични,
последователни и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетелката Н. Л. се установява, че
гр. Септември е малък град и всички познават нейната майка – ищцата, която
преди да бъде привлечена в качеството си на обвиняема, респективно подсъдима,
била много добър и отзивчив човек, след което се затворила в себе си,
ограничила контактите си, спряла да излиза, което й се отразило много зле.
Споделя, че когато са извършвали полицейска регистрация на ищцата, последната
се чувствала много унизена, като на следващия ден била много зле – „тя се
тресеше…. беше изпаднала в нервна криза… вдигала кръвно“. Във връзка с воденото
наказателно производство посочва, че ищцата посещавала лекар и пиела
антидепресанти, чието прием продължавал и към настоящия момент. Изяснява, че
след случилото се колегите на майка й в работата и нейни близки започнали да
коментират, какво е станало, което се отразило негативно на ищцата. Споделя, че
през всичките години, през които е протекло делото, майка й е изпитвала
емоционален и силен стрес, не е могла да спи, била постоянно напрегната. Също,
че и се е оронило и доброто име. Споделя, че майка й е възстановила паричната
сума. При анализа на свидетелските показания, съдът съобрази разпоредбата на
чл.172 ГПК, тъй като свидетелката е роднина по права линия на ищцата – нейна
дъщеря. Независимо от това съдът кредитира изцяло нейните показания, като
логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
В дадените от ищцата обяснения по реда на чл.176 ГПК
споделя, че нервният й срив се дължал единствено на привличането й в качеството
на обвиняемия и извършването на полицейската й регистрация. Признава, че е
заплатила присвоената сума от общ. Септември, като изяснява и причината.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за
обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на
Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато
обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него
престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено поради
неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с
влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е
незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4)
причинените вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица
от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена
връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетяване
подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка от увреждането при осъществяване на фактическите състави на чл.1 и 2 от
Закона, които се определят от съда по "справедливост", като понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти и
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Като основание на заявената претенция за обезщетение
ищцата сочи хипотезата на правната норма на чл.2, ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ, а
именно, че прокуратурата отговаря за вреди при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая предпоставките за ангажиране
на отговорността на Прокуратурата са налице-ищцата е била обвинена в извършване
на престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 от НК и в крайна
сметка е била оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 84/2018 г. по описа
на РС П. на 14.02.2019 г..
В този случай на обезвреда подлежат обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, не е необходимо
същите да бъдат описани подробно в исковата молба, като в тези случаи не са
нужни формални, външни доказателства за установяването на тези обичайни вреди,
тъй като те настъпват винаги в резултат на наказателното преследване, а когато
се претендират вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни
специфични обстоятелства, ищецът е този, който следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже. Като обичайни неимуществени вреди съдебната
практика е квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като нормално
състояние на нещата практиката приема, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за извършването на
което в последствие било оправдано, изпитва неудобства, чувство на унизеност,
притеснение и несигурност, изпитване на неприятни чувства, усещания и
преживявания, доколкото са накърнени моралните и нравствени ценности у
личността, както и социалното му общуване. Затова в тези случаи размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия (решение № 165
от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/ 2015 г., ІІІ г. о.; решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., ІV г. о.).
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост при отчитане на броя на деянията, за които наказателното
преследване е водено, тежестта на наказанието предвидено за тях, като някои от
релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства са
продължителността на наказателното преследване (разследването в досъдебната
фаза), личността на увредения, включително притежавания от него авторитет в
бизнеса и в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството,
допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на
лицето, всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно
производство, включително върху душевното и здравословно състояние на лицето
извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх
от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения
в личния, обществения и професионален живот (Решение № 192 от 27.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1571/2011, ІІІ г. о.). Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се определя на първо място от вида и характера на
упражнената процесуална принуда-колко и какви процесуални действия са извършени
с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко
време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок, като не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, а е достатъчно да
бъдат доказани увреждащите действия и бездействия на Прокуратурата като се
приема в тези случаи, че искът е установен по основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка и че размерът на обезщетението се
определя според вида и тежестта причинените телесни и психични увреждания и че
това са фактите и обстоятелствата, имащи пряко значение за размера на
предявения иск
Съдебната практика приема за нормално обстоятелството
наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и на личния
живот на пострадалия. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира,
че обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство и е безспорно, че за периода на наказателното преследване ищецът
има отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то ограничава
възможностите му да води обичайния си начин на живот и му се отразява
емоционално негативно (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
27382009 г., ІІІ г. о., докладчик съдията М. И.). Съдебната практика еднозначно
приема, че за определянето на обичайните вреди е приложим общовалидния
обществен критерий за справедливост, отразяващ общите схващания за даден етап
от общественото развитие като по-тежките по характер и степен на увреждания се
обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Посочено е, че неимуществените
вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически
преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага
и ценности към които всяка една личност се стреми. Справедливостта като законов
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва освен
тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретните
факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения,
като причинените вреди се определят в съответствие с конкретно установените
факти и че е налице връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението (решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1107/ 2012 г., ІV г. о., докладчик съдията Д. Х.).
Безспорно воденото срещу ищцата наказателно
производство в периода от 15.11.2017 г. до влизане в сила на оправдателната
присъда – 14.02.2019 г. се е отразило на психиката й, доколкото поддържаното
обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до изживяване на
негативни емоции и както свидетелките С. и Л.
установяват, че от много добър и отзивчив човек, ищцата е станала много
раздразнителна, постоянно избухвала, дразнела се от най-малките неща, не била
същият усмихнат човек, затворила се в себе си, ограничила контактите си, спряла
да излиза, чувствала се много унизена, изпадала в нервни кризи. Вярно, че
свидетелката Л. е дъщеря на ищцата, а С. нейна снаха, но за съда не е налице
основание да не даде вяра на изнесеното от тях, доколкото именно най-близките
хора имат най-преки и ежедневни наблюдения за преживявания на близките им и
настъпващата с тях промяна във връзка с тези преживявания. Изложеното формира
извода на съда за претърпени от ищцата неимуществени вреди от преживяното,
които вреди стоят в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата
на Република България.
Причинната връзка между незаконното повдигнато на
ищцата обвинение в извършено умишлено престъпление от общ характер, което тя не
е извършила и претърпените от нея негативни психоемоционални изживявания е
безспорно и категорично установена. По делото не се установява какъвто и да
било друг факт с правно значение, който изначално и основно да е допринесъл за
всички установени по делото и изживени от С. негативни емоции, различни от
незаконните действия, осъществени и реализирани от Прокуратурата на РБ в хода
на образуваното и проведено досъдебно производство срещу ищцата, приключило с
оправдателна присъда. Комплексът от преживени негативни преживявания, болки и
психострадания се установява при съвкупната преценка на свидетелските показания
на двамата свидетели, които са непосредствени очевидни на преживяното от
ищцата.
В настоящия казус, за да определи справедливия размер
на дължимото но ищцата обезщетение за неимуществени вреди, заради повдигнато от
прокуратурата обвинение, поддържано в хода на съдебното фаза на наказателното
производство, за извършването на което е била оправдана, съдът взема предвид на
първо място, че за обвинението по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 от НК
се предвижда наказания лишаване от свобода до 5 години. Към момента на повдигане
на обвинението на ищцата на 15.11.2017 г същата е била с чисто съдебно минало, без
прояви нарушаващи обществения ред. Участвала е в проведените в хода на ДП процесуално-следствени
действия – два пъти й е предявявано обвинение, два пъти е разпитвана в качеството
на обвиняем, извършвана й е полицейска регистрация, взета й е МНО „Подписка“,
един път са й предявявани материалите по разследването. По образуваното НОХД № 84/2018
г. са проведени 4 съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищцата се е
явявал лично. В хода на съдебното следствие са разпитани множество свидетели,
изготвена е съдебно-икономическа експертиза и е постановена оправдателна
присъда на 13.05.2018 г. и марката за неотклонение "Подписка" е била
отменена. С Решение на ОС П. по ВНОХД № 470/2018 г., постановено на 14.02.2019
г. присъдата е била потвърдена. Отчитайки доказаните по делото негативни
изживявания и техния интензитет, без те да са довели до негативи извън
присъщите такива и те да са рефлектирали негативно върху здравословното й
състояние, продължителността на наказателното – около 1 година и 3 месеца,
наложената за периода от 15.11.2017 г. до 31.05.2018 г. мярка за неотклонение
„Подписка“, която макар и най-лека е въздействала в правната й сфера
ограничавайки възможността й за свободно предвижване с оглед необходимостта да
се иска разрешение за упражняване на това право, тежестта на неоснователно
повдигнатото обвинение; броя на извършените процесуални действия с участието на
ищцата, личността на последната, която вече е била поставяна в ситуация на
несигурност по отношение на съдбата й, с оглед предвиденото в НК наказание за
престъплението по чл.205, ал.1, т.я, във връзка с чл.201 от НК, извършената
полицейска регистрация, съдът намира, че парично обезщетение в размер на 6000 лева
като способ за преодоляване на вредните последици от незаконните действия на
държавните органи би било адекватно. Посочената сума представлява в някакъв
смисъл еквивалент на преживените от ищцата неимуществени вреди и би могла да
бъде присъдена като обезщетение за тях определено при условията на чл.52 ЗЗД по
справедливост. Във връзка с горното претенцията за разликата до 10 000 лева е
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004
год. на ОСГК на ВКС, т. 4, отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда. От този момент държавните органи изпадат в забава,
съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В настоящия
случай оправдателната присъда е влязла в законна сила на 14.02.2019 г.. От този
момент следва да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението неимуществени
вреди. В този смисъл следа да бъде отхвърлено искането законната лихва да бъде присъдена за периода от
момента на привличане на ищцата като обвиняема – 15.11.2017 г. до 13.02.2019
г., денят преди влизане в сила на оправдателната присъда.
Във връзка с горното съдът намира за недоказано
възражението на ответната страна, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищцата виновно е допринесла за
увреждането и обезщетение не следва да се дължи. Не бяха ангажирани никакви
доказателства от ответника в тази насока. Безспорно е, че ищцата е внесла
инкриминираната сума, но това не води до извода, че е допринесла за
увреждането.
Относно претенцията за имуществени вреди:
Тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност
оправданото лице да упражни в това производство претенцията за разноски,
направени във връзка с незаконното обвинение, то те представляват за ищеца
имуществена вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ и подлежат на обезвреда от
ответника. В настоящия случай от коментираните по-горе договори за правна
защита и съдействие, разписки, неоспорени от ответната страна, съдът намира за
установено, че ищцата е реализирала разходи в общ размер на 2300 лева за
адвокатско възнаграждение за осъществената защита по воденото срещу нея
наказателно производство. В отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за
неоснователно, тъй като заплатено възнаграждение е съответно на положения от
адвоката труд, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото,
броя на съдебните заседания и извършените процесуално-следствени действия с
участието на ищцата е нейния защитник. По изложените съображения претенцията
следва да бъде уважена в цялост.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищцата
искане, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в
размер на 10 лева. От представения по делото договор за правна зашита и
съдействие съдът намира за установено, че уговореното и заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение е в размер на 900 лева. Съразмерно на уважената част
от исковете в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 728 лева.
Ответникът също има право на разноски, но такива не
претендира.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния Прокурор, Иван Гешев, с адрес: гр. София, бул.”Витоша” №2 - Съдебна
палата, да заплати на С.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата
от 6000 лева /шест хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и
поддържано обвинение в извършване на деяние по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с
чл.201 от НК, по което С.С. е оправдана с влязла в сила на 14.02.2019 г.
Присъда № 84/31.05.2018 г. по НОХД № 84/2018 г. по описа на РС П., потвърдена с
Решение № 24/14.02.2019 г. по ВНОХД № 470/2018 г, по описа на ОС П., ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 2300 лева /две хиляди и триста лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско
възнаграждение за оказано процесуално представителство в хода на досъдебното и
съдебно производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 6 000 лева до
претендираните 10 000 лева и искането за присъждане на законна лихва за периода
от 15.11.2017 г. до 13.02.2019 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния Прокурор, Иван Гешев, с адрес: гр. София, бул.”Витоша” №2- Съдебна
палата, да заплати на С.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата
от 728 лева /седемстотин двадесет и осем лева/, представляваща сторените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: