№ 16
гр. гр. Оряхово , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.К.С. Гражданско дело № 20211460100240
по описа за 2021 година
От ЦВ. Р. ТР. с ЕГН: ********** с адрес гр. К обл. Враца, ж.к. „3“, бл. 6, вх.А, ап. 37
чрез адв. И.С. от АК-Враца против М. ХР. ХР., с ЕГН ********** с адрес с. К., обл. Враца,
ул. „Л“ № 68, е предявен иск с правно основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 844.83 лв. /хиляда осемстотин
четиридесет и четири лева и осемдесет и три ст./, представляваща платена от ищцата сума в
качеството й на поръчител по Договор за потребителски кредит № FL627911/27.02.2012 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД и ответника, заплатени както следва: сума в размер
на 200.00 лв., заплатена на 08.03.2017 г., сума в размер на 60.00 лв., заплатена на 19.09.2017
г., сума в размер на 140.00 лв., заплатена на 26.09.2018 г., сума в размер на 1 444.83 лв.,
заплатена на 24.01.2021 г., законна лихва в размер на 144.80 лв. /сто четиридесет и четири
лева и осемдесет ст./, от които сума в размер на 60.95 лв. за периода 05.05.2018 г. до
05.05.2021 г., сума в размер на 18.29 лв. за периода 05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., сума в
размер на 37.06 лв. за периода 26.09.2018 г. до 05.05.2021 г. и сума в размер на 28.50 лв. за
периода 24.02.2021 г. до 05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на ИМ-19.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Правното основание на предявеният иск е 143 ал. 1 от
ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищцата е станала
поръчител на ответника М.Х. по Договор за потребителски кредит № FL627911/27.02.2012
г. с „Юробанк България“ АД с ЕИК: *********. Поради непълно и неточно изпълнение на
задълженията на ответника по гореописания договор за кредит, ищцата е заплатила част от
дължимите от ответника погасителни вноски през 2013,2017,2018 и 2021 г. Преди всяко
заплащане на сума по договора за потребителски кредит ищцата е разговаряла с ответника
1
по телефона и го е уведомявала за плащането. Сумите които е платила по кредита на
ответника са в размер на 1 989.63 лв. от които главница в размер на 1 844.83 лв. /хиляда
осемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и три ст./, заплатени както следва: сума в
размер на 200.00 лв., заплатена на 08.03.2017 г., сума в размер на 60.00 лв., заплатена на
19.09.2017 г., сума в размер на 140.00 лв., заплатена на 26.09.2018 г., сума в размер на 1
444.83 лв., заплатена на 24.01.2021 г., законна лихва в размер на 144.80 лв. /сто четиридесет
и четири лева и осемдесет ст./. Претендира законня лихва в размер на 60.95 лв. за периода
05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., сума в размер на 18.29 лв. за периода 05.05.2018 г. до
05.05.2021 г., сума в размер на 37.06 лв. за периода 26.09.2018 г. до 05.05.2021 г. и сума в
размер на 28.50 лв. за периода 24.02.2021 г. до 05.05.2021 г.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В същия
ответникът заявява, че признава в цялост исковата претенция, както за главницата и лихвата,
така и за съдебните разноски. Сочи, че с ищцата са постигнали споразумение за погасяване
на дължимите от него суми. Моли да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От пълномощника на същата
адв. И.С.-АК Враца, е постъпила молба вх. № 698/23.07.2021 г. в която поддържа иска.
Прави искане осн.чл.237 ГПК да бъде постановено решение при признание на иска, както и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответника не се явява и не се представлява.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска и искането на ищеца за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. чл.143 ал.1
ЗЗД.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че ответника е сключил
Договор за потребителски кредит № кредит № FL627911/27.02.2012 г. с „Юробанк
България“ АД с ЕИК: *********, който договор е обезпечен с поръчителството на ищцата
ЦВ. Р. ТР.. Установено е също, че поради непълно и неточно изпълнение на задълженията
на ответника по гореописания договор за кредит, ищцата е заплатила част от дължимите от
ответника погасителни вноски през 2013,2017,2018 и 2021 г.
Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките
за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал.1 ГПК, тъй като
ответника признава иска, а ищецът чрез пълномощника си, изрично е поискал съдът да се
2
произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са изискванията на чл.237 ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, а от друга страна е такова с което страната може да
се разпорежда;
Настоящето решение се основава на признанието на иска от страна на ответника по
делото. Съдът приема от фактическа и правна страна, че предявеният иск е допустим и
основателен, съответно признат от ответницата чрез особения и представител и следва да
бъде уважен.
С оглед направеното признание на иска и установеното от фактическа страна а
именно: че ответника е сключил Договор за кредит № FL627911/27.02.2012 г. с „Юробанк
България“ АД с ЕИК: 00069474, обезпечен с поръчителството на ищцата, който не
противоречи на морала и закона. Настоящият съдебен състав и с оглед разпоредбата на чл.
237 ал.2 ГПК намира, че не е необходимо да мотивира същото.
Ищеца претендира и направените по делото разноски, които възлизат в общ размер
на 623.80 лв., които: 500.00 лв. адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в
размер на 123.80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ХР. ХР. , с ЕГН ********** с адрес с. К., обл. Враца, ул. „Л“ № 68, да
заплати на ЦВ. Р. ТР. с ЕГН: ********** с адрес гр. К обл. Враца, ж.к. „3“, бл. 6, вх.А, ап.
37, сумата от 1 844.83 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и три
ст./, представляваща платена от ищцата сума в качеството й на поръчител по Договор за
потребителски кредит № FL627911/27.02.2012 г., сключен между „Юробанк България“ АД
и ответника, заплатени както следва: сума в размер на 200.00 лв., заплатена на 08.03.2017 г.,
сума в размер на 60.00 лв., заплатена на 19.09.2017 г., сума в размер на 140.00 лв., заплатена
на 26.09.2018 г., сума в размер на 1 444.83 лв., заплатена на 24.01.2021 г., законна лихва в
размер на 144.80 лв. /сто четиридесет и четири лева и осемдесет ст./, от които сума в размер
на 60.95 лв. за периода 05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., сума в размер на 18.29 лв. за периода
05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., сума в размер на 37.06 лв. за периода 26.09.2018 г. до
05.05.2021 г. и сума в размер на 28.50 лв. за периода 24.02.2021 г. до 05.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ-19.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. ХР. ХР., с ЕГН ********** с адрес с. К., обл. Враца, ул. „Л“ № 68, ДА
ЗАПЛАТИ на ЦВ. Р. ТР. с ЕГН: ********** с адрес гр. К обл. Враца, ж.к. „3“, бл. 6, вх.А,
ап. 37, направените по делото разноски в общ размер на 623.80 лв./шестстотин двадесет и
три лева и осемдесет ст./, които: 500.00 лв. /петстотин лева и нула с./ адвокатско
3
възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 123.80 лв. /сто двадесет и три лева и
осемдесет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4