№ 32386
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110125105 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.82 ГПК вр. чл.4б ЗДТ
Производството е образувано по молба с вх. № 252043/05.08.2024 г. от Е.
Г. Г. чрез адв. Т. М., с която иска да бъде върната сумата от 66.000 лева,
платена като държавна такса по делото.
В молбата се уточнява, че делото е прекратено, а по него има платена
такса. Моли да бъда възстановена като посочва банкова сметка
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата, установи следното от фактическа и правна страна:
С разпореждане № 67576/12.05.2024 г. съдът е оставил без движение
исковата молба, като е указал на ищеца да внесе държавна такса, съобразно
уточнената от него цена.
Указанията са връчени на ищеца на 12.06.2024 г., поради което срокът по
чл.129, ал.2 ГПК изтича на 19.06.2024 г. С молба с вх. № 201779/19.06.2024 г.
ищецът уточнява, че цената на иска е 1655.00 лева, което определя държавна
такса в размер на 66.20 лева. С молбата са представени доказателства само
66.00 лева, а не пълната държавна такса.
С определение № 25879/24.06.2024 г. съдът е върнал исковата молба,
поради неотстраняване на нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Определението е връчено на ищеца на 26.07.2024 г., поради което срокът за
обжалване изтича на 02.08.2024 г. До тази дата не е постъпила молба. Ето
1
защо определението е влязло в сила. От тази дата тече изискуемостта по чл.82
ГПК. В този смисъл ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г.,
ОСГТК.
На 03.08.2024 г, по електронната поща, е изпратена молба, с която
ищецът моли да се възстанови внесената сума от 66.00 лева. Представя
платежно нареждане и посочва банкова сметка.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Процесуалният въпрос, на който следва да отговори съда е не дали е
настъпила преклузията по чл.82 ГПК, а дали внесената сума е дължимо
платена към бюджета на съда. По така формулирания въпрос има постановен
отговор от ВКС, обективирано в Определение № 126 от 15.03.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията *********.
Съгласно него:
Съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата
страна се връщат само недължимо платените държавни такси, т. е. само
таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано
или таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от
заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите
следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без да е налице
основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДТ изрично предвижда, че държавната
такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при
предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването
на документа, за който се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена от
Министерски съвет. Основанието за внасянето на държавната такса
следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или
имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респ. за
издаване на определен документ в изрично предвидените случаи. Законът не
свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със
задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т. е. основанието
за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен
резултат, както в хипотеза на издаване на документ, при която таксата се
заплаща само ако документът бъде издаден. Понятието "услуга" по смисъла на
чл. 13, ал. 4 Д. следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда
2
по чл. 2 ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез
образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за
допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане за
защита и съдействие на лични и имуществени права, при което следва да се
има предвид, че разпоредбата на чл. 2 ГПК не касае защита само правата на
ищеца, но и на правото на ответника да получи съдействие за неговите права,
чието съществуване ищецът оспорва. Същият извод следва да бъде направен
по отношение на всички разпоредби, вкл. и разпоредбата на чл. 56 от
Конституцията на Република България, предвиждащи защита правата и
интересите на гражданите, доколкото законът гарантира защита на правата и
интересите и на двете страни в исковия процес. Прекратяването на
производството по делото поради недопустимост на иска по причина, че
законът не предвижда основание за ангажиране отговорността на ответника
по посочения от ищеца ред брани правото на ответника срещу недопустимо
посегателство върху неговата правна сфера по смисъла на чл. 2 ГПК и в
съответствие с разпоредбите на чл. 56 КРБ, както и на чл. 6, т. 1 и чл. 13
ЕКЗПЧОС. В този смисъл е и тълкуването, дадено в решение № 10/26.06.2003
г. на КС на РБ по к. д. № 12/2003 г. досежно начина, по който се определят
таксите, които се събират от съдилищата.
Разпоредбата на чл. 4, буква "а" ЗДТ изрично предвижда, че държавната
такса се заплаща за искови молби, т. е. предявяването на иск чрез подаване на
искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено
действие от страна на съда е основание за заплащането й. Разпоредбата на чл.
2, ал. 2 ЗДТ установява само механизма, по който простите такси следва да
бъдат определени от Министерския съвет по предвидения в чл. 1, ал. 2 от
същия закон ред, но не и действията, които задължително следва да бъдат
извършени от съда при подадена искова молба срещу внесената държавна
такса. Държавните такси, събирани от съдилищата се определят от
Министерския съвет общо по всички дела от определен вид на основата на
установените в чл. 3 ЗДТ критерии, а не конкретно по всяко дело според
извършените по същото действия или необходимите именно по това дело
материално-технически и административни услуги. Държавните такси не
представляват цена, която гражданинът заплаща само ако получи услугата,
която желае, т. е. съдебен акт уважаващ заявената претенция, респ.
извършването на определен брой съдопроизводствени действия. ЗДТ и
3
издадената от Министерски съвет Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК не предвиждат заплащане на такса за всяко
съдопроизводствено действие и то само ако то бъде извършено.
По подобен начин е възпроизведена тезата в Определение № 3 от
5.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3692/2014 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията *********.
С посочената съдебна практика е изяснен въпросът за приложението на
чл. 4б ЗДТ и условията за връщане на внесена държавна такса. Съгласно
посочената разпоредба по искане на заинтересованата страна се връщат
недължимо платените държавни такси. Внасянето на съответната държавна
такса е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на валидно исково
производство, независимо от неговия изход. Таксата е дължима и в
производство, приключило с прекратяване на делото и не е налице основание
за връщане. На връщане подлежат само таксите, по които исково или
охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани,
въпреки че ищецът е бил освободен от плащането им, както и надвнесените
такси.
Следователно, при образуване на дело, държавната такса е изискуема по
реда на чл.77 ГПК. Без значение какъв е резултатът от делото – акт оп
същество или прекратяване. Следователно само факта на сезиране на съда
определя дължимостта на внесената сума като държавна такса. При това
положение, макара делото да не е продължило своя ход, държавната такса е
дължима и не подлежи на възстановяване по чл.4б ЗДТ.
Ето защо подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Съдът служебно констатира, че ищецът остава задължен за сумата от
0.20 лева (20 стотинки), тъй като държавната такса е в размер на 66.20 лева.
При това положение, след като е налице изискуемост, то на основание чл.77
ГПК следва да бъде осъден да заплати тази разликата.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 252043/05.09.2024 г.
4
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, ************** да заплати в
полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС сумата от 0.20 лева (двадесет
стотинки), представляващи остатък дължима държавна такса, който не е
внесен по делото, на основание чл.77 ГПК.
УКАЗВА заявителя, че внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по по банкова сметка
за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG
78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по реда на Глава XXI
ГПК с частна жалба, в едноседмичен срок, считано от получаването му, на
основание ТР № 5/ 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5