Р Е Ш Е Н И Е №
467
13.12.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Петко Георгиев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №360 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от
ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №78/23.06.2021г., постановено по анд № 1356/2021г., РС Стара Загора отменил наказателно постановление № 21-1228-001046/20.04.2021г., издадено от Началник група „Пътна полиция” при ОДМВР Стара Загора, с което на Р.Д.Р. ***, ЕГН *********** за нарушение на чл.79, т.5 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител го
обжалва в срок с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на закона и
допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се извода на РС, че
конкретното описание в НП на деянието от фактическа страна било непълно и
несъответстващо на дадената правна квалификация по чл.79, т-5 от ЗДвП, като
било прието, че не бил посочен основен елемент от състава на нарушението, а
именно, че велосипедистът се движел по път отворен за обществено ползване. Този
пропуск от друга страна бил въздигнат от въззивния съд и като нарушение на
императива на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН и водещо до нарушаване правото на
защита на засегнатото лице. Сочи какво се включва в понятието „път” по см. на
ЗДвП и че било несъмнено, че наказаният като велосипедист се движил по ул. „д-р
Т. С.ич” 30 в посока север без велосипедът да имал светлоотразителен елемент на предното колело. Сочи още, че
конкретното НП било издадено при спазване на законовите изисквания на ЗАНН, че
в НП били посочени всички съставомерни елементи на
деянието, съставляващо нарушение по чл.79, т.5 от ЗДвП. Не намирал приложение и
чл.28 от ЗАНН, както приемал РС. По тези съображения се иска отмяна на жаленото решение и постановяване
на друго такова, потвърждаващо НП.
Касаторът,
редовно прицован в с.з. не
се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован се явява лично и моли съдът да
остави в сила въззивното решение. Сочи, че бил маловажен случай, тъй като
липсвал само единият светлоотразител и нарушението
било установено през светлата част на деня, когато наказаният отивал на
физиотерапия.
Представителят на ОП Стара
Загора, редовно призована, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за законосъобразност на решението.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отмени процесното НП,
съставът на РС Стара Загора приел, че описаната от АНО фактическа обстановка по
извършване на деянието се доказвала от показанията на актосъставителя
и други доказателства, като тя не се оспорвала по същество. АНО възприел тези факти
и правно ги основал като нарушение на чл.79, т.5 от ЗДвП, като наложил санкцията
по чл.183, ал.4, т.4 от същия закон. РС обаче приел, че така описаната
фактическа обстановка на деянието била непълна и несъответстваща на дадената
правна квалификация. Въззивният съд приел, че органът не посочил основен
елемент от състава на нарушението, а именно, че велосипедистът се движел по път
отворен за обществено ползване. Този обективен признак от състава на
нарушението бил особено съществен, защото задълженията на велосипедистът се
отнасяла само и единствено по път, отворен за обществено ползване. Този пропуск
бил определен от РС и като нарушение на императива на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН и от друга страна водели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
На второ място
първоинстанционният състав приел, че конкретното деяние било с по –ниска степен
на обществена опасност, която била и явно незначителна. Деянието било извършено
през деня, а светлоотразителите били предназначени
основно за безопасността на водача през нощта, от друга страна липсвал само
единият светлоотразител, според даденото описание,
което означавало, че имало други светлоотразители.
Това мотивирало въззивният състав да приеме извод за приложимост на нормата на
чл.28 от ЗАНН, което било основание за отпадане на административно
наказателната отговорност.
Касационната инстанция намира
въззивното решение за правилно и не е налице основание за неговата отмяна.
Не се споделя обаче изводът на
съда, че при конкретно даденото описание на деянието от фактическа страна
липсва основен съставен елемент на нарушението и в частност, че органът не
сочи, че движението на велосипедистът е на път, отворен за обществено ползване.
Няма спор, че в описанието, дадено в АУАН и в НП, изрично се сочи, че г-н Р.
управлява велосипед, двуколесно ППС по улица „д-р Т.С.ич”. По см. на
§6, т.10 и т.19 от ДР на ЗДвП, велосипедът е ППС, поради което към него са
приложими всички разпоредби, установяващи някакви изисквания към тях. Според
описанието в акта и в НП, органът претендира, че водачът управлява велосипеда
по конкретна улица. Това се потвърждава чрез показанията на актосъставителя,
който прави и доуточнения, че Р. „караше по пътното платно, после слезе и
тикаше /велосипеда/, пак по пътното платно”. Същественото е обаче, че
движението се осъществява все на улица, която съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП е
път, т.е. място, което обикновено се ползва за движение на ППС и пешеходци.
Самият ЗДвП не дава определение на понятието „път, отворен за обществено ползване”.
Такова се съдържа в Закона за пътищата /вж. §1, т.7 от ДР на ЗП/. В този
смисъл, макар ЗДвП да съдържа в нормата на чл.79, т.5 израза „отворен за
обществено ползване”, то с посочването в описанието на нарушението, че
движението се осъществява на улица в града е достатъчно и изпълва състава на
нарушението по този текст, предвид и легалната дефиниция на „път“, дадена в
този специален закон.
Съгласно
чл.79, т.5 от ЗДвП, за да бъдат участници в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, водачите на велосипеди следва да имат поставени бели или
жълти светлоотразители или светлоотразителни
елементи отстрани на колелата на велосипеда. От описанието в НП се установява,
че конкретният велосипед няма светлоотразителелен
елемент само на предното колело, т.е. съждението на РС, че на другото колело
има такива се явява правилно, защото в противен случай в НП следваше да се
визира, че велосипедът изобщо няма такива елементи. Видно от санкционната
разпоредба, наказанието се налага, ако немоторното ППС е без необходимите светлоотразителни елементи, т.е. когато изобщо няма такива.
В тази норма е използвано множествено число, което следва да се тълкува в
смисъла, че само при липса изобщо на такива светлоотразителни
елементи, се следва налагане на санкцията.
Предвид на това, че органът претендира чрез описанието в НП, че липсват светлоотразители сама на преното
колело, не може да обоснавава извод, че следва да
санкционира водачът, като за пълна липса на такива елементи. Това че в
показанията на актосъставителя се очертава различна
картина от обективна страна, от тази която се визира в акта и в НП, не може да
повлияе на крайния извод, защото, както
вече се казва по-горе, подлежат на установяване фактите, които се съдържат в
НП, а те сочат липса на светроотразители само на
предното колело на велосипеда.
Касационната
инстанция споделя изцяло изводът на РС, че фактите от обективна страна по
извършване на деянието обосновават извод, че деянието е такова по §6, т.32 от ДР на ЗДвП, т.е. "Маловажно", защото, макар и с незначителни
отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при
друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно
произшествие. Управлението на въпросното ППС е през светлата част на
денонощието, липсата на светлоотразителите е само
частично, деецът е на преклонна възраст, което са обстоятелства, които
несъмнено потвърждават извода на РС за маловажността на конкретното деяние.
Горните доводи сочат на извод за
неоснователността на касационната инстанция и за правилност на въззивното
решение, което поради това следва да се остави в сила.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№78/23.06.2021г., постановено по анд № 1356/2021г., по
описа на РС Стара Загора.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.