№ 1500
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Маргарита П. С.а
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200931 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Г. М. Н. против НП № 21-0819-003435/15.10.2021 г. на Началника
на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП й
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП неправилно и
незаконосъобразно, не кореспондиращо с доказателствата по случая, не отговарящо на
обективната истина и издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. И., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното производство
не е установено, че жалб. Н. умишлено се е отклонила от проверка с техническо
средство за употреба на алкохол. Сочи , че същата приоритетно е била ангажирана
емоционално със здравословното състояние на децата й, намиращи се в автомобила
1
към момента на произшествието. Излага становище за недостоверност на показанията
на свид. Т. относно състоянието й към момента на инцидента, като излага доводи, че
не всяко лице което лъха на алкохол е повлияно, че агресивността е строго
индивидуална черта съотв. неадекватното й поведение е възможно да се дължи на
стреса и емоционалния шок от случилото се, в т.ч. че притеснението на възз. Р. е
нормално предвид възможността да остане без шофьорска книжка. Иска се НП да бъде
отменено
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е
проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в
случая че се претендира такова.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.07.2021 г. около 23.40 ч. жалбоподателката управлявала л.а. Фолксваген
Туарег с ДК№ В 4440 ТС, собственост на ***“ с ЕИК № ***, в гр. Варна, по бул. Васил
Левски в посока бул. Осми приморски полк, като била придружавана от
непълнолетните си деца Ж.М. и И.М. и другото й малолетното дете. Преди
бензиностанция ОМВ настъпил удар между управлявания от същата автомобил и
движещото се пред нея превозно средство, управлявано от свид. В. В., който бил
придружаван от съпругата си. Междувременно възз. Р. и свид. В. спрели превозните
средства, Р. напуснала автомобила и проявила словесна агресия, като на висок тон
отправила епитети към свид. В. и неговата съпруга. За случая били подадени сигнали
на тел. 112 , както от свид. В., така и от свид. Т. Т., който станал случаен очевидец на
инцидента. Към последния възз. Р. също проявила словесна агресия, с реплики на
висок тон и упреци, че заради подадения от него сигнал ще й отнемат свидетелството
за управление на МПС. В проведения разговор със свид. Т., Р. го уведомила, че
непосредствено преди инцидента е била на вечеря, където е употребила алкохол.
Свид.Т. усетил мирис на алкохол от водачаката на л.а. Фолксваген Туарег, като
забелязал несигурна походка и превъзбуденост у същата, характерни при алкохолно
опиване. Преди пристигане на органите на реда, възз. Р. се качила в управляваното от
нея превозно средство и демонстрирала намерението си да напусне
местопроизшествието, но била поканена от свид. Т. да не предприема подобни
действия.
Междувременно около полунощ , на 30.07.2022 г. срещу 31.07.2022 г. на място
2
пристигнал дежурен полицейски екип към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Варна, в състав – свид. М. и свид. М.. Същите обслужили местопроизшествието като
предприели проверка на самоличността и документите на двамата водачи, участвали в
пътното произшествие. Била предприета проверка на същите и с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер АRBB-0096 Жалб.Р. не представила
контролния талон от свидетелството за правоуправление на полицейските служители и
отказала да бъде тествана с техническото средство. На жалбоподателката бил издаден и
предявен за връчване от свид. М. талон за медицинско изследване № 121143, който
същата отказала да получи, като отказът й бил удостоверен с посочване на имената и
подписа на свид М..
По подадения сигнал за настъпилото произшествие, в 0,25 ч. на 31.07.202, г. на
място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна.
Впоследствие жалбоподателката и двете непълнолетни деца на същата били отведени в
МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД, където на Ж.М. и И.М. е извършен медицински преглед с
констатация за контузия в областта на гръдния кош. След преценка за отсъствие на
необходимост от хоспитализация, същите са освободени и заедно с майка си се
прибрали в дома си, придружавани от свид.Н., баща на Г. Р..
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят М. и свидетелят по акта – Ж. М.. По искане на процесуалния
представител на въззивника са допуснати при условията на водене съпругът на
жалбоподателката – свид. Р. и нейният баща – свид.Н.. С оглед изясняване на
фактическата обстановка по случая са призовани и разпитани другият участник в
произшествието – свид. В. и свидетел – очевидец на същото – свид. Т.. Приобщени са
към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от Дирекция
„Национална система 112- МВР“, Районен център – 112“ – Варна с рег. № 105820-
167/10.05.2002 г., приложен към същото компактдиск, аудиозаписите съдържащи се
във файлове с наименования 212876142І2.jpg.*********.wav и *********.wav, копия
на лист за преглед на пациент в консултативно-консултативен блок за И.М. и такъв за
Ж.М. и копие на изследвания за двете лица, част от листа за пациент, писмо с изх. №
05-122-1/04.07.2022 г. от Център за спешна медицинска помощ – Варна, ведно със
заверени копия на фиш за спешна медицинска помощ № 31067/31.07.2021 г. за Ж.М. и
фиш за спешна медицинска помощ № 31067/31.07.2021 г. за И.М..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
3
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление НП № 21-0819-003435/15.10.2021 г. е издадено от
компетентен орган , съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от
приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
В случая на жалбоподателката са изяснени и двата алтернативни способа за
тестване, но същата е отказала получаване на талона за медицинско изследване, което е
удостоверено с подписа на свид. М. и последният потвърждава посочения факт в
съдебно заседание. Поради изложеното, съдът намира, че е спазена процедурата преди
съставяне на акта да се запознае жалбоподателката с цитираните алтернативни способи
и по посочения начин е гарантирано правото й на защита, вкл. правото на избере чрез
кой от двата метода да спази задължението си като водач на МПС да реализира
тестване за наличие на алкохол в кръвта й.
Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта с което на основание чл. 174
ал.3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно
конкретиката на настоящия случай и предвид изложените по-горе доводи, съдът
намира, че жалб. Р. е реализирала нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказала
да бъде изпробвана за алкохол с техническо средство, след което не се е възползвала от
4
възможността да й се извърши медицинско изследване, въз основа на издадения й
талон, поради отказ да получи същия.
Посочените факти безспорно се установяват от показанията на полицейските
служители - свид. М. и свид. М., от показанията на свид.В. и обясненията на
последния, снети в хода на първата фаза на административно-наказателното
производство, както и от приложения към АНП талон за медицинско изследване №
121143/31.07.2022 г.
Безспорно отказът е реализиран на 31.07.2022 г., когато в първите минути на
съответното денонощие, полицейските служители са пристигнали на
местопроизшествието и са предприели проверка на водачите, като около 00.15 ч.
жалбоподателката е реализирала отказ да бъде тествана с техническото средство.
Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на
възз.Р. за субективна несъставомерност на извършеното деяние, обоснована с
емоционалното състояние на същата, предвид претърпения инцидент и възможни
неблагоприятни последици от същия за здравето на децата й. Видно от показанията на
свид. Т., по жалбоподателката и децата й не са били налични видими следи от
нараняване, като видно от приобщените по делото аудиозаписи, такива не са съобщени
при подаване на сигнал на тел 112 за инцидента. Сигнал впрочем е подаден единствено
от свид. В. и свид. Т., но не и от жалбоподателката или от свид. Р., чието биологично
дете респ. доведени деца са се намирали в автомобила. Обстоятелството, че
непосредствено след инцидента, жалб. Р. не е сигнализирала съответните органи за
възникнал здравословен проблем на децата й след инцидента, респ. за възможен такъв,
както и фактът, че същата след събитието не е предприела действия по обгрижване на
евентуално пострадалите лица в автомобила, а е реализирала агресивно поведение
спрямо подалите сигнала – свид. В. и свид. Т., сочи че не са били налице извънредни
обстоятелства, свързани с физическото и здравословно състояние на придружаващите
я лица. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приобщените по делото
медицински документи. Друг е въпросът, че при наличие на травматично увреждане
поставящо в риск живота или здравето на лицата в автомобила, би могло да се обсъжда
единствено приложението на института на „крайната необходимост“ в случай, че
водачът напусне произшествието и не изпълни задълженията си като водач да бъде
тестван, с оглед запазване на живота и здравето на другите лица. В настоящия казус не
е налице подобна хипотеза, като възз.Р. е реализирала отказа да бъде тествана към
момента, в който медицинският екип не е бил уведомен за необходимостта от
медицинска помощ на местопроизшествието, доколкото същият е сигнализиран за
такава една в 00,19 ч., видно от приобщените по делото два броя фиша за спешна
медицинска помощ и е пристигнал на мястото на инцидента в 00,25 ч. , около 10
минути след реализирания отказ на Р. да бъде тествана с техническо средство и с
5
кръвно изследване, предвид отказът й да получи издадения медицински талон.
Същевременно по делото се събраха множество доказателства за наличие на
умисъл у жалбоподателката да избегне евентуална административно-наказателна
отговорност, в т.ч. налагане на административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, което е косвено доказателство в подкрепа на изводите, че отказът е
реализиран съзнателно с цел да се избегне извършване на надлежната проверка за
употреба на алкохол. В тази връзка свид. Т. сочи: „Тя каза, че е употребила алкохол и
че се връща от вечеря…Видимо забелязах силно изявени промени в концентрацията,
нестабилност, забавяне на движенията…Имаше мирис от нея на ферментирал
алкохол…настроението й се менеше всяка секунда – в един момент искаше да й
помогна, в следващия ме избутваше и се държеше агресивно…Имаше
противопоставяне от нейна страна и срещу полицаите, която се изразяваше в
повишаване на тон…Разбрах, че дамата е употребила алкохол в количество над
допустимата граница, защото жената няколко пъти ми каза: „Аз пих алкохол. Заради
тебе ще ми отнемат адвокатските права, няма да имам книжка заради теб“.
Показанията на свид. Т. относно поведението на жалб. Р. непосредствено след
инцидента съотвества и на показанията на свид. В., който в разпита си заявява: „Тя
дойде и с нецензурни думи се развика на жена ми, страшно нецензурни думи…
Забелязах неадекватно поведение…от движенията, от говора и от поведението й
прецених, че тази жена е нетрезва. Дойде полиция. Когато отидохме да ни тестват за
алкохол, тя каза, че няма да даде тест и да правим каквото искаме с нея, това й бяха
думите…Може би около 40 минути или час след като на жената й беше указано от
полицаите да се тества, тя влезе в линейката“.
Анализът на цитираните по-горе свидетелски показания сочи, че с оглед
изминалия некратък период от време от момента на пристигане на полицейските
служители на местопроизшествието до отпътуването на жалб. Р. за здравно заведение,
е имало обективна възможност същата да изпълни задължението си като водач на МПС
и да съдейства за извършване на надлежна проверка от полицейските служители с
предоставяне на проба за употреба на алкохол с техническо средство. Нещо повече,
същата е имала възможност да получи и издадения й медицински талон и да даде
кръвна проба в здравното заведение, в което е отведена с дъщерите й, за да бъде
извършен преглед на последните. Безспорно, предвид установеното поведение на
лицето и изявленията, които същата е направила пред свид. Т. възз.Р. целенасочено се е
отклонила от тестване за употреба на алкохол чрез един от двата алтернативни
способа, предвидени в нормативната уредба с оглед избягване на евентуална
адмиистративно-наказателна отговорност.
Показанията на цитираните свидетели не се опровергават и от разпита на
свидетелите, сочени от жалбоподателката, а именно свид. Р. и свид. Н.. В тази връзка
6
последните не обсъждат във възприятията си обстоятелства, касаещи комуникацията
между възз. Р. и полицейските служители, поради което показанията им не са от
естество да изяснят релевантните факти в този смисъл. Друг е въпросът, че предвид
близките отношения на същите с жалбоподателката , премълчаването на определени
обстоятелства, свързани с реализиран отказ и поведението на същата по време на
проверката, които биха се ценели във вреда на Р., е обяснимо и компрометира
достоверността н изявленията им пред съда.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обосновано и
законосъобразно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на
въззивника на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП, коягто норма предвижда конкретното
нарушение в диспозицията си.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които да сочат отсъстваща или незначителна обществена опасност на извършеното
нарушение.
Като взе предвид, че наложените санкции за констатираното нарушение, са
предвидени в цитираната норма в твърд размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта, в която със същото на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Презумпцията за
доказателствената сила на АУАН е безспорно валидна в производството пред
административно-наказващия орган. При оформяне на преценката си, дали да издаде
наказателно постановление, въз основа на редовно съставен АУАН, административно-
наказващият орган се основава на фактическите констатации, установени в акта, които
при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Съгласно
съдебната практика в хода на съдебното производство самия акт за установяване на
административно нарушение следва да се признава само значението на документ с
процесуална доказателствена стойност, в съгласие с нормите на НПК, съотв. в случай,
че се съберат доказателства, които го опровергават, неговата достоверност да се
съобрази с целия доказателствен материал.
В случая, визираните в акта констатации на актосъставителя досежно пункт
втори от обжалваното НП, а именно относно не представянето от възз.Р. на
контролния талон към СУМПС на полицейските служители, не се опроверга от други
доказателства по делото, поради което и съдът прие за доказан потвърдения с подписа
7
на актосъставителя и свидетеля по акта факт в този смисъл.
От гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство се
установява, че жалб. Р. е имала качеството на водач на МПС и в това си качество
същата е имала задължение по смисъла на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП да носи в себе си
контролния талон и да го представя при поискване на контролните органи.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно
наказателната й отговорност на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП , доколкото
нарушението на разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП е предвидено в цитираната
санкционна разпоредба.
Като взе предвид, че административното наказание за гореописаното нарушение
е предвидено в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса да
индивидуализацията на същото.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Като взе предвид, делото не представлява правна и фактическа сложност и
процесуалният представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебни
заседания, съдът намери, че на същия следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
80/осемдесет/ от лева.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003435/15.10.2021 г. на Началника на група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на Г. М. Н. на основание чл. 174 ал. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
8
24 месеца и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. М. Н. да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9