№ 156
гр. Ловеч, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500151 по описа за 2022 година
С решение № 1415/08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4212/2020 г. на
РС – ****, съдът е отхвърлил предявения от „Топлофикация ****“ ЕАД
против КР. М. Д. и Р. АТ. Д. иск за признаване за установено по отношение
на ответниците, че всеки от тях дължи на ищеца заплащане на суми за
топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1531/2020 г. на РС ****, в следните размери: 354,14 лв. – главница за периода
01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 42, 01 лв. - мораторна лихва за периода
03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на
заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от Р.Д.) и 118, 05 лв. –
главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 14, 00 лв. - мораторна лихва
за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на
заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от К.Д.). Със същото
решение съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, присъждайки
такива в полза на ответниците в общ размер на 1000 лв.
Против решението е подадена въззивна жалба от „Топлофикация ****“
ЕАД. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на
решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост, свеждащи се до: отхвърляне на иска без съобразяване на
ангажираните от ищеца доказателствени искания и произнасяне по тях, без
разпределяне на доказателствената тежест между страните с указване за кои
конкретни факти не се сочат доказателства; постановяване на решението при
липса на мотиви и изградени изводи по фактите при несъществуваща
фактическа обстановка и в диаметрална противоположност със събраните по
делото доказателства; изграждане на правни изводи в разрез с приложимите
към казуса материално правни норми, уреждащи отношенията във връзка с
1
доставяне, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинната енергия за
битови нужди. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на
обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да се
установят вземанията по заповедта и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите е постъпил писмен
отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във
въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноските за въззивното производство. Според въззиваемите,
въззивникът неправилно интерпретира мотивите на районния съд,
игнорирайки преюдициалния въпрос кой, кога, как и на какво законово
основание е осчетоводил сумите, които топлофикационното дружество е
калкулирало в издадените фактури като дължими. В писмения отговор се
акцентува върху липсата на проведено от въззивника доказване на
обстоятелствата, при които информацията относно отчетеното количество
топлинна енергия и нейното разпределяне между етажните собственици,
както и върху предоставяне на тази информация на въззивника и
оправомощаване на „Нелбо” ЕАД да извършва дялово разпределение.
Въззивникът „Топлофикация ****“ ЕАД не взема участие в съдебното
заседание.
От въззиваемите Р. АТ. Д. и КР. М. Д. участие в съдебното заседание
взема вторият, който се явява лично, оспорва иска и въззивната жалба, като в
хода на устните състезания излага съображения за тяхната неоснователност и
моли за потвърждаване на съдебното решение.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск от
Топлофикация ****“ ЕАД против КР. М. Д. и Р. АТ. Д., предявен по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК, с предмет установяване на вземания по заповед
по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца против ответниците за заплащане
на суми за топлинна енергия в следните размери: 354,14 лв. – главница за
периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 42, 01 лв. - мораторна лихва за периода
03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на
заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от Р.Д.) и 118, 05 лв. –
главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 14, 00 лв. - мораторна лихва
за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на
заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от К.Д.).
В писмения отговор е направено възражение за частична недопустимост
на иска, с оглед наличие на влязло в законна сила решение (по в.гр.д. №
470/2019 г. на ОС Ловеч), с което било постановено, че за периода 01.11.2017
г. - 31.01.2018 г. К.Д. дължи на „Топлофикация ****“ ЕАД дружество сумата
от 10,88 лв.
Възражението за недопустимост на иска за установяване на вземанията
в тази му част е неоснователно. Част от вземанията по издадената заповед за
изпълнение, предмет на установяване в настоящето дело (периодичните
платежи за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.) са идентични на част от
2
отричаните вземания, за които е имало произнасяне от съда по предишни дела
между същите страни, с оглед съвпадението в периода за който те се отнасят -
01.11.2017 г. - 31.01.2018 г. И при наличното частично съвпадане в периода
(01.11.2017 г. - 31.01.2018 г.) не би могло да се изгради извод за
недопустимост на обжалваното решение в частта, относно установяване на
вземанията за същия период, защото се касае за различно естество на
търсената защита. Решението по настоящето дело е по предявен от кредитор
иск за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение, а
постановените по предходните две дела (в.гр.д. № 470/2019 г. на ОС Ловеч, на
което ответниците се позовават във възражението, както и в.гр.д. № 470/2019
г. на ОС Ловеч, служебно известно на съдебния състав) решения са по искове
на длъжника за отричане на вземанията. С отхвърляне на предявените от К.Д.
против „Топлофикация ****“ ЕАД отрицателни установителни искове в
частта, с която е поискано отричане на вземанията за периода от 01.11.2017 г.
до 31.01.2018 г., не се създава процесуална пречка за предявяване на иск за
установяване същите вземания, за които има издадена заповед за изпълнение,
т.е. не се стига до забраната за пререшаемост по чл. 299, ал. 1 ГПК. Напротив,
при направено в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, законът
предоставя на заявителя възможност да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта. Защитата с предявения по реда на чл. 422 от ГПК е
различна и надхвърля по интензитет тази, на предявения на общо основание
положителен установителен иск. Това е така, защото с позитивното за ищеца
решение по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се формира
сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземанията по заповедта
за изпълнение, но с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за
изпълнение. Заради връзката с издадената заповед за изпълнение, решението,
с което се уважава предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, е идентично по
последици с решението по осъдителен иск. Решението, с което се отхвърля
предявеният от длъжника отрицателен установителен иск, не съставлява
процесуална пречка за предявяване от кредитора на осъдителен иск за същото
вземане. Противното би означавало отричане възможността за принудително
удовлетворяване на кредитора, при отхвърляне на предявения от длъжника
отрицателен установителен иск за същите вземания. Ето защо, отхвърлянето с
влезли в сила решения на предявените от К.Д. против „Топлофикация ****“
ЕАД искове за отричане вземанията на дружеството за периода от 01.11.2017
г. до 31.01.2018 г., не съставлява пречка за кредитора да търси принудително
изпълнение на претендираното от него право, чрез предявяването на
осъдителен иск или по реда на заповедното производство. Ищецът
„Топлофикация ****“ ЕАД следва да предяви по реда на чл. 422 ГПК иск за
установяване на вземанията по заповедта за същия период (01.11.2017 г. до
31.01.2018 г.), вкл. срещу К.Д., защото само при тяхното установяване с
влязло в сила съдебно решение, би се стигнало до настъпване изпълнителната
сила за заповедта, осуетено чрез подадените от ответниците възражения по
чл. 414 ГПК. Затова не би могло да се сподели разбирането на ответника, че
при отхвърляне с влязло в сила решение на отрицателния установителен иск,
кредиторът не можел да води иск за установяване на същите вземания, а
изводът на съда по такъв иск за съществуване на същите вземания
съставлявал произнасяне по идентичен предмет. В този смисъл направеният
на това основание отвод за сила на пресъдено нещо е неоснователен (чл. 299
ГПК).
С оглед изводите за допустимост на решението, въззивната инстанция
3
следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С договор от 17.11.1986 г. М.А. Д. и Р. АТ. Д. са закупили апартамент,
находящ се в *********, вх. „Г“, ап. 3.
От удостоверение за наследници № 14-4941/20.12.2017 г. на Община
**** се установява, че М.А. Д. е починал на 07.03.2010 г. и оставил за свои
наследници Р. АТ. Д. (преживяла съпруга) и КР. М. Д. (негов син).
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от
настоящия състав, се установява, че сградата, в която се намира процесния
апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством
абонатна станция. Отчитането на общата топлинна енергия в абонатната
станция става чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите
се по норматив проверки, като монтажът му е извършен в съответствие с
изискванията на производителя. Абонатната станция е работила през
процесния период, с оглед на което до апартамента на ответниците е
доставяна топлинна енергия. В същия апартамент (ап. 3) отоплителните тела
са демонтирани, като единственото отопляемо помещение е банята, в която
има монтирана щранг-лира. От заключението се установява, че щранг-лирата
представлява отоплително тяло, изработено от две гладки тръби, които
минават през всички бани във вертикалата на сградата, като в най-горната
точка (банята на последния апартамент) двете тръби са свързани с къса
връзка, като по този начин е изградено общо отоплително тяло за всички бани
във вертикалата и делът на отдадената топлинна енергия е един и същ.
Поради конструктивна невъзможност, на щранг-лирата не се монтират
топлоразпределители. С оглед на това се работи с т.нар. „приведени единици“
и софтуерно се залага номер на индивидуално разпределително устройство
(ИРУ), за да може да се пресметне делът на топлинната енергия от щранг-
лира за всяка една баня. Така е процедирано и в конкретния случай, като
делът от отдадената топлинна енергия от щранг-лирата с мощност 728 W (за
две гладки тръби с височина 2,50 м и диаметър ø 50 мм) е определен от
фирмата за дялово разпределение съгласно т. 6.9., вр. т. 6.5. от Методиката за
разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна собственост,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване. Поради липса
на отоплителни тела в общите части на сградата, апартаментът на
ответниците участва в разпределението на топлинна енергия за сградна
инсталация, като изчисляването на дела на топлинната енергия на
апартамента от отдадената енергия на сргадната инсталация е извършено
според т. 6.1.3 от Методика за дялово разпределение. При изготвянето на
индивидуалните сметки са прилагани формулите по Методиката за
разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна собственост, като
изчисленият дял за сградната инсталация на жилището съвпада с изчисления
от фирмата за дялово разпределение. Отопляемият обем на апартамента е
33
127,25 м, а на сградата 4 603,31 м. От заключението се установява, че
отделните компоненти топлинна енергия, от които се формира начислената
топлинна енергия, са два - дял топлинна енергия сградна инсталация
апартамент, топлинна енергия баня апартамент, като двата формират
количеството обща топлинна енергия за апартамента. Всички те са
4
изчислявани за процесния период (от месец ноември на 2017 г. до месец
януари на 2020 г.), като сумата от компонентите на отделните индивидуални
сметки се равнява на общата отчетена топлинна енергия от средството за
търговско измерване. При изготвянето на индивидуалните сметки от
топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката, а
начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки
месец от процесния период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в
настоящата инстанция, се установява, че в счетоводството на ищеца по
партида абонатен № 19806, разкрита за апартамент № 3, находящ се в
*********, вх. „Г“, единствените начислявани суми, са означените във
фактурите, като същите касаят топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Сумите за отдадена топлинна енергия се формират от две пера –
сума за отопление баня и сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, като такива са начислявани във всяка от фактурите от процесния
период (от месец ноември на 2017 г. до месец януари на 2020 г.). Сумите по
няколко от фактурите се формират и от трето перо, като начисляването им не
е свързано с ползване на топлинна енергия, а с услугата за извършване на
дялово разпределение от топлинния счетоводител. Начисляването й е
извършено на единствено на база такса партида, тъй като имотът на
ответниците не е отопляван с измервателни уреди и не е ползвано битово-
горешо водоснабдяване (не е наличен водомер). От заключението се
установява, че общият размер на сумите за главница по всичките петнадесет
фактури от процесния период (ноември 2017 г. - януари 2020 г.), е 472,19 лв. и
същият се формира от сумите по трите пера, както следва: 255,38 лв. – сума за
отопление баня; 211,53 лв. – сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и 5,28 лв. – сума за услуга дялово разпределение. Общият размер
на законната лихва за забава, изчислен по отделно от падежа на вземанията за
главница по всяка от фактурите до 04.03.2020 г., е 56,01 лв.
С договор № 0641052 от 01.04.2000 г. между П.Л.Л., представител на
етажната собственост с адрес: *********, вх. „Г“ и „Д“, от една страна, и
„Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз Нелбо Инжинеринг“ ООД, от
друга, на последното дружество е възложено да извършва индивидуално
отчитане на разходите за отопление по показанията на индивидуалните
топлинни разпоредители и разходите за топла вода.
На 09.12.2008 г. между „Топлофикация ****“ ЕАД, „Топлоснабдителна
агенция - енергиен сервиз - Нелбо Инжинеринг“ ООД и „Нелбо“ ЕАД е
постигнато споразумение към договор № Д110/06.11.2007 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение, според което
страните се съгласяват „Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз - Нелбо
Инжинеринг“ ООД да бъде заместено като страна по договора с
„Топлофикация ****“ ЕАД от „Нелбо“ ЕАД. В споразумението се установява
уговорка, според която с подписването му, „Нелбо“ ЕАД поема всички права
и задължения на изпълнителя по договора извършване на услугата дялово
разпределение, а „Топлофикация ****“ ЕАД запазва всички права и
задължения на възложител по същия договор.
Установява се от протокол от заседание на общото събрание на
етажните собственици от *********, вх. „Г“, проведено на 17.10.2012г., че е
взето решение за избиране на „Нелбо“ ЕАД като търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и за избиране на
5
Ц.А.О. като упълномощен представител на етажната собственост пред
топлофикационното дружество и пред търговеца за дялово разпределение на
топлинна енергия.
Общоизвестно е (от справката в Търговския регистър), че на 19.08.2019
г. по партидата на „Нелбо“ АД, с ЕИК ***** е вписана промяна в правната му
форма от ЕАД на АД.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
По реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация ****“ ЕАД
против КР. М. Д. и Р. АТ. Д. е предявен иск за установяване на вземания по
заповед по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца против ответниците за
заплащане на суми за топлинна енергия в следните размери: 354,14 лв. –
главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 42, 01 лв. - мораторна лихва
за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на
заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от Р.Д.) и 118, 05 лв. –
главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.; 14, 00 лв. - мораторна лихва
за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на
заявлението до издаване на заповедта за изпълнение (от К.Д.).
Съдът приема, че са налице вземанията на ищеца към ответниците на
заявените основания и в претендираните размери.
През процесния период (01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.) двамата ответници
са съсобственици на апартамента, при следните квоти в съсобствеността: ¼
ид.ч. – притежавани от КР. М. Д. (по наследство) и на ¾ ид.ч. – притежавани
от Р. АТ. Д. (½ ид.ч. в лично качество и ¼ ид.ч. по наследяване, в качеството
й на преживяла съпруга). Като титуляри на това право върху топлоснабдения
имот, двамата имат качеството клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. След
като законът свързва качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди,
за съществуването му и за наличие на облигационни отношения по доставяне
на топлинна енергия е без значение дали клиентът е подавал молба за
откриване на партида или не. При липса на доказателства за записване на
партидата изцяло на единия от съсобствениците или на друго лице, ползвател
на конкретно правно основание, ответниците като притежатели на
съответните идеални части от правото на собственост върху апартамента,
находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
Като собственици на апартамент в сграда, в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена, ответниците са длъжни да участват в
разпределянето на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация,
независимо от демонтиране на радиаторите в апартамента. Това следва от чл.
153, ал. 6 ЗЕ, според който потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички
клиенти, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект
(чл. 143, ал. 5 ЗЕ), Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, "отопляем
обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
6
предвидени за отопление по проект. В случая е налице надлежно определяне
стойността на двете компоненти, формиращи начислената топлинна енергия
за апартамента – дял топлинна енергия сградна инсталация и топлинна
енергия баня. Изчисляването е извършено от фирмата по чл. 139а ЗЕ („Нелбо“
АД) съобразно отопляемите обеми на апартамента и на сградата при
прилагане на съответните формули от приложението към чл. 61 от Наредба
№ 16-334. Нормативната уредба, задължаваща собствениците на апартамент в
сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че не желаят да ползват
топлинна енергия не влиза в противоречие с правото на Европейския съюз. Не
е налице противоречие и на позитивноправните разрешения, предвиждащи
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент (С-708/17). При това положение, като съсобственици на
апартамента ответниците се явяват задължени за стойността на начисленото
количество топлинна енергия и в тяхна тежест са възникнали задължения за
заплащане на сумите по фактурите за главница, начислена за процесния
период (01.11.2017 г. - 31.01.2020 г.). Общият размер на главницата по същите
фактури, формирана от три компоненти (255,38 лв. – сума за отопление баня;
211,53 лв. – сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и 5,28
лв. – сума за услуга дялово разпределение) е 472,19 лв. Припадащата се част
на всеки от двамата ответника от същата сума следва да се определи
съразмерно на квотите им в съсобствеността (чл. 30, ал. 3 ЗС), при което
размерът на задължението за главница на Р.Д. е 354,14 лв., а това на К.Д. -
118, 05 лв.
Предвид паричния характер на задълженията за главница и липсата на
предложено изпълнение, ответниците дължат и заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху всяко вземанията за
главницата по съответната фактура (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Общият размер на
законната лихва за забава, изчислен по отделно от падежа на вземанията за
главница по всяка от фактурите до 04.03.2020 г. (денят, предхожда подаване
на заявлението), е 56,01 лв. След определяне на припадащата се част на всеки
от двамата ответника от същата сума, съразмерно на квотите им в
съсобствеността (чл. 30, ал. 3 ЗС), размерът на задължението за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на Р.Д. е 42, 01 лв., а на К.Д. – 14 лв.
По изложените съображения съдът приема, че са налице вземания на
„Топлофикация ****“ ЕАД против всеки от двамата ответника за заплащане
на следните суми: 354,14 лв. – главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020
г. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *********, вх. „Г“, ап. 3 (за отопление баня и за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация) и за услуга дялово разпределение;
42, 01 лв. - мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г. и за
законна лихва от подаване на заявлението до издаване на заповедта за
изпълнение, дължими от Р. АТ. Д.; 118, 05 лв. – главница за периода
01.11.2017 г. - 31.01.2020 г. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в *********, вх. „Г“, ап. 3 (за отопление баня
и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация) и за услуга дялово
разпределение; 14, 00 лв. - мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до
04.03.2020 г.; и за законната лихва от подаване на заявлението до издаване на
заповедта за изпълнение, дължими от КР. М. Д..
7
В този смисъл настоящият състав намира въззивната жалба за
основателна и не споделя доводите на първата инстанция, по които искът за
установяване на вземанията е отхвърлен като неоснователен. Решаващите
мотиви на първата инстанция за липсата решение на общото събрание на
етажната собственост за избиране на „Нелбо“ АД за дружество, извършващо
дялово разпределение и за липса на сключен между същото дружество и
ищеца договор за извършване на същата услуга, нямат опора в събраните по
делото доказателства. Общото събрание на етажната собственост от
17.10.2012 г. е избрало „Нелбо“ ЕАД като търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, а от споразумението между
„Топлофикация ****“ ЕАД, „Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз -
Нелбо Инжинеринг“ ООД и „Нелбо“ ЕАД се установява, че „Нелбо“ ЕАД
поема всички права и задължения на изпълнителя по договора с
„Топлофикация ****“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение.
Регистърът по чл. 139а ЗЕ е публичен и от него се установява вписването на
„Нелбо“ ЕАД като дружество, извършващо услугата дялово разпределение.
Вписаната в Търговския регистър, по партидата на „Нелбо“ АД, с ЕИК *****,
промяна от ЕАД на АД отразява структурно изменение в капитала на
дружеството, при което акциите стават притежание на повече един акционер,
затова тя не води до възникване на нов или различен правен субект. С оглед
на това няма как да се приеме, че данните за количествата доставена и
отдадена топлинна енергия са предоставени от „Нелбо“ АД, което дружество
явявало различно от „Нелбо“ ЕАД, избрано от общото събрание на етажната
собственост от 17.10.2012 г.
Неоснователни са доводите в писмената защита на пълномощника на
ответниците за неотносимост на изводите на експертите по приетите на
въззивната инстанция заключения. Отговорите на съдебно техническата и
съдебно счетоводната експертиза са относими към предмете на делото,
защото се свеждат до изясняване на обстоятелства, които се твърдят от ищеца
и оспорват от ответниците – за доставяне на топлинна енергия до сградата, в
която се намира апартамента на ответниците, за нейното отчитане, за
количеството отдадена топлинна енергия в апартамента на ответниците, за
количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация и
определяне на дела от него, който да се разпредели в тежест на ответниците.
От дадените отговори се установяват не принципни положения, а конкретно
данни за дължимите по фактурите суми, за начина по който същите суми са
определени от ищеца (в счетоводен и технически аспект). Упрекът за
непосещаване на имота от вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
без значение за обосноваността на изводите на експерта. Такъв оглед е
излишен, защото изводите на вещото лице се основават на фактически
положения относно състоянието и характеристиките на имота, които се
признават от ответниците, доколкото при изготвяне на заключението е
прието, че отоплителните тела в апартамента са демонтирани (с оглед на
което няма топлоразпределители), че в жилището не се ползва топла вода (с
оглед на което не се инкасира цена за топла вода) и че единственото
отоплително тяло са двете гладки тръби с височина 2,50 м и диаметър ø 50
мм, чието наличие ответникът К.Д. също признава. Именно защото
преминават през всички бани по вертикалата на сградата и са свързани с къса
връзка в най-горната им точка (банята на последния етаж), двете тръби
представляват изградено общо отоплително тяло за всички бани във
вертикалата, наречено щранг-лира, В този смисъл са неоснователни
8
възраженията на ответника, че в банята нямало щранг-лира, поради което не е
следвало да се начисляват суми за отопление баня.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд неправилно. Крайните изводи на двете съдебни
инстанции по основателността на иска не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се постанови
ново, с което предявеният иск да се уважи чрез признаване за установено, че
ищецът има вземания против всеки от двамата ответника за посочените в
исковата молба суми.
С оглед основателността на въззивната жалба и на иска за установяване
вземанията по заповедта, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец
следва да се присъдят както разноските по делото, сторени в исковото
производство на двете инстанции, така и тези, направени в заповедното
производство. От въззивника-ищец са сторени разноски за двете инстанции в
общ размер на 625 лв. – 600 лв. във въззивното производство (депозит за вещо
лице) и 25 лв. държавна такса за производството пред районния съд. На
ищеца следва да се присъдят разноските в заповедното производство в
пълния им претендиран размер от 25 лв., предвид основателността на иска за
установяване на вземанията по заповедта.
С оглед основателността на въззивната жалба и на предявения иск,
осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт,
претендираното от последния в двете инстанции и в заповедното
производство възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се уважи в
минималните размери по Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП), предвид материалния интерес, конкретната фактическа и правна
сложност на случая и реализираната форма на правна защита по всяко от
производствата. Съдът определя общ размер на юрисконсултското
възнаграждение за заповедното производство и исковото такова в двете
инстанции от 200 лв., включващо: 50 лв. - за заповедното производство (чл.
27 НЗПП), 100 лв. - за първоинстанционното (чл. 25, ал. 1 НЗПП) и 50 лв. за
подаване на въззивна жалба, без явяване в съдебно заседание (чл. 25а, ал. 3
НЗПП).
Поради основателност на иска в пълния му претендиран размер, в полза
на ответниците-въззиваеми не се дължи присъждане на разноски (чл. 78, ал. 3
ГПК).
Поради липсата на доказателства за внасяне на дължимата за въззивно
обжалване държавна такса от 25 лв., на основание чл. 77 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден на да я заплати по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1415/08.12.2021 г., постановено по гр.д. №
4212/2020 г. на РС – ****, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
ГПК, че „Топлофикация ****“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, **** № 128 има вземания срещу КР. М. Д., с ЕГН
9
**********, с адрес: гр. ******, вх. „Б”, ап. 29 за заплащане на следните
суми: 118, 05 лв. – главница за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г. за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в *********, вх. „Г“, ап. 3 (за отопление баня и за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация) и за услуга дялово разпределение; 14, 00 лв.
- мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.; и за законната
лихва от подаване на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение;
както и вземания срещу Р. АТ. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, вх.
„Г”, ап. 3 за заплащане на следните суми: 354,14 лв. – главница за периода
01.11.2017 г. - 31.01.2020 г. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в *********, вх. „Г“, ап. 3 (за отопление баня
и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация) и за услуга дялово
разпределение; 42, 01 лв. - мораторна лихва за периода 03.01.2018 г. до
04.03.2020 г. и за законна лихва от подаване на заявлението до издаване на
заповедта за изпълнение.
ОСЪЖДА КР. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, вх. „Б”, ап.
29 и Р. АТ. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, вх. „Г”, ап. 3 да
заплатят на „Топлофикация ****“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, **** № 128 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 650
лв., представляваща общ размер на разноските, сторени във въззивното,
първоинстанционното и заповедното производство, съобразно уважената част
от иска, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200 лв., представляваща
общ размер на юрисконсултското възнаграждение за въззивното,
първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Топлофикация ****“ ЕАД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, **** № 128 да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч (BG13
TEXI 9545 3103 6482 00), сумата от 25 лв. - държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10