Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
09.12.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На трети декември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 6194 по описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив твърди твърди в исковата си
молба, че в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН 2108618, находящ се в с. ..... За Т.В.Д. бил
открит клиентски номер ********** в качеството й на собственик на посочения
имот. Ответникът съгласно чл. 11, т 1 от общите условия се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден
в изпълнение на задълженията си по общите условия. В изпълнение на задълженията
си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставил до
обекта на Т.В.Д. за периода 12.11.2016г - 10.02.2017г. електроенергия на обща
стойност 611,98 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в
плащането на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ
размер от 81.54 лв. за периода 26.01 2017г. - 29.06 2018г. Сочи, че законна
лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за
плащане на фактурата бил посочен в същата. За горпосочените суми била издадена
заповед за изпълнение по ЧГД 3340/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията му към Т.В.Д.
както следва: 611,98 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя електрическа енергия за периода 12.11.2016г. - 10.02.2017г.;
81,54 лв., представляващи законна лихва
за забава за периода 26.01.2017г. - 29.06.2018г.; законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 30.06 2018 г., до окончателното изплащане на
задължението. Моли съда да осъди Т.В.Д. да му заплати направените в заповедното
производство и в настоящото производство разноски.
Ответницата Т.В.Д., чрез
назначения й особен представител – адв.М.С., оспорва иска по основание и
размер. От приложените от ищеца документи не ставало ясно, кога е открита
партидата на клиента Т.В.Д. и ответникът потребител ли е по силата на
правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия за потребление,
сключен с „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Към исковата молба не били
представени и доказателства за това, че ищцовата страна е изпълнила
задължението по чл. 18, ал.4 от Общите условия, а имено да уведоми купувача за
дължимите от него суми за ел.енергия. Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за
установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3340/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1840/03.07.2018 г. за сумата 611,98 лева за
главница, представляваща незаплатено задължение за доставка на електрическа
енергия за периода от 12.11.2016 г. до 10.02.2017 г. по партида на длъжника, с
клиентски № **********, с 81,54 лева обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 26.01.2017 г. до 28.06.2018 г. и законната лихва върху
главницата считано датата на подаване на заявлението в съда 28.06.2018 г. до
изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата
искова молба.
От представените по делото заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия от 11.08.2011 г., декларация за достъп до мрежата от
същата дата и нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 178, том II, дело № 315/09.10.2003 г. на
нотариус Динко Господинов се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия относно обект на потребление с. ...., ИТН 2108618. По
делото са представени и издадени от ищеца фактура № 1164713823/31.12.2016 г. и фактура № **********/28.02.2017 г. за доставена електрическа енергия до посочения обект на
потребление през периода 12.11.2016 г. – 10.02.2017 г. на обща стойност 611,98
лв.
Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружество клиентът е длъжен да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в общите условия. Според чл.18, ал.1 от общите условия
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. По делото е представен препис-извлечение от
сметката на ответника, в който детайлно са описани издадените от ищеца фактури,
периодите на задълженията и техният размер, като общият размер на задължението
е 611,98 лв. главница и 81,54 лева лихва. Посоченото извлечение не е оспорено
от ответника и по делото няма данни за нередовно водене на счетоводните книги
на ищеца, поради което същото се ползва с доказателствена сила съобразно
разпоредбата на чл.182 ГПК.
От горепосочените доказателства съдът намира за установено наличието на
неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за продажба на
електрическа енергия за периода от 12.11.2016 г. до 10.02.2017 г. в размер на 611,98
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Ответникът е изпаднал в забава съобразно
посоченото в чл.18, ал.2 и 3 от Общите условия. Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и
размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на
забавата, намира за доказан претендираният в заповедното производство размер на
лихвата за забава.
По тези съображения предявеният
иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен като
се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането
на ищеца за сумата 611,98 лева за главница, представляваща
незаплатено задължение за доставка на електрическа енергия за периода от
12.11.2016 г. до 10.02.2017 г. за обект на потребление - с. ...., ИТН 2108618,
с 81,54 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
26.01.2017 г. до 28.06.2018 г. и законната лихва върху главницата считано
датата на подаване на заявлението в съда 28.06.2018 г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1840/03.07.2018 г. по ч. гр. д.№ 3340/2018 г. по
описа на Старозагорския районен съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените разноски, както следва: в заповедното производство - в размер на 75
лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 475 лв., представляващи държавна такса,
възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Т.В.Д. *** съществуването
на вземането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, за сумата 611,98 лева за главница, представляваща незаплатено задължение за
доставка на електрическа енергия за периода от 12.11.2016 г. до 10.02.2017 г.
за обект на потребление - с. ...., ИТН
2108618, с 81,54 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 26.01.2017 г. до 28.06.2018 г. и законната лихва върху главницата считано
датата на подаване на заявлението в съда 28.06.2018 г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1840/03.07.2018 г. по ч. гр.
д.№ 3340/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Т.В.Д. *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, сумата 75 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 475 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :