№ 250
гр. Сливен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230201011 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба от Й. И. Д. с ЕГН
**********, чрез упълномощен представител против наказателно
постановление № 25-0804-005320/13.06.2025 година, издадено от Началник
Група в ОДМВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от ЗДвП и му са отнети
общо 8 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не
изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На 21.05.2025 г. полицейските служители св.И. И. и св.Г. Г. били
на смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването
правилата за движение по пътищата в гр.Сливен. Около 13:17 часа полицаите
се движели със служебния автомобил, като докато се намирали на
кръстовището на ул.“Илинденско въстание“ с бул.“Банско шосе“, видели, че
по бул. „Банско шосе се движи лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№
*****, водачът на който си държал мобилния телефон. Полицейските
служители възприели, че водачът ползва мобилния телефон без наличието на
1
устройство позволяващо използването на апарата без участието на ръцете.
Поради това полицаите подали светлинен сигнал на автомобила и го спрели за
проверка. Контролните органи установили, че водач на МПС е Й. И. Д..
Обяснили му причината, поради която са го спрели за проверка, а водачът
признал, че е държал в ръка мобилният се апарат, но отрекъл да го е използвал
без устройство за свободни ръце.
За извършеното нарушение на жалбоподателя на 21.05.2025 г. му
бил съставен акт за установяване на административно нарушение - АУАН №
GA 3499502/21.05.2025 г. за нарушение на чл.104А от ЗДвП, който е предмет
на настоящото производство. АУАН бил връчен на жалбоподателя на
21.05.2025 г., като същият не е посочил възражения по него.
Въз основа на АУАН № GA 3499502/21.05.2025 г. на жалбоподателя
било издадено НП №25-0804-005320/13.06.2025 год. за нарушение на чл.104А
от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а
именно „Глоба“ в размер на 50 лв. и му са отнети общо 8 к.т. на осн. Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено
лично на 04.08.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И. И. и Г. Г.,
доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно
основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените
доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е извършил състава на нарушението по чл.104а от
ЗДвП. Установено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил
„Шевролет Авео“ с рег.№ ***** на 21.05.2025 г. около 13:17 часа се е движел в
гр.Сливен по бул. „Банско шосе“, използвайки мобилен телефон без
използването на устройство, позволяващо използването на телефона, без
участието на ръцете.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
2
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението по чл.104А от ЗДвП. Същото е възпроизведено и текстово и като
членове от ЗДвП, както в АУАН, така и в НП. В тази връзка е неоснователно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в
издаденото НП не е посочена изчерпателно фактическата обстановка, при
която е извършено нарушението.
С разпоредбата на чл.104А от ЗДвП, действаща към датата на
извършване на нарушението, е въведена забрана за водачите на МПС по време
на управление да използват мобилен телефон, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. В тази връзка не бяха ангажирани писмени или гласни доказателства,
които да опровергаят извършеното нарушение. Действително по делото са
представени копие на фактура №**********/05.06.2025 г. за клиент Й. И. Д.,
клиентки номер *********, относно отчетен период 05/05/2025-04.06/2025 г.,
както и копие на документ „Общо потребление за мобилна/фиксирана услуга
относно клиентки номер *********“ / л.26-31 от делото/, от които обаче е
видно, че на името на жалбоподателя и с неговия клиентки номер *********
са регистрирани два мобилни номера към мобилен оператор „Йеттел
България“ ЕАД, а именно „**********“, както и „**********“. От така
представената справка, съдът не може да придобие категорична представа за
това, кой точно номер използва жалбоподателят, още повече, че и от така
3
приложената справка от мобилен оператор се установява, че на името на
жалбоподателя, освен мобилен номер „**********“ има регистриран още
един телефонен номер „**********“, който и е посочен в тази справка, но
детайлна справка относно него не е представена.
Поради това, съдът намира, че от приложената детайлна справка
относно телефонен номер „**********“ не може да се обоснове извод, че
жалбоподателят не е използвал в посочения в АУАН ден и час, по време на
движение мобилен телефон без устройство за свободни ръце. Напротив от
показанията на полицейските служители св.Г. и св.И. установяват
категорично, че двамата са възприели, че движейки се водачът на леката кола е
държал в ръцете си мобилен телефон, по който същият е разговарял, без
използването на устройство позволяващо използването на апарата без
участието на ръцете. Именно това е бил и поводът същите да предприемат
спиране чрез подаването на светлинен сигнал за извършване на проверка на
водача. Смисълът на забраната в чл.104А от ЗДвП е ръцете на шофьора да
бъдат освободени от държането на мобилен телефон, заради неговата лична и
на другите участници в движението безопасност. В тази разпоредба
законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори по мобилния
си телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка,
преглеждането на кореспонденция, на снимки, пускането на музика,
ползването на приложения в него и всички други възможности, които
предоставя ползването на един мобилен телефон, освен провеждането на
разговори в мрежата на мобилните оператори, които той отрича да е провел в
посочения час.
Административнонаказващият орган правилно, след като е установил
всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното
наказателно постановление, като АНО правилно е посочил основанието за
налагането му.
Наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на
предвиденото от закона за съответното нарушение глоба. Съдът счита, че
правилно е определено наложеното наказание за нарушението на чл.104А от
ЗДвП, тъй като чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда глоба в конкретно
определен размер от 50 лв.
По отношение на наложеното отнемане на 8 точки по Наредба № Iз2539
от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно,
доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се
санкционира по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП, обвързва наказващият орган
с налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
4
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-005320/13.06.2025 година, издадено
от Началник Група в ОДМВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с
което на Й. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.
за нарушение на чл.104А от ЗДвП , както и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са отнети общо 8 контролни точки като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5