Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, IІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на седми април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря
Наталия Зирковска
в присъствието на
прокурора Силвиян И.
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 619/2022г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „С.Б.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Маринковица“ № 2Б, ет. 2, офис 7 против Решение № 69/17.01.2022г., постановено
по НАХД № 4999/2021г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено
Наказателно постановление № 03-014050/08.09.2021г.,
издадено от изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна, с което за нарушение на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1600лв. като е намален размерът на санкцията на 1500лв. В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на
решението на ВРС на всички основания по чл. 348, ал. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се,
че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възраженията във
въззивната жалба. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,
както и за неприложимост на чл. 415в, ал. 1 от КТ и
на чл. 28 от ЗАНН. Навеждат се доводи за недоказаност на административното
нарушение, както и за неправилна правна квалификация. Аргументира се
некомпетентност на административнонаказващия орган поради издаването на
заповедта за оправомощаване от главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, който не е орган по назначаване и не разполага с такова
правомощие, както и поради липса на доказателства за отсъствие на титуляра на
длъжността. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване
на ново от касационната инстанция по същество на спора, с което да се отмени
оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление, а в условията
на евентуалност – да се измени, като се приложи привилегированият състав на чл.
415в, ал. 1 от КТ. В съдебно заседание и по съществото на
спора касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирани
по делото писмени бележки, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции
съгласно представен списък.
Ответната
страна – Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
След
като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК,
Административен съд – Варна намира следното:
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С
оспореното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на „С.Б.“ ООД е ангажирана за това, че
в качеството си на работодател не е осигурило междуседмична почивка най-малко
от 24 часа на лицето Т.П.Х., ЕГН **********, на длъжност „ОТЗ“, която е
работила от 28.06.2021г. до 04.07.2021г. включително без почивен ден.
Нарушението е установено от представените при извършена на 17.08.2020г.
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна графици за работа
за месец юни 2021г. и месец юли 2021г., отчетна форма за месец юни 2021г. и
месец юли 2021г. и Заповед № ОТ-01/01.06.2021г., в която работодателят е
определил сумирано отчитане на работното време. За констатираното срещу „С.Б.“
ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който
на деянието е дадена правна квалификация по чл. 153, ал. 3 от КТ. Въз основа на
фактите, отразени в акта, и правната квалификация на деянието е издадено
атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
При произнасянето
си ВРС приема от правна страна, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на възложените му със Заповед № ЧР-612/24.08.2021г.
правомощия, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност
на административното нарушение, както и за правилно определяне от
административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията на деянието и на
приложимата санкционна норма. Констатирал е, че не са налице основания за
приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, както и на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че
размерът на наложената имуществена санкция не съответства на тежестта на
извършеното нарушение, поради което го е намалил до предвидения в санкционната
разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ минимум от 1500лв.
Решението
е неправилно.
Съгласно
чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. По
административнонаказателната преписка е приложена заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /ръководител на
органа по чл. 399 от КТ/, съгласно т. 4 от която на директорите на дирекции
„Инспекция по труда“ са предоставени правомощия по издаване на наказателни
постановления по актове, съставени от инспектори на Д „ИТ“.
От
съдържанието на оспореното пред районния съд Наказателно постановление №
03-014050/08.09.2021г. е видно, че негов издател е Д.Н.Д.,
изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна съгласно
Заповед № ЧР-612/24.08.2021г. Посочената заповед
е налична в административнонаказателната преписка и с нея Г.М – Главен секретар
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание чл. 84 от
Закона за държавния служител, е възложил по време на отсъствието на И.А И. –
Директор на Д „ИТ“ със седалище Варна, за периода от 04.09.2021г. до
05.10.2021г. включително, всички служебни задължения на длъжността директор на
Д „ИТ“ със седалище Варна да се изпълняват от Д.Н.Д. – началник на отдел БТКД,
Д „ИТ“ със седалище Варна.
Съгласно
чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ при отсъствие на държавен
служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от
непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на
съответната администрация. Според чл. 84, ал. 2 от ЗДСл заповедта за заместване
се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения
ръководител. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че компетентност да издаде
заповед за заместване при отсъствие на държавен служител /какъвто безспорно е
директорът на дирекция „Инспекция по труда“ Варна/ е органът по неговото
назначаване. Орган по назначаване на държавните служители в Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, в т.ч. и на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, е изпълнителният директор на Агенцията – аргумент
от чл. 6, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Оттук следва, че при отсъствие на държавен
служител от структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
компетентен да издаде заповед за неговото заместване по чл. 84, ал. 2 от ЗДСл е
Изпълнителният директор на
Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“. По отношение на служителите, заемащи
длъжност „директор на дирекция „Инспекция по труда“, в Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е налице изрична правна
норма /чл. 16, ал. 5/, регламентираща че при отсъствие на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ неговите функции се изпълняват от определено от
изпълнителния директор длъжностно лице за всеки отделен случай. Разпоредбата е
императивна и не предвижда делегиране на това правомощие от изпълнителния
директор на друг служител от състава Агенцията.
Налага
се извод, че оправомощаването на Д.Н.Д. – началник на отдел БТКД, Д „ИТ“ със
седалище Варна, да изпълнява всички служебни задължения на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, в т.ч. да издава наказателни постановления
по актове, съставени от инспектори на Д „ИТ“, по време на неговото отсъствие за
периода от 04.09.2021г. до 05.10.2021г., е извършено от некомпетентен орган –
главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Следователно процесното Наказателно постановление № 03-014050/08.09.2021г.,
с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател, е издадено от некомпетентен орган, което обуславя неговата
незаконосъобразност. Достигайки до противоположен правен извод и изменяйки
оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е
постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него
да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени
Наказателно постановление № 03-014050/08.09.2021г.
С оглед
липсата на предвидена законова възможност за делегиране на правомощията по чл.
84 от ЗДСл – за определяне на заместник на директора на дирекция „Инспекция по
труда“ при негово отсъствие, от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, в качеството му на орган по назначаването, на друг
служител от състава на Агенцията /аргумент от чл. 16, ал. 5 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“/, безпредметно е
връщането на делото на районния съд за събиране на доказателства за
оправомощаване на главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ да издава заповед за заместване на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, както и за отсъствието на последния към датата на издаване на
наказателното постановление.
При този
изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на
касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 840лв. –
по 420 лева с ДДС за всяка съдебна инстанция, за извършването на които са
налице доказателства по делото. Възражението на процесуалния представител на
ответната страна за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно,
доколкото същият надхвърля пренебрежимо малко минималния размер по чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл.
222, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 69/17.01.2022г., постановено по НАХД № 4999/2021г. по описа на
Районен съд – Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-014050/08.09.2021г., издадено от
изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което
за нарушение на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 1
от Кодекса на труда, на „С.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Маринковица“ № 2Б, ет. 2, офис 7 е наложена
имуществена санкция в размер на 1600лв.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати в полза на „С.Б.“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Маринковица“ № 2Б,
ет. 2, офис 7, сумата от 840лв. /осемстотин и четиридесет/,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.