№ 4358
13.12.2017 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и седемнадесета , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ
БОГДАНОВА
при участието на секретаря Каменка
Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2664 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от С.Г.Г. ЕГН*********** с адрес *** против „Профи Кредит
България“ЕООД ЕИК175074752 с правно осн.
Ищцата твърди, че на 29,06,2016г
между страните е сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ с №*********.,
по силата на който ответникът й предоставил заем в размер на 1500лв. срещу
задължението на последната да го върне в срок от 24 месеца с размер на внос
ката от 92,73лв. на месец, ГПР в размер на 49,89% и лихвен процент на ден 0,11%
и годишен лихвен процент в размер на 41,17% или общо дължимата сума по кредита
възлизала на 2225,52лв. Ищцата счита, че така уговорения размер на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, поради което счита, че
клаузите на договора в т.VІ, с които са уговорени ГЛП в размер на 41,17% и
лихвен процент на ден в размер на 0.11% се явяват нищожни на основание чл.26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Счита, че клаузите на договора противоречат на добрите
нрави,тъй като се касае за потреби телски договор, при който едната страна
„потребителят“ е по - слабата ико номически страна и се ползва със засилена
защита от ЗЗП и ЗПП. Твърди се в исковата молба, че в договора за потребителски
кредит в т.VІ било уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнител ни услуги в размер на 1500лв.Счита,че възнаграждението, което се
задъл жил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни
услуги е прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.Твърди, че
предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в дого
вора,каквото е изискването на закона,не била формирана и цена за всяка от
услугите поотделно. Ищцата счита, че уговорката за заплащане на въз награждение
за пакет от допълнителни услуги е нищожна, като проти воречаща на императивни
правни норми - разпоредбата на чл. 10а, ал. 2, предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал.
4 от ЗПК, както и разпоредбата на чл. 143, във вр. с чл. 146 от ЗЗП, а при
условията на евен туалност поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.Твърди,че клаузата не е била индивидуално уговорена,тъй
като била изгот вена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе
пряко върху съдържанието й.Твърди още,че клаузите на чл.15,т.1,т.2,т.3,т.4 и
т.5 от ОУ, уреждащи отлагане плащането на определен брой погасителни вноски и
намаля ването им са неравноправни клаузи на основание чл.143,във вр. с чл.146
от ЗЗП. Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което
да обяви клаузите на чл.15,т.1,2,3,4,5 от ОУ за нищожни като нерав ноправни
клаузи на основание чл.143, вр. с чл. 146 от ЗЗП, както и клау зите в т. VІ на
сключения договор за потребителски кредит „Стандарт“, в които е уговорен ГЛП в
размер на 41,17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11% за нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави,както и да обяви за
нищожна клау зата в т.VІ от сключения на 29,06,2016г. договор за потребителски
кредит Стандарт, с която е уговорено заплащането на възнаграждение за пакет за
допълнителни услуги в размер на 1500лв., като противоречаща на разпоредбите на
чл. 10а, ал. 2, предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК, а при условията на
евентуалност за нищожна като
неравноправни клаузи на основание разпоредбата на чл.143, вр. с чл. 146 от ЗЗП,
а при условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави.
Ответното дружество оспорва така
предявените искове.Възразява клаузите на уговорените в т.VІ от договор за
потребителски кредит ГЛП и лихвен процент на ден да са нищожни, като
противоречащи на добрите нрави.Счита,че до говорката за възнаградителната лихва е допустима съгласно
разпоредбата на чл.430, ал. 2 от ТЗ и чл. 19, ал. 4 от ЗЗП, тъй като това е
възнаграждението на кредитора за предоставянето на определена парична сума и
рискът,който същият поема да отпусне кредит без каквито и да било
обезпечения.Моли в случай, че съдът
обяви за недействителна клаузата за възнаградителна лихва да бъде прило жена
разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Възразява да е налице нищожност на клаузите
от раздел VІ от договора, определящи задължението за плащане на па кета от
допълнителни услуги поради противоречие с чл.10а от ЗПП и чл. 143, вр. с чл.146
от ЗЗП и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Счита, че не е нали це
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПП и поради това, че възна
граждението, дължимо за предоставяне на пакета от допълнителни услуги било
посочено като абсолютна стойност. Счита,че не е налице противоречие и с раз
поредбите на чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗД, тъй като параметрите в раздел VІ от
носно заплащането на възнаграждение на кредитора за предоставянето на па кет
„допълнителни услуги“ в размер на 1500лв. са незадължителни за отпускане на
кредит и са уговорени по искане на кредитополучателката съобразно зая веното от
нея в искането. Счита, че уговорките в раздел VІ от договора не се съдържат
нито в общите предпоставки за неравноправни клаузи, нито в спе циалните такива
в отделните хипотези за неравноправни клаузи,предвидени в ЗЗП. По изложените
съображения настоява за отхвърляне на исковете.
В случай,че предявеният иск бъде
отхвърлен предявява при условията на евентуалност насрещен иск с твърдения, че
по силата на сключения между стра ните договор ищцата следвало да заплаща
дължимите съгласно договора ме сечни вноски, това си задължение тя не изпълнила
и затова дължи сумата от 3736,95лв.,от които както следва сумата от 1500лв
–главница,сумата от 725,52лв договорна
лихва,сумата от 1500лв представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги,сумата от 11,43лв лихва за забава за периода 31.
08.2016г.-01,11,2016г. ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на депозиране на иска
до окончателното й изплащане При условията на евентуалност при уважаване
на предявените от ищцата искове моли
съда да осъ ди същата да му заплати сумата от 2225,59лв от които,както
следва:1500лв главница и 725,52лв договорна лихва ведно със законната лихва
върху главни цата за периода от датата на депозиране на иска до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответницата по насрещния иск счита
същия за частично основателен Признава
наличието на сключен между страните договор за потребителски кре дит
„Стандарт“.Не оспорва,че ответникът й е отпуснал кредит в размер на 1500
лв. Оспорва дължимостта на уговорената в
договора възнаградителна лихва с твърдения,че същата е нищожна като прекомерна
и противоречаща на добрите нрави.Твърди, че уговорката за заплащане на пакет от
допълнителни услуги „Бо нус“ е нищожна, като противоречаща на разпоредбите на
чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПП,чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗП, а при условията на
евентуалност твърди, че съ щата е нищожна поради противоречие с добри е нрави
на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД. По изложените съображения настоява
за отхвърляне на исковете.
Съдът като прецени събраните
в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Няма спор
по делото,а и от представените писмени доказателства се установява, че на 29.06.2016 г. между ищцата в
качеството на кредитополу
чател и ответникът в качеството на кредитор е сключен договор за потре бителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ чрез служител на ответника, т.нар кредитен експерт по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата заем в размер на 1500лв. срещу задължението на последната
да го върне в срок от 24 месеца с размер на вноската от 92,73лв. на месец, ГПР
в размер на 49,89% и лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер
на 41,17%.В договора е посочено, че
общо дължимата сума по кредита възлиза на 2225,52лв.
В т. VI от договора е уговорен
годишен лихвен процент или възна градителна лихва по договора в размер на
41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11%.Възраженията на
ответника, че така уговорения размер
на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клауз
ата на т.VI, се явява нищожна е основателно.Действително към датата на уго
варянето на размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни
разпоредби,които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но
това не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е
ограничена и то при положение, чс се касае за потребителски договор, при който
едната страна-потребитслят е по-слабата икономически страна; поради
което и се ползва със засилсна защита от ЗЗП и ЗПК.
Ограничителят на свободата на волята на
страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта,добросъвестността и нормалното
развитие на обществените отношения.
В правната доктрина и съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било
той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен прин цип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предот врати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Налице е трайноустановена практика на
Върховен касационен съд на Република България,която посочва добросъвестния и
съответстващия на добрите нрави /ка то ограничение на свободата на волята/
предел на волята на страните за зап лащане на възнаградителна лихва, а именно:
три пъти размера на законната лих ва. В този смисъл е практика на
ВКС/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по
гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др./ според която
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва.
От заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че според
уговорения в раздел 6 от договора за заем лихвен процент е 41,17%, общо договорената лихва по погасителния план
за срока на договора е 725,52 лв. върху главницата от 1500 лв.Вещото лице е
посочило в заключението си, че раз мерът на законна лихва е 10,00 % годишно В настоящият случай
договорената между страните лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4
пъти за конната, което представлява нарушение на добрите нрави/ кри терии за
норми на поведение,установени в обществото/, тъй като надхвърлят драстично
трикратния размер на законната лихва. Ето защо клаузите на т VІ от договора,с конто е уго ворен ГЛП в размер иа 41.17% и лихвен
процент на ден в размер на 0.11% накърняват договорното равноправие
между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което се явяват нищожни на основание чл.26,
ал.1, предл. трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
Поради това,че нищожните уговорки нямат правно действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. Ето защо така предявения иск е основателен и следва да се уважи Процесната клауза обективирана в раздел 6 от договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.
В т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1500лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпа телно изброени в договора за потребителски кредит каквото
е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за вся ка от услугите по отделно.В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се събират
такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за
потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски крелит не
са посочснн вида,размера и дей ствието, за което се събират съответните такси.
В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 29.06.2016г., са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в Споразумението е предвидена клауза,
която да при общава
Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни уклуги от
29.06.2016г. към Договор за потребителски кредит „Стандарт" с № ******** от 29.06.2016г.,то не би могло да се приеме, че е изпълнено
изиекванего на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за
коею се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или
комисионна в процесння договор за потребителски кредит.
В противоречие на
императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процес ния договор за различните
видове допълнителни услуги е определено общо въз награждение за плащане в
размер на 1500лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „въз можността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор .
В Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.06.2016г. с посочсно, чс
изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне
на допълнителни услуги е размер от 1500лв. настъпва от датата на сключванс на
самото Споразумение, а именно 29.06. 2016г.Доказателство за това, че същото се
дължи независимо от това дали някоя от услугите е ползвана е включването на размера му във всяка от 24
те месечни погасителни вноски по кредита, които са с краен размер от 155.23лв.
на месец и това обстоятелство се установява от представения по делото
Погасителен план от 29.06.2016г.
Предвид
на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги „Бонус" в размер на 1500лв. се явява нищожна
като противоречаща на императивни правни норми – раз поредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потре бителският кредиг/ЗПК/
.Ето защо предявеният иск за обяваване нещожност на тази клауза като
основателен следва да се уважи
Видно от Общите условия на
кредитора „Профи Кредит България" ЕООД
съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит
съгласно клаузата на чл.А раздел
Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са опи сани условията, при които
потребителят може да се възползва от включените в Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.06. 2016г. допълнителни
услуги,а именно:Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;Възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски;Възможност за смяна на дата
на падеж;Улеснена процедура за получа ване на допълнителни парични средства.
В 15.2
Отлагане на вноски от Общите условия е посочено, че „ако договорът за
потребителски кредит/ДПК/ е със срок от 24 месеца - клиентът може да пои ска
кредиторът да му отложи четири погасителни вноски след платена трета вноска по
ДПК." По долу в същата точка е посочено, чс това е максималният брой,
който може да бъде отложен и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че
клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп допустимия
брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три
последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради
които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски
като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице,
участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрачна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и
продължаваща повече от три седмици.- т.е. при нерабо тоспособност продължила но-малко от три
седмици клнента няма право ла поиска отлагането на заплащането на погасителна
вноска,прекратен трудов
договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакин ството
му,Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др.
Сиреч за ползването от потребителя на vcлуга -
отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура,
която следва да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва
заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиента е длъжен да представи
на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско
заключение, показващо времетраенето на неработо способността; документ,
потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за
прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на
трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово
възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че
заявлението заедно със съот ветните документи, доказващи наличието на
посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не
по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите
трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на
заявлението. Като отлагането на погаси телните вноски зависи в крайна сметка от
одобрението на кредитора.
В 15.2.4
от Общите условия е записано, чс в случай на отлагане на вноски при условията
на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния
план.
Аналогични
са правилата за намаляване на погасителните вноски изло жени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, чс намаляването
влиза в сила от момента на одобрение на заявлението от стра на на кредитора.
Или от
изложеното се налага извод, че потребителят дължи предва рително възнаграждение за
услугата,която кредиторът може и да не доста ви,ако не са спазени правилата,
установени от кредитора в ОУ.
Принципът на добросъвестност н
справедливост при договарянето изиск ват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хнпотетнчно ползване на такава.Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да запла ти възнаграждение на кредитора за предоставянето на
пакет от допълнителни услуги в размер на 1500лв.Нейното заплащане е следвало да
бъде възложено ка то задължение на
потребителя едва след като той изпълни всички свои задълже ния,предвидени в ОУ
за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н 15.5 от Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.Същите са изготвени предварнтелно и потребнтелят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържанне,поради което са нищожни на на основание чл.143 във вр. е чл.146 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „ неравноправна клауза“ в договор ,сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни , освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, коя то е транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./Според чл.3 от
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между пра вата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържа ние. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказател ствената тежест да установи този факт.
Следва да се посочи че клаузите на 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н
15.5 са част от общите
условия при предварително определени
от едната страна- ответ ника- кредитор
клаузи на договора и същите не са били предмет на предвари телно договаряне
между двете страни. Ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Не се установи атакуваните клаузи на договора, разпи сана в чл.15,15.1.,15.2.,15.3.,15.4 н 15.5 от
ОУ да са били индивидуално дого ворени.
Предвид на изложеното Съдът приема, че клаузата в т. 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н 15.5 която предвижда условията, при които
потребителят може да се възползва от включените в Споразумението за
предоставяне на пакет от до пълнителни услуги от 29.06.2016г. допълнителни
услуги са нищожни.Ето защо предявеният иск за нищожност на атакуваните клаузи
като основателен следва да се уважи.
Предвид уважаването на главните искове следва да се
разгледа предя веният от ответника насрещен иск.Предмет на насрещния иск са
претенции за не платени задължения от кредитополучателката по договор за
потребителски кре дит - главница в размер на 1500лв. и договорна лихва в размер
на 725,52лв. Ищцата не оспорва че е получила предоставената й в заем сума от
1500лв,не оспорва че са налице основанията по чл.12.3 от даговора, за
автоматичното прекратяване на договора и обявяването на неговата предсрочна
изискуемост. Ето защо предявеният иск за заплащане на главницата от 1500лв е основателен и следва да се уважи.Върху посочената
сума следва да се присъди законната лихва считано от датата на постъпване на
насрещната искова молба в съда-19.05.2017г до окончателното й заплащане.
Доколкото клаузата от договора за
заплащане на възнаградителна лихва е приета за нииожна по главния иск и като
такава непораждаща правно действие, то исковата претенция за заплащането й се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
На осн чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 770 лв разноски за настоящото
производство
На осн чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответинка сумаат от 302,63лв разноски
съразмерно уважената част на насрещния иск
На осн чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пловдив дър жавна такса в размер на 400лв
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на т. VІ на сключения между С.Г.Г. ЕГН***********
с адрес *** от една страна и „Профи Кредит България“ЕООД ЕИК175074752 от друга договор за потребителски кредит
„Стандарт с №********* на 29,06, 2016г.,
в които е уговорен ГЛП в размер на 41,17%, както и лихвен процент на ден
в размер на 0,11% за нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите
нрави,както и клаузата в т.VІ от
сключения на 29,06,2016г. договор за потребителски кредит, с която е уговорено
ищцата да заплати възнаграждение за пакет за допълнителни услуги в размер на
1500лв., като противоречаща на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2, предл. 2 и чл.
10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК както и клаузите на чл. 15, т.1,2,3,4,5 от ОУ за
нищожни като неравноправни клаузи на основание чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗП,
ОСЪЖДА С.Г.Г. ЕГН*********** с адрес *** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49,
бл.53Е, вх. В, сумата от 1500лв, главница дължима по сключен между стра ните на
29,06,2016г. договор за потребителски кредит „Стандарт с №*********, ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 19.05.2017г. до окон чателното й
изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 725,52лв договорна лихва,дължима по
договор за потребителски кредит „Стандарт с №*********
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седа лище и
адрес на управление гр. София , бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на С.Г.Г. ЕГН*********** с адрес ***
сумата от 770лв разноски за настоящото производство
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 400лв държавна такса
ОСЪЖДА С.Г.Г. ЕГН*********** с адрес *** да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София , бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В
сумата от 302,63 лв,представляваща
разноски по делото
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двусед мичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п./З.Б.
Вярно с оригинала.
КК