№ 47709
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20221110125060 по описа за 2022 година
На 28.02.2023г. в полза на заявителя по делото Г. В. В. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Уникредит Булбанк“ АД за
сумата от 116,52 евро, представляваща недължимо платена сума за месечна вноска за
м.08.2020г. по Договор за банков кредит № 21-TR70971704 от 12.12.2007г., ведно със законна
лихва за период от 13.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата 20,72 евро,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.08.2020г. до 13.05.2022г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 380,00 лева.
В срока за доброволно изпълнение на вземанията по заповедта, длъжникът
„Уникредит Булбанк“ АД е подал възражение по чл. 414а ГПК, в което е развил съоражения,
че бил платил дължимите суми по заповедта за изпълнение в размер на 116,52 евро –
главница, сумата от 20,72 евро – законна лихва за периода от 12.08.2020г. до 13.05.2022г.,
сумата от 9,98 евро – законна лихва за периода от 13.05.2022г. /датата на подаване на
заявлението/ до 08.03.2023г. /датата на плащането/ и съдебни разноски за платена държавна
такса в размер на 25 лева. Длъжникът оспорва претендираното адвокатско възнаграждение
от 380 лева на първо място като прекомерно като излага съображения, че заповедното
производство било формално, в него липсвала фактическа и правна сложност, а размерът на
възнаграждението бил приблизително равен на претендираната със заявлението сума. На
второ място развива съображения за злоупотреба с процесуално право от страна на
заявителя, който бил предявил в отделни заповедни производства претенциите си за
надвзети суми по всяка погасителна вноска по договора за кредит, с цел да му бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по всяко от тях. С оглед на това моли
присъденото със заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение да бъде намалено до
размера от 50 лева.
В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят е подал становище по възражението, с
което признава получаването на всички платени суми. Оспорва релевираните от длъжника
възражения срещу размера на адвокатското възнаграждение като неоснователни, като счита,
че размерът на възнаграждението е определен съобразно установения в чл. 7, ал. 7 НМРАВ
минимален размер. Счита за неоснователно възражението за злоупотреба с процесуални
права, тъй като макар да били налице множество заповедни производства срещу банката за
неоснователно обогатяване, това било така защото всеки месец банката била реализирала
нов състав на неоснователно обогатяване, поради което вземанията не произтичали от едно
и също основание. Моли съдът да остави без уважение възражението, евентуално да намали
възнаграждението до размера от 300 лева.
В тази част възражението /с характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК/ е
1
изпратено по компетентност на СГС, като с Определение № 7104 от 09.06.2023г.,
постановено по ч.гр.д. № 5833/2023г. по описа на СГС, VI-В състав, производството е
прекратено и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия,
като е указано на съда в заповедното производство да се произнесе по възражението по реда
на чл. 414а, ал. 4 ГПК. Вследствие на повдигнат спор за подсъдност, с Определение № 2093
от 14.08.2023г. по ч.гр.д. № 2174/2023г. по описа на САС, 10-ти състав, е Софийският
районен съд е определен за компетентен да се произнесе по въпроса относно намаляването
на разноските поради прекомерност и поради злоупотреба с право.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът „Уникредит Булбанк“ АД е погасил
вземанията по заповедта за изпълнение за главница, лихви и разноски за държавна такса, а
заявителят е признал това плащане, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК
заповедта за изпълнение в тези части следва да бъде обезсилена поради плащане в срока за
доброволно изпълнение.
Релевираното от длъжника възражение относно размера на адвокатското
възнаграждение е основателно. Видно от приложените от длъжника преписи от заповеди за
изпълнение, на 13.05.2022г. заявителят Г. В. В. е подал общо 14 заявления за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Уникредит Булбанк“ АД, с всяко от
които е претендирано връщане на недължимо платена сума по една месечна анюитетна
вноска за периода 2019г. – 2020г. по Договор за банков кредит № 21-TR70971704 от
12.12.2007г. Във всяко от производствата заявителят е претендирал и с издадените заповеди
за изпълнение съдът му е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по
380 лева.
Разделянето на претенциите в самостоятелни производства не е забранено от закона,
но образуването на множество паралелни съдебни производства с един и същи предмет за
различни периоди нарушава установеното в чл. 3 ГПК изискване страните да упражняват
добросъвестно процесуалните си права. Налице е злоупотреба с правото на подаване на
заявление от страна на заявителя, който, видно от броя и характера на образуваните
производства, цели да ангажира отговорността за разноски на ответното дружество по
максимален брой дела, възползвайки се от законоустановените минимални размери на
адвокатските възнаграждения при дела с нисък материален интерес. Длъжникът, обаче,
отговаря за разноските в производството съобразно уважената част от претенциите, но не
носи отговорност за преценката на заявителя да раздели претенциите си в 14 отделни
производства.
Развитите от заявителя съображения, че вземанията се основавали на различни
състави на неоснователно обогатяване, поради което не подлежали на общо претендиране,
са неоснователни. Видно от приложените по делото доказателства, всички вземания в 14-те
заповедни производства произтичат от неоснователно обогатяване, изразяващо се в платени
без основание суми по отделни погасителни вноски по един и същи договор за кредит, като
всички заявления са подадени на една и съща дата и касаят вече възникнали и изискуеми
вземания. При това положение, разделянето на претенциите в отделни производства
произтича единствено от преценката на заявителя, а не от основанието или изискуемостта
на претендираните вземания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при нарушение нормата на чл. 3 ГПК, в
полза на заявителя не следва да бъдат присъждани изобщо разноски за адвокатско
възнаграждение. Доколкото, обаче, искането на длъжника е за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размера от 50 лева и с оглед диспозитивното начало в процеса,
възнаграждението следва да бъде редуцирано до посочения от длъжника размер.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 28.02.2023г. по ч.гр.д. № 25060/2022г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав, в полза
на Г. В. В. срещу „Уникредит Булбанк“ АД, В ЧАСТТА по отношение на вземането за
сумата от 116,52 евро, представляваща недължимо платена сума за месечна вноска за
м.08.2020г. по Договор за банков кредит № 21-TR70971704 от 12.12.2007г., ведно със законна
лихва за период от 13.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 20,72 евро,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.08.2020г. до 13.05.2022г., както и сумата
от 25 лева, представляваща разноски за държавна такса, поради плащане в срока за
доброволно изпълнение.
НАМАЛЯВА по възражението на „Уникредит Булбанк“ АД размера на присъденото
с посочената заповед за изпълнение адвокатско възнаграждение в полза на Г. В. В. от 380
лева на 50 лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3