РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Благоевград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500552 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
подадена въззивна жалба от адв. Е.Р. в качеството й на особен представител
на ответника В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл.
45, вх. Б, ет. 1, ап. 1 срещу Решение № 93194/08.04.20. г., постановено по
гр.дело № 483/20. г. по описа на РС – Б.
С това решение, РС Б. е :
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В. В. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1,
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 2036., със седалище
и адрес на управление – гр.С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Л., ет.2,
офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, следната сума,
която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 11603 от
06.12.20.г., издадена по ч. гр. д. № 3245/20.г. на Районен съд – гр. Б., а
именно:
- 16,14 лв. /шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ -
представляваща главница по Договор за кредит „Б. к.“ с № 465. от 04.05.20. г.,
сключен между В. В. П. и „А. Ф.“ ООД, прехвърлено от страна на „А. Ф.“
ООД по силата на Приложение 1 от дата 11.10.20. г., представляващо
1
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от дата 11.11.20. г. в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК 2025. (понастоящем „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД), от своя страна „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 20. по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда /05.12.20.г./ до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 186,14 лв. /сто осемдесет и шест лева и
четиринадесет стотинки/.
ОТХВЪРЛИЛ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК 203., със седалище и адрес на управление – гр.С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25,
офис–сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен
директор против В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е.
бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1, с които се претендира да бъде признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 11603 от 06.12.20.г., издадена по ч. гр. д. № 3245/20.г. на Районен
съд – гр. Благоевград, а именно:
- 20,98 лв. /двадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ -
представляваща договорна лихва върху главницата, считано от 02.01.2017 г.
до 06.04.2017 г.
- 51,94 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ -
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 06.02.2017 г. до 06.04.20. г.
- 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ -
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането за
периода от 07.03.2017 г. до 06.04.20. г.
- 120 лв. /сто и двадесет лева/ - представляваща такса разходи за
дейност на служител.
- 114,25 лв. /сто и четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки/ -
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.06.2017
г. до датата на подаването на заявлението в съда - 05.12.20.г.
ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. В. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б. ж.к. Е.бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1 да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203., със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Л., ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, разноски, сторени в
заповедното производство и в първоинстанционното исково производство,
както следва:
- сумата от 1,08 лв. /един лева и осем стотинки/ – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 3245/20.г. на РС
2
– гр. Б.),и
- сумата от 11,92 лв. /единадесет лева и деветдесет и две стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 483/20.г. на РС – гр. Б.).
С въззивната жалба се твърди, че искът е изцяло неоснователен, поради
което и решението на първоинстнационният съд в тази насока е неправилно и
иска да бъде отменено, като се отхвърли предявеният иск.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Марио Цветков, в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване
на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира се и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по
същество, жалбоподателката не се представлява. Постъпило е писмено
становище от особения представител - адв.Р., която поддържа съображения за
основателност на жалбата и отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение. Желае също така и присъждане на
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на
жалбоподателката.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по
същество, въззиваемата страна - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Б. окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата
е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта,
с която искът е уважен и последиците от това, поради което съдът я намира
за допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми. Съдът счита, че обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и
3
правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения от
фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд
правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към
изложената от него фактическа обстановка.
При анализа на събраните по делото доказателства, правилно РС е
установил, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ
кредит с разрешен кредитен лимит в размер на 200 лв., който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, като от своя страна
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта с № 4., издадена от „И. Ф. АД; Съгласно чл. 2, ал. 4
валидността на картата е 2 години, като след изтичане на валидността на
картата, кредитодателят предоставя на кредитополучателя подновена карта; В
чл. 3 страните са уговорили, че кредитополучателят може по всяко време да
усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като
през целия срок на валидност на договора кредитополучателят се задължава
да заплаща до всяко 2-ро число на месеца, текущото си задължение, дължимо
за предходния период.
Съгласно чл. 4, ал.1 кредитополучателят предоставя кредита при
следните условия: 1. Срок на кредита - 6 години; 2. Фиксиран годишен лихвен
процент - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %. Лихвата се начислява всеки
ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се
приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни; 3. Общата сума
дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК е сбор на
следните суми: 1. усвоена и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху
усвоената и непогасена главница; 3. Такси за ползване на картата, дължими
по Тарифата; 4. Годишен процент на разходите - 45,9 %, изчислен при
следните допускания: Кредитополучателят погасява своите задължения
незабавно. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати
сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задълженията му. С чл. 16 от договора страните се
съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа -
2-ро число на месеца (чл, 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор,
същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от
падежа, а именно до 5- то число, обезпечение чрез поръчителство при
конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т, 1-5 предпоставки, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от
30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото
4
задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в
чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл.
3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от договора. Неустойката се дължи за всяко отделно
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се
начислява на 6- то число на месеца, в случай че до 5-то число
кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл. 22,
ал. 4 от договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на
кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния
кредитен лимит, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране
на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден, които се начисляват до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1.
В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но
заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за
действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от
договора. Страните се споразумели (чл. 22, ал. 5), че при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120 лв.,
която включва дейността на служител/лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя.
От приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016г. се установява, че
„Аксес Файнанс“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за контрол на
просрочени вземания” ООД (понастоящем „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, цесионер) вземанията си към ответника,
произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
Впоследствие „Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД
(цедент) е прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
(цесионер) вземанията си към ответника В.П., произтичащи от процесния
договор за потребителски заем. Този факт се установява от приетия по делото
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г. и
подписано Приложение № 1 към него.
Ответникът е бил уведомен за извършените цесии в рамките на
исковото производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, включващи договорите за цесии,
писмените потвърждения по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самите
уведомления. Без значение в тази насока е обстоятелството, че ответната
страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото
връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр.
2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и
особен представител. Следователно ответникът В.П. е бил известен за
прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело,
поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е правилен извода, че
посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда.
5
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
(неоспорено от страните), се установява, че ответникът на 19.09.2016г. е
изтеглил от процесната кредитна карта № 465515 сума в размер на 200 лв.
Установява се от разпита на вещото лице, че действителният годишен
процент на разходите /ГПР/ е около 400 %. Общият размер на начислените от
ищеца задължения, дължими от ответника по процесния договор за кредит, е
в размер на 626,56 лв., от които изтеглената главница е само 200 лв. От страна
на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор, са били
извършени плащания в общ размер на 170 лв.
Въззивният съд достигна до идентичен извод, с този направен от
първоинстанционния съд, че в случая записаният в договора ГПР /45,9 %/ не
отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан действителен ГПР. По
тази причина процесният договор за потребителски кредит от 04.05.2016 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай
длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи
други суми за лихви и неустойки. Следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.
19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер,
се считат нищожни.
Предвид така установената недействителност на договора за
потребителски кредит и на основание чл. 23 ЗПК ответникът, а в това
производство въззивник, следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от
експертното заключение по делото плащане по договора на суми в общ
размер от 170 лв., то следва да се приеме, че с тази сума е погасена част от
задължението за главница от 200 лв., съответно неплатена е останала
главница в размер на 30 лв. Ищецът претендира главница в размер на 186,14
лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/
правилно първоинстанционният съд се е произнасъл по искането за
присъждане на главница съгласно претендирания от ищеца размер.
Така, ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на
16,14 лв., като за остатъка до пълния претендиран размер от 186,14 лв. искът
за главница правилно е отхвърлен като неоснователен.
В отхвърлителната част решението на РС не се атакува от
заинтересованата страна.
Доколкото доводите в жалбата са неоснователни, а вземането, за което
искът е уважен се установява от доказателствата по делото и съдебно-
счетоводната експертиза, и по делото не се установи плащане на същото от
длъжника, то решението в частта, с която искът е уважен, се явява правилно и
следва да се потвърди. Като последица от това, решението следва да се
потвърди и в частта относно разноските.
На основание чл.78, ал.8 ГПК,вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
6
НЗПП жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество направените по
делото разноски пред настоящата инстанция за юрисконсулт в размер на 100
лв. и 300.00 лв. за заплатени разноски за особен представител пред въззивния
съд. Или общо сумата от 400, 00 лв. за разноски по делото.
На особения представител на жалбоподателя - адв. Е.Р., следва да се
изплати възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 300.00 лв., внесено с
платежно нареждане на л.10 от въззивното дело.
Водим от горните съображения, Б. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93194/08.04.20.г., постановено по гр.дело
№ 483/20. г., в частта, в която РС – Б. е :
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В. В. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1,
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203., със седалище и
адрес на управление – гр.С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, следната
сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
11603 от 06.12.2019г., издадена по ч. гр. д. № 3245/20г. на Районен съд – гр.
Б., а именно:
- 16,14 лв. /шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ -
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 465. от
04.05.20. г., сключен между В. В. П. и „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлено от
страна на „Аксес Файнанс“ ООД по силата на Приложение 1 от дата
11.10.2017 г., представляващо допълнително споразумение към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от дата 11.11.2016 г. в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 2025.
(понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД), от
своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК 203.0 по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 03.05.20.г.,
- ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /05.12.20.г./ до окончателното погасяване,
както и в частта, в която РС - Б. е ОСЪДИЛ В. В. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1 да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203. със седалище и адрес на управление
– гр.С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, разноски, сторени в
заповедното производство и в първоинстанционното исково производство,
както следва:
- сумата от 1,08 лв. /един лева и осем стотинки/ – представляваща
7
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 3245/2019г. на
РС – гр. Б.),и
- сумата от 11,92 лв. /единадесет лева и деветдесет и две стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 483/2020г. на РС – гр. Б.).
В останалата част с която исковете са отхвърлени, решението е влязло в
законна сила, поради необжалването му в установения от закона срок от
страна с правен интерес от обжалването му.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград,
ж.к. Е. бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1 да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК 20., със седалище и адрес на управление – гр.С., бул. ”Д-
р П. Д.” № 25, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б.
– изпълнителен директор, сумата в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева) -
разноски пред въззивния съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Е.Р. възнаграждение за осъщественото от
нея процесуално представителство на жалбоподателката В. В. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. 45, вх. Б, ет. 1, ап. 1, пред
въззивния съд, в размер на 300, 00 лв. (триста лева), внесено с платежно
нареждане на л.10 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8