№ 134
гр. Разград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Делта-ковър“ ЕООД чрез пълномощник против
Решение № 7/ 24. 02. 2021 г. по гр. д. № 1169/ 2019 г. по описа на РРС в частта, с която е
уважен иска на въззиваемия „Овима“ ЕООД до размера на 13 451, 58 лв., от която сума
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия 6 251, 58 лв. за извършени СМР по договор
за строителство от 22. 04. 2014 г. и в частта, в която е отхвърлен иска на „Овима“ ЕООД над
размера от 6 251, 58 лв. до 13 451, 58 лв. , като погасен чрез прихващане с насрещно
задължение за връщане на авансово плащане по същия договор. Изложени са доводи, че
решението в обжалваната част е необосновано, незаконосъобразно, постановено в
противоречие на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е
обсъдил и анализирал правилно събраните по делото доказателства, поради което е
достигнал до погрешни правни изводи.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание чрез повереника си оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
1
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
му част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК , като се има предвид и следното:
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Безспорно е между страните, че на 22. 04. 2014 г. е сключен Договор за строителство,
според който въззивникът „Делта-ковър“ ЕООД е възложил на въззиваемия „Овима“ ЕООД
довършителни СМР на обект: Строеж V категория на обект Автосервиз, пункт за смяна на
гуми, автомивка и магазин за резервни части със застроена площ от 460 кв. м. в парцел IV-
4099, имот № 6376 кв. 327 по плана на гр. Разград, подробно описани. Цената на
договорените СМР е 45 129 лв. без ДДС, уговорена за заплащане с междинни плащания:
авансово – 12 000 лв., първо междинно плащане – 100% от стойността на актуваните и
приети СМР, без ДДС за периода до 30.05.2014 г. – дължимо до 05.06.2014 г.; второ
междинно плащане - 100% от стойността на актуваните и приети СМР, без ДДС за периода
до 30.06.2014 г. – дължимо до 05.07.2014 г. и окончателно плащане – 100% от всички
актувани и приети СМР след 30.06.2014 г. без ДДС след удръжка на сумата 1000 лв. като
гаранция за добро изпълнение. Довършителните СМР се отнасят само за труд, съгл.
приложената Оферта, за което страните не спорят. На 12. 05. 2014 г. страните са сключили
анекс към договора за строителство за допълнително възложени и изпълнени СМР на
стойност 1869, 60 лв. с ДДС със срок за плащане 20. 05. 2014 г. Съставен е Протокол за
установяване завършването на натурални СМР към 31. 05. 2014 г. на стойност 11 096, 40 лв.,
подписан от представители на страните по делото. На 23.04. и на 28.04.2014 г. ответникът е
превел на ищеца авансово сумите 1800 лв. и 12 600 лв. с ДДС, за което са съставени и
фактури № 169 и № 172. В протокол от 03.06.2014 г. страните са записали, че към 31.05.2014
г. на обекта са изпълнени и подлежат на заплащане конкретни СМР по 8 пункта на стойност
11 096,40 лв. с ДДС. С анекс към първоначалния договор – от 14.07.2014 г. страните са се
споразумели, че са възложени и изпълнени СМР по 26 пункта на обща стойност 2932,24 лв.
с ДДС. И за това плащане е съставена фактура № 179/14. 07. 2014 г. и е извършено плащане
по банков път. От гласните доказателства се установява, че въззиваемият е изпълнявал
възложени му СМР на обекта до м. юли 2014 г.
В протокол от 18.07.2014 г. са записани СМР на стойност 15 845,58 лв. с ДДС и този
протокол не е подписан от представител на ответника – въззивник, а само от
2
представляващия въззиваемия . За тази сума е издадена проформа фактура № 1/ 21. 07. 2014
г. Ищецът е изготвил и Количествено-стойностна сметка за положения труд за
допълнително възложени и изпълнени към 18.07.2014 г. СМР на стойност 3172,25 лв. с ДДС.
КСС не е подписана от ответника - въззивник. За тази сума е издадена проформа фактура №
2/21. 07. 2014 г.
Спорът между страните е досежно дължимите суми в двете съставени от
въззиваемия проформа фактури №№ 1 и 2 от 21. 07. 2014 г., а предмет на обжалваната част
от решението е дължимата сума по протокола от 18. 07. 2014 г. Въззивникът твърди, че
Протокол от 18. 07. 2014 г. и КСС за допълнително възложени и изпълнени СМР към 18. 07.
2014 г. не са подписвани от негов представител, не са му били представени от въззиваемия
до 2019 г., когато били изпратени с Покана от „Овима“ ЕООД от 21. 09. 2019 г. Оспорва
количествата и извършените видове работи в протокола, излагайки доводи, че част от
работите се дублирали с отразените и приети, респ. платени по предходните подписани от
страните протоколи и анекси, а друга част от работите били започнати от въззиваемия, но
останали незавършени от него.
Безспорно се установява, че Протокол от 18. 07. 2014 г. и КСС за допълнително
възложени и изпълнени СМР към 18. 07. 2014 г. не са подписани от въззивника. Според
заключението на СТЕ, изслушана и приета от районния съд, всички видове работи,
посочени в Протокол за установяване на СМР от 18.07.2014 г. са записани в офертата,
неразделна част от договора. СМР са извършени, изпълнени са по вид и обем, съгласно
договореното между страните в договора за строителство и не се дублират с предходно
извършените, за които има плащане. Според вещото лице, по делото няма обективни данни,
от които може да бъде установено от кого са изпълнени СМР, предмет на Протокол от 18.
07. 2014 г. и на КСС за допълнително възложени и изпълнени СМР към 18. 07. 2014 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не може да бъде установено кои
точно са изпълнените по количество и видове СМР от въззиваемия. Част от СМР на обекта
са били изпълнявани от въззивника по стопански начин, което се установява от
заключението на ССЕ и приложени актове /л. 77-л. 82/. От приложените по делото актове за
приемане на извършени СМР /л. 82 – л. 88/ е видно, че на процесния обект СМР са
изпълнявани и от други изпълнители.
С Уведомително писмо изх. № 17 от 26. 08. 2014 г. въззивникът „Делта – ковър“
ЕООД по повод кореспонденцията, относно прекратяване действието на договора за
строителство, е уведомил въззиваемия „Овима“ ЕООД, че наето от въззивника трето лице –
Стоян Русев Пачев е изготвил подробна количествена сметка за извършената работа на
обекта, която била представена на въззиваемия. С Уведомително писмо, връчено на „Делта-
ковър“ ЕООД на 17. 09. 2014 г., „Овима“ ЕООД е изразил несъгласие както с изготвената от
С. Пачев количествена сметка, така и с прекратяване действието на договора. Няма спор
между страните, относно наличието на изготвена от С. Пачев количествена сметка. Съдът
3
приема, че уведомително писмо изх. № 17 от 26. 08. 2014 г. на въззивника „Делта-ковър“
ЕООД има значението и доказателствената стойност на извънсъдебно признание за
неизгоден за него факт по делото и важи срещу своя издател – чл. 180 от ГПК.
Според заключението на СТЕ, описаните СМР от наетия от въззивника С. Пачев са
изпълнени по вид и обем, съгласно договора за строителство. Съобразно приложената към
договора за строителство Оферта за договорените единични цени на труд, вещото лице е
дало заключение, че общата стойност на изпълнените СМР, посочени в количествената
сметка, изготвена от С. Пачев е 13 451, 58 лв. с ДДС, а според вещото лице е 13 204, 65 лв.
без ДДС. Съдът кредитира като доказателство по делото заключението на СТЕ, тъй като е
компетентно, обективно и обосновано, подкрепя се от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Тъй като се установява, че описаните в количествената сметка на С.
Пачев СМР са изпълнени, следва да се приеме за установено, че са изпълнени от
въззиваемия. Действително Протокол от 18. 07. 2014 г. за изпълнените СМР не е подписан
от въззивника.Този протокол по своята правна същност представляват акт, установяващ
приемане без възражение на работата по договора за изработка, какъвто характер има
сключения между страните договор за строителство.С подписването му се удостоверява
приемането на работата без възражение, според чл. 264 от ЗЗД, което поражда задължение
за плащане на възнаграждение. Фактът, че Протокол от 18. 07. 2014 г. за изпълнените СМР
не е подписан, обосновава извод, че работата не е приета от въззивника. При установеното в
хода на съдебното производство изпълнение от въззиваемия на възложени СМР, предмет на
Протокол от 18. 07. 2014 г., въззивникът дължи възнаграждение за работата.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така, доколкото
първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, имащ за предмет изпълнение на търговска
сделка – чл. 286, ал. 1 от ТЗ.
Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът дължи на
въззиваемия разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/ 24. 02. 2021 г. по гр. д. № 1169/ 2019 г. по описа на
4
РС Разград в частта, с която е уважен иска на въззиваемия „Овима“ ЕООД до размера на
13 451, 58 лв., от която сума въззивникът „Делта-ковър“ ЕООД е осъден да заплати на
въззиваемия „Овима“ ЕООД сумата 6 251, 58 лв. за извършени СМР по Договор за
строителство от 22. 04. 2014 г. и в частта, в която е отхвърлен иска на „Овима“ ЕООД над
размера от 6 251, 58 лв. до 13 451, 58 лв. , като погасен чрез прихващане с насрещно
задължение за връщане на авансово плащане по същия договор.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Делта-ковър“ ЕООД гр. Разград, ЕИК ********* да заплати на „Овима“
ЕООД, гр. Разград сумата 500 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5