РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Перник, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500744 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „Юробанк България“
АД срещу решение №802 от 08.10.2024 г., постановено по гр. д. № 710/2023 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422
ГПК от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, срещу Ц. К. К. -Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, искове да бъде признато за установено, че ответникът Ц. К.
К. Д. дължи на ищеца при условията на солидарна отговорност с Т.С.Д., ЕГН
**********, действащ и като ЕТ „Т.С. – АЛПИ СТИЛ – 94“, с ЕИК *********, сумата
10 000,00 лв. – главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс“ № ***, сумата 4440.91 лв. – възнаградителна лихва за периода от
26.08.2015 г. – 02.06.2018 г., сумата 559.09 лв. – наказателна лихва за периода от
26.08.2015 г. до 26.08.2018 г., и сумата 222.70 лв. – такси за периода от 27.04.2018 г. до
26.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението -
29.08.2018 г. до изплащането й, за които вземания е издадена Заповед №
6020/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 6063/2018 г. по описа на Районен съд - Перник.
Във въззивната жалба се излагат съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно
и в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че при съобразяване на
влязлото в сила решение № 32/08.05.2024 г. по търг.д. № 64/2022 г. на ОС-Перник на
основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, с което е прекратено производството по несъстоятелност
1
на кредитополучателя ЕТ„Т.С. – АЛПИ СТИЛ 94“, с ЕИК ********* и е постановено
заличаването му от ТРРЮЛНЦ и по арг. от Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по
тълк.д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, в което е постановено, че когато производството
по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила
фаза по предявяване и приемане на вземанията, непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на
вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника, се
погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, отпада отговорността и на поръчителя по
процесния договор за кредит и анекси към същия. Поддържа, че със заличаването на
едноличния търговец се прекратява възможността за извършване на търговска
дейност, но задълженията, които е имал едноличният търговец, се поемат от
физическото лице, следователно солидарната отговорност на поръчителя не следва да
отпада. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата, като е изложила подробни аргументи за правилност и
законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа се, че с
погасяване на задължението на главния длъжник е погасено и задължението на
ответницата по жалбата като поръчител. Навеждат се доводи, е ответницата по
въззивната жалба е потребител, във връзка с което се поддържа възражение, че
неравноправни и нищожни са клаузите, въз основа на които банката едностранно може
да променя лихвен процент. По отношение на увеличението на лихвите във
формираната постоянна практика е прието, че уговорката в договор за банков кредит,
предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен
процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън
контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.
143 ЗЗП. В тази връзка, всички сключени допълнителни споразумения съставляват
спогодба върху нищожен договор. Твърди се, че допълнителните споразумения са
нищожни и поради анатоцизъм. Моли се за отхвърляне на жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По доводите за неправилност намира следното:
Пред районния съд са предявени и разгледани обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 138 ЗЗД, вр. чл.
430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260,
представлявано от изпълнителния директор П.Н. Д., срещу Ц. К. К. – Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, да бъде признато за установено, че ответникът Ц. К. К.
2
дължи на ищеца сумата 10 000,00 лв. – главница по договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс“ № ***, сумата 4440.91 лв. възнаградителна лихва
за периода от 26.08.2015 г. – 02.06.2018 г., сумата 559.09 лв. наказателна лихва за
периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г., и сумата 222.70 лв. – такси за периода от
27.04.2018 г. до 26.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението - 29.08.2018 г. до изплащането й, за които вземания е издадена Заповед
№ 6020/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6063/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
По заявление на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед №
6020/01.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 6063/2018 г. по описа на Районен съд – Перник срещу Т.С.Д.,
ЕГН **********, в лично качество и в качеството му на ЕТ Т.С. Алпи Стил-94“, ЕИК
*********, и Ц. К. К. – Д., ЕГН **********, за солидарно заплащане на сумата 10
000,00 лв. – представляваща част от 14027,29 лв. - непогасена главница за периода от
21.09.2014 г. до 26.08.2018 г. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес
деволвираща линия – плюс“ № ***, с Приложение от 02.06.2008 г. към него, изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 11.08.2009 г., Анекс № 2 от 27.09.2010 г., Анекс № 3 от
23.12.2011 г. и Анекс № 4 от 30.08.2012 г. и Договор за поръчителство от 11.08.2019 г.,
сумата 4440.91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. – 02.06.2018 г.
представляваща част от общо дължимата възнаградителна лихва от 7987,69 лв. за
периода от 21.04.2014 г. до 02.06.2018 г., сумата 559.09 лв. – наказателна лихва за
периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г., представляваща част от общо дължимата
наказателна лихва в размер на 5262,14 лв. за периода от 21.10.2014 г. до 26.08.2018 г., и
сумата 222.70 лв. – нотариални разноски за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 304,45 лв. - за държавна такса, и
852,67 лв. - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
В представената по ч.гр.д. № 6063/2018 г. на Районен съд – Перник от съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1752/2022 г. по описа на
ЧСИ С. Б. липсва удостоверяване на датата на връчването й на длъжника Ц. Д., поради
което на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта.
Указанията на съда са връчени на заявителя на 23.01.2023 г., който е представил
доказателства за депозирана искова молба с вх. № 3943/22.02.2023 г., въз основа на
която е образувано производството по гр.д.№710/2023 г. по описа на РС-Перник.
Ищецът основава вземането си на приетия пред първата инстанция договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № ***., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД и ЕТ „Т.С.-Алпи Стил-94“, видно от който
страните са постигнали съгласие ищецът в качеството на кредитор, да предостави на
„Т.С.-Алпи Стил-94“, в качеството на кредитополучател, кредит под формата на
кредитна линия в размер на 10000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди,
които кредитополучателят се задължил да върне заедно с дължимите лихви при
условията на договора за срок от 120 месеца от откриването на заемната сметка по
кредита. От приетия пред районния съд договор за поръчителство от 11.08.2009 г. се
установява, че Ц. К. К. се е задължила спрямо кредитора да отговаря за задължението
на кредитополучателя ЕТ „Т.С.-Алпи Стил-94“ по договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия-плюс“ № *** за сумата 10 000,00 лв. заедно с
3
договорените лихви. По делото са приети и Анекси 1, 2, 3 и 4, подписани от
кредитора, кредитополучателя и поръчителя, с които са изменени условията по
договора за кредит, като са уговаряни условия за облекчено погасяване.
В отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва иска
като неоснователен. Поддържа, че с решение по т.д. № 64/2022 г. на ОС-Перник е
обявена неплатежоспособността на ЕТ „Т.С. – Алпи Стил-94“, определена е за начална
дата на неплатежоспособността 05.12.2022 г., открито е производство по
несъстоятелност и ЕТ „Т.С. – Алпи Стил-94“ е обявен в несъстоятелност, постановена
е обща възбрана и запор върху имуществото му и е постановено прекратяване на
дейността на предприятието и е спряно производството по несъстоятелност за срок от
една година от вписване на решението в ТР към АВ, като е указано, че може да бъде
възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай
производството ще бъде прекратено. Твърди, че ищецът не е предявил вземанията си в
производството по несъстоятелност, поради което на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ те са
се погасили, с което са се погасили и всички обезпечения. Твърди, че задълженията по
договора за кредит са погасени чрез плащане. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Навежда доводи, че ответникът е потребител, а клаузите,
предвиждащи възможност за банката едностранно да увеличава лихвения процент,
както и споразуменията, въз основа на които е капитализирана лихвата, са нищожни.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
С покана от 11.05.2018 г., връчена на кредитополучателя на 26.06.2018 г., видно от
приложената по делото разписка, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
поради просрочие в плащанията.
С влязло в сила Решение № 32/08.05.2024 г. по търг.д. № 64/2022 г.на ОС-Перник
е прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ „Т.С.-АЛПИ СТИЛ-94“, ЕИК
********* – в несъстоятелност и е постановено заличаването му от ТРРЮЛНЦ.
С влязло в сила определение № 1873/03.06.2024 г. производството по делото е
прекратено спрямо Т.С.Д., ЕГН **********, действащ и като ЕТ„Т.С. – АЛПИ СТИЛ –
94“, с ЕИК *********, в несъстоятелност – заличен търговец от ТРРЮЛНЦ.
От приетата пред въззивния съд ССчЕ, назначена служебно на основание чл.195,
ал.1 от ГПК, се установява, че съгласно договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ- ПЛЮС” от 15.05.2008 г. е договорена главница в размер на
10000,00 лева, като е открита заемна сметка с дата 02.06.2008 г. Усвоената главница е в
размер на 9800,00 лева чрез превод към друга сметка чрез сметка с IBAN *** с
титуляр ЕТ Т.С. -АЛПИ СТИЛ-94 и 200,00 лева платена такса за одобрение на кредита.
Съгласно Анекс 1 от 11.08.2009 г. към договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС” от 15.05.2008г. е извършено капитализиране към
главница 10 000 лева на неплатена възнаградителна лихва към 11.08.2009г. в размер на
505,62 лева, респ. оставащата главница е в размер на 10505,62 лева. Към главницата
10505,62 лева се капитализира сумата от 820,00 лева неплатена възнаградителна лихва
към 21.07.2010 г., като оставащата главница след извършената капитализация е в
размер на 11325,62 лева. Видно от заключението на вещото лице, на 23.09.2010 г. е
била заплатена главница 121,51 лева, а оставащата главница възлиза на 11176,82 лева.
С Анекс 2 от 27.09.2010 г. към договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС” от 15.05.2008 г. е било извършено капитализиране
към главница в размер от 11176,82 лева на неплатена мораторна лихва към 27.09.2010
г. в размер на 0,17 лева и неплатени такси в размер на 76,51 лева. Съгласно този анекс
сумата на оставащата главница възлиза на 11280,79 лева. С Анекс 3 от 23.12.2011 г.
4
към договора е извършено капитализиране към главница в размер на 11280,79 лева на
неплатена възнаградителна лихва към 23.12.2011г. в размер на 553,74 лева и неплатени
такси в размер на 28,20 лева, като оставащата главница е в размер на 11862,73 лева. С
Анекс 4 от 30.08.2012 г. към договора е извършено капитализиране към главница
11862,73 лева на неплатена възнаградителна лихва към 30.08.2012г. в размер на 418,94
лева и неплатени такси в размер на 75,58 лева, като оставащата главница е в размер на
12357,25 лева. Към главница в размер от 12357,25 лева се капитализира сумата от
1670,04 лева неплатена възнаградителна лихва към 21.08.2014 г., като оставащата
главница в размер на 14027,29 лева.
Вещото лице посочва в своето заключение, че оставащата главница в размер на
14027,29 лева е разсрочена за изплащане на 46 анюитетни вноски с падеж 21-во число
на месеца, първа вноска с дата 21.09.2014г. и последна вноска за плащане с дата
02.06.2018 г. Вещото лице посочва, че първата просрочена и непогасена вноска за
главница и лихва е с падежна дата 21.09.2014 г., която е преди подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК на 29.08.2018г. и е в размер на 295,37 лева, формирана от вноска по
лихва в размер на 157,26 лева и по главница 138,11 лева. Вещото лице поддържа, че
размерът на неплатената договорена лихва по кредита за периода от 26.08.2015г. до
02.06.2018г., съобразно договора и анексите към него е в размер на 4754,36 лева, а
размерът на неплатената наказателна лихва по кредита за периода от 26.08.2015г. до
26.08.2018г. съобразно договора и анексите към него е в размер на 5021,43 лева. Видно
от заключението на вещото лице, размерът на неплатените такси по кредита за периода
от 27.04.2018г. до 26.08.2018г., съобразно договора и анексите към него са в размер на
222,70 лева. Вещото лице поддържа, че след 29.08.2018 г. не са извършвани
погасявания по кредита, както и че размерът на дълга при сключването на анексите не
е определян въз основа на увеличен лихвен процент.
В решението си районният съд е приел, че Предвид влязлото в сила решение №
32/08.05.2024 г. по търг.д. № 64/2022 г. на ОС-Перник на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, с
което е прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ„Т.С. – АЛПИ СТИЛ 94“,
с ЕИК *********, и е постановено заличаването му от ТРРЮЛНЦ, следва, че
вземанията на ищеца срещу кредитополучателя са погасени. Предвид функционалната
връзка между задължението на главния длъжник и акцесорното задължение на
поръчителя, следва, че с погасяването на главния дълг се погасява и дълга на
поръчителя.
С оглед данните по делото и съобразявайки доводите на страните, настоящият
състав намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Правоотношенията между банката и ЕТ„Т.С. – АЛПИ СТИЛ – 94“ са възникнали
по валидна търговска сделка – договор за банков кредит продукт продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС” от 15.05.2008г. и изменен с посочените анекси,
които обективират насрещните съвпадащи волеизявления на страните по отношение
на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит. По силата
на договора на кредитополучателя е отпуснат и усвоен от кредитополучателя кредит в
размер на 10 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, който
едноличният търговец ще използва за своята дейност срещу насрещните задължения
на кредитополучателя да върне главницата след изтичане на срока, заедно с плащане
на уговорените договорна лихва /възнаграждение за ползване на кредита/, застраховки
и такси по кредита и обезщетения. С договор за поръчителство от 11.08.2009 г.
жалбоподателката Ц. К. К. -Д. в качеството на поръчител при условията на 138 и сл.
от ЗЗД се задължила спрямо кредитора да отговаря солидарно за всички задължения на
5
кредитополучателя при условията на сключения договор за банков кредит. Не се спори
и с оглед данните от проведената ССчЕ безспорно се установява, че Банката е
изпълнила основното си задължение по договора за кредит като е предоставила сумата
предмет на договора за банков кредит на кредитополучателя и е усвоена изцяло от
същия в размер на 10 000 лева. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е обусловено от неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от
поетите договорни задължения, включително ако не е внесъл дължима вноска по
главница и/или лихва по силата на чл. 25, б. "г" и чл. 26, б. "в" от договора. Вещото
лице по ССчЕ сочи, че първата просрочена и непогасена в цялост погасителна вноска
за главница е с падеж 21.09.2014 г. е в размер на 295,37 лева, формирана от вноска по
лихва в размер на 157,26 лева и по главница 138,11 лева, а плащанията са окончателно
преустановени, като след 29.08.2018 г. такива не са извършвани. Следователно, по
делото е установена изправността на банката по договора и нарушаването му от
кредитополучателя. Това неизпълнение на договорните отношения съставлява предвид
чл. 25, б. "г" и чл. 26, б. "в" от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ релевантно
поведение, което извежда правото на банката да обяви всички суми по облигацията за
предсрочно изискуеми и платими, което същата и сторила. За това си решение
кредитополучателят и поръчителят са известени надлежно, като са и поканени за
заплатят натрупалите се задължения, посочени в съобщенията обсъдени по-горе,
връчени на всеки от тях към който момент следва да се счита, че кредитополучателят
и поръчителят са редовно известени за предсрочната изискуемост, като неизправна
страна по изискуемия дълг. Следователно действително е настъпил преобразуващия
ефект от това волеизявление на банката, който е модифицирал наличната облигация
между страните, длъжниците губят преимуществата на срока и вече дължат пълно и
цялостното погасяване на всички задължения по договора за банков кредит, а не само
на падежиралите такива. Относно определяне размера на дължимото, съдът отбелязва:
Съгласно ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 3/2017 г.
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му. Посочва се, че изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване, поради което по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
От заключението на ССчЕ се установява, че оставащата главница в размер на
14027,29 лева е разсрочена за изплащане на 46 анюитетни вноски с падеж 21-во число
на месеца, първа вноска с дата 21.09.2014г. и последна вноска за плащане с дата
02.06.2018 г. Вещото лице посочва, че първата просрочена и непогасена вноска за
главница и лихва е с падежна дата 21.09.2014 г., която е преди подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК на 29.08.2018г. и е в размер на 295,37 лева, формирана от вноска по
лихва в размер на 157,26 лева и по главница 138,11 лева. Вещото лице поддържа, че
размерът на неплатената договорена лихва по кредита за периода от 26.08.2015г. до
02.06.2018г., съобразно договора и анексите към него е в размер на 4754,36 лева, а
размерът на неплатената наказателна лихва по кредита за периода от 26.08.2015 г. до
6
26.08.2018г. съобразно договора и анексите към него е в размер на 5021,43 лева. Видно
от заключението на вещото лице, размерът на неплатените такси по кредита за периода
от 27.04.2018г. до 26.08.2018г., съобразно договора и анексите към него са в размер на
222,70 лева. Параметрите на дължимите суми са правилно установени и изведени от
вещото лице, като заключението му е съобразено с фактите по представените по
делото документи по процесния договор за кредит и анексите към същия и относимите
от договорните отношения между страните клаузи относно определяне на главница,
лихви, такси и др.
Отправените възражения от ответницата, че е потребител потребители по
смисъла на ЗЗП и спрямо тях действа особената защита на този закон, обективирана в
случая с искане за обявяване на норми от договора и анексите към него за нищожни
като неравноправни, са неоснователни. Спрямо договора за банков не са приложими
разпоредбите на ЗЗП, тъй като кредитополучателят ЕТ„Т.С. – АЛПИ СТИЛ – 94“ няма
качеството на физическо лице потребител по см. на § 13, т. 1 от ЗР на ЗЗП и Директива
93/13 на Съвета. Кредитополучателят е едноличен търговец и предвид това, че с
договора за кредит се финансира покупка на имот за инвестиции на ЕТ, следователно
договорът за кредит е свързан с търговската или професионалната дейност на
кредитополучателя-търговец и същият е действал в рамките на своята търговска
дейност и същият няма качеството на потребител и ЗЗП не се прилага към процесния
договор за банков кредит. Също такова качество няма и ответникът – поръчител, макар
и физическо лице, доколкото е поел задължение за погасяване на кредит с
предназначение за търговска дейност. В този смисъл е съдебната практика,
обективирана в решение № 152 от 05.01.2018 г. по т. д. № 2512/2016 г. на ВКС, ТК, I
отд., решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г., ВКС, I т. о. и практика на СЕС
в решение по дело С-74/15. Кредитът е изцяло усвоен и няма данни да не е използван
именно за търговската дейност на търговеца, а поръчителят Ц. К. К. -Д. е сключила
договора за поръчителство с кредитора след сключване на договора за банков кредит и
на основание чл. 141 от ЗЗД е солидарно отговорна с главния длъжник за поетото
задължение. Физическото лице – съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството
на потребител по ЗЗП и да се ползва на неравноправен характер на клаузи в договора
за кредит, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Жалбоподателката Ц. К. К. –Д., макар и физическо лице, не
отговаря на останалите условия за потребител по смисъла на ЗЗП. Сключвайки
договора за поръчителство с кредитора, поръчителят не е придобил стоки, нито е
ползвал услуги, които "не са предназначени за търговска или професионална дейност",
както изисква ЗЗП. С договора за поръчителство жалбоподателката се е задължила
солидарно, наред с ЕТ-кредитополучател, да отговаря за една и съща престация пред
кредитора. Договорното правоотношение между кредитора и кредитополучателя не
може да има различен характер от това по главното задължение. Поръчителят Ц. К. К.
-Д. не може да бъде определен за потребител, тъй като не е получил кредита и не е
станал страна по договора за кредит, а само е поел задължение спрямо кредитора да
отговаря за задължението на кредитополучателя - ЕТ, съгласно чл. 1 от договора за
поръчителство. Още повече и че не се спори, а и видно от отбелязването в поканата до
Ц. К. К. -Д. същата е получена от кредитополучателя Т.С., който собственоръчно е
удостоверил, че е неин съпруг. С оглед на това се налага изводът, че придобиването на
качеството на поръчител към банката от ответницата –поръчител е осъществено,
предвид тесните й лични и имуществени връзки с ЕТ – кредитополучател, свързани с
осигуряване на възможност за подобряване на материалната база за осъществяване на
7
търговската му дейност. Ето защо ответницата-поръчител има функционални връзки с
ЕТ - кредитополучател.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателката –поръчител няма и на това
основание качеството потребител и не се ползва от защитата по ЗЗП. Неоснователни и
недоказани са възраженията за нищожност на клаузите за определяне и изменение на
лихвения процент по договора за кредит на непредвидено основание поради
противоречие със ЗЗП и по-конкретно поради неравноправност с оглед общата
дефиниция на чл. 143 ЗЗП. Заемополучателят плаща лихва по кредита в уговорения
размер, която съставлява цената (възнаграждение) за предоставения паричен ресурс.
Съгласно изискванията за сключването му, с подписването на договора за кредит на
кредитополучателя, както и на поръчителя са предложени и известни условията по
кредита, в това число и лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата – сбор на БЛПМФ на "Юробанк И ЕФ Джи
България" АД в лева, валиден за съответния период и договорна надбавка, както и
задължения, свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно
погасяване на кредита. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, със
сключените последващи действителни анекси към договора за кредит, размерът на
лихвения процент не е увеличаван. Договорът и посочените допълнителни
споразумения анекси съдържат конкретните основания за промяна на БЛП, като
методологията за определяне на базисен лихвен процент и стойности на БЛП е
оповестена по подходящ начин в изпълнение на задължението на банката по чл. 3, ал.
3 и е публикувана в сайта на банката, поради което е известна на кредитополучателя и
поръчителя. Затова клаузата на чл. 4, ал. 1 и 3 от договора по отношение на БЛППФ не
е неравноправна, респ. не е нищожна и възражението на ответника е неоснователно.
Поради това не може да се приеме наличие на едностранна промяна на договорната
лихва.
Възражението за наличие на анатоцизъм е неоснователно. Със сключените анекси
е въведен облекчен режим на погасяване на кредита. Кредитополучателят, както и
поръчителят са подписали тези анекси. Следователно същите са се съгласили и
опрамовощават банката да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез
натрупването й към редовна главница по кредита. Това не е олихвяне на лихви, а
капитализиране на лихви с цел да се изчисти просрочието и да не се обявява кредита
за предсрочно изискуем. Освен това съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ това прехвърляне на
просрочието към редовната главница по кредита е допустимо. В случая няма
анатоцизъм и тъй като с посочените анекси се предвижда просрочените суми по
кредита да се прехвърлят към непросрочената главница, а не към лихвите.
Неоснователно е възражението за погасителна давност. Съгласно ТР №3/
21.11.2024 г. по т.д.№ 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. В случая от
изискуемостта на всяко от претендираните процесни вземания, т. е от началото на
претендирания период за главница от 21.09.2014 г., от 26.08.2015 г. за договорна и
наказателна лихва и от 27.04.2018 г. – за такси, до подаването на заявлението на
кредитора за издаване на заповед за изпълнение пред ПРС на 29.08.2018 г., от когато
искът се счита предявен – чл. 422, ал. 1 ГПК, не са изтекли 5 години за процесната
главница и съответно 3 години за останалите процесни вземания.
Неоснователно е възражението на ответника – поръчител за погасяване на
задълженията му поради погасяване задълженията на кредитополучателя на осн. чл.
8
739 ТЗ. С влязло в сила на 17.05.2024 г. решение № 32/08.05.2024 г. по търг. дело №
64/2022 г. по описа на ОС-Перник на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ се прекратява
производството по несъстоятелност на ЕТ„Т.С. – АЛПИ СТИЛ – 94“, ЕИК ********* -
в несъстоятелност и се постановява заличаване на същия ЕТ от ТРРЮЛНЦ. С
изменението на Търговския закон (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) в част четвърта за
несъстоятелността е създадена нова глава петдесет и втора "а" (гл. 52а, членове
от 760ж до 760и на ТЗ) – погасяване на задълженията. Измененията на Търговския
закон, включително в частта за погасяване на задълженията, имат незабавно (обратно)
действие по отношение на заварените производства по несъстоятелност – тези
производства се приключват по реда на новия закон, доколкото друго не е предвидено
(§ 99 от ЗИД на ТЗ). Член 760ж ТЗ е приложим само за длъжници – физически лица -
едноличният търговец или предприемачът, поради което чл. 760ж ТЗ се явява
специален закон спрямо чл. 739 ТЗ, а това означава, че с прекратяване на производство
по несъстоятелност приетите и неудовлетворени вземания на кредиторите, както и
когато производство по предявяване на вземания изобщо не се развива, няма да се
погасят автоматично в момента на прекратяване на производството, а само ако са
налице предпоставките за тяхното погасяване по чл. 760ж, ал. 1 ТЗ. В случая не е
налице никоя от хипотезите на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ включително и в частност на чл.
760ж, ал. 1, т. 5, б. б от ТЗ, тъй като от датата на влизане в сила на горецитираното
решение на съда по чл. 632, ал. 4 от ТЗ /17.05.2024 г./ към настоящия момент не е
изтекъл тригодишен срок. Ето защо, след като липсва основание за погасяване
/прекратяване/ на главния дълг на главния длъжник кредитополучателя ЕТ„Т.С. –
АЛПИ СТИЛ – 94“, то не е погасено /прекратено/ и задължението на поръчителя –
ответницата Ц. К. К. –Д..
Отговорността на ответницата Ц. К. К. –Д. се основава на сключения между нея и
банката договор за поръчителство от 11.08.2009 г., по силата на който в качеството на
поръчител се е съгласила и задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя и
при същите условия по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД за целия размер на дълга на
кредитополучателя, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията,
произтичащи от договора за банков кредит за връщане на главница, лихви и такси, до
пълното им погасяване. По този начин ответникът -поръчител е обезпечил
изпълнението на задълженията на кредитополучателя и поръчителят отговаря за
цялото задължение заедно или поотделно и затова е солидарно отговорен за
процесните вземания за връщане на предоставения кредит и плащане на лихви и такси
съгласно чл. 141 ЗЗД. Крайният извод е за основателност на предявената
установителна претенция в претендираните размери за уговорените и дължимите на
основание договора и анексите суми за главница по кредита, за възнаградителна лихва,
наказателни лихви и такси, доколкото няма данни тези парични вземания на банката
да са заплатени в размерите, установени от вещото лице, които са в размер на исковите
суми, от което следва, че исковете са основателни в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за въззивния жалбоподател-ищец. Пред въззивния съд същият е представил
доказателства за сторени разноски в размер на 304,45 лв. за платена държавна такса.
На основание чл.77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОС-Перник в полза на бюджета на съдебната власт 200 лв., представляващи депозит за
вещо лице. В исковото и заповедното производство пред РС-Перник на въззивникът-
ищец се следват разноски в размер на общо 1 215,02 лв. за платена държавна такса и
9
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №802 от 08.10.2024 г., постановено по гр. д. № 710/2023 г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, във вр. с чл.415 ал.1
съществуването на вземане на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път" No 260, п. к. 1766
към Ц. К. К. -Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител по
договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № ***,
изменен с анекс № 1 от 11.08.2009 г., анекс № 2 от 27.09.2010 г., анекс 3 от 23.12.2011
г., анекс 4 от 30.08.2012 г. и договор за поръчителство от 11.08.2009 г. сумата 10 000 лв.
– главница, сумата 4440.91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. –
02.06.2018 г., сумата 559.09 лв. – наказателна лихва за периода от 26.08.2015 г. до
26.08.2018 г., и сумата 222.70 лв. – такси за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 29.08.2018 г.
до изплащането й, за които вземания е издадена заповед № 6020/01.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 6063/2018 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Ц. К. К. -Д., ЕГН ********** да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ********* сумата от 304,45 лв. /заплатена ДТ/ и сумата 200 лв. /внесен
депозит за вещо лице/ – разноски по исковото производството пред Окръжен съд –
Перник.
ОСЪЖДА Ц. К. К. -Д., ЕГН ********** да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ********* сумата от ... разноски в исковото и заповедното производство
пред РС-Перник.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на Р България, при наличие на предпоставките
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11