№ 2372
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110205927 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на А. Т. П., ЕГН **********,
против Заповед за задържане на лице с № 225-зз-414/05.04.2024 г., издадена
от полицай Ц. В. З. при 01 РУ СДВР.
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и
необоснована. Развиват се доводи за липса на материалните предпоставки за
задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, липса на мотиви /фактически
основания/ в оспорената заповед, доколкото в нея било записано единствено
„притежание на НВ чл. 354а от НК“, както и се посочва, че на
жалбоподателката единствено е било заявено, че ги проверяват за наличие на
наркотични вещества и притежание на наркотици. Посочва се, че на
жалбоподателката не е била осигурена възможност да се обади на свой
роднина или адвокат. В жалбата се акцентира на обстоятелството, че след
извършения обиск на жалбоподателката у нея не са били открити предмети,
чието притежание е забранено от закона. Прави се искане за отмяна на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът констатира, че, поради допусната техническа грешка в
разпореждането за насрочване, не са посочени правилно имената на
жалбоподателката, но същата е редовно призована за датата на проведеното
съдебно заседание, поради което не е накърнено правото и на участие в
производството.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – А. Т. П., редовно
призована, не се явява лично. Представлява се от назначения за неин
служебен защитник по време на задържането адвокат Линев, който поддържа
жалбата, както и искането за присъждане на направените по делото разноски.
1
Ответната страна – полицай Ц. В. З. при 01 РУ СДВР, не изпраща
процесуален представител. В депозирани писмени бележки чрез юрк. Иванова
поддържа, че заповедта е издадена правомерно и следва да бъде потвърдена.
В съпроводителното исмо се сочи, че лицето е задържано във връзка с
образувано досъдебно производство. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат
представител.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакуваната Заповед за задържане на лице с № 225-зз-414/05.04.2024
г., издадена от полицай Ц. В. З. при 01 РУ СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, за вписано в нея основание „притежание на НВ чл. 354а от НК“, на
05.04.24 г., в 01:10 часа
било наредено задържането на жалбоподателя А. Т. П., ЕГН **********,за
срок до 24 часа. На задържаното лице били разяснени правата му по чл.72, ал.
3,4,5,6 и чл.73 от ЗМВР. Лицето е било уведомено и че при задържане на осн.
чл.72, ал.1 т.1-4 от ЗМВР, не могат да му бъдат ограничавани други права,
освен правото на свободно придвижване. Задържаното лице е било запознато
с правата си по чл. 73 и 74 от ЗМВР, за което е подписало декларация.
Извършен е и обиск на лицето А. Т. П., за който е съставен Протокол за
обиск от 05.04.2024 година в гр. София в 02:20 часа, при който са намерени 1
бр. дамска чанта, 1 връзка ключове с 3 бр. ключа, 1 бр. черен портфейл,
съдържащ 1 бр. дебитна карта, 1 бр. мобилен телефон, 1 бр. верижка,
надлежно описани в проткола за обиск, за които по делото липсват данни да
са били предмет на престъпление. Жалбоподателката била задържан на
05.04.24 г., в 01:10 часа и освободена в на 05.04.2024 г., в 16:10 часа, т.е.
продължило 15 часа.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за
обиск от 05.04.2024 година; Заповед за задържане на лице с № 225-зз-
414/05.04.2024 г., издадена от полицай Ц. В. З. при 01 РУ СДВР, декларация
от 05.04.2024 г. за уведомяване за правата на задържано лице на А. Т. П.,
разписка за връщане на вещи, препис от книга за задържани лица, съдържаща
данни за процесното задържане.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по
предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за
непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
2
Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй
като е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу
индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов съдебен
контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена
от необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата
съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния индивидуален административен акт, посочени в нормата на чл. 146
от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези
производства.
След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната
заповед е посочено основанието на издаването, а именно: чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, както и „притежание на НВ чл. 354а от НК“, с което не се изпълнява
изискването на чл.74, ал.2, т.2, предложение първо от ЗМВР за излагане на
фактическите основания за задържане на лицето. Тввърденията на
жалбоподателката, че устно и е било разяснено, че проверяват задържаните
лица за притежание на наркотични вещества, разглеждано в съвкупност с
протокола за обиск, от съдържанието на който не се установява у
жалбоподателката да са били открити вещи, притежанието на които е
забранено, включително наркотични вещества, както и доколкото в
документите по преписката не се установяват данни, сочещи на подозрение за
това, че тя е притежавала наркотични вещества, не формират извод за ясно
посочване на основанието за задържане на лицето, за да може то да разбере
причината за задържането и да се защити пълноценно. От използваното
съкращение и посочване единствено на правна квалификация на
престъпление не става ясно фактическото основание на задържането. Същото
не става ясно от съдържанието на изготвените до момента на задържането на
лицето документи. Позоваването на материали от преписка, които не са били
своевременно предявении на задържаното лице, за пръв път в съдебното
производство производство по повод обжалване на заповедта за задържане
накърнява правото на лицето своевременно да научи за основанието за
задържането си, за да може да организира защитата си.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека,
а именно Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека
по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България, в
което е прието, „че единствено посочване на правното основание за ареста,
приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В същото
решение е посочено още, че според което чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква
лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило
престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно
(параграф 46).
3
В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето А. Т.
П., веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и
чл.73 ЗМВР, за което е положило подпис.
Видно от Декларацията се установява, че същото лице е било запознато и с
правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР, за което също е положило подпис. От
изложеното следва, че на задържаната е било разяснено правото на
телефонно обаждане, с което тя може да съобщи за своето задържане, както и
за правото на адвокатска защита.
Оспорваната заповед обаче не съдържа ясни фактически основания за
издаването й. Единственото сочено за основание за издаване на оспорвания
акт е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и „притежание на НВ чл. 354а от НК“, не е
достатъчно ясно и не позволява на задържаното лице да научи към момента
на задържането си причините за ограничаване на свободата му и да
организира защитата си. От този начин на посочване на фактическите
основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз
основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил
своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на
задържаната А. П. в извършване на конкретно престъпление и за
необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка -
задържане на лицето за срок от 24 часа. В мотивационната част освен
цифровото изписване на конкретните разпоредби от ЗМВР липсва словесното
ясно словесно изписване на фактическите основания за издаването , няма
описание на факти и обстоятелства, въз основа на които би могъл да се
направи извод за подозрение за съпричастност на лицето към престъпление.
Фактическите съображения за издаването на административния акт не могат
да бъдат заместени от изготвени на по-късен етап документи или от
позоваването на такива едва в производството по обжалване на заповедта за
задържане. На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24
часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни, за
какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на
правото му на свободно придвижване. Посочването само и единствено на
неясно съкращение е грубо нарушение на правото на защита на гражданина,
по отношение на който е предприета съответната принудителна
административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие на някой
от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското
задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на
задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира
доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.
В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на
относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ,
съставен преди или по време на издаването на акта. Издаваните в последствие
такива документи не са част от административната преписка по самото
издаване на акта. Подобни мотиви не могат да се обективират впоследствие,
включително и по време на процеса по оспорване на заповедта. Само това
основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед, като издадена в
противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от
АПК и по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.
4
В посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани
обвинения при задържането на лицето. Няма данни същата да е имала
поведение, с което да е създала пречки или затруднения за разследване на
противоправно деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията на РБ или
международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават
право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице,
което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и и
конкретни факти, създаващи индиция за негова съпричастност престъпно
деяние.
Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок
до 24 часа, налагана по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи
на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление,
укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане
данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на
жалбоподателката липсват данни, които да обуславят извод, че допринася за
постигане на посочените цели, поради което съставлява акт на неоснователна
принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който
противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, съгласно легалното им определение в чл.22 от
ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в процесния случай не е доказано и
наличието на съмнение за това, че задържаното лице е можело да препятства
или затрудни разследването, което съмнение да оправдава налагането на
мярката. По изложените съображения съдът намира, че е налице още едно
самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е
постановена при съществени нарушения на административно
производствените правила и е материално незаконосъобразна.
В заключение съдът намира, че процесният ИАА е незаконосъобразен,
тъй като не притежава всички необходими реквизити. От съдържанието му не
става ясно по никакъв начин, по каква причина и на какво основание се
налага процесната мярка. С издаването на оспорената заповед са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на ясни мотиви и
фактически условия, въз основа на които е ограничено правото на свобода на
жалбоподателя – основно човешко право, защитено от Конституцията на РБ и
5
редица международноправни актове. По този начин, издавайки процесната
заповед, в този вид, за жалбоподателя остават неразбираеми причините, по
които е била задържана, а това е недопустимо при ограничаване на основното
човешко право на свобода и свободно придвижване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт,
счита жалбата за основателна.
В жалбата и съдебното заседание жалбоподателката претендира направените
във връзка с настоящия правен спор разноски в размер на 600.00 лв.
договорен и изплатен адвокатски хонорар, в уверение на което са представени
и писмени доказателства– Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно. В представения Договор за правна защита и съдействие е
договорено възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева, за което е
отбелязано, че е изплатено в брой, в която част договорът за правна защита и
съдействие има характер на разписка. Предвид изхода на делото, а именно
отмяна на обжалваната заповед, съдът намира искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя за основателно. С оглед невисоката
правна и фактическа сложност на делото съдът намира за основателно и
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение за
представителство, защита и съдействие на задържано лице по Закона за
Министерството на вътрешните работи , определено в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение 1/2004 г., което
съгласно чл. 35а от цитираната Наредба е 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лицето А. Т. П., ЕГН **********, с
№ 225-зз-414/05.04.2024 г., издадена от полицай Ц. В. З. при 01 РУ СДВР.
ОСЪЖДА 01 РУ СДВР да заплати на А. Т. П., ЕГН **********, сумата в
размер на 300 (триста) лева, представляващи разноски по настоящото съдебно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
6
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7