Решение по дело №3291/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1197
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20205330203291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    1197                      27.07 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                   ХХІІІ наказателен  състав

 

На      седемнадесети  юли                                     2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3291      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000257/28.05.2020г. на директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Г.Д.А. ЕГН ********** са наложени административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 10лв. за извършени нарушения по чл.27 §2 изр.1 пр.2 от Регламент № 164/2014 и по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

      

 

МОТИВИ :

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000257/28.05.2020г. на директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Г.Д.А. ЕГН ********** са наложени административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 10лв. за извършени нарушения по чл.27 §2 изр.1 пр.2 от Регламент № 164/2014 и по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

   Жалбоподателят Г.Д.А. лично и чрез пълномощника си адв. Ф., твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

   Въззиваемата страна- РД „АА” гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. за това, че на 15.05.2020г. около 18.15часа в гр. Пловдив, на автогара Родопи управлява автобус, като извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия като използва карта на водач, издадена за друго лице и не носи контролен талон към СУМПС.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 272843/21.02.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят К.С.К.изцяло поддържа изложените в него констатации. Допълва, че лично е констатирал нарушението.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на Г.Д.А. административни нарушения по чл.27 §2 изр.1 пр.2 от Регламент № 164/2014 вр. чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна преценка на обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, заповеди, доклад, копие на карта на водач,пътен лист.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил правилата за извършване на превоз на пътници с изискуемите за целта документи, включително и собствената си карта и талон към СУМПС.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 36-0000257/28.05.2020г. на директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Г.Д.А. ЕГН ********** са наложени административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 10лв. за извършени нарушения по чл.27 §2 изр.1 пр.2 от Регламент № 164/2014 и по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

   

   По делото се твърдят, но и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл напълно ясно, точно и подробно е дадено описание на извършените нарушения то А., с конкретизиране на техните дата, час и място.Що се отнася до мотивите за реализирането им, то последните, дори да отговарят на обективната истина, не са от кръга на обстоятелствата, водещи до отпадане на административната отговорност. В този смисъл е налице нарушение на законодателството, свързано с изискванията на Регламент № 164/2014 и ЗДвП, което според съда се доказа по делото, то по отношение на последните място в конкретния казус не може да намери приложението на чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото-извършването на превоз на пътници без изискуемите документи, настоящите нарушения не  може да се приемат като деяния с незначителни вредни последици и не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ММ