Решение по дело №2224/2019 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 1562

Гр. Пловдив, 27. 12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ:      Борис Илиев

Христо Иванов

      при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 2224 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

      Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И.М.И. против Решение № 3433/27.08.2019 г., постановено по гр.д. № 5360/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлена предявената молба от същата в нейно лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете И.Р. Ц.,   с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН с налагане на мерки на основание чл. 5 от ЗЗДН  срещу Р.Ц. по повод извършени от него действия на 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г.

       Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като е посочено, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,   както и че не са обсъдени задълбочено доказателствата по делото. Не е отчетено, че ответникът е извършил деянията на 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г. Иска се решението на Районен съд  да бъде отменено и да се постанови съдебен акт, с който се уважат исковите претенции на жалбоподателката и да се издаде заповед за защита по ЗЗДН. Претендират се и разноски.

        В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.Ц. чрез адв. Г.Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли се да се присъдят разноски.

         Производство пред РС-Пловдив е по реда на чл. 4, ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба на И.М.И. лично и   като майка и законен представител на малолетното дете И.Р. Ц., двете  от с. К., обл. Пловдивска   срещу  Р.В.Ц. ***. Установено е, че страните имат малолетна дъщеря – И., родена през януари 2017 г., и живеят  на семейни начала от 2015 г., като до  април 2019 г.в дома на Р. в с. Р. на втория етаж, а  родители му на първия етаж. Ответникът работел като ***. Майката се  грижела за  детето и работи в частна фирма в гр. Пловдив. Твърди, че от известно време ответникът станал раздразнителен и агресивен спрямо нея, което се отразявало  на детето им. Сочи, че вечерта на 16,03,2019 г., тя оставила за няколко часа детето И. на баба й В. Ц. – майка на ответника Р., за да излезе на покупки и да се види със своя колежка в Пловдив.Когато си била тръгнала той й звъннал като  я попитал къде е. Тя отговорила, че не знае името на улицата, а той се усъмнил и предположил, че не е била в дома на приятелката си Г.. Молителката затворила телефона, като отрекла това предположение. Този тон на подобни обяснения между двамата прераснал в кавга, от което тя се стресирала. Ответникът отишъл да я вземе с колата си като се карали дълго, след като се срещнали. Той ставал все по-агресивен, започнал да буйства и да я заплашва че ще я убие и ще я излежи, взел телефоните и ключовете за колата. Скандалите и кавгите продължили дълго, включвайки физическа агресия от негова страна изразяваща се в бутане,блъскане и два удара с ръка по лицето. Всичко това било съпроводено с обиди, заплахи и отнмане на ключовете за колата и телефона й.  След дълги увещания и спорове, той и върнал  ключовете за автомобила, но после се разбрали да я ескортира до дома им, къдете се прибрали, минавйки през бензиностнация да заредят. Вкъщи, отново я тормозил, като я заплашвал  ,че ще я остави да умре от студ като куче(докато я отвивал), не й давал да пие вода  и да ходи до тоалетна , извивал й ръцете и я душил.крещяли, след известен период отвреме  се поуспокоили и си легнали. На следващия ден молителката си събрала багажа и заминала в дома на майка си в с.К..

        На 01,04,2019 г., молителката отишла до с. Р. до къщата, за да вземе дъщеря си за преглед при педиатърката в Пловдив. Последвали скандали и преракания с родителиете на Р., като самият той отсъствал. Молителката се обадила на РПУ – Труд, където помогнали и била образували полицейска преписка.

       Ответникът оспорва молбата. Твърди, че страните многократно са се разделяли и събирали през периода, в който са били заедно и няма   извършени актове на домашно насилие. Молителката според била с изключително избухлив нрав, злоупотребявала  с алкохола, многократно е правила скандали без повод. През уикенда , тя излизала често, докато  родителите му  гледали детето. Вечерта на 16-ти март  ответникът  е бил на работа и е карал такси. Около 20 ч. е позвънил на жена си да я чуе как са тя и детето, при което тя му отговорила, че е излязла и че е оставила детето на майка му и отивала  на гости при Г. - нейна приятелка в гр. Пловдив, като е купила бири и  снакс. Той се притеснил да не кара пила, което провокирало неговото отиване в Пловдив да я вземе. Щом се срещнали скандалите и кавгите продължили дълго, включвайки увещания от негова страна да се приберат като кара той, и впоследствие се стигнало до компромис той да я ескортра с неговата кола. Като стигнали до дома им, се засекли с съседско семейство, които станали неволни свидетели на продължаващати караници. Като се качили на втория етаж на къщата, разговаряли дълго, пушили цигари, като на сутринта отново имало кавага и И. си събрала багажа и си тръгнала на следващия ден без детето, което не било свидетел на техните кавги предната вечер, тъй като през цялото време спало долу при майката на Р..   На следващия ден И. се изнесла от дома им в с.Р. и се прибрала при майка си в с. К..   На 01.04.2019 г тя дощла на гости в къщата в с.Р.(по време когато Р. не бил у дома си), но възникнали  скандали и пререкания .между родителите му и молителката, в които се намесила и полицията. Оттогава детето е при майката – И..  Р. звънял   по телефона почти всеки ден и се молел  на И. да види детето си на Вайбър, но тя ограничавала контактите на детето с баща му.   

      Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

      За да постанови обжалваното решение Районен съд Пловдив е приел, че молителката  и ответника били във фактическо съпружески съжителство, от което имат родено едно  дете - И.. Четиримата обитавали жилище, собственост на ответника и неговите родители, находящо се в с. Р.. Прието е че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че на процесните дати е имало конфликт между страните, но не се установява акт на физическо, психическо или емоционално насилие. Съдът е достигнал до извод, че подадената декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН не е подкрепена с нито едно доказателство за упражнено домашно насилие и следователно не представлява достатъчно основание за налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН спрямо Р.Ц.. Приел е , че се касае за неуредени отношения между страните по повод съвместния им живот на семейни начала и отглеждането на двегодишното им дете И.. Поради изложеното съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателката за прилагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН спрямо ответника.

       РС-Пловдив правилно е установил фактите относно съжителство между страните, от което същите имат малолетно дете, както и че между същите е имало конфликт на 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г., при който са разменяни взаимни обиди, имало е взаимна агресия. Въпреки това, решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено по следните съображения:  

        Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се счита всеки акт на домашно насилие, извършен в негово присъствие. По делото е установено, че страните са били във фактическа връзка като същевременно имат непълнолетно дете, поради което страните попадат в кръга от лица по смисъла на чл. 3 т.2, т.3 и т.5 на цитирания закон, легитимирани като страни в процеса.

      Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. С оглед на тази предвидена от законодателя възможност, молителката - в лично качество и като законен представител на малолетната И., е представила декларация, с която заявява, че спрямо двете са били извършени конкретни действия на посочените дати, които представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона. Поначало декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има качеството на достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба при липса на инициирано и проведено насрещно доказване от другата страна. В настоящия случай обаче твърденията на молителката за осъществен акт на домашно насилие спрямо нея се подкрепят и от редица приобщени по делото доказателства. Така от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че на 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г. между страните са възникнали скандали. И молителката, и ответникът са участвали активно в тях. Това се установява не само от приложената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, но и от разпита на свидетелите – Г. М., П. П., В. Ц., М. И.. Въпреки, че Г. М., П. П. не са придобили преки впечатления от извършените  актове на домашно насилие, същите възпроизвеждат разказа на молителката и емоциите, които е изпитвала непосредствено след случилото се. Подробно се описва състоянието й на разтревожена , уплащена и много разстроена. Макар и косвени тези свидетелски показания следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото, в това число и от показанията на свидетеля – В. Ц., майка на ответника. Същата е била пряк свидетел на възникналия спор между страните на 17.03.2019 г., като си спомня, че е сутринта рано е чула крясъци, обиди ,ругатни, викове. Показанията на свидетелката Ц. с оглед нормата на чл. 172 ГПК също следва да бъдат кредитирани като преки и непосредствени, в съответствие с останалия приобщен доказателствен материал по делото. Нейните показания свидететелстват и за факта, че пред детето не е имало домашно насилие, защото по време на караниците то е било при нея на долния етаж и е спало. М. И. свидетелства за вербален конфликт между страните, докато са зареждали колите си на бензиностанцията, където той е работил. Посочените гласни доказателства си кореспонидарат помежду си и подкрепят едни други, като изясняват фактическата картина  на конфликта и следва да бъдат кредитирани. От изложеното следва, че по безспорен начин се доказва  извършени  актове на домашно насилие от ответника спрямо молителката, които обаче не са осъществени пред детето им. В тази връзка не се споделят изводите на първостепенния съд, че не е налице домашно насилие, а неуредени семейни отношения. Действително от събраните по делото доказателства се установи и молителката да е обиждала ответника при възникналите скандали, но предмет на настоящото производство е поведението на ответника.

        Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че молбата за защита от домашно насилие, подадена от И.М.И., за осъществено спрямо нея и дъщеря и – И. Ц., домашно насилие на на 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г. от ответника Р.Ц. се явява основателна. Това налага определяне на адекватна мярка за защита срещу осъществените два акта на домашно насилие от ответника. При преценката за това кой вид мярка да се наложи следва да се вземат предвид особеностите на конкретния случай, като целта е ефективност и целесъобразност на мерките. Страните са родители на ненавършило пълнолетие дете – И. Ц.. Всеки един от двамата родители има право на лични отношения и контакт с детето. Това право може да бъде ограничено единствено с оглед благополучието на детето - когато контактът с родителя не е полезен за детето. В настоящия случай няма никакви данни, от които да следва да се наложи подобно ограничение на личните контакти между баща и дъщеря. Извършеното домашно насилие от ответника срещу молителката по никакъв начин не е засегнало детето им. Поради изложеното според настоящия съдебен състав адекватни  мерка по отношение на ответника са тези по чл. 5 т.1 и т.3 от ЗЗДН , а именно същият да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице - И.М.И.  и да му се забрани за срок от една година да  приближава И.М.И. , както и жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата.

     На основание чл. 5 ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложено глоба в минимален размер от 200 лева.

     При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски - както в настоящото, така и във въззивното производство, които са общо в размер на 1000 лева.

     Така мотивиран Окръжен съд Пловдив,

Р Е Ш И:

      ОТМЕНЯ Решение № 3433/27.08.2019 г., постановено по гр.д. № 5360/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

      НАЛАГА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 и т.3 от ЗЗДН следните мерки за защита:

      ЗАДЪЛЖАВА Р.В.Ц., ЕГН **********  да се въздържа от извършване на ВСЯКАКЪВ АКТ на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на И.М.И. ЕГН **********   :

      ЗАБРАНЯВА на Р.В.Ц., ЕГН **********  да приближава И.М.И. ЕГН **********, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от една година, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

       Да се издаде заповед за защита, в която да се впише, че при неизпълнение на същата нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР и ще бъдат уведомени органите на Прокуратурата, съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

       Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП при ОДМВР Пловдив за изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗДН.

        НАЛАГА на основание чл. 5 ал.4 ЗЗДН Р.В.Ц., ЕГН ********** за извършените от него на 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г. прояви на домашно насилие спрямо И.М.И. ЕГН **********   ГЛОБА в размер на 200 лева.

       ОСЪЖДА Р.В.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.И., ЕГН **********   сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляващазаплатени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство и първоинстанционното производство.

      ОСЪЖДА   Р.В.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на  ПдРС  в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по делото в размер на 50 лева.

      РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: