РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330107386 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК,
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата молба от „Йеттел България“ ЕООД срещу Р. К. А. е направено искане
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 610.01 лв. – от която 219.80 лв. дължими вноски по
договор за лизинг от 02.09.2019г., 129.74 лв. месечни и еднократни такси по договор за
мобилни услуги от 02.09.2019г., 260.47 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за мобилни услуги.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните били сключени
договор за мобилни услуги от 02.09.2019г., както и договор за лизинг от 02.09.2019г.
Длъжникът не изпълнявал задълженията си по тези договори, поради което те били
прекратени едностранно от ищцовото дружество на 09.01.2020г. Процесните клаузи, в
които било заложено правото на кредитора на неустойка, били обективирани в т.11 от
договора за мобилни услуги – неустойката била дължима за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не можел да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължал и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Сумите били обективирани
във фактури №№ **********/15.09.2019г., **********/15.10.2019г.,
**********/15.11.2019г., **********/15.12.2019г. Всички непогасени и изискуеми
задължения на ответника били обединени във фактура № **********/15.01.2020г.
Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като
в рамките на дадения от съда срок, се предявявали и настоящите искове. Направено е
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуване
на вземанията на дружеството в претендирания размер от 610.01 лв., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са разноските по
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Р. К.
А., чрез назначения му особен представител, със становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорват се исковете по основание и размер.
Оспорва се наличието на валидни облигационни отношения между страните. Оспорва
се предоставянето на услугите, както и изискуемостта на задълженията по договора за
мобилни услуги и по договора за лизинг. Не били налице предпоставки за прекратяване
на договорите. Общите условия не били подписани от ответника. Не било налице
основание за начисляване на претендираните неустойки. Освен това клаузите за
неустойки били нищожни на основание чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като били неравноправни.
Създавало се значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, като потребителят бил задължен да заплати необосновано
висока неустойка. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 808 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена
заповед № 444 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.01.2022г., с
която е разпоредено Р. К. А. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 610.01 лв.
главница, законната лихва от 24.01.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски
в размер на 25 лв. ДТ и 360 лв. адвокатски хонорар.
По делото са представени договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* и Р. К. А. от 02.09.2019г., договор за лизинг от
02.09.2019г., декларация – съгласие от Р. К. А. от 02.09.2019г., Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от посочената дата,
заявление за пренасяне на номера в мрежата на „Теленор България“ ЕАД.
Представени са също фактура № ********** от 15.09.2019г. на стойност 49.25 лв. с
отчетен период 04.09.2019г. – 14.09.2019г., фактура № ********** от 15.10.2019г. на
стойност 89.12 лв. с отчетен период 15.09.2019г. – 14.10.2019г., фактура № **********
от 15.11.2019г. на стойност 128.09 лв. с отчетен период 15.10.2019г. – 14.11.2019г.,
фактура № ********** от 15.12.2019г. на стойност 129.74 лв. с отчетен период
15.11.2019г. – 14.12.2019г., фактура № ********** от 15.01.2020г. на стойност 610.01
лв. с отчетен период 15.12.2019г. – 14.01.2020г., както и Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело №
808 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед № 444 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.01.2022г. е връчена по реда на
чл.47 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите
искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на
съответните процесуални предпоставки.
2
С отговора на исковата молба се оспорва наличието на валидни облигационни
отношения между страните. С оглед на представените и цитирани по-горе договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, съдът намира, че по делото е установено
съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните във връзка
с предоставянето на мобилни услуги, както и по договор за лизинг, поради което и
следва да се приеме, че ответникът е бил наясно с предмета на договорите, цените,
сроковете за плащане. Положените от лицето подписи в цитираните документи, в част
от които е налице и собственоръчно изписване на трите имена на лицето, не са
оспорени. По силата на Общите условия за ищеца е съществувало задължение да
издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за
последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурите.
Безспорно е настъпил и падежът за плащане на задълженията, следователно вземанията
са изискуеми. До даване ход на устните състезания по делото ответникът не ангажира
доказателствени средства за установяване на факта на плащане на неплатените суми.
Няма ангажирани и доказателства за връщане на вещите, предмет на договора за
лизинг. С оглед на това съдът намира за установен и размерът на претендираните
вземания за неплатени абонаментни такси и използвани услуги в общ размер от 129.74
лв., както и за незаплатени лизингови вноски – 219.80 лв. Поради това съдът намира, че
исковете за посочените вземания са установени по основание и размер и следва да
бъдат уважени.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 92 ЗЗД:
Ищцовото дружество претендира неустойка в общ размер от 260.47 лв., от която сума
88.88 лв. – три стандартни месечни такси и 171.59 лв. за устройство, представляваща
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план. В договора за мобилни услуги е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по инициатИ. на
потребителя, абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на тази неустойка потребителят дължал и възстановяване
на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския
и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.
Съгласно формираната съдебна практика - Решение № 229 от 21.01.2013г. на ВКС по
т.д. № 1050/2011г., Решение № 178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д. № 2945/2013г., II т.о.,
при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност
поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която
3
същата е била уговорена. Така уговорените неустойки в общ размер от 260.47 лв., на
основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД - нарушаване на добрите нрави, съдът
приема за нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително
неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая
неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя,
не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера
на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената
компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен
приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за
изпълнение на насрещното си задължение.
По отношение на претенцията за неустойка, представляваща разлика между
стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на
договора съдът намира, че ищецът не може впоследствие да търси като неустойка,
предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към момента на
закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен
елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на
сключване на договора. Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена
отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване
на продажната цена. Съдът счита, че това от една страна е противно на добрите нрави,
излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се постига и
заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта,
което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на потребителите.
Поради това съдът намира, че претенцията в общ размер от 260.47 лв. следва да бъдат
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят направените
по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Уважената
част от исковите претенции възлиза на 349.54 лв., а отхвърлената – на 260.47 лв.
Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Разноските на ищцовото дружество в
заповедното производство възлизат в общ размер от 385 лв., от които 25 лв. за ДТ и 360
лв. за адвокатско възнаграждение, а в исковото производство – в общ размер от 805 лв.,
от които 25 лв. внесена държавна такса, 300 лв. заплатен депозит за особен
представител, 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това на страната
следва да се присъдят направените по заповедното производство разноски в размер от
4
220.60 лв. и по исковото производство в размер на 461.27 лв. От ответника разноски не
са претендирани, няма доказателства за извършване на такИ., поради което разноски не
се присъждат.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. А., ЕГН ********** от *** дължи на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост
4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 129.74 лв. /сто двадесет и девет лева и 74 ст./
– дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги,
сключен между „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* и Р. К. А. от 02.09.2019г. и
сумата от 219.80 лв. /двеста и деветнадесет лева и 80 ст./ - лизингови вноски по
договор за лизинг от 02.09.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда –
24.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед
№ 444 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.01.2022г. по
ч.гр.дело № 808 по описа на ПРС за 2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
неустойка в общ размер на 260.47 лв. /двеста и шестдесет лева и 47 ст./.
ОСЪЖДА Р. К. А., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6 сумата от 220.60 лв. /двеста и двадесет лева и 60 ст./ разноски за
производството по частно гр. дело № 808 от 2022г. и 461.27 лв. /четиристотин
шестдесет и един лева и 27 ст./ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5