РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204988 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв.
Д.Ц., против НП № 03-14036 от 28.07.2021год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1800лв. на основание чл. 414,
ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 и 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно, недоказано и постановено при груби нарушения на процес.
правила. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Х.Х., който във фазата по
същество моли жалбата да бъде уважена и НП да бъде отменено.
В съдебното производство на основание чл. 61 от ЗАНН (в редакцията в
сила от 23.12.2021год.) като въззиваема страна в процеса е конституиран
Директора на Дирекция „ИТ“ Варна. Същият е редовно уведомен за
съдебното заседание и се представлява от ю.к. Б.Николов, който във фазата
по същество изразява становище,че нарушението за което е наложена санкция
е безспорно и категорично доказано. Моли НП да бъде потвърдено като
отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не
1
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
През месец юни 2020год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна
извършили проверка на въззивното дружество във връзка със спазване на
трудовото законодателство. В хода на проверката били представени редица
документи в това число и ведомости за заплати. При проверка на
представените от страна на въззивното дружество документи – ведомост за
заплати за месец май 2021год. било установено, че в същата липсва подпис на
работника СВ. Д. Д., поради което и било прието, че въззивното дружество не
е изплатило на посочената работничка заплатата за месец май 2021год. в
уговорения срок.
За констатираното нарушение на 23.07.2021год. срещу въззивното
дружество бил съставен АУАН № 03-014036, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ,
тъй като не е изплатило в уговорения срок трудовото възнаграждение за м.
май 2021год. на лицето СВ. Д. Д. ЕГН ********** в размер на 516.49лв..
Посочено било, че нарушението било извършено в гр.Варна ул. „Петко
Стайнов“ №1ет.3, на 22.06.2021год., до който срок следвало да бъде
изплатено трудовото възнаграждение.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице – Л. К. който вписал като възражение в
акта, че лицето било поканено да се яви за получаване на трудовото
възнаграждение но не се явило.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 28.07.2021год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното
НП приемайки, че въззивника като работодател не бил изплатил в уговорения
срок трудовото възнаграждение за месец май 2021год. на СВ. Д. Д. ЕГН
********** в размер на 516.49лв. като посочил, че нарушението било
извършено на 22.06.2021год. до която дата следвало да бъде изплатено
дължимото трудовото възнаграждение, приел е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на
основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 1800лв.
В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката Р.П.,
която в показанията си сочи, че по време на проверката на въззивното
дружество, по представената ведомост за заплати за месец май 2021год.
установила, че не била изплатена заплатата на СВ. Д. Д. в размер на 516.49лв..
Сочи, че във ведомостта за заплати нямало неин подпис и не били
представени доказателства за заплащане на това възнаграждение. Заявява, че
по време на проверката й било съобщено, че лицето било канено да си получи
заплатата, но не се явило да получи възнаграждението си, но доказателства не
били представени. Заявява, че в правилника за вътрешния трудов ред било
2
определено, че трудовото възнаграждение се плащало до 20-то число на
следващия месец, но тъй като се падало неделя заплатата трябвало да се
изплати първия работен ден който бил 21.05.2021год. Сочи, че не помни дали
е видяла заповед за прекратяване на ТД с лицето С.Д., но заявява, че по време
на проверката устно е била уведомена, че ТД е бил прекратен.
В съдебното производство показания като свидетел е дала и С.Д..
Същата пред съда заявява, че е работила за „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ“ ООД
като започнала работа там през месец юни 2020год. и напуснала на
14.04.2021год.. Заявява, че докато е работила във фирмата е имала сключен
ТД и редовно си е получавала заплатата. Заявява, че през месец май 2021год.
не е работила във фирмата, а когато е напуснала е получила всичко което й се
полага.
Като свидетели по искане на защитата показания са дали и Ир. Д. и Л.
К..
В показанията си пред съда св. Д. сочи, че работи във въззивното
дружество от месец март 2021год. като главен технически специалист. Сочи,
че приема хора на работа, следи за реда в магазина, а когато хората напускали
им взема заявленията и предава информацията на счетоводителя. Заявява, че
от 14.04.2021год. С. Д. не е роботи във фирмата и всичко й е било изплатено.
Сочи, че договорът й е бил прекратен, но с това се занимавал счетоводителя
на фирмата.
В показанията си пред съда св. К. сочи, че той е счетоводител на
въззивното дружество и от него били изискани документите във връзка с
проверката. Сочи че той изготвял ведомостите за заплати, които били
заложени в програмата му и го правел стандартно. Сочи, че той изготвял
трудовите договори, както и заповедите за прекратяване на договорите.
Заявява, че със С. е имало някаква ситуация и той по-късно разбрал, че била
напуснала. Не знаел за това когато бил изготвял ведомостите както и това, че
същата е фигурирала във ведомостите за заплатите до края на годината. Едва
в края на годината изготвил заповед за прекратяване на договора, но тя не
могла да бъде връчена защото С. изчезнала.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени
протокол за извършена проверка № ПР1922487/23.07.2019год., Заповед на ИД
на ИА „ИТ“ № 0280/03.08.2010год., разчетно-платежна ведомост за месец май
2021год.; правилник за организация на работната заплата в „ДИЖЕНЮ В
БОТТЕГЕ“ ООД; имейл кореспонденция между Л. К. и Р.П.; пълномощно
изходящо от М. Б. – управител на въззивното дружество към Л. К. и призовка
по чл. 45, ал.1 от АПК,
Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното
следствие са приобщени писмо от зам. директора на ТД на НАП Варна
адресирано до Дирекция „ИТ“ Варна ведно с приложени към него 2бр.
справки за приети уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
3
основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата
се явява допустима е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче
счете, че както в АУАН така и в НП липсват факти които в достатъчна степен
описват нарушението за което е ангажирана адм. наказателна отговорност. С
АУАН на въззивното дружество е било повдигнато обвинение за нарушаване
нормата на чл.128, т.2 от КТ вр. чл. 270, ал.3 от КТ. За такова нарушение е
наложена и санкцията. Нито в акта, нито в НП обаче са описани
обстоятелствата въз основа на които е формиран извод за извършено
нарушение. Липсват факти на първо място които да мотивират извод за
наличие на трудово правоотношение между св. Д. и въззивното дружество
към месец май 2021год. На следващо място формално е посочена дата на
извършване на нарушението 22.06.2021год. без яснота и излагане на факти
защо точно тогава е извършено нарушението. Факти свързани с това какви са
били договорките в ТД относно датата на изплащане на възнаграждението
липсват. Липсва яснота по отношение на това къде е престиран труда от
работника, съответно къде е следвало да бъде осъществено дължимото
плащане на заплатата. Факти свързани с това кога е следвало да се плати
възнаграждението, какви са били уговорените между страните по
правоотношението срокове за заплащане на заплатата не са изложени. На
следващо място посочването както в акта така и в НП като нарушена норма на
чл. 270, ал.3 от КТ пък води до пълна неяснота досежно това за какво
нарушение е привлечено към отговорност и съответно наказано въззивното
дружество – за това, че не е платило заплатата на св. Д. в срок /нарушаване на
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ/ или за това че не спазило реда за
изплащане на трудовото възнаграждение – по ведомост, с разписка и т.н.
/чл.270, ал.3 от КТ/.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
4
повдигнатото обвинение. В контекста на изложеното по-горе съдът намери за
основателно възражението на въззивника в жалбата за допуснати груби
нарушения на процесуалните правила.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение досежно това, че НП
било издадено от некомпетентен орган то не се споделя от съда по следните
съображения:
В случая отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на
КТ. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ наказателните
постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399 или
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе
разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА
„Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В
случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е
бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е
приложената по делото заповед на ИД на ИА „ГИТ“ издадена на
12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на ИА „ГИТ“ е
оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове
съставени от инспектори от „ИТ“. В случая АУАН е би съставен от Р.П. – гл.
инспектор при Д „ИТ“ Варна, поради което и именно директора на Д „ИТ“ е
опровамощения орган да издадена НП.
От друга страна доколкото от показанията на актосъставителя стана
ясно, че акта е бил съставен за неизплащане на заплатата в срок съдът след
преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение.
За да е осъществен състава на нарушението следва от една страна
деецът да има качеството на работодател и от друга да не изплатил
уговореното трудовото възнаграждение на свой работник.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие не бяха събрани
каквито и да било доказателства които да установят, че въззивното дружество
е имало качеството на работодател по отношение на св. С.Д. към месец май
2021год. Такива доказателства от страна на въззиваемата страна не са
представени въпреки изрично дадените указания в тази насока. Не е
представен трудов договор между това лице и въззивното дружество, а
приложената към АНП ведомост за заплати, и то не подписана нито от
работника, нито от управителя на дружеството не се ползва с обвързваща
доказателствена сила. От друга страна в хода на съдебното следствие като
свидетел е разпитана именно СВ. Д. Д., която в показанията си заявява, че е
5
работила за въззивника и е напуснал през месец април 2021год. „Напуснах на
14.04.2021год., даже половината на месец април не съм работила. Аз май
месец 2021год. не съм работила в тази фирма. Когато напуснах работа всичко
ми беше платено до този момент.“ заявява свидетелката. Съдът кредитира
показанията на тази свидетелка доколкото тя няма какъвто и да било мотив да
свидетелства в полза на въззивника. Същата не се намира в трудови
правоотношения с него от една страна, а от друга депозира показанията си
след предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
От друга страна показанията на св. Д. са в пълен унисон с тези на св. Д.,
която също сочи, че от 14.04.2021год. Д. не работи във фирмата като е
напуснала по собствено желание, за което я уведомила устно.
Вярно е че във ведомостта да заплати за месец май 2021год. св. Д.
фигурира, а с оглед показанията на св. К. счетоводителя на фирмата
фигурирала и във ведомостите за заплати до края на годината защото той по-
късно разбрал за това че е напуснала. Сам по себе си обаче този факт не
доказва, не установява наличие на трудови правоотношения, още повече
опровергавани по категоричен начин от показанията на самото лице за което
се твърди в НП, че е в такива с въззивника. Не установяват наличие на
действително трудово правоотношение към месец май и представените от
страна на въззиваемата страна два броя уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ,
които принципно са само с информативен характер. ТД може да е налице и
без уведомление да бъде подадено, съответно ТД може да бъде прекратен и
уведомление може да не бъде подадено или да бъде подадено със закъснение.
И след като доказателства, за това, че изобщо въззивникът е имал
качеството на работодател по отношение на лицето посочено в обст. част на
НП то нарушението за което е наложена санкция е недоказано и НП се явява
издадено в нарушение на материалния закон.
Безспорно подпис на св. Д. във ведомостта за заплати за месец май
2021год. не е налице. По категоричен начин обаче от нейните показания,
както и от тези на св. Д. се установява, че тя този месец не е работила изобщо
във фирмата – напуснала на 14.04.2021год., а вписването й във ведомостта е
сторено от счетоводителя – св. К., който не е бил уведомен за това
своевременно. Отделен е въпроса, че само липсата на подпис във ведомостта
за заплати (както очевидно е прието от контролния орган) само по себе си не
влече извод за неизплащане на заплатата защото съобразно цитираната в НП
норма на чл. 270, ал.3 от КТ дава възможност за изплащане на заплатата и
срещу разписка, както и по банков път. Следва да бъде отбелязано и това, че
вземането за трудово възнаграждение, макар и парично е търсимо (заплатата
се изплаща в предприятието лично на работника) като за изпълнението му е
необходимо съдействие на работника – кредитор да яви за получаване на
сумата (в горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика
както по граждански дела така и по дела с адм. наказателен характер в това
число и на Административен съд Варна). При липса на такова съдействие от
6
работника е налице хипотезата на кредиторова забава. Последната не е пречка
за реализиране на вземането, ако то е ликвидно и изискуемо, но в този случай
не е налице забава на длъжника, и в негова тежест не могат да бъдат
възложени неблагоприятните последици свързани с неизпълнението
включително и чрез ангажиране на адм. наказателна отговорност.
Доказателствената тежест за реализирано плащане е на работодателя, но
върху АНО лежи тежестта на установяване и доказване на факта на явяване на
работника и отказът за изпълнение от страна на работодателя. Точно този
факт обаче не е бил установен и доказан от въззиваемата страна в хода на
цялото адм. наказателно производство, включително и в съдебната му фаза
при въззивното обжалване. Констатацията за извършено нарушение видно от
показанията на актосъставителката почива единствено и само на липсата на
подпис във ведомостта за заплати.
От друга страна дори и да се приеме, че Д. е била в трудови
правоотношения с въззивното дружество през месец май 2021год. и е
изпълнявала трудови задължения, съответно е следвало да й се изплати
заплата, която не е била изплатена (ДОКАЗАТЕЛСТВА В ПОДКРЕПА НА
ТАКИВА ФАКТИ ПО ДЕЛОТО НЯМА), то НП отново би било издадено в
нарушение на материалния закон защото нарушението няма да е извършено
22.06.2021год. както е посочено в НП и това е така защото вмененото на
дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие и
се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е
следвало да бъде предприето действието. В случая това е датата
21.06.2021год., защото от този ден работодателят е в забава по отношение
изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ
този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено
(съобразно правилата предвидени в правилника за организацията на
работната заплата, при липса на други доказателства). В горната насока е
налице константна съдебна практика по идентични казуси, в това число и на
АС Варна – Решение по КНАХД № 138/2020год.; Решение по КНАХД №
1038/2018год. и мн. др. Що се касае до становището на актосъставителката,
че точно това е била датата защото 20-то число на следващия месец било
почивен ден (неделя) и крайния срок за изплащане на заплатата бил първия
работен ден – 21.06.2021год. то определено не се споделя от съда защото
21.06.2021год. също е почивен ден. След справка в календара съдът установи,
че 20.06.2021год. е ден събота, а 21.06.2021год. е ден неделя и по логиката на
св. П. би следвало срока за изплащане на заплата да бъде удължен до
22.06.2021год. В този случай обаче нарушението ще бъде извършено на
23.06.2021год. – първия ден след изтичане на срока. Към 22.06.2021год.
нарушението (ако и заплата да е била дължима и да не била изплатена) е
обективно несъставомерно.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
7
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно чрез процес. си представител е формулирала искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото
обаче (НП подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно и като такова
се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-014036/28.07.20212г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „ДИЖЕНЮ
В БОТТЕГЕ“ ООД ЕИК *********, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1800лв., за нарушение на чл. 128, т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3
от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8