Р Е
Ш Е Н
И Е № 59
гр.Кюстендил,18.10.2017
г.
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в
публичното съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година,в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
при участието на секретаря Р. С. ,като разгледа
докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА т.д. № 19 /2017 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е
по глава ХХХІІ-ра от ГПК/публ.ДВ бр.59/2007 г./ ,в сила от 1.ІІІ.2008 г.
С молба вх.№ 1515/27.02.2017 г.”УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ”ЕАД
с ЕИК *********
с посочен в нея съдебен адрес:*** тел: ******; ********,действуващо чрез
пълномощника си адвокат Н. Д. –САК,управляващ съдружник в АС”Фронтекс Лигъл
сървисис” е предявило два обективно евентуално съединени искове ,главен с
правно основание чл.538, ал.1 ТЗ и евентуален с осн.чл.534,ал.1 ТЗ против Р.А.М.
с ЕГН ********** ***
,за осъждането на ответницата да му заплати по главния му иск сумата от ***** евро ,ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждането на иска до окончателното
изплащане на задължението,представляваща дължимата му се сума по издадения на 11.04.2008 г. от нея запис на заповед
за сумата от **, а
евентуално при отхвърлянето на главния иск ,да
бъде осъдена му заплати на
осн.чл.534,ал.1 ТЗ същата сума от *** евро
, ведно със законната лихва от датата
на предявяването на иска,с която като издател на записа на заповед се е
обогатила неоснователно без основание във негова вреда.
Претендира и за
присъждане на сторените му в производството разноски.
След обездвижване на
исковата молба с уточнителна молба вх.№ 2166/20.03.2017 г. ищецът е заявил,че
претендира за осъждането на ответницата на сумата от 24 116,70 евро, а не
пълния размер на сумата от *** евро по
записа на заповед,тъй като ответницата е извършила плащане на малка част от
задължението си.
С отговора на исковата молба ответницата признава допустимостта на главния иск и оспорва допустимостта на евентуалния по
съображения,че давността не се прилага служебно и предявяването на иска по чл.534,ал.1 от ТЗ е
обусловено не от простото й изтичане , а
от отхвърлянето,поради изтекла давност на прекия менителничен иск или
предприемане на действия за изпълнение в срока по чл.534,ал.2 ТЗ и възражение
на издателя на записа за изтекла погасителна давност.
Оспорила е и основателността и на двата евентуално съединени иска със следните възражения :
1.Не е поела валидно
задължение да плаща на ищеца по записи на заповед,в това число и не е
подписвала записи на заповед в полза на ищеца.
2.Исковете са погасени по
давност.За главния иск е изтекла предвидената в закона тригодишна давност на
11.05.2011 г., до която дата е следвало да бъде предявен записа на заповед за
плащане,поради което от този момент насетне е изтекъл
срок,предвиден в чл.531,ал.1 ТЗ за
упражняване на правата по ценната книга.
3.Записът на заповед е
издаден във връзка с каузалното правотношение
между страните от ДФЛ № 8266/11.04.2008 г., по което ответницата възразява ,че вземанията на ищеца са
погасени по давност и поради
гаранционно- обезпечителна
обусловеност на записа на заповед за изпълнение на
погасените й с
В пледоарията по същество
пълномощникът й релевира допълнително правоизключващо
възражение за основателността на иска по чл.534,ал.1 ТЗ,че в
петитума на исковата молба .”УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ”ЕАД с ЕИК ********* сочи
различна дата-11.04.2009г. за издаването на записа на заповед, а не на
издадения от нея- 11.04.
Кюстендилският окръжен
съд при условията на чл.235,ал.2 ГПК,преценявайки въз основа на събраните по
делото доказателства доводите и възраженията на страните,прие за установени
следните обстоятелства:
Страните не спорят и съдът с
доклада по делото е обявил за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,че от ДФЛ № 8266/11.04.2008 г., между тях е възникнало каузално правотношение,
по който ответницата-лизингополучател е
извършила частични плащания на задълженията си.С допълнителната си искова молба
ищецът е признал,че за обезпечаването
изпълнението на задълженията й по
договора за лизинг на датата на сключването му 11.04.2008 г. в гр.София ответницата Р.А.М. с ЕГН ********** издала процесният запис на заповед
№ 82660 ,с който безусловно се задължила
да му плати , или на негова заповед сумата ***** евро, със
срок на предявяване за плащане до 37 месеца от издаването му. Ирелевантно за редовността на исковата молба
,в частта й за евентуалния иск, при безспорноста за издаването от
ответницата само на един запис на
заповед на 11.04.2008 г., е депозираното от защитата й в хода по съществото на
спора възражение за посочването на различна
година-2009 –та в петитума
на иска по чл.534,ал.1 ТЗ в първоначалната искова молба,а и тази
техническа грешка е преодоляна с допълнителната искова молба,в която и за него
се сочи-2008-ма година.
Възражението на
ответницата за нищожност на процесния запис на заповед, поради липса на посоченият в чл.535,т.7 ТЗ
императивно установен с чл.536,ал.1 ТЗ реквизит –подпис на издателя за възникването на менителничния ефект съдът
прие за неоснователно. С
доклада си по делото в откритото производство по чл.193,ал.2 ГПК за проверка на
автентичността подписа на издателя на записа на заповед № 82660 съдът вмени
на ответницата тежестта да установи основателността
на възражението й,че записът не е
подписан от нея и й указа на осн. чл.147,ал.2 ГПК,че не сочи
доказателства за него,но тя не аганжира
такива. Предвид изпълнението на процесуалните му задължения по чл.147,ал.2 ГПК последвано
от бездействието на ответницата и
приетото по делото заверено копие
на процесния запис на заповед от 11.
Поради отхвърлянето на
главния пряк менителничен иск с осн.чл.538,ал.1 ТЗ съдът дължи произнасяне по
евентуално съединения му с осн.чл.534,ал.1 ТЗ , с които поемателят претендира
за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 24 116,70 евро, ведно
със законната лихва от датата на предявяването на иска,с която сума тя като издател на записа на заповед неоснователно
се е обогатила и във негова вреда, вследствие на погасяването по давност на иска му
по чл.538, ал.1 ТЗ.
Двете възражения на ответницата,релевирани в отговора на
исковата молба срещу основателността на евентуално съединения иск с осн.чл.534,ал.1 ТЗ, за погасяването му по
давност и за недействителност-
нищожност на менителничният ефект,поради това, че не е подписала записа на заповед от 11.04.2008 г.,са
неоснователни. Съгласно чл.543,ал.2 ТЗ
искът по чл.534,ал.1 ТЗ се погасява с тригодишна давност,която за процесния е
започнала да тече от 11.05.2014 година, който е денят на погасяването по давност на прекия менителничен
иск по чл.538,ал.1 ТЗ.Исковата молба е депозирана на 27.02.2017 г. в срока по
чл.534,ал.2 ТЗ.Относно неоснователността на възражението на ответницата за
нищожност на менителничната сделка,поради
липса на императивно предвидения с чл.535,т.7 ТЗ във вр.с чл.536,ал.1 ТЗ
реквизит за действителността на записа на заповед съображенията са аналогични с посочените в мотивите за
главния иск и не е необходимо да се
излагат отново .
С доклада по делото съдът обяви за ненуждаещо се доказване
обстоятелството за издаването на записа на заповед от 11.04.2008 година с гаранционно-обезпечителна цел за
изпълнение на задълженията на ответницата-лизингополучател по каузалното правоотношение на страните,
възникнало с ДФЛ № 8266/11.04.2008
г., по който не спорят,че тя е извършила
частични плащания. С приетите по делото, без оспорвания от страните, писмени
доказателства и заключение вх.№ 6465/26.07.2017 г. на извършената СЧЕ от в.л.Е.К. се установява,че
ответницата до 28.01.2010 г. е изпълнявала задълженията си по договора и е
платила сумата в размер на ***** лева, след което преустановила плащанията
и общият размер на задълженията й към 27.02.2017
г. е *********** лева. Договорът е прекратен на 11. 06.
С допълнителната си искова молба с
вх.№3646/05. 05.
Както бе отбелязано по-горе,
страните не спорят относно обезпечителния характер на менителничната сделка
спрямо каузалната. Според трайната и непротиворечива практика на
ВКС, основателността на иска по
чл.534,ал.1 ТЗ се обуславя от установяването на действителен менителничен
ефект, както и от наличието на вреда, поради невъзможността на приносителя на
ефекта да реализира менителничните си имуществени права. Неоснователно ищецът
се позовава на невъзможност за ответницата да преодолее
абстрактният характер на издаденият запис на заповед с гаранционно-обезпечителна
функция за изпълнение на задълженията й по договора им за лизинг с правоизключващото си възражение за недължимостта от нея
на погасените му по давност
вземания от каузалната сделка.
В конкретния случай обаче записът на заповед
е издаден като гаранция за изпълнението на други, произтичащи от каузално
правоотношение парични задължения. По този начин кредиторът се е снабдил с
втора претенция за едно и също вземане. В такъв случай, със заявяването на
субективни /лични/ менителнични възражения, се преодолява абстрактния характер
на менителничния ефект и тогава развитието на менителничното правоотношение се
обуславя от каузалното. Тези възражения могат да бъдат различни –
правоизключващи, правопогасяващи, правопроменящи и пр. Същественото в крайна
сметка е дали се установява съществуването на задълженията по каузалната
сделка, обуславяща съпътстващия я запис на заповед. След като, независимо на
какво основание, е отречено съществуването на вземането по каузалната сделка,
за чието обезпечение е била сключена менителничната, то всяка, произтичаща от
тези сделки претенция за това вземане, би била неоснователна.
Абстрактният характер на
менителничните сделки не следва да се абсолютизира. Затова са допустими субективни
менителнични възражения, свързани със съпътствуващите записа на заповед каузални търговски взаимоотношения между
страните, като субективните възражения се основават на волята на страните да
свържат каузалното с менителничното правоотношение.Несъмнено и с релевативното
възражение за погасяване по давност на
паричните вземания по каузалната сделка се изключва основателността на иска по
чл.534,ал.1 ТЗ,поради което и този иск бе отхвърлен. С постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения № 105/3.07.2012 г. по т. дело № 564/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и №
105/3.07.2012 г. по т. дело № 564/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. ВКС на РБ е
установил задължителната съдебна
практика, че погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично
задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи / плащане,
опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица
погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна цел абстрактно
задължение, обективирано в съдържанието
на записа на заповед.
Предвид резултата с отхвърлянето
и на двата му обективно и евентуално
съединени искове ищецът бе осъден на осн.чл.78,ал.3 ГПК да заплати на
ответницата сторените й по делото разноски в размер на сумата ** лева за възнаграждение на в. л. Е.К. за приетата СЧЕ.
Водим от гореизложените
съображения Окръжен съд-гр.Кюстендил
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от ”УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ”ЕАД
с ЕИК ****
със съдебен адрес:*** тел: *и адресат
пълномощникът му адвокат Н. Д. –САК против Р.А.М.
с ЕГН ********** ***
два
обективно и евентуално съединени искове
, главен на осн. чл.538, ал.1 ТЗ и евентуален на
осн.чл.534,ал.1 ТЗ, за осъждането й да му заплати по главния му иск сумата от ***** евро, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждането на иска -27.02.2017 г.до окончателното й изплащане, представляваща дължимата му се от
ответницата сума по издадения на
11.04.2008 г. от нея запис на заповед за
сумата от ** евро и евентуално съединеният му иск за осъждането й да му заплати
на осн.чл.534, ал.1 ТЗ същата сума от ****евро , ведно със законната лихва от датата на предявяването на
иска-27.02.2017 г. ,с която ответницата
като издател на записа на заповед се е обогатила неоснователно за негова сметка.
ОСЪЖДА ”УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД с
ЕИК ***
със съдебен
адрес:*** тел: ************* и адресат пълномощникът му адвокат Н. Д. –САК ДА
ЗАПЛАТИ на Р.А.М. с ЕГН ********** ***
сумата в размер на ** лева ,представляваща сторените й по
делото разноски за възнаграждение на в. л. Е.К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в 2-седмичен срок от
връчването на страната на съобщение за изготвянето му ,придружено на
осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: